Покайно писмо (10 години по-късно)

ПОРЕДИЦА: Пак ще се срещнем след 10 години…

За да вникне читателят във величината и значението на настоящата поредица, са нужни няколко предварителни уточнения за контекста в който се развиват следните разговори, събития и очерци:

Лято 2008, Берлин – Германия. При представянето на първото съвременно издание на Цариградската Библия (1871, Виена 1914, 2007), сред присъстващите миряни, чужди медии и църковни юристи, неочаквано бе повдигнат въпроса за агентите на ДС в евангелските църкви. До момента, единствената официална препратка към тази материя, е книгата на д-р Ст. Банков издадена на български пролетта на 2002г. и моментално изкупена за да не достигне до широкия кръг читатели.

Редакционно запитване до М. Методиев и Д. Николчев, които изследват материята, посочва единствено цифрата от 17 агента сред евангелистите фигуриращи в архива. По законови съображения, друга информация не е предоставена. От посочените, едва 4 години по-късно са оповестени само 14. Останалите са или преминали или с засекретени досиета до днес. Под прикритие, или по-скоро изтрити от архива, остават и служителите, отличили се в процеса срещу 15-те евангелистки пастори?  Информацията е отбелязана единствено още от близката до Дойче Веле, бургаска медия „Благовремие,“ която в последствие е затворена завинаги.

Следващата година 2009 започва с назряващ скандал около „пророчеството“ за Един милион новородени християни до 2010 година в България. А с него в Минесота започва дело номер 0:12-cv-00254-RHK-JSM с иска за над 3.3 млн. щ.д. Експериментът „студентски църкви” от 90те год., приключва с финансови разцепления и в друга малка деноминация, а членската маса и на двете е сведена до оперативен миниум. Разработен и финансиран е нов вариант на модела „младежка църква“ в София, който се помещава в сгради контролирани от ДС агенти. Виж Обезглавяване 

След циклично и целенасочено рушенето на тези малки деноминации, а и на по-големи такива, като ББЦ (2002-05) и ОБЦ (2009-12), през 2010 започва битка за пре[ДСе]дателството на СЕПЦ. След широк медиен скандал достигнал по ел. поща стотици, ако не и хиляди пастири и миряни, кандидатурата на п-р Б. Симеонов е де факто и де юре анулирана. Вероятно с цел избягване проверка на ръководствата от КомДос, се провежда активно мероприятието „ПРЕ(дс-е)ДАТЕЛ за един ден…“ 

Такатри български вероизповедания, ББЦ, СЕПЦ и ЕМЦ, сменят националните си ръководства, точно в момента в който НС приема изменения в Закона за политическата и гражданска реабилитация на жертвите на чистки и репресии, който засяга протестантските пастори, осъдени по време на двата процеса през 1949.

Същевременно, набира скорост специално създаденият със съдействието на Дирекция по вероизповеданията към МС, НСРОБ Разпространен е сигнал за писма (cir. 2009) до ръководствата на няколко деноминации (ОБЦ, ББЦ и др.) за тяхното вливане. Въпреки официалното му входиране от 2012г., десетилетие по-късно никой не е посмял да обнародва този текст.

На 16.11.2011 Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата коментира: „По заявка на пастор Врачев, който представлява евангелистките петдесятни църкви, проверихме 11 души и предоставихме информацията само на него„. БХК декларира: „Агентите в „сектите” (както ДС нарича всички протестантски деноминации) са 18“., a М.Методиев публикува следния списък на броя на агентите в евангелските църкви: Петдесятна – 7, Адвентисти от седмия ден – 3, Адвентисти – реформатори – 1, Конгрешани – 4, Методисти – 3, Баптисти – 1, Други – 1, Общо – 20.

Декември 2011 НЛØ поставя ултиматум на епископ Еленков да публикува „осъдителните си присъди …. както и удостоверение от Комисията по Досиетата за принадлежност към органите на ДС”, от досието публикувано тук https://pastir.org/stranitsi-ot-dosieto-na-ep-vasil-elenko/

Така, в края на 2011 г., се стига до поредицата Пастири-агенти. Първата част „Какво се случи“ от 11.11.2011 е спряна от всички евангелски медии, без една. Заради което излиза с късна дата на 5.12.2011 единствено тук: https://pastir.org/pastori-agenti-chast-1-kakvo-vsashtnost-s/

Непосредствено след публикуването на статията, ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 1): Какво се случи?, на 6.12.2011, в София е свикан събор на Върховното ръководство на СЕПЦ, който на 12.12.2011 излиза със СТАНОВИЩЕ относно „отварянето на досиетата“ на духовни служители.

То е последвано от настоящата статия получена в редакцията от „брат Тодор“ и публикувана с разрешение на автора. Почти моментално, при „брат Тодор“ в Ст. Загора пристига „летяща тройка“ в известен петдесетен състав. Критикуван е, че „разпространява писмата на Пеев.“ По неговите собствени думи е „манипулиран Да не се занимава с агентурния въпрос“ и този сайт [б.р. Pastir.org], който работи против СЕПЦ“. 

Месеци след това, „брат Тодор“ е подложен на постоянен кибер-терор през ел. поща с въпроси които започват с внушения от типа: „Не знам какви са взаимоотношенията ти с …, но на мен този човек не ми вдъхва доверие и не съм сигурен с какви мотиви прави нещата, и то не само в случая.“ и завършват прочувствени моления като „Бог да ни дава мъдрост с кого (и) как да общуваме. (Матей 10:16)“ т.е. общуването с авторите на този сайт не е мъдрост от Бога. Паралелно с това, „този сайт [б.р. Pastir.org] който работи против…“ е подложен на постоянни кибер-атаки от типа DDоS до средата на сл. г. Вж. тук: https://pastir.org/nyama-da-sprem-da-govorim-za-istinata/

След този сериозен натиск, опити за влияние както и немалко заплахи, с едноседмично забавяне в деня след Рождество е публикувана ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 2): Какво се случва? С новините за скорошно осветляване на досиетата, адвокати наети и от двете страни на барикадата, поставят обикновения мирянин който иска да се осветли и знае истината, между чука и наковалнята. Публикувано е дори мнение на действащ районен съдия в Наказателно отделение разглеждащ наказателни и административно-наказателни дела.

 

В разгара на всички тези събития, на 14.12.2011 единствено Pastir.org публикува:

Покайно писмо на Вениамин ПЕЕВ

Драги бр. Тодор!
Тъй като ченгетата в българския евангелизъм „не са виновни“ за нищо и няма за какво да се покаят и да си подават оставките, реших … да направя това аз.

Аз се покайвам – и то искрено! – за следните прегрешения в живота си:
1) Че съм бил толкова наивен и съм се доверявал на хора, претендиращи да бъдат християни и пастори в България. Това е сериозно нарушение, защото би трябвало да се уповавам само на Христос и да се доверявам само на достойни люде, каквито са повечето библейски герои и герои на реформацията! Искрено съжалявам за излъганото ми доверие в лицата: Ив. Зарев, Диньо Желев, Виктор Вирчев и цялата пасмина на т. нар. „Съюзно ръководство“ на ЕПЦ. Приканвам всички останали честни български евангелисти да се покаят за същото! Точно така е постъпил в недалечното минало и Карл Барт, който се покайва за своята обвързаност с Лутеранската църква в хитлеристка Германия и полага началото на Реформираната протестантска църква в Швейцария в средата на миналия век. До ден-днешен никой не съжалява за това. Приканвам всички честни български евангелисти да направим това днес!

2) Че косвено съм причина за проблемите в ЕПЦ-Ст. Загора отпреди 1989 г. Докато бях млад пастир в Русе пред двайсетина години, Диньо Желев ми се обади по телефона и ме командирова екстрено в Ст. Загора за неделния ден. Това беше след свалянето на бр. Гостиловски. Каза ми, че „с другарите е уредено“ да стана пастир на негово място. Това беше непосредствено преди процеса на бр. Г. Тодоров. Отговорих, че ще отида, но ще дам отговор след връщането си. Бих резюмирал решението си така, пародирайки Цезар: „Дойдох, видях и отказах!“ Още на следващия понеделник обявих по телефона решението си: „Твърдо не!“ Диньо ми се развика, после ме викаха в ДС да давам обяснение защо съм отказал. Моите ограничения се засилиха и аз не помирисах нито Централно ръководство, нито чужбина. Затова при вас изпратиха Д. Купенов и то – скоро след процеса. Затова се покайвам, че косвено съм станал причина да ви се стовари този проблем. Воден съм бил обаче от принципа: „Щом Зарев, Диньо или Виктор предлагат нещо, бягай като вярващ от Содом и Гомор!“ Ето – за това само не се покайвам! Не се покайвам и за това, че навреме съм разбрал кой е Божи и кой – мамонов!

3) Покайвам се и за още едно прегрешение – че се съгласих да посетя и ямболската ЕПЦ преди 10-ина години, когато хора от Дух. съвет (не от ДС!) дойдоха в Сливен да ме поканят за пастир, тъй като Пламен Ганчев напускаше църквата. Стигнахме дори до уговорка за прекарване на багажа. Още същата седмица Виктор прелетя светкавично до Ямбол в мое отсъствие и натрапи Цонко. Църквата тогава отново беше разделена.

Покайвам се, че едва след този случай взех закъснялото решение: „Никога повече не се докосвай до нещо „петдесетно“! Но Бог е милостив и ме крепи сега, като ме благославя за това, че най-сетне съм напуснал Содом и Гомор! Така се оправда в живота ми Христовата мъдрост: „Последните стават първи“, но – в неговото Царство! Моля се мнозина да последват моя пример. Но изборът е личен – дали да живеят с проклятието на ченгеларския СЕПЦ, или да живеят с благословението на личната си духовна обхода с Христа! Моят избор е категорично направен, затова се чувствам простен от Бога за всичките си прегрешения и благословен от Христа!

Благодаря ти, че прочете изповедта ми.
Поздрав в Христа – Вениамин Пеев

Вениамин Тимотеев Пеев е възпитан в посветено християнско семейство, в което вярата в Христос като Божи Син и Спасител стои на първо място. Този основен протестантски принцип предизвиква редица неблагоприятни последици в неговия живот. Като първокурсник във филологическия факултет на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” е изключен за това, че завежда свои състуденти на великденска литургия (1970). Записва и се дипломира като богослов в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1978). Поради протестантския си произход се посвещава на 10-годишна пасторска дейност в Съюза на ЕПЦ (до 1989), но напуска тази организация в знак на несъгласие с политиката на нейното ръководство към тоталитарния режим. Оттогава се посвещава на научна богословска и преподавателска дейност. Д-р Пееев е специализирал библеистика в Лайпцигския университет (1990). Придобива магистърска степен по библейска херменевтика в Теологичния факултет на лондонския Университет Брунел (1994). За периода 2000-2003 г. подготвя дисертационен проект като частен докторант в Оксфорд под ръководството на видния православен теолог и йерарх митрополит д-р Калистос (Уеър). През 2009 г. защитава успешно дисертацията си в областта на руската религиозна философия в НБУ (София). Неговите научни интереси са в областта на религиозната философия и модерната и пост-модерна теология. Автор е на наскоро излязлото от печат изследване за “Съвременните богословски системи” след Просвещението (2009).

3 comments for “Покайно писмо (10 години по-късно)

  1. вс. е за парлама бе хора той Няма 1 коментар за масонското ОЕЦе или СеПЦ от как там са русенци а преди само против оец и сепеце се пишеше визирай конюктурната задруга на сглобката врачев-еленков, неделчев (ВЕН) Форумите нкога не са гъмжели от агент- писачи защото ги разкрихме до 1 още п реди години,. Вероятно визира структурите на оец/сепц които адресираше открито по същото време-КАКВО точно се случи, защо сега оец/сепц са ОК и вече уж не били агентурни Покаяха ли се като ходиха при папата на царица небесна? Айде барем да дойдем на думата вече!

  2. Представянето на гостите и откриването на форума бе поверено на домакина на събитието п-р Румен Борджиев, председател на Български евангелски алианс и председател на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България, който започна с кратка молитва и послание, които настроиха участниците за предстоящата тема. П-р Борджиев напомни, че почтеността е в основата на християнския характер, ако личността е избрала да следва Христос и Неговия пример в слово, дело и всекидневен живот.

    Веднага след него кратко посвещение към присъстващите отправи еп. Николай Неделчев, посланик на Световния евангелски алианс към патриарха в Цариград. Епископ Неделчев е председател на Мрежа за мир и помирение и член на изпълнителния екип на Глобалната мрежа за почтеност. Като дългогодишен пастир и духовен служител на национално, международно и световно ниво, еп. Неделчев има широк поглед и много опит, които с готовност споделя с младото поколение църковни работници в България.

  3. Като лично преживял тези събития от „прехода“, мога да кажа, че има истина, но това е само част от истината. Водещият задава фундаментален въпрос: „Защо в България е така?“
    – Ами…. ,защото сте българи. Има там един анекдот за българите в ада и защо никои не ги пази…..
    Няма никакво съмнение ,че в периода 1994 – 1997, Дявола и Държавна Сигурност спечелиха голяма победа в България, която им позволи да си бетонират позициите, та дори и до днес.
    Но Бакалов казва само част от истината. Засегнати от отмяната на споменатия „закон за децата и семеиството“ бяха и други нови християнски общности.
    За съжаление тои обяви воина на всички и започнаха едни яростни ‘теснопартиини’ ежби , дрязги и ПАРТИЗАНСТВА. Да речем Г. Бакалов беше забранил на вярвящи от неговата църква да посещават събранията на един друг Американски мисионер от онова време – Киит Де Маио – които е абсурдно да обвиним към съпричастност с ДС.
    Е, кои беше големият печеливш от цялата тази работа – естествено, че Дявола.
    Просто го виждам, как стои в ъгъла, потрива ръце и казва – будалите се карат, но не знаят,че всичките ще ги прецакам.
    Христос не случаино казва, че „Никое царство разделено протъив себе си не може да устои“.
    Резултата – Хиляди изгубени души и тотална победа на Сатана и ДС.
    Това ли искахте? – Ако в деиствително обичахте Христос, щяхте да сложите неговото ПРЕД вашето. Интересите на Царството, пред вашите Лични такива.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *