Петдесятната църква в Пловдив

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

д-р Теол. Доний К. Донев

Според статистически сведения за евангелските петдесятни общини към 1931 дадени лично от Николай Николов, петдесятните църкви започнати от Иван Воронаев през 1921г. са в три града и околните им села. Това са църквите в:

  1. Бургас създадена от Воронаев на Великден 1921г. под името  Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел” и  по-късно пастирувана от Запплишни и Николов
  2. Перник – братята от с. Дивотино, които стават част от Борисовците(Вердикал), като до 1938 г. протоколите на СЕПЦ изрично упоменават, че всички вярващи от с. Дивотино и гр. Перник се събират заедно
  3. Ст. Загора, но не църквата която по-късно пастирува П. Рахнев, а петдесятната община, която през 1928г. запазва имунитет и влиза в СЕПЦ  едва след продължително изчакване и дискутиране в периода 1930-32г.

Източник: проф. Д.В. Дюлгеров, Петдесетници (с. 90-91 Приложение №1)

П-р Костадин Томов твърди, че приема кръщението със Св. Дух след като слуша „мисионери, руснаци от Америка” в София и Пловдив през 1919г. Ала според наличните към моменти документи, Заплишни и Воронаев не са имали физическата възможност да пътуват и основават църкви в България до пролетта на 1921г. Единственото посещение на Воронаев в Пловдив е на Великден 1 май, 1921г. Няма данни Заплишни да го е придружил в това пътуване, да е пътувал самостоятелно до Пловдив или да е основал църква там при първото си мисионерско пътуване до България. Самото посещение на Воронаев в Пловдив е интересно, защото четирима са кръстени във вода, в река Марица. Воронаев свидетелства, че: „Господ спаси няколко души в град Пловдив, където имахме събрания. Там кръстих четирима души в реката в името на Отец, Син и Святия Дух. Това бе моята първа служба с водно кръщение в България.” Писмото на Воронаев потвърждава, че тайнството е извършено по стриктно тринитарна формула, официално възприета от Асамблеи на Бога през 1914г. за да се разграничи от т.нар. движения на единобожие (Jesus Only), които отричат доктрината на Троицата. Датата през страстната седмица не е избрана случайно. Водното кръщение е продължение на извършеното тайнство на 26 април 1921 (Велики вторник) в Бургас с което Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел.” Липсва каквато и да е информация за петдесятна църква в Пловдив към тази ранна дата.

ИЗТОЧНИК: сп. Петдесятен благовестител (11 юни 1921)

Дългогодишният председател на СЕПЦ, п-р Иван Зарев, потвърждава в своята История, че така: „…започва през 1921г. църквата в Пловдив” (с.45). Ала съвременникът на основополагането на СЕПЦ през 1928г., проф. Д. В. Дюлгеров, който още през 1932 г. издава своите студия „Петдесетници“ (1932) по статистичните данни предоставени от д-р Николай Николов, записва че петдесятна църква в Пловдив има едва след 1924г. с п-р Георги Стоянов. Ако петдесятна църква в Пловдив наистина е съществувала между 1924-1930г., то нейната активност е тъй силно занижена, че проф. Дюлгеров, който черпи информация директно от Николай Николов, не споменава петдесятна църква в Пловдив или околните села – нещо, което е твърде изненадващо предвид силната евангелизаторска дейност в останалите градове: Бургас, Сливен, Ямбол, Плевен, Русе които към онзи момента имат активни селски църкви и новоосновани общини в околията си.

Източник: Иван Зарев, История на ЕПЦ в България (1920-1989)

Причината за това откриваме в сложната динамика на духовния живот в Пловдив през 20те години на XX век. Там, разделението между първите петдесятни започва рано и продължава най-дълго. Иван Изев и братя Бояджиеви от пловдивската Църква Божия, присъстват на първия от серия спорни събори в Ст. Загора в края на 1921г. След подобен събор в дома на Изеви в Пловдив през 1922г., след като не успяват да приемат кръщението със Святия Дух, ръководителите на софийската и пловдивски църкви отхвърлят петдесятното учение и се връщат към баптистката организация. Името „Божия църква,“ обаче, продължава да се използва от Пенчо И. Пенев, в Завет, Разградско. Запазен е оригиналния печат на църквата, на който ясно личи името „Божия църква,” както и документи с ранните му връзки с братя Бояджиеви от Пловдив и Ст. Тинчев. Именно тези самобитна общества и тяхната духовна идентичност се споменава в архивите на Държавна сигурност като Божия църква „секта Тинчевисти” още през 1922г. – значително ранна дата за какъвто и да е организационен живот сред младото петдесятно движение в България

ИЗТОЧНИК: Държавна сигурност и вероизповеданията- част-III

Тези исторически данни и  вътрешноцърковни процеси, придружаващи основаването на СЕПЦ от само три църкви, поставят под въпрос съществуването на петдесятна църква в Пловдив не само до началото на съюза през 1928г., а и до същинския й прием в него описан в протокола на Комисията при ОС на ЕПЦ така: „Въз основа на съборното решение през септември 1930 г. се провежда  среща на ръководителите на Петдесятни църкви в Пловдив. Тя се ръководи от Дионисий Заплишни. Веднага след това Заплишни предприема 45-дневна обиколка, която започва на 21 октомври 1930 г.“

ИЗТОЧНИК: Протоколна книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България

Тази най-ранно документирана дата за началото на петдесетината църква в Пловдив е потвърден и от наскорошния сертификат издаден от Асамблеи на Бога и подписан лично от генералния суперинтендат, заедно с изпълнителния и европейския директори на деноминацията. Сертификатът от Спрингфийлд споменава единствено Заплишни с което своеобразно изключва ролята на Воронаев при основаването на техни църкви в България. Самият Заплишни е ръкоположен от Асамблеи на Бога едва през 1926 и става техен официален мисионер при второто си идване в България през септември 1930.И въпреки, че като цяло американските Асамблеи на Бога не могат да сертифицират официална дейност в България до регистрирания от тях СЕПЦ през 1928г., едно такова игнориране на дейността на Воронаев е показателно и за по-късното основаване на петдесятни общества в Пловдив и София и свързването на тяхното начало с второто идване на Заплишни. Така, най-ранната документирана дата за дейността на организирана петдесятна църква в Пловдив остава тази входирана през ноември 1930г. като предупредителни писма за поведението и доктрината на църквите в Сливен, Пловдив и Варна в Протокол №13 на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България.

ИЗТОЧНИК: Сертификат на Асамблеи на Бога (2021)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.