Д-р Теол. Доний К. Донев
Последното ни посещение в Библиотеката за редки книги и ръкописи към Илинойския университет в Урбана, съвпадна с експозицията на колажни печатни издания на староанглийски текстове между които и няколко от ранните англо-саксонски преводи на Евангелията. Специфичността на тези литературни източници, които обхващат период 643-1154г. идва от използваната методология за реконструкция на характерната за тази култура устна традиция. Събирането им в еднотомни издания и отпечатването им в най-раните форми на английския печат само по себе си е революционно за времето си.
Преданието разказва, че още монасите на абатството Тивосток в Девоншайър притежавали печатен шрифт с който отпечатвали англосаксонските текстове. За съжаление това което е достигнало до нас са най-вече печатните колажи на небезизвестния Матю Паркър (1504-1575), архиепископ на Кентърбъри. От своята позиция на женен свещеник, Паркър издава богослужебна литература целейки да защити богословските позиции на Англиканската църква и правото на свещениците на женитба, въпреки че самата кралица Елизабет била против последната практика. Ето защо между коалираните от него издания могат да бъдат открити разнообразни текстови източници от Свидетелство на античността на Джон Дей, Archaionomia, sive De priscis Anglorum legibus libri на Лаурънс Ноуел, Historiæ ecclesiasticæ gentis Anglorum libri на Биде до отпечатаната отново от Джон Дей западно-саксонска версия на Евангелията.
Печатното издание на този ранно английски е придружено от превода на по-добре познатата Епископска Библия. Въпреки, че до наши дни са достигнали около седем ръкописи, които могат да се характеризират като западно-саксонски, свидетелството на тези древни текстове респектира както със своето автентично звучене, така и с буквалната точност на превода. Молитвата „Отче наш” например звучи така:
(9) Eornustlice gebiddað eow ðus; Fæder ure þu þe. eart on heofonum; si þin nama gehalgod (10) to-becume þin rice; gewurþe ðin willa on eorðan swa swa on heofonum. (11) urne gedæghwamlican hlaf syle us to dæg, (12) J forgyf us ure gyltas swa swa we forgyfað urum gyltendum. (13) J ne gelaéd þu us on costnunge ac alys us of yfele soþlice.
- ст. 9 – Fæder ure има интересен словоред, който рефлектира по-скоро славянското „Отче наш” от колкото стандартния английския превод на молитвата който започва с думите „Our Father”
- heofonum – дат. падеж мн. ч. на heofon прото-германската дума за „небе”
- ст. 10 – to-becume þin rice – букв. да стане твоето царство (райх)
- думата willa притежава известна близост до славянската „воля”
- ст. 11 – gedæghwamlican е думата, която би трябвало да е еквивалент на „ежедневен”, въпреки че тук съвсем не рефлектира стандартното за английския превод daily.
- ст. 12 – gyltas е по-близка до английската дума за вина и виновност “guilt” от колкото до дългове и длъжници.
Разликите са повече от явни, така както е явно и усъвършенстването на английския език до наши дни, както в говоримата му форма, така и в превода на Свещените писания. Староанглийските преводи на Библията отиват дори по-далече от своите друго езични съвременници, като заемат позиция в защита на новосъздадената Англиканска църква, а с това респективно и на Протестантската реформация. Тази традиция ще бъде успешно продължена по-късно от превода Кинг Джеймс, който ще запази католическата йерархия и думата „Епископ” и ще създадат нова дума за водно кръщение по еталона на гръцкото „баптизо”, вместо да използват достатъчния английски еквивалент emersion (бел. пр. потапям), целейки да утвърди доктрината и практиките на англиканската църква на базата на библейския текст. Ето защо, когато движението за текстов критицизъм заема позиции в началото на 18в. и авторитетът на Текстус рецептус бързо се разпада под силата на новооткритите по-ранни и по-автентични библейски ръкописи, една ревизия на общоприетите гръцки, латински и английски версии на Библията не е просто наложителна. Тя е нужна за да се реконструират основните доктрини на църквата на базата на автентичен превод на библейския текст, който да обособи едно ново завръщане към първичната християнска вяра основана на Словото.