Душевни молитви

Дерек Принс, бивш преподавател в Кеймбридж и международно признат библейски учител, е автор на повече от 30 книги. Ежедневните му радио-предавания, достигат целия свят на девет езика.

Mного християни са шокирани, когато се сблъскат с вредата, което причиняват с неправилното си говорене за другите хора. Те обаче, са още по-шокирани, когато се сблъскат с по-голямото зло, което могат да причинят, когато говорят погрешно за другите в молитвите си към Бог. Те считат, че молитвата винаги е приемлива и че ефектите й винаги са добри. Обаче, това виждане не се поддържа от Библията.
Например, в Притчи 28:9, сме предупредени:
Който отклонява ухото си от слушане закона, на такъв самата му молитва е мерзост.
Бог е положил в Библията принципите на молитва, които са приемливи за Него. Всеки, който пренебрегва тези принципи и принася молитва, която е противна на тях, си навлича Божието недоволство и неговата молитва е отхвърлена. В описанието на Божията преценка за такъв вид молитва Соломон използва един от най-силните библейски термини на неодобрение: мерзост.
Понеже за нас е много важно да се молим по правилния начин не трябва да се осмеляваме да зависим от нашата собствена мъдрост. Поради милостта Си, Бог не ни е оставил на собствените ни измислици. Той е дал на наше разположение Божествен Помощник – Святият Дух. Чрез Неговата помощ можем да се молим с молитви, които са приемливи за Бог. Обаче, отделени от Святия Дух ние не сме способни да се молим по начин, който ще угоди на Бога или ще извърши Неговите намерения.
Павел много ясно излага това в Римляни 8:26, 27.
Така също и Духът ни помага в нашите немощи: понеже не знаем за какво да се молим, както подобава; но самият Дух ходатайства за нас с неизказани въздишания. А Този, Който изпитва сърцето знае какво е мъдруването на Духа, че по волята Божия ходатайства за светиите. Цариградски превод.
В плътската си природа всички имаме определени немощи. Те са немощи не на тялото, но на разбирането. Изявяват се по два свързани начина. Първо, често пъти не знаем за какво да се молим. Второ, даже когато знаем за какво да се молим, не знаем как точно да се молим. Следователно ние сме принудени напълно да зависим от Святия Дух. Само Той може да ни покаже за какво и как да се молим.
В два пасажа от посланието към Ефесяните Павел отново набляга на зависимостта ни от Святия Дух, Който дава приемливи за Бога молитви. В Ефесяни 2:18 той набляга на това, че само Святият Дух е Този, Който може да ни даде достъп до Бога:
Защото чрез Него [Исус] и едните и другите [евреи и езичници] имаме своя достъп при Отца в един Дух [Святия Дух].

80

Тук са съчетани две условия за приемлива молитва: чрез Исус и в Святия Дух. Всяко едно от тях е важно.
Не съществува природна сила, която да може да принесе слабите ни човешки гласчета от земята до ушите на Бога, Който е на Своя трон в небето.
Само свръхестествената сила на Святия Дух може да извърши това. Без Него нямаме достъп при Бога.
По-нататък, в Ефесяни 6:18, Павел отново набляга на необходимостта от помощта на Святия Дух, особено когато се молим за другите християни. Той казва, че ние трябва да бъдем:
…молещи се в Духа [Святия Дух] на всяко време с всякаква молитва… за всичките светии.
Само молитви в Святия Дух могат да призоват помощта и насърчението за тези, които се нуждаят и за които се молим.
Как тогава, можем да се възползваме от помощта на Святия Дух? Двете главни изисквания са смирението и чистотата на мотивите. Първо, трябва да смирим себе си пред Святия Дух и да признаем нуждата си от Него. След това, трябва да Му позволим да ни очисти от всички погрешни мотиви и егоистични отношения и да ни вдъхнови с искрена любов и загриженост за тези, за които желаем да се молим.
Молитвите, които Святият Дух вдъхновява не са непременно дълги или красноречиви. Бог не се впечатлява особено от прекрасните фрази или от тържествения тон на гласа. Някои от най-ефективните молитви в Библията са учудващо прости. Когато Мойсей се молеше за сестра си Мириам, която бе поразена с проказа, той просто каза: „О Боже, моля Ти се, изцели я!“ (Числа 12:13). Когато бирникът се молеше в храма, той каза само едно кратко изречение: „Боже бъди милостив към мене грешника!“ (Лука 18:13). Въпреки това, ние знаем, че Бог чу и отговори и на двете молитви.
Ако чувствате нужда да се молите, но не знаете как да започнете, просто помолете Бог за помощ. Ето няколко прости думи, които може да използвате:
Господи, трябва да се моля, но не знам как. Моля те, помогни ми чрез Святия Си Дух да се моля с такава молитва, която Ти ще чуеш и на която ще отговориш.
След това приемете Божия отговор чрез вяра и се молете от сърце. Исус ни уверява, че ако помолим Бог за хляб, Той никога няма да ни даде камък (Матей 7:9).
Да предположим обаче, че не се подчиняваме на Святия Дух и не търсим Неговата насока. Вместо това молитвите ни са мотивирани от завист и егоизъм (Яков 3:14) или от други плътски отношения като неприязън, гняв, критикарство и себеправедност. Святият Дух няма да одобри молитви, които произлизат от такива отношения, нито пък ще ги представи пред Бог Отец.
Тогава неизбежно нашата молитва ще деградира до „синдрома“ на Яков 3:15: земна – душевна – бесовска. Резултатът от такива душевни молитви е като този на душевното говорене: отрицателен, а не положителен. Той освобождава срещу тези, за които се молим, невидим, непреодолим натиск, който не облекчава теготите им, а всъщност добавя към тях.

81

Когато се молим за другите вярващи съществуват две душевни отношения, от които трябва да се пазим: не трябва да обвиняваме и не трябва да се стремим да контролираме.
Твърде лесно е да виждаме грешките на другите християни. Всъщност, това е, което най-често ни мотивира да се молим за тях. Правилно е да се молим, но трябва да внимаваме как се молим. Не можем да застанем пред Бога със списък на техните грешки.
Когато започнем да играем ролята на обвинители, ние следваме модела на Сатана, не на Христа. Главното наименование на Сатана – дявол – означава „клеветник“ или „обвинител“.
В Откровение 12:10 той е описан като този, който ден и нощ клевети християните пред Бога. От незапомнени времена той изпълнява тази задача и е експерт в нея. Не му е необходима помощ от християните!
Забелязал съм, че почти във всички свои молитви отправени за християните, независимо дали за отделни хора или за цели църкви, Павел започва като първо благодари на Бога за тях. В началото на I Коринтяни виждаме един забележителен пример. Според това, което Павел пише в посланието, в тази църква са съществували много различни грехове: борба между членовете; плътски дела; кръвосмешение; пиянство на Господната трапеза. Въпреки това Павел започва писмото си с красноречиво благодарение:
Винаги въздавам благодарение на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса, че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна сила да говорите за Него, по който начин се потвърди свидетелстването за Христа между вас
…Който и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.
(I Коринтяни 1:4-6, 8)
Благодарението в началото на молитвата има важен психологически ефект. То създава положително отношение в този, който се моли. След такова начало е много по- лесно да се продължи молитвата с положителна вяра, даже когато сме запознати със сериозните грешки или проблеми на тези, за които се молим. Що се отнася до мен, моят принцип е никога да не се моля за вярващи без първо да благодаря на Бог за тях. Ако не мога да направя това, тогава чувствам, че е по-добре изобщо да не се моля!
Един мисионер в Индия, от едно от предишните поколения, развил толкова успешно служение на молитва, че станал известен като „Молещия се Хайд“. Веднъж той започнал да се моли за един индийски евангелизатор, в чието служение липсвало както огън, така и плод. Той се готвел да каже: „Господи, Ти знаеш колко студен е този брат“, но успял да произнесе само думите „Господи, ти знаеш колко…“ и Святият Дух не му позволил да завърши изречението си.
Внезапно Хайд си дал сметка, че не е негова работа да обвинява своя съслужител. Вместо да се концентрира върху грешките на човека, той започнал да благодари на Бога за всичкото добро, което можел да намери в него. През следващите няколко месеца, индийският брат се преобразил кардинално. Той станал известен в цялата област като посветен успешен служител, който печели души.
Такава е силата на молитвата, основана на положителното оценяване и
благодарение за всичко, което е добро в човека. Но да предположим, че Хайд не бе
82

чувствителен към Святия Дух и бе продължил да се моли в отрицателен, обвинителен дух. Не би ли могла молитвата му да бъде също тъй успешна, но в обратната посока? Не би ли могъл той да навлече върху своя съслужител едно толкова тежко бреме на осъждение, че той да не може никога да го превъзмогне.
От време на време, като повечето други християни, и аз преживявам периоди на духовна „тежест“. Без да разбирам защо, започвам да се чувствам виновен или непълноценен, или недостоен. Въпреки това не мога да намеря нищо конкретно в живота или в поведението си, което да обяснява тези чувства.
От опит съм научил, че в такива ситуации причината може въобще да не е в мен. „Тежестта“ може да се дължи на други християни, които имат добри намерения, но заблудени, ме обвиняват пред Бог. Чувството на вина често пъти е предупреждаващ знак. В края на краищата, вината е логичен резултат от обвинението. След като поставя правилната диагноза на проблема си, мога да се обърна към своя Първосвещеник, Който вижда всичките ми грешки и въпреки това непрестанно пледира моето дело пред Отца.
Едва ли съществува такова нещо като неуспешна молитва. Въпросът не е дали молитвите ни са успешни. Въпросът е дали техният ефект е положителен или отрицателен. Това се определя от силата, която действа чрез тях. Те наистина ли са от Святия Дух, или са душевен фалшификат?
Истинското ходатайство се основава на модела на Исус, описан в Римляни 8:33,
34:
Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайства за нас?
Определено Христос вижда грешките ни много по-ясно отколкото ние взаимно си ги виждаме. Въпреки това обаче, Неговото ходатайство за нас не цели нашето осъждение, а нашето оправдание. Той не установява вината ни, а праведността ни.
Нашето ходатайство за вярващите би трябвало да следва същия модел: Ще се осмелим ли да обвиним Божиите избрани? Да осъдим тези, които Бог е оправдал? Със сигурност това би било самонадеяност от най-висока степен!
Библейското послание е недвусмислено. То не ни дава никакво право да обвиняваме другите вярващи в молитвите си. Съществува обаче, и второ изкушение за неправилна употреба на силата на молитвата, което е по-коварно и по-трудно за откриване. То използва молитвата за контролиране на тези, за които се молим.
Има нещо в нашата паднала, Адамова природа, което ни кара да желаем да контролираме другите хора и да им налагаме нашата воля. В 6-та глава бе изтъкнато, че това желание за контрол над другите е коренът, който чародейството произвежда – първо като дело на плътта и след това като окултна практика.
Една от ключовите думи, които показват действието на тази сила е манипулация. Съществуват безброй много области, в които хората могат да прибягнат към манипулация, за да получат това, което искат от другите. Съпрузи манипулират съпругите си, а съпругите – своите съпрузи; децата – родителите си; проповедниците – събранията си; рекламните агенти – обществото! Това е толкова често срещана практика, че хората обикновено не я разпознават у себе си или у другите.
При все това манипулацията не е Божията воля. Сам Бог никога не ни
манипулира и никога не ни е давал власт да манипулираме другите хора. Винаги,
83

когато прибягваме към манипулация, ние преминаваме от областта на духовното към областта на душевното. Започваме да действаме в мъдрост, която не идва отгоре.
Понеже винаги мислим за молитвата като за нещо добро и духовно, ние приемаме, че всички резултати, до които достигаме с молитва, са задължително законни и трябва да отразяват Божията воля. Това е така ако силата, действаща чрез молитвите ни е Святият Дух. Но ако молитвите ни са мотивирани от собствените ни душевни решения, техният ефект ще бъде вреден и неползотворен.
Зад този душевен вид молитва често пъти стои арогантното предположение, че имаме правото „да играем ролята на Бог“ в живота на другите. В действителност обаче, всяко влияние, което се опитва да отстрани Божия суверенитет от живота на отделния човек, не е от Святия Дух.
Съществуват много различни ситуации, в които християните могат да бъдат изкушени да се молят по начин, който изглежда духовен, но всъщност е душевен. Следват два типични примера:
1. Обвиняващи и осъждащи молитви.
Църковното „разцепление“ винаги показва душевните елементи и в двете страни, които са въвлечени. Като например, случаят с пастир Джоунс, от Първа църква на Пълното Евангелие който открива, че жена му има връзка с брат Уилямс, ръководещ музикалното служение. Той се развежда с жена си и отстранява брат Уилямс.
Брат Уилямс обаче, отказва да признае обвинението за прелюбодейство. Оплаква се от „несправедливостта“, спечелва половината от църквата на своя страна и започва да изгражда нова църква. След това между двете групи се заражда дълъг спор относно разделението на фонда за сграда.
Година по-късно, пастор Джоунс се оженва отново. Брат Уилямс и групата му считат, че това не е библейско – разведен служител да се ожени повторно. Те започват специално молитвено събрание, за да призоват „осъждение“ върху него.
През следващите две години новата жена на пастор Джоунс два пъти забременява, но и двата пъти не успява да доноси бебето. Гинекологът не може да намери никаква медицинска причина за тези спонтанни аборти. Брат Уилямс и групата му приветстват това като отговор на молитвите си и като потвърждение за праведната им кауза.
С първото им заключение бих се съгласил. Техните молитви са отговорни за двата спонтанни аборта. Но каква е била силата, действаща чрез тези молитви! След като Святият Дух ясно ни предупреждава в Писанието да не съдим нашите събратя, Той никога не би дал Своята власт за молитви с такъв мотив. Единствената приемлива диагноза, която остава е тази в Яков 3:15. Силата действаща чрез такива молитви е „земна, душевна, бесовска“.
2. Господстващи, манипулиращи молитви
Пастор Стронг е свикнал да господства над тези около него. Той е вдовец с двама сина и дъщеря. Очаква и двамата му сина да станат служители, но накрая те избират светски професии. Дъщеря му Мери остава вкъщи. Тя е предана на своя баща и е активна помощничка в църквата.
При едно евангелизаторско събрание Мери среща Боб, християнски служител от друга деноминация. Те започват да се ухажват. Пастор Стронг обаче, няма добро мнение за църквата, към която принадлежи Боб и от самото начало се противопоставя
84

на връзката. Освен това той се страхува да не загуби помощта на Мери Вкъщи и В църквата. Накрая Мери напуска бащиния си дом, за да живее В един апартамент със своя приятелка. Пастор Стронг нарича това „бунт“. Когато Мери му казва, че е сгодена, той решава да се моли срещу планирания брак.
Боб и Мери продължават със своите намерения, но колкото повече се опознават един друг, толкова по-обтегнати стават техните Взаимоотношения. Нито единия от тях не може да се отпусне В присъствието на другия. Малките недоразумения някак си се развиват до болезнени конфликти. Всяко действие, което планират заедно завършва с необясним провал. Накрая Мери казва: „Боб, това не може да бъде Божията Воля за нас!“ и му Връща халката.
Мери стига до извода, че изходният път от неудачите й е да прекъсне Всякакъв контакт с християните. Отчуждена от баща си и от църквата, тя последва братята си в светската кариера. Накрая тя среща и се омъжва за мъж, който е агностик.
Как да оценим молитвите на пастор Стронг? Те определено са били ефективни, но ефектът им е бил пагубен. Те са били израз на желанието му през целия живот да доминира над тези, които са близо до него. Те са били достатъчно силни, за да разрушат една Връзка, която би могла да донесе щастие и реализация на дъщеря му. Освен това молитвите му не можеха да я върнат към вярата й, или да я предпазят от последвалия небиблейски брак. Силата на молитвата, която предизвиква такива отрицателни резултати не произтича от Святия Дух.
Принципите, илюстрирани от тези два примера, се отнасят до много различни ситуации в съвременния живот на Църквата. Урокът, който налагат е напълно ясен: Силата на душевната молитва е реална и опасна. Резултатът, който тя произвежда не е благословение, а проклятие.
С греха на душевните молитви трябва да се справим по същия начин както с греха на душевното говорене, описан в предишната глава. Ако сме виновни, трябва да се покаем и да потърсим Божията прошка. Също така трябва да потърсим и прошка от хората, които са били засегнати от отрицателното Влияние на молитвите ни.
Накрая, за в бъдеще, трябва настоятелно да се отречем от Всеки опит да обвиняваме другите хора или да ги контролираме чрез думите, които говорим В молитва.

16

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.