п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

Д-р Вениамин Пеев

Запазените спомени за п-р Николай Николов (1900-1964) от негови съвременници са в повечето случаи възторжени.[1] Ласкавите оценки обаче са не толкова повлияни от естествената тенденция да се превръщат пионерите в легенди, колкото от неоспоримия факт, че създателят на Съюза на евангелските петдесетни църкви в България е бил действителното въплъщение на идеалите, които е донесъл от чужбина  на Балканите. Той е бил човек морален, образован и организиран – качества, които много трудно могат да се срещнат в една и съща личност по онова време. Неговата младост не е предизвиквала одобрение у всички негови сънародници и патриархалният дух на ранните евангелисти в България често се е съпротивлявал на неговите идеи и методи. В цялостния политически и социален хаос в периода след Първата световна война концепцията за неограниченото и неконтролируемо действие на Св. Дух се е противопоставяла силно на опитите на младия българин, чиято пневматологична доктрина е била формирана в чужбина под влиянието на организиращата се харизматична деноминация Асамблеи на Бога. Българската инерция, клоняща към хаотични изяви, се сблъскала с един стил на учение и организация, които са характерни за образования и хармонично устроен водач, който е бил по-далновиден. Докато мнозина самородни първоучители на българския харизматизъм предпочитали да преживеят „силата на Св. Дух” в едно огнено „сега” без да се интересуват от бъдещите последствия, п-р Николов вложил своята ерудиция и организационен талант в името на едно трайно бъдеще за харизматизма. За него действието на Св. Дух не било изпепеляваща опитност, а пламък, който гори постоянно, защото така разбирал Христовото обещание: „А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ше ви извести за идните неща” (Йоан 16:13). Доктрината за „идващия Утешител” свързва миналото и бъдещето, а настоящето е само един къс мост между тях.

Сем. Марта и Николай Николови (снимка от Данциг)

В настоящата статия ще се спра накратко на делото на п-р Николай Николов в образователната сфера. За него е писано немалко – предимно от западни автори, но акцентът обикновено пада върху неговата пастирско-организационна дейност в България. Тя несъмнено е важна част от активната биография на този уникален харизматичен деец с международно значение. Според мен обаче по-значимата част е просветителската му инициатива, която изисква един по-обективен подход. Българските автори – Д. Кинарева, Ив. Зарев, д-р Й. Димитров – като че ли избягват критичните бележки за неговото служение, което му придава повече агиографска тежест. Единствен п-р Й. Дрянов разкрива една непозната за обикновения читател негативна страница, свързана с действителното състояние на Библейския институт в Данциг (Гданск), за което обикновено се говори само със суперлативи. Затова тук ще обърнем по-сериозно внимание именно на Дряновата критика, тъй като тя е направена от първо лице на свидетел и не бива да бъде пренебрегвана.

П-р Николай Николов и Библейският институт в Данциг (Гданск)

Библейският институт в полския град Данциг играе важна роля в живота на п-р Николов и първото поколение петдесетни пастири в България.[2] Благодарение на обучението си в този международен харизматичен институт българските пастири се включват в увеличаващото се семейство на европейската петдесетна общност, която създава ползотворни предпоставки за контакти и сътрудничество. В Библейския институт започват да се обучават  младежи освен от България и от Румъния, Литва, Латвия, Чехословакия, Унгария, Югославия, Естония, Германия и Полша.[3] През довоенния период се създават за кратко време наистина благоприятни предпоставки за уеднаквяване на харизматичната доктрина в европейски мащаб.

Отляво надясно: Густав Шмид, Паул Петерсон, Павел Рахнев

Библейският институт в Данциг има интересна история, която показва едно бързо и адекватно развитие на мисионерската перспектива в Източна Европа през довоенния период. След болшевишката революция в Русия, която постепенно установява атеистична власт в една от най-мощните европейски държави, на Запад се заговорва за необходимостта от духовна и материална помощ за християните на територията на Украйна и Русия.[4] Паул Петерсон (1895-1978) – ентусиазиран мисионер в Русия –  създава през пролетта на 1927 г. в Чикаго (САЩ) „Руската и Източно-европейска мисия” с идеята да подпомага християните в новообразуваната СССР. Мисията се радва на съдействие от страна на американските Асамблеи на Бога, Швейцарската петдесетна мисия и някои британски петдесетни мисии. Бордът на мисията упълномощава Густав Херберт Шмид (1891-1958), който има опит като мисионер в Полша (от 1920 г.), да създаде център за мисията в Източна Европа.[5] Шмид и Петерсон споделят перспективната визия, че е много по-рентабилно да се подготвят за духовно служение в източно-европейските страни местни кадри. Шмид е убеден, че най-мъдрата тактика изисква „да се даде библейско обучение на обещаващи местни християни, които познават езика и обичаите на страната”[6], в която ще служат. Затова Шмид установява своята главна квартира в Данциг на следната 1928 г., което в стратегически смисъл изглежда най-добрият избор, защото Полша е славянска страна, разположена близо до Русия и останалите славянски страни. През първото десетилетие след болшевишката революция в СССР хиляди хора възприемат харизматичната вест благодарение дейността на благовестители като Иван Воронаев. През 1929 г. обаче бива ратифициран антирелигиозен закон, който позволява на болшевишката власт да наложи силни ограничения на всяка религиозна дейност и западните мисии се оказват напълно нежелани. През 1930 г. много от активистите на мисията биват арестувани и хвърлени в затвора и тяхната дейност практически е преустановена в СССР. Затова силите се концентрират в Полша и интересът е насочен към други славянски страни.

През 1930 г. мисията, преименувана като „Източно-европейска мисия”, открива Библейския институт в Гданск. Това не става лесно. Въпреки успешната си евангелизаторска дейност в Полша, когато Шмид отправя молба през 1925 г. към централата на Асамблеите на Бога да бъде подпомогнат за откриването на Библейско училище в Полша, той получава отказ. Причината е липсата на достатъчно финанси, тъй като Асамблеите на Бога са млада деноминация. Но Шмид не се отказва. Той се свързва през 1926 г. с калифорнийския бизнесмен Суонсън, който спонсорира издаването на „Евангелският зов на Русия” (The Gospel Call of Russia). Тук Шмид излага своята концепция за духовните потребности на Източна Европа, като подчертава необходимостта от библейско образование за местните служители. Затова след създаването на Библейския институт в Данциг (2 март 1930 г.) негов пръв директор става именно той. Шмид е енергичен и креативен учител, администратор и писател. Освен за пряката си ангажираност в института той намира време за издаването на сп. „Утешител”, както и за помагала, необходими за студентите.[7] Шмид изпълнява отговорната роля на преподавател и директор на Библейския институт до 1935 г., когато директорския пост заема младият българин Николай Николов, който вече е доказал организаторските си способности в България. Условията за обучение и издръжка в Библейския институт обаче са много тежки. П-р Йончо Дрянов откровено ги описва като „крайно примитивни” и мизерни.[8] Харизматичният ентусиазъм надхвърля параметрите на довоенната реалност.

Що се отнася до учебната програма, Библейският институт в Данциг се опитва да постигне добър баланс между харизматичния плам на петдесетната общност и сериозността на съдържанието и методиката на преподавания материал. В самото начало са включени теми, отнасящи се до гражданското право, ученията за спасението и оправданието и, разбира се, пневматологията – Личността и делото на Св. Дух в живота на отделния вярващ и Църквата.[9] Може би умереният характер на образователната система е представен най-точно от един от гостуващите преподаватели в института – британеца Доналд Джи (1891-1966). Джи пише през 1936 г., че ако се приема сериозно боговдъхновеността на цялото Св. Писание, то трябва да се прилага мъдрата препоръка на Притчи 25:16: „Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, да не би да се преситиш от него и да го избълваш”.[10] Между свръхестествените преживявания със Св. Дух и правилното изследване на Писанията винаги трябва да има хармония. Преподавателският състав в новооткрития институт е ограничен. Освен Шмид и някои гости преподаватели, преподавател и преводач тук е германецът Густав Киндерман.[11] Този факт се отразява неблагоприятно върху учебната програма и методиката на обучение.

Първият випуск на Библейския институт в Данциг с българи. В средата отляво надясно: Г. Шмид, Доналд Джи, Н. Николов, Г. Киндерман. Зад тях прави отляво надясно: Харалан Попов (пети), Стойчо Купенов (шести), Иван Зарев (девети). Последен ред прави: Йончо Дрянов (в средата).

П-р Николай Николов ръководи Библейския институт в Данциг до 1938 г. Причините за преустановяването на този институт са предимно политически. Нарастващата опасност от нацизма в съседна Германия и допуснатите изстъпления в Данциг в навечерието на войната слагат край на тази просветна инициатива. Според статистиката за целия период на съществуването си (1930-38 г.) Библейският институт е обучил повече от 550 студенти от различни източно-европейски страни.[12] През първите три години, по данни на Киндерман, през института минават ок. 300 студенти[13], но трябва да се има предвид обстоятелството, че продължителността на обучението не е била еднаква за всички. Сред българските студенти могат да бъдат посочени имената на някои от най-значимите дейци на петдесетното служение у нас: Г. Чернев[14], Х. Попов, Л. Попов, Ив. Зарев, Й. Дрянов, Й. Кокончев, Т. Годжаров, Е. Куриян, Д. Кинарева, Хермине Куриян и др.[15] Въпреки обстоятелството, че повечето български студенти в Данциг (с изключение на Зарев, Дрянов и Х. Попов[16]) не са имали завършено средно образование, не може да се отрече факта, че тези пастири са оставили определена следа в утвърждаването на повечето петдесетни общности, на които са били служители. Те отговаряха на духовните потребности на средното интелектуално и културно ниво на състава на своите местни църкви за своето време.

Оценка за образователното ниво на Библейския институт в Данциг

Наличните описания на учебната програма, преподавателите, обстановката и резултатите от обучението в Библейския институт в Данциг обикновено са само положителни. Такава е тенденцията на всички западни автори. Единствен п-р Йончо Дрянов, който посвещава няколко страници на учебната и битова обстановка в този институт, е силно критичен за някои аспекти. Прави впечатление, че българският автор д-р Йосиф Димитров, който получи своето образование и квалификация в западни учебни заведения, намиращи се под контрола на Асамблеите на Бога, следва напълно безкритично агиографските тенденции на англо-американските автори. На първо място, в своята Встъпителна лекция за „Ранните мисионерски  дейности на мисионерите на Асамблеите на Бога в Европа” д-р Димитров не цитира нито един сериозен извор на български език.[17] Не са ползвани автентични изворни документи от протоколни книги или писма на бълг. език за разглеждания период, свързан с дейността на п-р Н. Николов и обучението в Библейския институт в Данциг. Не са ползвани и дори не са споменати популярните у нас Истории на петдесетното движение в България, чиито автори п-р Й. Дрянов и п-р Ив. Зарев са преки свидетели на събитията от този период. Не се споменава нито едно име от студентите, обучавали се в Данциг. Тези пропуски според мен са много сериозни и хвърлят сянка върху научната стойност на публикуваната в интернет пространството „Встъпителна лекция”. Затова по-долу се налага да приложим някои бележки относно образователното ниво и битовата обстановка на Библейския институт в Данциг според наличните данни.

В Протоколната книга на Изпълнителната комисия при СЕПЦ е отбелязана инициативата на председателя Н. Николов за изпращане на някои по-будни младежи за обучение в Данциг.[18] Освен личното желание и препоръките на някои пастири или местни общества обаче не са посочени никакви образователни критерии за кандидатите. Известният образователен критерий за някакъв вид професионална специализация, според който кандидатът би трябвало да има завършено средно образование, изобщо не е поставен. П-р Й. Дрянов посочва, че почти всички български кандидати не са отговаряли на този базисен критерий.[19] Поради тази причина недостатъчно образованите младежи срещали затруднения при усвояването на учебния материал и подготовката на заданията. Допълнителни затруднения създавало обстоятелството, че преподавателите били чужденци, езиците били различни, а преводачите били често от средите на студентите. Тази аномалия се признава и от първия директор на Библейския институт – Густав Шмид: „За някои от тях е много трудно, тъй като е тежко за тях да запишат една мисъл или да мислят систематично”.[20] Ниското ниво или пълната липса на обща култура на повечето кандидати, от една страна, направили невъзможно завършването на целия курс на обучение. Ето защо някои си тръгнали от Данциг предсрочно.[21] От друга страна, слабото общообразователно ниво създавало предпоставките за изкривявания на библейската доктрина и отдаването на емоции и хрумвания. Такива отклонения от библейското учение съм забелязвал у някои питомци на Данциг, които бяха ентусиазирани служители, но нямаха праволинейно богословие и дори създадоха последователи в някои погрешни направления.[22] Прекомерният акцент върху проявите на „духовните дарби” докъм края на 60-те години на миналия век би могло да се обясни със социално-икономически причини и ако това се отразяваше благотворно върху числения състав на петдесетните общности, то предизвикваше негативни последици върху качеството на служители и редови вярващи.

П-р Йончо Дрянов прави от първо лице критична оценка и за нивото на самото обучение в Библейския институт в Данциг. Несъмнено по финансови причини „учебните помагала, спалните и класни помещения не бяха пригодени за целта” на едно международно просветно заведение.[23] Липсвала необходимата материална база: „заниманията ставаха при крайно примитивни условия, учениците пишеха върху дъски на коленете си”. Също така учителският състав е бил крайно ограничен. По времето, когато в Данциг се обучават българи, освен Николов и Киндерман, не е имало други редовни преподаватели. Често идвали чуждестранни преподаватели, но за кратко време. Те засягали само отделни теми и често техните курсове нямали завършения вид на една учебна дисциплина.[24] Несъмнено основателите на Библейския институт са правели всичко в крачка и според мизерните финансови възможности, предоставени им от Асамблеите на Бога. Разбираема е и трудността, предизвикана от напрегнатата международна политическа обстановка в цяла Европа и надвисналата война. На фона на обективните пречки обаче е неоправдано да се идеализират характеристиките на Библейския институт в Данциг. Самият факт, че студенти като Г. Чернев, Х. Попов, Л. Попов, Й. Дрянов и други са потърсили нови възможности за обучение в чужбина, свидетелства за твърде скромните резултати от обучението. Затова Дрянов има основание да заключи: „Библейският институт в Данциг бе едно добре замислено, но зле осъществено мероприятие на Руската източно-европейска мисия”.[25]

Сем. Марта и Николай Николови в българска носия (1933 г.).

Присъствието на българин учител като п-р Николов в тази трудна за обучение обстановка е била светъл лъч на надежда за неговите сънародници. Дрянов посочва един драматичен случай, при който Николов се намесил решително и на време. Поради лошите битови условия и оскъдната храна в Библейския институт в Данциг Харалан Попов заболява сериозно и п-р Николов се ангажира с неговото лечение със собствени разноски.[26] Този спасителен жест на милосърдие се оказва много по-силно свидетелство от всяка теоретична доктрина и той оставя трайни следи в паметта на българските студенти. В Записките на Д. Кинарева за ранната история на харизматичното движение у нас е подчертана жертвоготовността на п-р Николов: „Сам брат Николов беше много пожертвувателен и които живееха около него, следваха примера му, но изобщо църквите не бяха обучени за тази чудна благодат”.[27] Необходимо е време, за да се извърви от мнозина дългият път между духовния ентусиазъм и действителното прилагане на библейските принципи в християнския живот.

[1] Зарев, Ив. История на евангелските петдесятни църкви в България 1920-1989. С., 1993. 110-12.

[2] Протокол № 13, 25 ноември 1930 г. (Протоколна книга при Общия съвет на Изпълнителната комисия на ЕПЦ в България, 27-8). Предвижда се създаването на комитет, който да преглежда и одобрява кандидатурите за обучение в Библейския институт в Данциг.

[3] Gajewski, W. “Instytut Biblijny przy Misjywschodnnio-europejskiej w Gdansku w okresie miedzywojennym”. – In: Iluk, J. and D. Marianska (eds.).  Protestantysm i protestanci na pomorzu (Gdansk-Koszalin: Miscellanca, 1997), 241-51 (Gajewski & K. Wawrzeniuk. “A Historical and Theological Analysis of the Pentecostal Church of Poland”. – In: The Journal of the European Pentecostal Theological Association, vol. XX, 2000. 36).

[4] Burgess, S. and G. McGee (eds.). Dictionary of Pentecostal and Charismatic Movements (Grand Rapids, Mi: Zondervan, 1990). 763.

[5] Ibid., 770.

[6] “A Bible School Training”. The Gospel Call of Russia, August 1927, The Flower Pentecostal heritage Center, Springfield, MO microfiche 1, 39 (Dimitrov, J. “Results Outgrowing the Vision: Early Assemblies of God Missionary Endeavors in Europe”. Inaugural Lecture, September 26, 2013. – In: Journal of Pentecostal Ministry, Summer 2014, Vol 11. 6).
[7] Gajewski, W. and K. Wawrzeniuk. “A Historical and Theological Analysis of the Pentecostal Church of Poland”. – In: The Journal of the European Pentecostal Association, 2000. 35 f.

[8] Дрянов, Й. История на евангелските петдесетни църкви в България. Варна, 1977 (машинопис). 101.

[9] Stehlik, P. “The First Group of Bible School Students Return to Field”. The Gospel Call of Russia, June 1930. The Flower Pentecostal Heritage center, Springfield, MO, Microfiche, 84 (Dimitrov, J., op. cit. 8).

[10] Hollenweger, W. The Pentecostals. SCM Press, 1972. 211.

[11] Sommer, G. “The Influence of Germsn Pentecostal Churches in Foreign Countries on the Development of Pentecostalism in Germany”. A Lecture at the University of Leuven, Belgium, Sept. 2003. 7.

[12] Gajewski, W. and K. Wawrzeniuk, op. cit. 36.

[13] Kinderman, G. “The Bible Institute in Danzig”. The Gospel Call of Russia, May 1933. The Flower Pentecostal Heritage Center, Springfield, MO, Мicrofiche 18, 71 (Dimitrov, J., op. cit. 9).

[14] Г. Чернев обаче пребивава в Библейския институт само 6 месеца, след което заминава за Англия (Дрянов, Й. Цит. съч. 104).

[15] Пак там.

[16] Вж. Попов, Х. Българската Голгота. С., 2005. 13.

[17] Единственото позоваване на български ръкопис е написаното от Катерина Гурбалова: Stoichev, I. “Moeto poviarvane”. Transcript in the Hand of Katherina Gourbalov. Private Collections, Bourgas, Bulgaria. N. d.).

[18] Протоколна книга на Изпълнителната комисия, 28.

[19] Дрянов, Й. Цит. съч. 103.

[20] Peterson, P. “News of Our Bible School in Danzig”. The Gospel Call of Russia, January 1930. The Flower Pentecostal Heritage Center, Springfield, MO, microfiche 8, 13 (Dimitrov, J., op. cit. 8).

[21] Дрянов, Й. Цит. съч. 101.

[22] Тук имам предвид внушенията за „изцелителни дарби” на някои слабо грамотни пастири, от които имаше вредни последици.

[23] Дрянов, Й. Цит. съч. 101.

[24] Пак там, 102.

[25] Пак там, 103-4.

[26] Пак там, 101. Тази подробност обаче не се среща в автобиографичните книги на Х. Попов вероятно поради неговият фокус върху ареста, процеса и излежаваната присъда в българските затвори.

[27] Кинарева, Д. Петдесятното движение и петдесятната църква в България. Кратък исторически очерк (машинопис), 17.

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
7. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
8. На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
9. Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
10. Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
11. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
12. Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
13. 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
14. Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
15. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
17. Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
18. Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
19. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
20. Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
21. Първите петдесятни в България: Общества и църкви
22. Петдесятни църкви създадени в България през 1922-1926 година
23. Благовестител и Петдесятни вести в изграждане на Петдесятното движение(1928-1948)
24. Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
25. Курс за подготовка на библейски работнички към СЕПЦ в Сливен
26. 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
27. „Афоресването” на първите петдесетни общности в България
28. 90г. от ръкополагането на Дионисий Заплишни за служител на Асамблеи на Бога
29. 2 септември 1930: Дионисий Заплишни се връща в България
30. Първата петдесятна национална младежка конференция – Ямбол (9-11 септември 1945)
31. Преди 92г. Асамблеи на Бога изпращат п-р Николай Николов в България
32. Петдесятното съживление през есента на 1927г. като предпоставка за създаването на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България
33. Петдесятни църкви създадени в България през 1927-1929 година
34. п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
35. Архивите говорят:Библейските курсове за пастири на СЕПЦ и богословското образование
36. 1946: Заседание на Пастирската колегия на СЕПЦ в Стара Загора (1946 г.)
37. Дванадесетият събор на СЕПЦ (1946 г.)
38. Каталог на Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България(1929-1933г.)