6 comments for “П-р Йончо Дрянов: История на евангелските петдесетни църкви в България”
Историята на п-р Йончо Дрянов е изключително важен извор за действителната история на харизматичното движение в България, в частност на СЕПЦ. Тя коригира немалко неверни интерпретации на факти и развенчава митове.
Понастоящем се работи по нейното критично издание с необходимия критичен апарат на голяма част от твърденията в тази история.
На агент Русан от ДС ли трябва да сме благодарни за публикуването на „Историята“?
А, не. Ангажирали сме се няколко души, които милеем за ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ на българския харизматизъм и които смятам, че ще бъдем полезни. Самият п-р Йончо Дрянов искаше на времето да я издаде в чужбина и п-р Георги Тодоров щеше да спомогне за това, но са се намесили аг. „Румен“, аг. „Горанов“ и аг. „Вихър“ и Шесто у-ние на ДС е попречило.
Не е тайна за никой който е чел историята че е спряна от печат най-вече заради критиката на финансите и съюзното ръководство. Този белег на звяра маркира една цяла епоха в развитието на съюза и дефакто дебилитира финансовото бъдеще на цялата деноминация и до днес.
Как само историята се повтаря и с сегашното ръководство което въведе счетоводна отчетност и централизиране на финансите когато им спряха помощите отвън. В резултат много пастири бяха освободени от длъжност и СЕПЦ се раздели отново на фракции
Съгласен съм с г-н Мариян Георгиев, че п-р Йончо Дрянов е бил силно недолюбван поради критиката си на финансовия хаос, създаден по време на управлението на п-р Георги Чернев (вж. История, стр. 88-93).
Има обаче и друга причина, поради която п-р Дрянов е бил непрекъснато изолиран от служението, клеветен и дискредитиран пред ДС и Комитета по времето на управлението на п-р А. Динов. Става дума за неговата непреклонност пред комунистическия режим, който не успява да го „превъзпита“. Запознат съм с немалко документи, но ще посоча само един случай, описан в архивите на ДС.
На 24 октомври 1971 г. на сутрешна неделна служба на „Бачо Киро“ 21, София, п-р Йончо Дрянов довежда двама важни петдесятни представители – Робърт Макиш, който е „надзирател“ на източна Европа, и Грен Увей, представител на американските петдесетни църкви. Дрянов идва като преводач, защото гостите са били първо във Варна, но Динов, Зарев и Желев тутакси го изолират и след това уреждат среща в канцеларията без Дрянов, със собствен преводач. На тази тайна среща разговорът с гостите е повече от предателски за каузата на СЕПЦ, защото говорят само за „лоялност към властите“ и клеветят п-р Харалан Попов.
И тримата членове на Ръководството на СЕПЦ пишат по-късно донесения по този случай пред ДС, които обхващат по 3-4 страници. Но ето защо е бил изолиран п-р Дрянов според едно от Донесенията: „Преводчик бил п-р Дрянов, който дълго разговарял с Грен Увей. Последният беше някак смутен, но аз му казах, че ние с Комитета за вероизповеданията сме се оточнили, че чужденици идващи в страната ни като туристи и са колеги, могат от място да поздравят църквата, а нямат право да проповядват от амвоните“ (Дело 6516, т. III, стр. 257-8. Правописът и пунктуацията са запазени).
Историята на п-р Йончо Дрянов е изключително важен извор за действителната история на харизматичното движение в България, в частност на СЕПЦ. Тя коригира немалко неверни интерпретации на факти и развенчава митове.
Понастоящем се работи по нейното критично издание с необходимия критичен апарат на голяма част от твърденията в тази история.
На агент Русан от ДС ли трябва да сме благодарни за публикуването на „Историята“?
А, не. Ангажирали сме се няколко души, които милеем за ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ на българския харизматизъм и които смятам, че ще бъдем полезни. Самият п-р Йончо Дрянов искаше на времето да я издаде в чужбина и п-р Георги Тодоров щеше да спомогне за това, но са се намесили аг. „Румен“, аг. „Горанов“ и аг. „Вихър“ и Шесто у-ние на ДС е попречило.
Не е тайна за никой който е чел историята че е спряна от печат най-вече заради критиката на финансите и съюзното ръководство. Този белег на звяра маркира една цяла епоха в развитието на съюза и дефакто дебилитира финансовото бъдеще на цялата деноминация и до днес.
Как само историята се повтаря и с сегашното ръководство което въведе счетоводна отчетност и централизиране на финансите когато им спряха помощите отвън. В резултат много пастири бяха освободени от длъжност и СЕПЦ се раздели отново на фракции
Съгласен съм с г-н Мариян Георгиев, че п-р Йончо Дрянов е бил силно недолюбван поради критиката си на финансовия хаос, създаден по време на управлението на п-р Георги Чернев (вж. История, стр. 88-93).
Има обаче и друга причина, поради която п-р Дрянов е бил непрекъснато изолиран от служението, клеветен и дискредитиран пред ДС и Комитета по времето на управлението на п-р А. Динов. Става дума за неговата непреклонност пред комунистическия режим, който не успява да го „превъзпита“. Запознат съм с немалко документи, но ще посоча само един случай, описан в архивите на ДС.
На 24 октомври 1971 г. на сутрешна неделна служба на „Бачо Киро“ 21, София, п-р Йончо Дрянов довежда двама важни петдесятни представители – Робърт Макиш, който е „надзирател“ на източна Европа, и Грен Увей, представител на американските петдесетни църкви. Дрянов идва като преводач, защото гостите са били първо във Варна, но Динов, Зарев и Желев тутакси го изолират и след това уреждат среща в канцеларията без Дрянов, със собствен преводач. На тази тайна среща разговорът с гостите е повече от предателски за каузата на СЕПЦ, защото говорят само за „лоялност към властите“ и клеветят п-р Харалан Попов.
И тримата членове на Ръководството на СЕПЦ пишат по-късно донесения по този случай пред ДС, които обхващат по 3-4 страници. Но ето защо е бил изолиран п-р Дрянов според едно от Донесенията: „Преводчик бил п-р Дрянов, който дълго разговарял с Грен Увей. Последният беше някак смутен, но аз му казах, че ние с Комитета за вероизповеданията сме се оточнили, че чужденици идващи в страната ни като туристи и са колеги, могат от място да поздравят църквата, а нямат право да проповядват от амвоните“ (Дело 6516, т. III, стр. 257-8. Правописът и пунктуацията са запазени).