п-р Иван ВРАЧЕВ за СЕПЦ (2010-2022)

Verba volant, scripta manent

П-р Иван Врачев: Отдалеч може би изглежда като „КОРОНА“, но като се вгледате отблизо, виждате, че е „трънен венец“….

РЕЗЮМЕ (ЕВ): „Не искам да направя и една крачка без Божието благоволение”

3 основна приоритети от изборния събор на СЕПЦ през 2010:
1. Истината за Християнската святост в противостой на либералните идеи
2. Възпитание на младото поколение и издигане на млади духовни служители
3. Мисионерска дейност: вътрешно национално и външно

 

3 проблема в българската църква през 2011:
1. Консуматорски материализъм
2. Липса на единство в Духа
3. Християнство склонно на компромиси, което обезсилва църквата

 

 

АКТИВНА СТАТИСТИКА:

  • Линдзи ДЕЙВИС в статията си от началото на 80те години ПЕТДЕСЯТНИ в БЪЛГАРИЯ, разказва, че Петдесятната църква е най-голямата протестантска деноминация в България с 10,000 члена и 120 църкви – информацията, както в повечето случаи през последните 30г. идва не от официален държавен източник, а от личното свидетелство и самопреброяване на петдесятните водачи
  • През септември 2000, д-р Николай Неделчев пише във в. „Изток и Запад”, че в България има 1100 евангелски пастора и 1530 евангелски църкви от който 55% имат сгради)
  • При честването на 90 годишнината на Петдесятното движение в Бургас през 2010г., в.Благовремие отбелязва, че „Днес евангелските вярващи в България са над 250 хил. души
  • През 2011, СЕПЦ отчита 520 регистрирани църкви и 90 щатни свещенослужители
  • 2022 Новата Енциклопедия на глобално петдесятничество посочва 160 000 петдесятни вярващи в България към 2020.
  • 160 000 петдесятни в България според Новата енциклопедия на глобалното петдесятничество

 

Лъчезара Йосифова (Публикувана със съкращения (ЕВ): 25.04.2022): Като председател на СЕПЦ имаш наблюдение на около 480 ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ. 12 ГОДИНИ РЪКОВОДИШ СЪЮЗА. Скоро предстои Събор, на който трябва да се вземат отговорни решения за следващите 4 години. Какво беше най-важното от дейността на Съюза за последните години и какви приоритети би очертал за следващия период? Сега една от важните теми е работата с бежанците от Украйна?
П-р Иван Врачев: През изминалите 12 години заедно със Съюзното ръководство се сблъскахме с множество неочаквани и необичайни предизвикателства. Много благодаря на Бога, че тези изпитания не доведоха до нарушаване на мира и единството на нашето движение. Благодарен съм както на членовете на Съюзното ръководство и на Съюзната администрация, така и на всички пастори и служители в движението ни.
За следващите години бих желал да постигнем това, което до голяма степен не можахме да постигнем досега. Приоритет в движението ни е да разпознаем Божия призив върху млади вярващи, които да подпомогнем и да насърчим да се посвещават в пасторско служение. Друг важен приоритет е основаването на нови църкви в страната и развиването на мисионерската дейност извън страната. Като цяло копнея и усърдно се моля за по-голямо посвещение на Господа от страна на всички нас, вярващите, и от повече благословения и сила от Него към нас.

 

Иван Врачев, председател на СЕПЦ: „Не искам да направя и една крачка без Божието благоволение”

Публикувана със съкращения (ЕВ): 16.06.2010

 

Какво е твоето виждане за промяна начело на СЕПЦ?
Промените никога не би трябвало да са самоцел. Наистина, необходими са промени в доста области на съюзния ни живот, но не защото предишният председател и ръководство не са си вършили добре работата. Напротив – летвата е вдигната от тях твърде високо. Промени са необходими, защото времето, в което живеем, е различно. Даже динамиката на промените в манталитета на хората и в културата, в която Бог ни е поставил, e невероятно голяма и ние, църквите и духовните служители, се налага да ги догонваме, за съжаление невинаги успешно.

С какви конкретни стъпки ще започнеш тази дълго чакана промяна?
Аз почти отговорих на този въпрос. Първият приоритет е съюзното ръководство да се сглоби като един екип, да се съгласим около една обща визия, да набележим приоритетните цели и хората, които основно ще работят върху тях. Да можем с Божията помощ да разпознаем призванието и силните страни на отделните членове на ръководството и да разпределим отговорностите помежду си….

В кои сфери според теб трябва да се работи усилено (тук включвам както духовните сфери, така и администрацията)?
На събора в представянето на своето виждане като председател аз поставих 3 важни приоритета, които вярвам, че трябва да определят основната посока на нашата бъдеща работа:

1. Целенасочено издигане на истината за християнската святост, и то не от позициите на легализма (чрез налагане на вярващите на правила и норми на поведение, облекло или начин на служение), а като дело на Святия Дух, чрез действието на Божието Слово в нас. Вярвам, че това е едно от основните предизвикателства пред съвременната българска църква. Дълбоко съм убеден, че ако искаме да преживеем нова вълна на съживление, това е посоката.

2. Ориентиране към мисионерството – става въпрос както за вътрешнонационалното мисионерство, така и за участие в мисионерски проекти извън границите на страната ни. В тази област са направени доста значими крачки, но те са предимно поради отклика на отделни вярващи или групи от вярващи на Великото поръчение. Моето желание е да ги открием и да им подадем ръка и заедно с тях да продължим в тази посока. Вярвам, че мисионерството трябва да стане приоритетно направление в нашето движение.

3. Ориентиране към младежите и младите духовни работници. Ние имаме добра младежка дейност както в местните църкви, така и на национално ниво. Вярвам, че е необходимо тези, които служат с тийнейджъри и младежи, да бъдат подкрепени и да им помогнем за постигането на най-важната цел на тяхното служение – възпитанието и подготовката на утрешната църква на България.
Трябва да намерим начини да подкрепим младите духовни работници, както и да съдействаме още младежи и млади семейства да разпознаят Божия призив за духовно служение….

В своята презентация, която между другото беше изключително добра и изчерпателна, ти спомена, че искаш да работиш в екип. Смяташ ли, че ще успееш – знаем, че винаги е по-лесно човек да взема решенията сам, какво е твоето мнение?
Да, винаги е по-лесно, ако човек взема решенията си сам, но Божието Слово ни посочва истината, че „в многото съветници има безопасност” (Притчи 11:14). Аз вярвам, че работата в екип е единственият начин да успеем да извършим това, за което Бог ни е призовал.
Искам да изкажа своята благодарност на Бога за състава на новоизбраното съюзно ръководство. През тези дни много пъти чета имената на моите съработници и виждам, че Бог така е ръководил избора, че в новото ръководство има братя с много силни качества, и очаквам да бъдем добър екип. Благодаря на Бога за всеки един от тях.

Според теб в кои области ще срещнеш затруднения?
Трудно ми е да прогнозирам… Може би при проблеми, породени от конфликт на интереси – това са случаите, когато има проблем и в разговора виждаш, че всяка от страните като че ли е права. Всеки е прав, но проблемът си стои. Вероятно ще има случаи, които биха могли да бъдат разрешени единствено чрез мъдростта, която единствен Господ дава.

Склонен ли си да направиш компромис с дадено решение, само и само да запазиш мира в екипа, с който ще работиш?
Има компромиси, които са разумни и без които не е възможно да останем единни и да работим в екип. Да, готов съм да правя компромиси, като отстъпвам от някои свои виждания, мнения, интереси. В никакъв случай обаче не съм готов да правя компромиси с библейската истина и своята вяра, с християнските принципи и морал. Важното е да намерим точната граница между разумните и опасните компромиси.

 

 

Събор на СЕПЦ (29.05.2010)

На 28 и 29 май, в София се провежда Събор на Съюза на Евангелските петдесятни църкви / СЕПЦ /, на който освен задължителния отчет за дейността предстои да бъдат избрани ново ръководството и председател на деноминацията. През първият ден бяха поднесени официалните приветствия към форума, приет беше дневния ред, представиха се отчетните доклади за дейността и финансите. Имаше оживена и на моменти остра дискусия.

Досегашният председател, пастор Виктор Вирчев заяви категоричното си решение да не се кандидатира за следващ мандат.

Форумът не прие предложението на група църкви от Пловдив и района за промяна в дневния ред, която касаеше промяна в устава даваща по същество право на п-р Божидар Симеонов да се кандидатира за председател.

При сега действащия устав на СЕПЦ, е необходимо кандидатът да има поне един мандат в ръководството на деноминацията. В събота 328 делегата избираха председател от тримата кандидати – п-р Пламен Ганчев, п-р Иван Врачев и п-р Румен Борджиев. От тях п-р Румен Борджиев си даде отвод. Другите двама кандидати представиха своите концепции за управление. Окончателните резултати от гласуването п-р Врачев (285), п-р Ганчев (43). Избрано беше ръководство от 11 души.

 

СТАНОВИЩЕ на Ръководството на Съюза на ЕПЦ в България относно „отварянето на досиетата“ на духовни служители

 

„Да не правим компромис“ е посланието от събора на СЕПЦ

EB 28.04.2014

На 25 и 26 април 2014, в град Сливен, се проведе 21-вия редовен събор на Съюза на Евангелските петдесятни църкви (СЕПЦ). Най-голямата евангелска деноминация в България, в момента се състои от 486 местни църкви, разделени на 33 района, със 137 щатни служители.

От излъчените 274 делегати на местни църкви от страната, присъстваха 250 души (вместо 328 през 2010г.). Дневният ред на събора съдържаше задължителните отчети – Отчет на дейността за периода 2010 – 2013 година, представен от председателя на СЕПЦ, п-р Иван Врачев и финансов отчет, представен от главния счетоводител Марин Маринов и председателя на Контролно-ревизионната комисия Юри Стоянов.

Докладът на п-р Врачев съдържаше информация за „извършеното, недовършеното и неизвършеното“. Като едни от сериозните проблеми за периода, председателят определи доктриналните и кадрови проблеми. През отчетния период, пет църкви са се отделили в нова деноминация.

Негативен отзвук е предизвикало и наличието на членове на ръководството, в списъка на служители с досиетата за сътрудничество с комунистическата Държавна сигурност. П-р Врачев заяви пред форума: „Бог да прости, на цялото движение за компромисите на бащите ни, за лоялността им към „народната власт“. Искам прошка от вярващите, които са пострадали от тази линия на лоялност. Моля се за прошка за съблазънта и разрушеното доверие. Отправям апел към бъдещите служители и ръководства, да не правят компромис с посвещението си, защото не знаем дали отново няма да има гонение на църквата. Възможно е към нас да има различен натиск. Дали да направим компромис или да останем верни? Може да не дойде комунизъм, но ще дойде друг натиск. Очакваме например натиск за приемането на третия пол, венчаването на хомосексуални двойки и т.н. Нека в такива моменти изберем пътя на страданието. Никога в нашето движение да няма компромис с това, което този свят ни налага.“

Отчети представиха и ръководителите на отделните служения и отдели в деноминацията. В изказванията по докладите имаше както критични бележки и предложения, така и лични впечатления и наставления.

Ключов момент в събора, беше приемането на промени в устава на СЕПЦ, които предоставиха възможност на по-млади пастири да бъдат кандидати за ръководство на деноминацията. За одобрените от Пастирската конференция 25 потенциални кандидати за ръководството, имаше предварително изискани от Комисията по досиетата удостоверения за непринадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

На втория ден се проведоха изборите. Според устава, председателят се избира пряко от делегатите, а изборът на останалите членове на ръководството е в отделно гласуване. На поста председател беше преизбран п-р Иван Врачев. Новото ръководство на СЕПЦ от 10 души, които заедно с председателя ще управляват деноминация за периода 2014-2017 година е:

1. П-р Иван Врачев – председател

2. П-р Румен Борджиев – зам. председател

3. П-р Пламен Ганчев – зам. председател

4. П-р Александър Иванов – секретар

5. П-р Веселин Йотов

6. П-р Пламен Василев

7. П-р Людмил Арсов

8. П-р Трайчо Стефанов

9. П-р Николай Сомов

10. П-р Христо Якимов

11. П-р Пеньо Киришев

 

Съборът на СЕПЦ призова младите служители да се включат по-дейно в евангелското дело

12.05.2018

На 11-12 май 2018 в Сливен се проведе 22-рият редовен Събор на Съюза на евангелските петдесятни църкви (СЕПЦ) в България. Присъстваха 246 души, редовни делегати, излъчени от местните църкви от цялата страна. Пред форума бяха представени отчетите на ръководството, както и се изказаха мнения и препоръки от участниците.

По инициатива на Пастирската конференция бяха предложени и гласувани промени на Устава. Те се отнасяха основно към процедурата по евентуално закриване на дадена местна църква и процедурата по сключване на договори.

СЕПЦ към днешна дата се състои от 489 местни църкви, които се обслужват от 113 щатни служители, от които 73 са ръкоположени пастори.

Пастирската конференция на СЕПЦ представи пред делегатите на Събора единствената кандидатура за председател, досегашния ръководител на деноминацията, п-р Иван Врачев. Той представи програмата си за следващия 4 годишен период, който ще е неговия трети пореден мандат. Според Устава на деноминацията, няма ограничения в броя на мандатите, за които могат да бъдат номинирани и избирани в ръководството на СЕПЦ, отговарящите на условията пастири.

Като един от приоритетите за следващия мандат, п-р Врачев определи назначаването на млади ръководители на местни църкви. Той призова към стремеж за духовно обновление и съживление сред вярващите в местните църкви. Споменато бе, че акцентът на служението в бъдеще трябва да бъде поставен върху основаването на нови църкви и засилена мисионерска дейност. П-р Врачев изрази и желание за обновяване на духовната динамика, както и за завръщане към горящата ревност за Господа, която е основна характеристика на Ранната църква.

След процедурата по гласуване п-р Врачев беше преизбран като председател на СЕПЦ. Избрано беше и съюзно ръководство от 11 души, един от които по право е избраният председател.

От 35 отговарящи на уставните условия за ръководния орган, 10 си направиха отвод. От останалите 25 пастири бяха избрани 10 за ръководството. С тайно гласуване делегатите определиха в ръководство на СЕПЦ, за следващите 4 години да бъдат:

1.         Боян Митев

2.         Веселин Йотов

3.         Людмил Арсов

4.         Мирослав Маринов

5.         Пламен Василев

6.         Пламен Ганчев

7.         Румен Борджиев

8.         Татеос Нигохосян

9.         Трайчо Стефанов

10.       Христо Якимов

Впоследствие бе избрана и Контролно-ревизионна комисия от 7 души с председател Юри Стоянов….

 

Пастирското служение – призвание и отговорност: интервю с п-р Иван Врачев, председател на СЕПЦ в България

26.05.2018

 

ЕВ: П-р Врачев, представителите на най-голямата Евангелска деноминация в България за пореден път ви гласуваха огромно доверие,  за което сърдечно ви поздравяваме. За околните тази позиция означава изключително признание, но и немалка отговорност. Моля, в тази връзка да коментирате известната българска сентенция „Тежка е царската корона.“

П-р Иван Врачев: Отдалеч може би изглежда като „царска корона“, но като се вгледате отблизо, виждате, че е „трънен венец“….

Напълно съзнавам, че тази отговорност в много случаи надхвърля моя капацитет. Това, което ми дава сила и увереност, е доверието ми в Божията благодат. Тези вярващи, които ме познават отблизо, знаят, че имам едно мото и то е: „Божията благодат винаги е достатъчна“. Аз съм извлякъл тази сентенция от Божиите думи към ап. Павел: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“ (2 Коринтяни 12:9). Вярвам, че за всяка отговорност, за която съм призован от Бога, Той дава достатъчна мярка на благодат и ресурси, за да мога да я изпълня. Доверието ми е изцяло в Него.

 

ЕВ: Кои са най-големите предизвикателства, които служител на този пост, има пред себе си?

П-р Иван Врачев: Преди 8 години, когато за пръв път поех тази отговорност, най-голямото предизвикателство беше неизвестността, тъй като не познавах естеството на моите нови отговорности, нито можех да си представя какво ме очаква. Спомням си, че тогава бях истински уплашен първоначално от моята номинация и след това от избора. И наистина първият ми мандат беше труден и изпълнен с предизвикателства, за които не съм предполагал, и за които нямах необходимия опит. Вторият ми мандат беше значително по-лесен, но въпреки това не липсваха трудности и болезнени моменти.

Днес вече добре познавам своите отговорности, но най-големите предизвикателства пред мене продължават да бъдат от една страна – съчетаването на духовната и административната работа, а от друга – съчетаването на отговорностите ми като председател на вероизповеданието и като пастор на местна църква.

Само Бог знае какво се крие в бъдещето. Затова не мога да разчитам на опит или на рутина. Познавам добре братята, които бяха избрани в съюзното ръководство, и им имам пълно доверие. Но преди всичко доверието ми е в Бога.

 

ЕВКое е най-трудното в активизиране на младото поколение „да поеме щафетата“ в служението?

П-р Иван Врачев: …. Твърде малко са тези, които мислят и се подготвят за служение. А в скоро време поколението служители, започнали своето служение в началото на 90-те години, ще трябва да се оттегли и „да предаде щафетата“. Но големият въпрос е дали има достатъчно на брой подготвени млади хора, които да я поемат. Този въпрос поставих и на събора.

Аз считам, че моята лична мисия, мисията на новото съюзно ръководство и на цялото ни движение е да работим за мотивирането на младите вярващи да разпознаят и да приемат Божия призив за служение. Затова се моля на Господаря на жътвата да изпрати млади работници на жътвата, но в същото време осъзнавам нашата отговорност да ги разпознаем, да ги обучим и да им създадем необходимите условия да служат.

 

ЕВ: Смятате ли, че е налице „пропаст между поколенията“, и то не само между църковните служители, а между вярващите като цяло?

П-р Иван Врачев: Такава „пропаст между поколенията“ съществува в обществото, в което живеем, и тя е много дълбока. Но като цяло в църквите ни тази „пропаст“ е много по-слабо изразена. На повечето места въпреки културните различия между поколенията, въпреки различните им възприятия, разбирания, предпочитания и начин на изразяване, виждам, че до голяма степен има взаимно зачитане и съобразяване. Като че ли отживяха проблемите от 90-те години, когато в някои църкви „прехвърчаха искри“ между поколенията – особено по отношение на хвалението. Аз вярвам, че един от признаците за духовното здраве на дадена църква е когато всички поколения заедно се покланят и служат на Бога.

 

ЕВ: Как виждате бъдещето на църквата след 10 години, ако не сме свидетели на Христовото идване до тогава?

П-р Иван Врачев: След 10 години, ако Христос още не е дошъл, в активно служение ще бъде поколението, което е след нас, включително и тези служители, които очаквам с Божията помощ да се посветят в недалечно бъдеще.

Определено тогава времето ще бъде още по-усилно и по-трудно. Духовната тъмнина ще бъде още по-сгъстена. Съгласно Христовото пророчество любовта на мнозинството ще бъде още по-охладняла. Въпреки тези негативни тенденции аз вярвам, че Бог поддържа един духовен баланс: „…където се умножи грехът, преумножи се благодатта“ (Римляни 5:20). Това ми дава основание да се моля и да вярвам служителите от следващите поколения да бъдат още по-посветени, а вярващите и църквите да бъдат по-силни, по-ревностни и до по-голяма степен да живеят в динамиката на Святия Дух.

 

РЕЗЮМЕ (ЕВ): Предизборно интервю с п-р Иван Врачев (2022)

Публикувано със съкращения

 

ЕВ:  Децата ви са пето поколение евангелски вярващи, а вашите внуци са шесто поколение. Това е голямо благословение!
П-р Иван Врачев: Едно доуточняване. По бащина линия първи е повярвал моят дядо още преди да се ожени. Неговата сватба с баба ми е била една от първите в нововъзникналото петдесятно движение. Аналогично по майчина линия първата повярвала е моята баба. Така че брат ми и аз сме трето поколение вярващи, а децата ни – четвърто. Но ако вземем предвид, че моят дядо е довел при Господа по-късно и своя баща, тогава можем да считаме, че брат ми и аз сме четвърто поколение, децата ни – пето, а внуците ни – шесто. За моя брат и за мене е незаслужено благословение да се родим във вярващо семейство…
EB: Голямо свидетелство за Божия слава беше откриването на вашата църква в Пловдив преди 2 г. по време на пандемията. Помня, когато споделих свидетелства от нашата Международна християнска верига в църквата ви. Тогава се събирахте в едно читалище. Молихме се и ние от сърце заедно с хиляди вярваше от България и други страни. Как би обобщил тази дълга борба и победа за собствен молитвен дом?
П-р Иван Врачев: Нашият молитвен дом е 1000% резултат от Божията милост и Неговата съвършена промисъл. Чудесата Божии започнаха от закупуването на терена. Всичко започна с едно „случайно“ телефонно обаждане и едно „спонтанно“ хрумване на мой близък вярващ адвокат. Това беше през пролетта на 2013 г. Оттогава като че ли всичко се задвижи така, че без никакво спиране, без никакви съществени пречки и най-важното – без да достигнем до нулата във финансово отношение, без да забавим изплащането на никоя фактура и без нито стотинка заем, да завършим и да узаконим нашия молитвен дом. А по време на пандемията – през лятото на 2020 г., да го посветим на Бога. Едно от многото чудеса Божии е, че нямахме чуждестранни спонсори. Дълги години преди да закупим имота ние целенасочено събирахме средства за строителство. Порите, постъпили от чуждестранни църкви и организации по време на строителството, са един нищожен процент (под 3%) и ние сме много благодарни за тях. Радостното обаче е, че останалите средства са от българи. Вярващите от църквата ни бяха изключително жертвоготовни. Включиха се и други вярващи и църкви от страната и вярващи българи от чужбина, на които сме им много благодарни. Затова сега имам дръзновението да насърчавам служителите и църквите, на които им предстои строеж: Ние, българите, с Божията помощ можем да се справим!
ЕБ: Като председател на СЕПЦ имаш наблюдение на около 480 ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ. 12 ГОДИНИ РЪКОВОДИШ СЪЮЗА. Скоро предстои Събор, на който трябва да се вземат отговорни решения за следващите 4 години. Какво беше най-важното от дейността на Съюза за последните години и какви приоритети би очертал за следващия период?
П-р Иван Врачев: През изминалите 12 години заедно със Съюзното ръководство се сблъскахме с множество неочаквани и необичайни предизвикателства. Много благодаря на Бога, че тези изпитания не доведоха до нарушаване на мира и единството на нашето движение. Благодарен съм както на членовете на Съюзното ръководство и на Съюзната администрация, така и на всички пастори и служители в движението ни. За следващите години бих желал да постигнем това, което до голяма степен не можахме да постигнем досега. Приоритет в движението ни е да разпознаем Божия призив върху млади вярващи, които да подпомогнем и да насърчим да се посвещават в пасторско служение. Друг важен приоритет е основаването на нови църкви в страната и развиването на мисионерската дейност извън страната. Като цяло копнея и усърдно се моля за по-голямо посвещение на Господа от страна на всички нас, вярващите, и от повече благословения и сила от Него към нас…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.