Относно процеса срещу евангелските пастори

Изложение от директора на вероизповеданията Д. Илиев

до главния прокурор на НРБ Димитър Георгиев относно искани   разяснения във връзка с процеса срещу евангелските пастори

24 февруари 1949 г. 

 

Поверително и много бързо!

 

На № 497 от 22 февруари 1949 г.12

Министерството на външните работи, Дирекция на изповеданията, по-
твърждава получаването на писмото Ви под насрещния номер и в отговор  смята за нужно и целесъобразно да Ви даде следните сведения и обстоятел- ствени разяснения:

Съгласно чл. 78 от Конституцията на Народната република България,  приета от Великото народно събрание на 4 декември 1947 година, на гражда- ните се осигурява свобода на съвестта и на изповеданията, както и свобода  на извършване религиозните обреди.

Същият член постановява, че се забранява злоупотребяването с църк-
вата и религията за политически цели, както и образуването на политически  организации на верска основа.

Чл. 71 от Конституцията пък постановява, че не се признават никакви  привилегии, основани на народност, произход, ВЯРА и имотно състояние и  че „всяка проповед на расова, национална или РЕЛИГИОЗНА ОМРАЗА се  наказва от закона“.

Тази религиозна свобода за всички изповедания е намерила място и  в програмата на Народната единна обществено-политическа организация  Отечествен фронт, приета на втория конгрес на Отечествения фронт на  3 февруари 1948 година. В отдела за изграждането [на] обществено-полити- ческите основи на нашата народна демокрация изрично е признат принципът  за свободата на вярата и религиозния култ.

Министър-председателят на Народна република България др. Георги  Димитров на 7 юни 1947 година заяви пред Управителния съвет на Съюза  на свещениците в България, че църквата има пълната свобода да изпълнява  своите религиозни служби и обреди и че свещенослужителите могат да се  ползват от такива граждански и политически права, каквито имат и други  граждани в нашата страна.

ФАКТИЧЕСКИ народното въстание от 9 септември 1944 година откри  новата ера за църквата у нас. С победата на народноосвободителните войски  се установи веднага в България истинската свобода на съвестта и на изпове- данията и пълната веротърпимост.

Министерството на външните работи, Дирекция на изповеданията, със

своята ежедневна конкретна политика е обезпечавало на всичките пет изпо-
ведания в нашата страна пълното и свободно ползване от съществуващата  религиозна свобода.

На базата именно на законодателните и административни разпоредби,  които осигуряваха на ръководителите и вярващите от различните изповеда- ния ползването от свободата на религиозния култ, се дойде естествено и до  пълното сътрудничество и взаимопомощ между църквата и държавата.

Предстоятелите на различните църкви у нас бяха изцяло и напълно до-
волни от предоставената им от правителството религиозна свобода и затова,  по свой почин, започнаха да издават окръжни, послания и пр. до своите све- щенослужители и вярващи, с които апелираха към тях да дадат пълната си  подкрепа за изпълнението на правителствените стопански мероприятия, на  вътрешната ни и външна политика. Такива документи, в множествено число,  издаваха и подсъдимите евангелски пастори, членове на Върховния съвет  на Обединените евангелски църкви и лично религиозният им представител  пастор Васил Зяпков.

В тези документи ръководителите на протестантското изповедание, като  благодарят за предоставеното им право да се ползват напълно от съществу-
ващата религиозна свобода у нас и като изброяват конкретните придобивки,  които отечественофронтовска власт им е дала, изказват своята благодарност  и признателност за това на правителството, начело с министър-председателя  др. Георги Димитров, и апелират към своите евангелски пастори и към вяр-
ващите евангелисти да дадат с ентусиазъм пълната си подкрепа за най-бър-
зото и успешно изпълнение на спасителната за нашия народ правителствена  политика.

Всички тези протестантски документи са подписани лично от религиоз- ния представител на Обединените евангелски църкви пастор Васил Зяпков, от  помощник религиозния представител пастор Янко Иванов, от председателя  на Върховния съвет Никола Михайлов, от подпредседателя Георги Чернев,  от секретаря д-р Цветан Литов и от членовете М. Костов, Л. Мишков, Ал.  Георгиев, Й. Дрянов, Г. Цветанов, Харалампи Попов, Стефан Градинаров,  Иван Зарев и Иван Игов.

Подобни документи, с които се признава пълната свобода от ползване  на съществуващата религиозна свобода у нас, са и редицата документи,  издадени лично от епископ Пол Гарбър в Женева и лично от генералния се- кретар на Международната организация за защита на религиозната свобода  в Париж – д-р Жан Нюсбаум.

На цялата тази документация, издавана от официалните ръководители  и представители на различните изповедания, Министерството на външните  работи, Дирекция на изповеданията, трябва да подчертае, че Ӝ е отдавало  нужното значение. Защото с тези документи се укрепва морално-политиче-
ското единство на нашия народ и се демонстрира през целия свят, че у нас  наистина има свобода на съвестта и на изповеданията и че е осигурено, със  законодателни и административни разпоредби, ползването от тях.

Разбира се, подсъдимите евангелски пастори, именно защото тяхното  самопризнание и сътрудничество беше от особено значение, представляваха  от себе си обект, който привличаше нашето специално внимание и грижи.

Например, при една от визитите на Върховния съвет на Обединените  евангелски църкви ние можахме да констатираме, че не всички от тях желаят,  щото издаваните от тях в полза на правителствената политика документи да  бъдат публикувани в органа им в. „Зорница“.

Втори един случай, който спря специално нашето внимание върху въ- проса за искреността и лоялността им, бяха редица обвинения, изнесени от  подсъдимия Димитър Матеев против подсъдимия Никола Михайлов: обви- няваше го, че бил опозиционер, чужд агент и т.н.

Знаейки връзките на подсъдимите с някои заинтересовани среди от импе- риалистически лагер и при наличието на горните два случая, които говореха  за неискреност у тях, ние сметнахме за нужно, щото да бъде отделено още  повече внимание към тяхната дейност, за да се разкрие и установи доколко тя  отговаря на официалните документи, които те издават в полза на правител- ствената политика. Препис от такъв документ за отделяне повече внимание,  с дата 9 април 1948 година, Ви прилагаме за сведение и на разпореждане.

Министерството на външните работи, Дирекция на изповеданията,  трябва да подчертае пред главния прокурор на Народна република България,  че досега не знае абсолютно никакви други подобни факти, от които да се  извади заключението, че и други свещенослужители, от което и да било из- поведание, са вършили подобни деяния, като деянията, в които са обвинени  подсъдимите.

Общо може да се каже, че нашето българско свещенство се оказа народно  демократично свещенство, с високо съзнание за патриотичния си дълг, и че  то подпомага искрено, честно и лоялно всички усилия на правителството за  преодоляване на послевоенните трудности и на трудностите, последица от  сушавите години.

Що се отнася до конкретните Ви запитвания в насрещното писмо, зая-
вяваме, че всички изповедания свободно издават своите вестници, списания  и друга църковна книжнина. Върховният съвет на Обединените евангелски  църкви издава редовно своя седмичен печатен орган в. „Зорница“ с тираж  6000 екземпляра. Що се отнася пък до помещенията, използвани от евангел- ските църкви и пастори, и вярващи евангелисти, трябва да подчертаем, че  Министерството винаги е давало своето съдействие, щото тези помещения  да бъдат винаги ползвани само от тях.

Досега ръководителите от никоя евангелска деноминация не са се оп- лаквали в Министерството да е имало някъде в България каквото и да било  гонение на евангелисти13. Що се отнася до въпроса за материалната помощ  от страна на държавата, то в един от евангелските документи лично пастир  Васил Зяпков потвърждава, че за възстановяването на първа евангелска църква  в София, гдето той служеше, която е била повредена от бомбардировките,  Министерството му е дало парична помощ.

Що се отнася до въпроса въобще давано ли е или не съдействие от страна  на Министерството на Върховния съвет на Обединените евангелски църкви,  трябва да засвидетелстваме, че винаги Министерството е било отзивчиво към  нуждите от битов и пр. характер на евангелските деятели, вярващи, църк- ви и пр. и е помагало за удовлетворението им. Върховният съвет и всички  евангелски деноминации са се ползвали винаги и напълно от всички блага,  които законодателните и административни разпоредби в нашата страна са  им предоставяли.

Прилагаме Ви за сведение и на разпореждане:

1) Гореописаният документ от 9 април 1948 година;

2) Една папка с четири статии за свободата на религията в България и

за спокойното и явно ползване от нея;

3) Една папка с документи, издавани от ръководителите на различните

изповедания, с които те самите по свой почин славословят свободата на съ-
вестта и изповеданията у нас и дават пълната си подкрепа за осъществяването  правителствената политика;

4) Една папка с документи, издадени от представителите на различните  изповедания против подсъдимите евангелски пастори14.

Като Ви предава настоящето обстоятелствено писмо, съответно докумен- тирано, Министерството на външните работи Ви моли да приемете, другарю  Главен прокурор на Народна република България, високата му към Вас почит.

Пълномощен министър: Д. Илиев

ЦДА, ф. 165, оп. 3, а.е. 210, л. 78–81. Оригинал. Машинопис.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *