Oсъдителни присъди на ЕСПЧ срещу България на основание на чл. 9 ЕКЗПЧОС (нарушена религиозна свобода)

адв. Хр. БЕРОВ

Точно преди 5г., през месец Февруари 2015 г. Европейският съд за защита правата на човека (ЕСПЧ) постанови поредните две (девета и десета) осъдителни присъди срещу българската държава на основание нарушение на религиозни права по чл. 9 от Конвенцията* за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), която Конвенция, след ратификацията си в българското Народно събрание по чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от българското право – ДВ бр. 80/1992 г.

Първата присъда е по делото:
CASE OF DIMITROVA v. BULGARIA (Application no. 15452/07) Judgment – 10th of February 2015

Повече по случая може и следва да се прочете също в Свобода за всеки.

Втората присъда е постановена по делото:
CASE OF KARAAHMED v. BULGARIA (Application no. 30587/13) Judgment – 24th of February 2015

С тези две осъдителни присъди по нарушение на чл. 9 от Конвенцията ЕСПЧ в Страсбург за пореден път констатира, че лицата които заемат функции в държавни ръководни органи в България не са в състояние да осъзнаят, че религиозната свобода е основно човешко право и не може да бъде нарушавано безнаказано, а напротив – държавата е длъжна да защитава гражданите, ако тяхното право на вероизповедание се накърнява.

За периода от 2000-та до 2015 г., т.е. за 15-годишен период българската държава е била осъдена общо 10 пъти за нарушаване на религиозни права и свободи от ЕСПЧ. Статистически и правно-емпирически погледнато дори приемането на България в ЕС не е променило абсолютно нищо в подхода на държавни служители към правото на гражданите да изповядват своята вяра.

Предходните осем осъдителни присъди по български дела на основание на чл. 9 от Конвенцията могат да се прочетат на английски език в EIGHT BULGARIAN JUDGMENTS on Art 9 ECHR & European Court of Human Rights in Strassbourg.

На български език решенията са достъпни в Правосъдие и вероизповедания.

___

     *Чл. 9 ЕКЗПЧОС
     Свобода на мисълта, съвестта и религията

1. Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.

2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.