Обществото има право на цялата информация за ДС-агентите

POLICEКонституционният съд за агентите с картончета: Обществото има право на цялата информация за ДС-агентите
Всички сътрудници трябва да са равни пред закона, а работата за Държавна сигурност не накърнява доброто име
Красен Николов

Конституционният съд обяви официално решението си да откаже скриването на агентите на ДС с картончета. Основните аргументи на институцията са, че така ще се достигне до неравноправно третиране на лицата, които са сътрудничили на репресивния апарат, а и обществото има право на тази информация. КС припомня, че голяма част от архивите на Държавна сигурност са унищожени и картотеките с агентите (т.нар. картончета) понякога са единственото доказателство са осъществяваното сътрудничество.

„Всички граждани, заемащи публични длъжности или изпълняващи публични дейности по смисъла на чл. 3 от Закона за досиета, с принадлежност към специалните служби трябва да бъдат третирани по еднакъв начин. Това означава, че трябва да бъде обявена принадлежност както на гражданите с налични досиета, така и на тези с унищожени досиета“, се казва в решението на съда, което е постановено единодушно с подписа на всички съдии. Докладчик по делото е Стефка Стоева.

Казусът възникна в началото на февруари, след като КС бе сезиран от Върховния административен съд (ВАС) за текста от закона, който разрешава осветляване на сътрудници и агенти на ДС на базата на документи, създадени само от служители на ДС.

ВАС настояваше агентите да се разкриват единствено по базата данни от личното им кадрово досие и разписки за възнаграждения. Съдът мотивираше искането си с възможността органите на ДС да са злоупотребили с права при попълването на картотеките. Подобно решение обаче щеше да скрие множество сътрудници на репресивния апарат заради голямото „прочистване“ на архивите на ДС в началото на 1990-те години.

Повод за действията на върховния съд стана делото на бившия посланик в Германия и Турция Стоян Сталев, който бе обявен от комисията по досиетата като агент Маринов от Второ главно управление въз основна на картонче.

Конституционният съд припомня, че Законът за досиетата е плод на консенсус между всички парламентарно представени партии от 40-ото Народно събрание. Един от доводите за отказа е, че Комисията по досиетата е независим орган, който при оповестяването на сътрудниците не прави оценка на техните действия, а това е оставено на всеки български гражданин, който реши да се запознае с документите.

КС преценява, че в този казус има сблъсък между правото за ненамеса в личния живот и правото на достъп до информация, в който преимущество има правото за получаване на информация. До този извод се стига, защото Законът за досиетата засяга само хора, заемащи публични длъжности, които се ползват от по-ниска степен на защита на личния живот.

„КС преценява, че правото на защита срещу ненамеса в личния живот и посегателство срещу достойнството и доброто име на гражданите не е нарушено от огласяване на факти от обективната действителност за принадлежност на определени лица към държавни структури“, се посочва в решението.

Конституционните съдии се позовават на две предишни свои решения – от 1997 г. и от 2001 г., според които „дейността на гражданите, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност и разузнавателните управления на Българската народна армия, не накърнява доброто им име, чест и достойнство“.

„Правото на информация на отделните граждани е изключително важно, за да могат те да осъществяват информиран избор“, се казва в решението.

Според КС парламентът е свободен да преценява въз основа на какви доказателства ще бъде обявявана принадлежността към ДС.

„Парламентът е преценил, предвид унищожаването на голяма част от личните и работните дела на секретните сътрудници, че принадлежност към посочените органи може да се установява с всякакви по вид документи от архивите им при осигуряване на гаранции за правата на засегнатите лица.

С включване на оспорените документи (картончета) сред доказателствата за установяване на принадлежност законодателят цели да избегне неравното третиране на гражданите, които са сътрудничили на бившите тайни служби и да не бъдат поставени в привилегировано положение лицата, чиито документи по различни причини са унищожени, посочват конституционните съдии.

„Следва да се отчете и обстоятелството, че невинаги е искано писмено обещание (декларация) за сътрудничество при вербуване на секретните сътрудници или декларация за неразгласяване на връзките и работата с органите на Държавна сигурност при изключването им. Съгласно чл. 18 и чл. 34 от приетата като доказателство Заповед № 3900/11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи такива са вземани от агентите в отделни случаи по целесъобразност“, се казва в мотивите на КС.

Съдът напомня още, че лицата с установена принадлежност имат право на съдебна защита, поради което не споделя доводите на ВАС за нарушено право на защита.

Решението на КС да не скрива агентите с картончета стана известно на 27 март, но тъй като не бе подписано от всички съдии, бе обявено официално на 30 март.

1 comment for “Обществото има право на цялата информация за ДС-агентите

  1. Обществото има единствено „право“ да прощава както Бог ни е простил. За какво ни е да знаем миналото, ако Бог изчиства всички беззакония.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.