НОВИЯТ СЕЗОН НА БОГ И ДАБАРЪТ НА БОГ

п-р Николай Стефанов

Наскоро имах привилегията да присъствам на един форум в Швейцария, на който бяха събрани християнски лидери от ЮАР, Германия, Швейцария, САЩ, Великобритания, Австрия и България. Основната тема на форума беше “Изцеряване на Църквата и икономиката”.

Всички сме свидетели как, независимо от факта, че живеем във време, когато човешките мъдрост и знание са стигнали своя апогей, преди няколко години само за броени дни икономиките на едни от най-проспериращите държави в света се сринаха и няколко години по-късно все още не могат да се съвземат. Според експерти в областта на икономиката и финансите, всяка традиционна концепция за банкиране и икономика се е провалила. Държавите са изпаднали в такива големи дългове, че не знаят как да излязат от тях. Навсякъде около нас има хаос и хората търсят истински отговори за своите проблеми и въпроси, които ние, последователите на Исус би трябвало да имаме.

И най-тъжното, което наблюдаваме да става е, че много църкви и християни са в огромни дългове или пред фалит и изпитват затруднения във финансовата област. Имам приятели пастори, които са теглили големи кредити за построяване на впечатляващи сгради и сега църквите им едва оцеляват финансово – налага се да съкращават персонал и бюджетите си за служения, за да могат да оцелеят.

Имам познати бизнесмени християни, които само преди няколко години имаха процъфтяващ бизнес, но в момента са обявали фалит и имат задължения към банки и инвеститори за милиони. Очевидно, човешките мъдрост и знание, както и принципите на светската икономика, които се преподават в университетите, не са отговорът, от който хората се нуждаят днес. В такива моменти на хаос и объркване, се активира Божията благодат и Бог използва хора, които да разпознаят времето/сезона/кайроса, в който живеем, хора, които ясно чуват какво Бог говори за този сезон и са готови да изпълнят Неговите цели, независимо от цената, която трябва да заплатят. Бог изпраща свежо откровение към Църквата Си, чрез което ни изявява волята Си, целите Си и ни дава от Своите божествени мъдрост и знание.

На форума в Швейцария, основните говорители бяха от Германия, Южна Африка и от САЩ, всички от индийски произход. Единият от тях е израстнал в ЮАР по времето на апартейда, без баща, с няколко братя и сестри, за които от ранна възраст е трябвало да започне да се грижи за тяхната и своята прехрана, тъй като майката не е можела да ги изхранва. Толкова са били бедни, че в един момент вече не са чувствали болката от глада и очите им са пресъхвали от плач. Възможностите им за образование като малцинство под апартейда са били толкова ограничени, че не са имали никакви шансове по човешки за успех в живота си. Сега този човек живее в Швейцария и Германия, има докторантура по финанси, бил е съветник на войските на НАТО в Европа, на Американски президенти, на правителства и международни фирми и корпорации.

Другият от ЮАР също е израстнал при изключително бедни условия. Когато са им идвали гост-говорители в църквата преди години, съпругата му е сервирала най-хубавата храна за тях и след това не е имало те какво да ядат на следващия ден. Градът Питърмеридсбърг, от който е този пастор, преди време бил наричан “заспалият град”. Бил един изключително беден град. Дори Църквата в него била заспала. Бил известен с лудницата си и когато децата от други градове от тази провинция не били послушни, родителите им ги заплашвали, че ще ги изпратят в лудницата в този град.

Църквата започнала да нарича града с друго име – “градът на светлината”. Сега Бог е благословил църквата и служението на този пастор да имат собствени сгради, библейско училище, в което се обучават хора от над 20 нации, 50 човека персонал, които работят на пълно работно време за служението, всеки месец хранят 500 семейства, всеки ден карат деца до училище и обратно и всичко това е постигнато без пари от Запада или от правителството на ЮАР, а само с дарения и доброволен труд от хората от местната църква.

Всичко това може да ви звучи като една хубава приказка или нещо невъзможно за нас (та ние живеем в най-бедната държава в ЕС!), но искам да ви уверя, че Божиите принципи работят и в България. Църквата, която основахме във Велико Търново е пример за това:

– Двама човека работят на пълно работно време и един на половин работно време и получават заплати, които са над средните за града.
– Преди 3 год. успяхме да платим кеш за сградата за дъщерната ни църква в Стражица.
– Ако църквата не получава дарения 1 месец, ще продължи да функционира, тъй като има заделен резерв.
– Освен това има заделени средства за фонд сграда, тъй като вярваме, че един ден Бог ще даде на църквата сградата, от която се нуждае.
– Църквата храни месечно над 100 деца от нуждаещи се семейства.
– Има специална програма и за възрастни хора, които храним седмично.
– Църквата дава над 15% от приходите на други църкви, служения и мисии, плаща наем за залата и въпреки това, никога не е пропускано да се платят навреме заплати и сметки, нито пък банковите сметки са оставали на нула.

Аз не казвам това, за да се вхаля, но за да бъде това свидетелство, че Божиите принципи работят и днес, включително и в България. Когато една църква е основана върху канарата Исус и върху принципите от Неговото Слово, а не върху дарбите и харизмата на пастора й, тогава, дори когато пасторът й се оттегли и предаде щефатата на друг, църквата продължава да расте и да се развива, защото не е била зависима от един човек. Къде е ключът за това някои да са успешни дори във време на криза, а други да не са?

Когато Израелтяните излязоха от Египет и тръгнаха към Обещаната земя, те имаха храна за 45 дни. Напускайки Египет, те взеха всичките си хранителни запаси и цялата си зимнина и всеки ден следваха облака през деня и огнения стълб през нощта, в които беше Божието присъствие. Но, след 45 дни всичките им запаси и ресурси, с които бяха тръгнали от Египет свършиха, икономическата криза започна и те зароптаха против своите лидери Мойсей и Аарон.

Изход 16:1-4 “Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израелтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя. А в пустинята цялото общество израелтяни роптаеха против Моисей и Аарон. Израелтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад. Тогава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня/ежедневната си порция, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не.”

След 45 дни от излизането им от Египет, Бог продължаваше да бъде със Своя народ, точно толкова, колкото и преди това. Те бяха свидетели за това как Бог ги избави от язвите, с които порази Египет, как ги благослови да си тръгнат с богатствата на Египет, как отвори Червеното море пред тях и ги прекара по сухо, как ги водеше през деня чрез облак и през нощта чрез огнен стълб през всичките тези дни. След като минаха 45 дни от излизането им от Египет, облакът и огненият стълб не си тръгнаха, Божието присъствие не се оттегли от тях, но те започнаха да роптаят против лидерите си, да си мечтаят за котлите с месо и хляба на Египет.

Като хора, докато имаме някакъв резерв от финанси в Буркан Банк и продукти в килера, се чувстваме сигурни. Но трябва да знаем, че сигурността ни не е в облака или в огъня, които са преобраз на Божието присъствие. Години наред сме били учени да търсим и да искаме повече от Божието присъствие – в живота ни, в събранията ни, в църквите ни. Колкото повече го чувстваме с емоциите си, толкова повече можем да сме сигурни, че Бог е между нас и ще работи между нас. В това няма нищо лошо, но Божието снабдяване не идва от облака и от огнения стълб.

Когато Израелтяните зароптаха в пустинята, Бог каза, че ще започне да ги храни по Своя начин, със Своя хляб. Манната от небето щеше да идва всяка сутрин и те трябваше да събират само толкова, колкото им беше необходимо за през деня и да не оставят нищо за следващия ден, с изключение на петък, когато трябваше да събират двойна порция и за съботата – техният почивен ден. Бог каза, че това ще бъде тест за тях дали тяхната вяра е в ресурсите или в Божието Слово. Те трябваше да събират само, колкото им трябваше за деня или само порцията за деня. Думата, която е употребена в еврейският оригинал тук за “порцията за деня” е dabar и може да се преведе също като “Словото на Бог за деня”.

Аз съм си мислил за себе си дали мога да живея по този начин:
• В хладилника и кухненските ни шкафове да има храна само за един ден.
• В колата ни да има гориво достатъчно само за деня.
• В банковата ми сметка да има пари само колкото са ми необходими за деня.

Не съм сигурен , че на този етап имам вярата да живея по този начин, а и не насърчавам никого да си прави експерименти с това, освен ако няма ясно слово от Бог за това. През последната година това е един от уроците, на които Бог ме учи и това е много разтягащо за моята вяра, доверие и упование в Бог като мой Баща и Снабдител на моите нужди. Израелтяните живяха с дабар в продължение на 40 г.

Аз вярвам, че Бог въвежда Църквата Си в един нов сезон, когато не е достатъчно да търсим Неговото присъствие, не е достатъчно да го “чувстваме”, не е достатъчно да виждаме облака и огнения стълб, но Бог иска да се научим да живеем с ежедневното слово, което Той има за нас – ежедневния дабар.

За Израелтяните беше много трудно да се доверят на Словото на Бог да живеят с дабар и пробваха да направят нещата по техния начин:
• Някои от тях събраха повече от това, което им беше необходимо – искаха да се запасят в случай, че на следващия ден Бог забрави да им изпрати манна от небето. Въпреки, че Божието присъствие беше видимо и осезателно с тях в лагера им, те нямаха доверие в Него, че Той няма да ги остави без храна в пустинята.
• Други събраха в повече просто, защото бяха свикнали да не се покоряват на авторитетите над тях – “Мойсей и Аарон ли ще ми кажат какво да правя? Аз знам по-добре от тях кое е най-доброто за мен. А-а-а-а, Бог бил им казал да събираме само колкото ни трябва за днес. Той като ни изкара от Египет и ни доведе в тази пустиня, ни забрави и ни остави да умрем тук от глад и жажда! По-добре си бяхме в Египет с казаните месо и египетския хляб. Малко беше, но ни го даваха всеки ден. Бяхме роби, но имахме нашата сигурна порция от месо и хляб”.

Резултатът от това непокорство беше такъв, че грехът им беше изявен пред всички и стана публичен. Излишната манна се вмириса и започна да смърди. Това разгневи не само Мойсей, но и Бог, Който ясно беше казал, че ще използва манната, за да ги изпита. За нас е много лесно да осъдим израелтяните за тяхното непокорство към Бог, но как ли бихме постъпили ние, ако Бог днес ни каже: “Искам от теб да раздадеш всичко, което имаш, дрехите, храната, спестяванията си и да Ми се довериш, че ще се грижа за теб всеки ден. Сутринта, когато се събудиш, пред входната ти врата ще има храна, комплект дрехи, бензин и пари точно, колкото се нуждаеш за деня.” Пак ще повторя да не си правите експерименти и да изпитвате Бог. Не правете това, ако Той специфично не ви е казал да го направите.

Това, което искам да остане с вас от това послание е, че ако искаме да бъдем успешни в живота си, ние се нуждаем от Божието Слово дабар. Тези, които дръзнат да живеят по този начин не означава, че няма да преминават през пустинята или през долината на мрачната сянка, но когато преминават през тях Божието Слово ще ги храни, пои и подсигури всичко, от което се нуждаят. Докато бяхме пастори във Велико Търново, с моята съпруга сме имали толкова трудни моменти, че ни е идвало да зарежем всичко и да се откажем от служението и от църквата, която бяхме основали, но Божието Слово дабар е било това, което ни е давало силите да продължим напред и да не се откажем. Това, че знаехме със сигурност, че Бог ни е изпратил там за този сезон от живота ни, ни е помагало да се укрепим в трудните моменти и да продължим напред.

След преместването ни в София, отново сме имали трудни моменти, когато само Словото на Господа, че засега иска да сме тук, ни е задържало да останем и да Му се доверим, че Той знае защо ни е довел тук. Ако Бог може да издигне от дъното на мизерията хора в Африка, които по човешки не са имали никакви шансове за успех в живота си и да ги постави в позиция да имат влияние в нации до краищата на света, Бог може да направи това и с нас и да ни употреби за разширяването на Неговото царство.

Неговият дабар е за всеки, който е готов да слуша и да приема – който има уши, нека да слуша. Следващата стъпка, след като чуем Божието Слово, е да сме готови да му се покорим и да го изпълним, а не както Израелтяните да се бунтуваме срещу него. Тогава можем да разчитаме, че ако преминаваме през пустинен сезон в живота си или през долината на мрачната сянка, за нас винаги ще има храна, вода и трапеза, която Дорбият Пастир ще сервира пред нас, в присъствието на нашите неприятели (Пс. 23).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.