Най-бързо растящите църкви в България през 2018-2020г.

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

Комулативен-пост

Това не е анализ на най-големите, а най-бързо растящите евангелски църкви в България. Дори ако църквата e малка по размер, в оценката са взети предвид нейното структуриране за растеж и темпо на развитие. Това че една църква има многобройна членска маса днес, съвсем не означава че няма скоро да изчезне. Особено след като църковни деления процесуално и когнитивно има всеки 2-3 години. Примерите твърде много. Оцеляват единствено църквите, които растат постоянно. Онези, които са структурирани за растеж. Всъщност, официалната статистика е базирана на малко по-дълъг период от време (вж тук) и показва постоянно и периодично нарастване, което може да се гарантира само когато едно църковно общество е структурирано така че да расте.

Протестантите в съвременна България

 

ЧАСТ 1: Северозападен регион

Въпреки че е най-близо до централна Европа, в този регион исторически няма силни евангелски църкви. Към настоящият момент спорадично се появяват признаци на растеж в Лом/Видин. Ботевград, Правец и Етрополе, като исторически центрове на протестантска дейност и съживление, в момента са в застой. Най-бързо растящата църква в региона е Шалом-Ловеч, а също така Шалом-Мездра, но ограниченията на малкия град деградират потенциала за растеж.

София има няколко големи църкви, които са нехаризматични. Ключът към техни растеж е постепенно наслагване на членска маса от родствен тип. Специфично структуриране за целенасочен растеж липсва дори при използване на програми като тези на Рик Уорън, Бил Хайбълс и др. Затова и бързо растящите църкви в момента в София са харизматични, които не просто се характеризират, а се дефинират от експлозивен растеж. Най-бързо растящи сред тях са църквите на пълното евангелие, които се увеличават средно 15-17% всеки месец.

ЧАСТ 2: Североизточен регион

Варна и Русе са стари протестантски градове, но модела на експлозивен растеж от 90-те години е отдавна загърбен и евангелските църкви там са в плато на растеж. Въпреки това, има сериозен потенциал особено ако се вземе предвид наплива на руско и англо говорящи туристи, които могат да допринесат за един наистина сериозен църковен растеж.

В Силистра бързо растящата църква е  ХПЦ-Изкупление заради програмата, която ползва от центъра в Америка. Малка спънка в растежа е комбинацията с остарели програми като Алфа-курс или отношения с по-стари деноминации. Въпреки това, тя ще продължи да расте с бързи темпове и в един по-траен бъдещ период благодарение на стратегическата основа.

Добрич има нова традиция на евангелски църкви, от които са излезли мнозина евангелски представители. В момента там протичат процеси на възстановяване, които имат потенциал за бързо растящи църкви от мулти-сайт тип, които да покрият един средно голям регион като Добруджа. В Шумен и региона с най-бърз растеж към момента е „Християнски център,” въпреки че периодичните приливи и отливи на мигрантска маса отнемат възможността за един по-стабилен и балансиран растеж.  За един кратък период, в Търново се подвизаваше едно от най-бързо растящите общества носещо името „Каризма”.

ЧАСТ 3: Югозападен регион

В по-малките градове като Дупница и Разлог най-бързо растат етническите църкви. Самоков има неминуемо най-голямото общество от роми евангелисти. Ако църквите в града обединят усилия стратегически, биха били най-голямата църква в България и най-голямата ромска такава на Балканите. Заради Американския колеж, Благоевград има постоянен приток на млади хора, което обуславя атмосфера за бързо растящи църкви. За съжаление, с малки и периодични изключения до момента, този потенциал остава нереализиран.

Пловдив не е градът с най-много евангелски църкви, но затова пък има най-много църкви с над 250-300 члена. Светлина на света е църквата, която продължава да нараства с водещи темпове от 2014г., въпреки многобройните приливи и отливи на членска маса. Затова спомага не само приложената стратегия за растеж, но и мултифасетната парадигма за служение и мултиплицирането на този модел в региона след регистрация на Свободни евангелски петдсятни църкви.

ЧАСТ 4: Югоизточен регион

Заради началото на Петдесятното движение, в югоизточния регион исторически има най-много бързо растящи църкви. В Ст. Загора  има многобройни примери за евангелско присъствие, но и множество програми за служение, които водят до църковни деления. Може би това е причината и постоянния прилив на хора от една общество в друго да предизвиква силен евангелски фрагмент и неяснота в това как църквите дефинират своята динамика на служение. За постигане на един по-целенасочен църковен растеж, регионът се нуждае от стратегическо фокусиране, което да изчисти неработещото към момента.

В Сливен спорадично се появяват етнически църкви с бърз растеж, които скоро замират и се вливат във вече съществуващите структури. Затова допринасят няколко църковни деления причинени от т.нар. клетъчен модел, който е несъразмерен с българската реалност и манталитет.

Бързият църковен растеж в Бургас през последното десетилетие преминава от АРЦ, през Християнски център и завършва с църква Ново вино. В църквата участва екип обучен по западен модел за църковен растеж. Към момента е трудно да се прецени дали тази парадигма е достатъчна за да реализира евангелския потенциал в града, но е въпрос на време да се види как ще проработи това ново стратегическо позициониране за растеж. /следва/