Митрополитите обясняват, че основател на православната църква е „самият Иисус Христос“ и по тази причина НАП не може да бъде ревизор на БПЦ
Две неща са сигурни в живота – смъртта и данъците. Неоспорим факт, от който изглежда, даже и Българската православна църква (БПЦ) не може да избяга. Отношенията с отвъдното на най-старата оцеляла институция в българската история са по-особени, също както и тези с държавата. Църквата има собствено счетоводство и собствен имотен регистър (за който не се знае дали действително съществува), но това не пречи да получава финансиране от държавата, както и от европейските фондове без да дава отчет за тях, пише Капитал.бг.
Що се отнася до данъците обаче, там идеята на Светия синод, че може да покрие всичко с църковна тайна, е поставена на изпитание. От ноември на 2023 г. тече финансова ревизия на БПЦ, потвърдиха от Национална агенция по приходите (НАП). Ревизията е за установяване на задължения от корпоративен данък за периода 2017-2022 г.
Това се явява едва вторият опит на държавата да придобие малко по-добра идея за това какво притежава БПЦ и какъв точно е паричният ѝ приход. Първият такъв е приключил точно преди десетилетие през 2013 г. Целта на първата ревизия е била установяване на задълженията от страна на БПЦ за данък върху доходите на физически лица и върху доходите от трудови договори и приравнените на тях правоотношения.
По официални данни в АПИС осигурените лица във всички митрополиии и епархии, както и Светия Синод наброяват 1885 души, което я нарежда в топ 50 работодатели в страната. Най-големи по брой заети лица се явяват Софийската митрополия с 450 човека и Пловдивската с 365 души. Проверка на „Капитал“ преди месец показа, че само в рамките на град Пловдив, епархията притежава десетки имоти, които вероятно отдава под наем, далеч не всичките с вписани договори.
Да си имаме уважението
Светият Синод е реагирал на ревизията, като е изпратил писмо от седем страници до НАП, в което определя ревизията не само като противоконституционна, но и като риск за националната сигурност.
„Осемте въпроса отнасящи се до начина на финансиране на БПЦ-БП, разходите ѝ, начина на организиране на дейността и счетоводна отчетност и достъп до документите ѝ, представляват недопустим и противоконституционен опит за намеса във вътрешната организация на Българската православна църква – Българска патрираршия. Контролът върху финансовите отчети буквално означава контрол върху отделните религиозни институции, което поражда съмнение дали това не е действителната цел на проверката“, пише в документа, входиран от нея като част от изпратените документи за ревизията на НАП. Той е подписан от мелнишкият епископ и секретар на Синода Герасим.
Дарение ли е наемът
Бърза проверка на сайта на Министерството на финансите сочи, че с корпоративен данък се облагат „печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество„.
„Опитът от почти двайсетгодишния разкол в България доказва, че всяка намеса на държавата във вътрешните дела на Църквата, води до тежки последствия както за Църквата, така и за самата държава. Историческият опит показва също така, че винаги когато държавата се е опитвала да упражни контрол върху дейността на Църквата или да моделира вътрешно-църковния живот по своите светски критерии, това е завършвало с неуспех“, се казва в писмото на Светия Синод до НАП, в което се цитира дори Антиохийският събор.
Тъй като в писмото се смесват история, религия и право, за съвет в този църковно-данъчен спор „Капитал“ се обърна към експерта по църковно право проф. д-р Дилян Николчев. Николчев обори на няколко места писмото на Синода, като обобщи, че „в едно изречение, от правна и от църковноправна гледна точка то е неиздържано и дълбоко погрешно като интерпретация“.
Едно от основните възражения на Синода, както е видно от писмото, е срещу приходите от наеми, които според тях не са приходи, а дарения. „Недопустимо е да се проверява цялото имущество на БПЦ-БП и финансовите отчети по повод наеми, които за църквата не биха могли да се квалифицират като стопанска дейност. Имотите и наемите от тях, които светското законодателство би могло да квалифицира като граждански плодове са дарявани от вярващи хора, за да се издържа църквата, а не да формира печалби, каквито формират търговците по смисъла на Т3, които да подлежат на облагане с данък. Наемите от дарени от вярващи хора имоти са волни пожертвования и са само за самоиздръжката на отделената от държавата БПЦ -БПЦ, тези наеми не са, за да се формира печалба, която да е предмет на данъчно облагане“, се твърди в документа изпратен на НАП.
Проф. Николчев опровергава това становище. „Наемът изведнъж – според синодалното разбиране – се превръща в дарения от вярващи хора. Синодът пропуска текста на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, който гласи: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност“, твърди юристът.
Според него макар в Закона за вероизповеданията (ЗВ) да се очертава свободата и равнопоставеността на вероизповеданията, а религиозните институции да са отделни от държавата, то също така е важно да се посочи, че според ЗВ религиозните убеждения не са основание за отказ от изпълнение на задълженията, установени в Конституцията и закона, както и че религиозните институции са юридически лица.
„Това е важно да се подчертае, защото по логиката на правото юридическите лица са равни по права с физическите, т.е. с гражданите, що се отнася до имуществените права(…) С други думи вярно е, че Конституцията на Република България и специализирания закон в областта на вероизповеданията (ЗВ) обявяват религиозните институции за отделени от държавата, но когато те са юридически лица това означава, че те се поставят в качеството на юридически лица, каквото е например всяко едно акционерно дружество, или юридически лица с нестопанска цел, с тази разлика, че БПЦ получава качество на юридическо лице по силата на закона за вероизповеданията“, допълва Николчев.
Апартаментите не са икони
Има сериозна причина БПЦ да се притеснява от погледи в имотния ѝ джоб. „Да управляваш имотите на Пловдивската митрополия е все едно да си кмет. Само в Пловдив са над 50. Да не говорим в другите области. Тази собственост изисква управление“, както обобщи бившият кмет на Пловдив Здравко Димитров пред „24 часа“ миналия месец, малко след встъпването си в длъжност като управител на имотите на Пловдивската митрополия.
В своето становище към НАП Светия Синод посочва, че според техния прочит на закона, НАП не може да е ревизор на БПЦ. „Ако Държавата препятства Църквата да потребява църковното имущество спрямо предназначението си, то пречи на самото богослужение“.
Единственото, което митрополитите признават, че държавата може да проверява, са „средства от държавната субсидия за възнаграждения на свещенослужителите“, за които има изрично предвиден ред в специалния Закон за вероизповеданията. Проверката на финансовите отчети на митрополиите обаче би значело „контрол върху имуществото, което основно се формира чрез дарения и завещания. Такъв контрол би бил в нарушение на Конституцията и несъответствие с цитираните конституционни решения“ се твърди в писмото.
Според експертът в църковното право има два вида църковно имущество. Първите – res sacrae са непосредствено предназначени за самото богослужение и към тях спадат неща като храмът, олтарът, антиминсът, Евангелието, кръстовете, иконите и т.н. Вторият вид имущество, който и подлежи на проверка от НАП, е res ecclesiastici и се отнася до недвижими имущества, които служат за задоволяване нуждите на Църквата, като например за посрещане разходите по осъществяване на култа, за издръжката на църковните лица и т.н
„Вярно е, че религиозните институции заемат особено положение с оглед специализираната нормативна база на страната ни: те не се уреждат от такива специални закони като Закона за търговските дружества, Закона за дружествата с ограничена отговорност, за кооперативните сдружения и пр., а са подчинени на различно третиране от юридическите лица с идеална цел, посредством разпоредбите на ЗВ“, посочва Николчев, но припомня, че в закона специално се посочва, че когато ползват преференции, вероизповеданията подлежат на независим финансов одит, какъвто е предвиден за юридически лица с нестопанска цел.
Професорът цитира ЗВ, според който имуществото на вероизповеданията може да включва „право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими вещи, плодове от стопанисването на имоти, в това число и наеми, печалби или дивиденти от участие в търговски дружества или сдружения на търговски дружества, право на собственост върху движими вещи, в това число и ценни книжа, права по Закона за авторското право и сродните му права, приходи от държавни субсидии, дарения, завещания и други. Регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди“.
Именно върху тези изброени вещни права НАП има право да извърши проверки, както прави това с всяко едно юридическо лице с нестопанска цел.