Мартин Лутер и превода на Новият завет на немски език
д-р Вениамин Пеев
Лутер е запален от идеята да изучава библейски еврейски език почти веднага след публикуването на Ройхлиновата граматика De Rudimentis Hebraicis (1506 г.).22 Към граматиката авторът прибавя еврейско-латински речник и това улеснява до голяма степен ентусиасти като младия библеист от Витенберг. След шест години Йохан Ройхлин издава на оригиналния библейски език и в латински превод Седем покайни псалми и това събитие съвпада с подготовката на Лутер за лекционния курс върху Псалтира. Новоназначеният витенбергски професор е убеден, че ползотворно изследване на библейските псалми може да бъде осъществено само ако бъде овладян библейският еврейски език. Благодарение на инициативата на германския хуманист да популяризира оригиналния език на Стария завет, Лутер напредва бързо в усвояването му и се подготвя за колосалното дело – превода на Библията на немски език.
През второто десетилетие на ХVI в. Еразъм Ротердамски (1466–1536) започва да публикува гръцкия текст на Новия завет. Първото издание излиза на 1 март 1516 г. в Базел23 и само няколко месеца по-късно няколко екземпляра достигат до Витенберг. Лутер подготвя по това време своя лекционен курс върху Павловото послание към римляните и веднага включва в работата си Еразмовото издание. Лутер вече се е запознал с гръцкия език благодарение на по-младия си приятел и колега в августинския манастир Йохан Ланг (1486–1548)24, но действителният му учител по гръцки език става Филип Меланхтон, който пристига във Витенберг през 1518 г. Лутер бързо разбира, че в лицето на Меланхтон е намерил най-способния и верен сътрудник за превода на Св. писание. Преди да пристъпи към 27-те книги на Новия завет, Лутер е придобил преводачески опит, подготвяйки своите лекционни курсове по различни библейски книги. Също така той съставя постили със свой превод на библейските пасажи с богослужебно предназначение. Тъй като първото издание на Еразмовия Нов завет има грешки, през 1519 г. излиза от печат второ подобрено издание25, което Лутер решава да използва за своя превод на Новия завет на немски език.26 Това издание е придружено с паралелен превод на латински език и допълнителни пояснителни бележки, които помагат на реформатора в неговата работа. Когато започва превода на новозаветния текст в крепостта Вартбург, Лутер всъщност продължава една традиция в Германия, установена през втората половина на ХV в. и продължила до неговото време.27 Страсбургският печатар Йохан Ментел издава цялата Библия на немски език (1466 г.), която в основата си има един по-ранен превод, направен в Бавария. Десетилетие по-късно Гюнтер Цайнер от Аугсбург ревизира изданието на Ментел. Тази тенденция да се преиздава Библията на различни наречия в Германия продължава и през следващите десетилетия преди началото на Реформацията. По свидетелството на Андреас Боденщайн (ок. 1480–1541) в съчинението му „Кои книги са библейски?“ в началото на 20-те години на ХVI в. на немски език циркулират достатъчен брой Библии, за да могат грамотните хора да ги четат.28 Авторът насърчава своите сънародници да се снабдяват с лични екземпляри на Св. писание, за да усвоят по-добре реформаторските възгледи, сравнявайки ги с библейски пасажи.
В края на 1521 г. в съзнанието на Лутер е узряло намерението да се заеме с превод на Новия завет.29 От една страна, той се убеждава, че наличните преводи на немски език са резултат от потребността обикновеният читател, който не знае латински език, да се запознае със съдържанието на свещения текст. Като се вземе предвид обстоятелството, че преводите на Новия завет в повечето случаи са направени от Вулгата, то става ясно, че те не отговарят на реформаторската идея християнското учение да бъде проверено чрез превод от оригиналния гръцки език. От друга страна, наличните преводи са плод на индивидуални инициативи и не могат да придобият всеобщо признание.30 Когато Лутер издава своя превод през септември 1522 г.31, той вече е национален герой, водач на германската кауза срещу Рим. Освен това въпреки краткия срок на преводаческата му работа (единайсет седмици) той има като вдъхновители и консултанти други признати авторитети в теологията, каквито са Меланхтон32, Спалатин и др. Новото издание, отпечатано от Мелхиор Лотер-младши, е снабдено с гравюри на Лукас Кранах. Всъщност имената на Кранах и Кристиан Дюринг фигурират като издатели на този проект. Огромният интерес към изданието личи и от факта, че само за два месеца след публикуването на новия превод на Новия завет са продадени около 5000 броя, а до края на 1525 г. са направени още 50 преиздавания.33 В Германия до днес Лутеровият превод на Новия завет остава без конкуренция и името на реформатора стои на титулната страница на всяка последвала ревизия.
Задачата, която Лутер си поставя при превода на Новия завет, е наистина отговорна и до голяма степен новаторска. Неговият резултат е много по-добър от опитите на останалите преводачи, защото не се доверява на буквалния принцип. Особено по отношение на различните термини в новозаветния текст Лутер и неговите сътрудници подхождат по различен начин, като разпределят задълженията си да открият германските съответствия не в наличните речници, а в говоримия език. Често се разпитват не само представители на аристокрацията и интелигенцията, но и обикновени, дори неграмотни хора. Хуманистът Георг Спалатин (1484–1545), един от най-верните сътрудници на Лутер, проучва имената на скъпоценните камъни, споменати в Откровение 21 гл., като се консултира с ковчежника на курфюрста Фридрих. Лутер разпитва мулетарите, които извеждат гостите на Вартбургската крепост по непристъпните пътеки, за думи и действия, свързани със земеделието, скотовъдството и селския бит. Меланхтон изпълнява важната роля да проверява дали преводът съответства на сложните понякога граматически конструкции. По този начин, заобиколен от изключително ценни сътрудници, редактори и издатели, Лутер успява да фокусира вниманието на всички слоеве на тогавашното германско общество. Също така изборът на най-удачната за епохата си форма на немския език – hoch Deutsch („висок немски”), който е популяризиран от хуманистите, оказва въздействието на обединител на поданиците на германските княжества и се превръща в инструмент за успеха на Реформацията. Така се поставя началото на немския книжовен език, на който ще говорят аристократи и бюргери и ще пишат писатели и поети. Нещо повече, Лутер използва в преводите си на Библията такава форма на език, който може да бъде разбран както в северните, така и в южните части на германските княжества. Изследователите смятат, че постижението на Лутеровия превод в това отношение е между 80 и 90 % от лексиката на немския език.34 Много лексикални35 и граматически форми стават стандартни за германците, обогатявайки и коригирайки различните диалекти. Преводът оказва силно влияние и върху синтаксиса на германската реч. Изданието на Новия завет обаче има преди всичко огромно духовно значение. Съвременният изследовател Хайнц Блум смята, че Лутер се изявява като ненадминат интерпретатор на оригиналния еврейски текст в смисъл, че съумява да го преведе по напълно разбираем начин за своите сънародници.36 Особено Павловите послания са предадени в духа на християнските и обществени нагласи, които се формират през първите две десетилетия на ХVI в. /следва/
БЕЛЕЖКИ
20 Лутер се ангажира с подготовка за докторската степен по настояване на Йохан фон Щаупиц (1465–1524). Високата такса от 50 гулдена, дължима за присъждането на тази степен, е дарение на курфюрст Фридрих Мъдри (Brecht, M., op. cit. I. 125-8). Повременацеремониятазаприсъжданенадокторскатастепен Лутеризрича стандартната клетва, че ще бъде „верен” на Римокатолическата църква и ще „поддържа мира” междуучените на Църквата (ibid., 126). Както е известно, последвалите бурни събития водят до нарушаването на тази и други клетви, изречени от Лутер и останалите реформатори в името на библейското учение, следвано от тях.
21 В действителност преподавателската му дейност във Витенберг започва през зимния семестър на учебната 1513–14 г.
22 Wood, A. S., op. cit. 19.
23 Подготовката за публикуване новозаветния текст на гръцки език започва още през 1514 г., когато Еразъм се договаря с издателя Йохан Фробен от Базел да направи такова издание (Geisler, N. L. and W. E. Nix. A General Introduction to the Bible. Chicago: Moody Press, 1982; 15th printing. 383-5).
24 Brecht, M., op. cit. І. 41 f. Самият Ланг прави превод на Евангелието според Матей (1521 г.) по второто Еразмово издание на Новия завет (1519 г.). Този превод обаче е твърде буквален и бързо бива забравен.
25 Трябва да уточним, че едва четвъртото издание на Еразмовия Нов завет (1527 г.), което е съобразено с текста в Biblia Complutensia, става основа на гръцкия вариант, придобил известност в областта на библеистиката като Textus Receptus. През следващите десетилетия на ХVІ в. продължават да се издават подобрени издания на гръцкия Нов завет, за които се трудят Еразъм, Робер Стефан, Теодор Беза и др. В наше време изданието на Nestle-Aland служи за основа на много съвременни протестантски преводи на Новия завет.
26 Brecht, M. Martin Luther. Vol. II: Shaping and Defining the Reformation. 1521-1532. Minneapolis: Fortress Press,
- 47.
27 Ibid., 46.
28 Ibid.
29 Началото на превода се отнася към месец ноември или декември (Schaff, Ph. History of the German Church. Vol. VII: Modern Christianity. The German Reformation. Oak Harbor, WA: Logos Research Systems, 1997. 194).
30 В изследователската литература за отношението или зависимостта на Лутер от по-ранните преводи на Библията на немски език няма единно становище. Някои като Густав Рьоте смятат, че преводът на Цайнер е бил ползван основно от него, а Хайнрих Борнкам опровергава такава хипотеза (Lohse, B. Martin Luther: An Introduction to His Life and Work. Piladelphia: Fortress Press, 1986. 112 f.).
31 WA Br 2. 573, 580; LW 49.15 (ibid., 47).
32 Лутер се прекланя пред Меланхтон като класицист и често сочи неговите коментари върху новозаветни книги като модел на реформаторската екзегетика. Скромният Меланхтон обаче гледа на себе си като лингвист, а не като реформаторски теолог.
33 Spitz, L. The Protestant Reformation 1517-1559. New York et al.: Harper & Row, 1987. 89.
34 Brecht, M., op. cit. II. 49.
35 Например саксонските думи Hügel („хълм”) и Krippe („ясла”) стават общоприети немски думи. В някои случаи той сам съставя по-сложни думи: Sündenbock („козел отпущения”) Dachrinne („водосточна тръба”) и др.