Живко Лефтеров
ДЕСТАЛИНИЗАЦИЯТА, НОВАТА АНТИРЕЛИГИОЗНА ПОЛИТИКА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ И НАЧАЛОТО НА ВТОРАТА ВЪЛНА НА ПРЕВОДНА СЪВЕТСКА ЛИТЕРАТУРА С АТЕИСТИЧНО СЪДЪРЖАНИЕ В БЪЛГАРИЯ
Публикуването на литература с атеистично съдържа- ние е характерно за почти целия период на комунистическо управление в България. Броят на заглавията, тематика, автори, тиражи и пр. следват отделните етапи на анти- религиозната политика на Българската комунистическа партия (БКП). Тя е отражение на преследвани конкретни политически цели, подчинени на идеологически постулати, заложени за изпълнение в поредица от партийни решения.
Макар и да е често споменавана и цитирана, този тип литература не е била досега обект на самостоятелно из- следване или цялостен анализ. Единствено в монографи- ята на Момчил Методиев „Между мярата и компромиса“ срещаме една кратка подглава озаглавена „Основни тези в атеистичната литература“. Авторът прави съдържа- телен преглед, обособявайки я в три основни групи: авто- биографични книги на разочаровани бивши свещеници или семинаристи, познавателни книги за историята на българ- ската религиозност и книги, чиято цел е да формират об- ществено мнение на темата. В обхвата на този преглед попадат малък брой заглавия, преди всичко от български автори, представителни за всяка една от трите групи. Цитираната подглава обаче не съдържа информация за пре-
– 294 –
водната съветска литература, въпреки нейното първо- степенно значение.1
Поради тази причина настоящата статия има за цел да отговори на съществуващата обективна необходи- мост от разрешаване на този изследователски проблем, запълвайки „бялото поле“ по въпроса в нашата историог- рафия. Заглавието на настоящия текст подсказва и още нещо. Във фокуса на изследване ще бъде началото на т.нар. втора вълна на съветски преводни заглавия с атеистично съдържание, тъй като тя е и хронологично свързана с те- мата на настоящата конференция. Под „първа вълна „се разбира тази литература, която е преведена и публикува- на през 29-те и 30-те години на ХХ в.
Могат да бъдат формулирани няколко основни въпро- са нуждаещи се от изясняване. На първо място трябва да се разкрият причините довели до тази втора вълна на преводна съветска литература и запознаване с цялостния контекст, благодарение на който става възможна реали- зацията на тази политика. На второ място това е броят на заглавията и тяхното съдържание. По този начин ще се придобие представа за въплътените в тях конкретни по- литически и идеологически цели и внушения. Не на последно място, трябва да се обърне внимание на институциите, натоварени с нейното провеждане, механизмите и параме- трите на публикационната дейност. И накрая е необходи- мо да се даде отговор доколко и какво е влиянието на тази литература върху българските автори и текстове с ана- логично съдържание.
1 Методиев, Момчил. Между вярата и компромиса . Българската право- славна църква и комунистическата държава (1944–1989 г .). Сиела. С., 2010, с. 85–94.
– 295 –
* * *
За да може да се придобие един по-общ сравнителен по- глед между литературата обект на изследване преди и след 1944 г., е необходимо да се кажат няколко думи за т.нар. пър- ва вълна на преводна съветска литература с атеистично съдържание в България.
За популяризиране на водената от Руската комунис- тическа партия (б) (РКП(б)) антирелигиозна политика в Съветския съюз (СССР), през 1922 г. БКП инициира чрез контролираното от нея издателство „Общо работниче- ско кооперативно дружество „Освобождение“, създаване- то на библиотеката „Труд и знание“. До края на легалния период на партията, забранена официално през 1924 г., са преведени и издадени общо 9 брошури от съветски авто- ри.2 Отново под влияние на съветската страна през ок- томври 1931 г. легалното крило на БКП – Работническата партия, инициира основаването на Съюза на пролетар- ските свободомислещи (СПС), аналог на съществуващия в СССР Съюз на войнстващите безбожници (СВБ). Една от основните задачи на СПС е да се „бори върху базата на со- циалните борби с материалистичната идеология с религията и църквата“, като за целта води „пропаганда чрез печат, лек- ции, кръжоци, беседи, диспути, забави и издава антирелигиозна литература“.3 В тази връзка е основана и небезизвестната библиотека „Безбожник“, натоварена със задачата да „по- пуляризира в нашата страна лениновото атеистично наслед- ство“.4 До превратът на 19 май 1934 г. когато СПС е закрит
2 Николов, Йордан. Влиянието на съветската атеистична теория и прак-
тика у нас – Философска мисъл, год. XXIV (1968), кн. 10, с. 79.
3 Устав на Съюза на пролетарските свободомислещи в България. С., 1932, с. 2.
4 Каракичев, Андрей. Атеистичната дейност на партията (1917–
1944) – Атеистична трибуна, бр. 5, 1985, с. 48.
– 296 –
са публикувани близо 20 преводни съветски заглавия, ос- новно брошури.5
В първите десет години след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. преводните заглавия са общо осем, пос- ветени преди всичко на темата за противоречията между науката и религията или по-общо фокусирани върху пропа- гандата на материалистичния светоглед за произхода на живота. Разбира се, това е породено от самата марксист- ка идеология, чиято прогресистка парадигма определя ре- лигията като „остатък“ от миналото, който е въпрос на време да бъде преодолян при новите социалистически об- ществени отношения. Оттук и поляризацията на тема- та, нейното значение в идеологическата пропаганда и об- ществен дискурс в съветското общество, оказващи реша- ващо влияние в страните от Източна Европа. Или както самите те казват: „Най-добрият способ за борба с религията е научното опровергаване на Бог .“6 Това обяснява и неголемия обем на тези издания, повече от които, както и в междуво- енния период, са под формата на брошури. Оригиналните съветски издания, с едно изключение, са публикувани през 1950 и 1951 г., като са преведени и издадени на български поч- ти веднага: Колоницки, П. Марксизмът-ленинизмът за рели- гията. Превод от руски Надежда Узунова. София: БКП, 1951. 47 с.; Плисецки, М. Науката и религията за произхода на човека. Превод от руски Ст. Караиванова. София: Народна младеж, 1951. 43 с.; Плисецки, М. Науката и религията за произхода на човека. Превод от руски Ст. Караиванова. София: Наука и из- куство, 1951. 48 с.; Опарин, Александър. Науката и религията
5 Николов, Йордан. Влиянието на съветската атеистична теория и прак-
тика у нас…, с. 80.
6 Раздъяконов, Владислав. Институционализация диалогического направле-
ния дискурса „наука и религия“ в современной России – Государство, рели- гия, церковь в России и за рубежом, № 1 (33), 2015, с. 16.
– 297 –
за произхода на живота. Превод от руски Михаил Станчев. София: Народна младеж, 1951. 29 с.; Шишаков, В. Науката и религията за строежа на Вселената. Превод от руски Цв. Цве- танов. София: Наука и изкуство, 1951. 44 с.7; Прокофиев, В. И. Непримиримостта между науката и религията. Превод от руски. София: Народна младеж, 1953. 68 с.; Павьолкин, П. А. Ре- лигиозните суеверия и вредата от тях. Превод от руски Рашел Анастасова. София: БКП, 1953. 168 с.; Каширин, П. Реакционна- та същност на религиозната идеология. Превод от руски Ра- шел Анастасова. София: БКП, 1953. 64 с.
Интересното по отношение на тези осем издания е, че с изключение на последното, нито едно от тях впослед- ствие няма да бъде припознато или характеризирано като атеистична литература. Основание за това твърдение ни дава факта, че те не присъстват в различните тематични библиографски справки изготвяни периодично през 60-те и 70-те години на ХХ в. Може би това се дължи на обстоя- телството, че самите автори са обикновено съветски на- учни работници, ангажирани и с обществено-политическа дейност, имаща за цел популяризиране на научни знания, което обяснява защо, с едно изключение, обемът им вари- ра между 20 и 60 стр. Издателствата, които публикуват осемте преводни заглавия са три, преводачите са пет, а тиражите са от 3000 до 5000 екземпляра, твърде скромни за научно-популярна литература. Всичко това говори за една непоследователност и липсата на методично след- вана книгоиздателска политика. Нещата се променят съ- ществено след настъпилата промяна в ръководството на съветската комунистическа партия и държава и промене- ният политически курс.
7 Това е единственото преводно съветско заглавие, което има няколко по-ранни издания – 1936, 1938 и 1939 г. Издател е Съюзът на войнства- щите безбожници.
– 298 –
След смъртта на Сталин и отстраняването на Берия през 1953 г. Никита Хрушчов е избран и постепенно започва да се утвърждава като нов партиен, а по-късно и държавен лидер. Паралелно с провеждането на поредица от мерки в областта на икономиката, той обръща специално внима- ние и на идеологическата политика. Едно от първите пар- тийни решения е приетото на 7 юли 1954 г. постановление на ЦК на КПСС „За сериозните недостатъци в научно-ате- истичната пропаганда и мерките за нейното подобря- ване“. С него на практика се ревизира и дори осъжда като „примиренческа“ водената дотогава политика от Сталин по „църковния въпрос“, формирана по време на Втората све- товна война. Затова и се настоява за поемане по пътя на характерното за довоенния период „настъпление срещу рели- гиозните остатъци от миналото“.8
В постановлението на ЦК на КПСС изрично е подчер- тано, че воденето на научно-атеистична пропаганда в централните и местни вестници и популярни списания е абсолютно недостатъчно, а издателствата публикуват „изключително малко“ заглавия с атеистично съдържание. Според авторите на решението съдържанието на анти- религиозната литература „не носи боеви, настъпателен ха- рактер“, а тиражите са малки, което пък води до нейната недостъпност за населението.9 За постигане на заложени- те крайни цели, сред множеството други мерки, ЦК поста- новява Министерството на културата на СССР, както и съответните министерства в съюзните републики и Все- съюзното общество за разпространение на политически и
8 Шкаровский, М. В. Русская православная церковь при Сталине и Хрущеве . (Государственно-церковные отношения в СССР в 1939–1964 годах). М., 1999, с. 361–363.
9 Коммунистическая партия Советского Союза в резолюциях и решениях съез- дов, конференций и пленумов ЦК (1898–1986). Т. 8. 1946–1955. Издание девя- тое, дополненное и исправленное. Политиздат. М., 1985, с. 429.
– 299 –
научни знания да разработят план и осъществят издава- нето през 1954 и 1955 г. на „естественонаучна и атеистическа литература“ в помощ на лекторите, да се „обезпечи нейна- та научност и популярност“, както и „нейната тясна връзка с насъщните задачи на комунистическото строителство“. Все- съюзното общество е натоварено със задачата да започне издаването на научно-популярно месечно списание „Наука и религия“ в тираж 75 000 екземпляра. Държавното издател- ство на политическа литература пък е задължено през 1954 и 1955 г. да реализира отпечатване на отделни произведения на „класиците на марксизма-ленинизма за религията и атеизма“ и серия от популярни книги и брошури „за отношението на комунистическата партия и съветската държава към религия- та“. Освен всичко това на издателството на Академията на науките на Съветския съюз (АН на СССР) е „предложено“ да издаде фрагменти от текстове на антични автори и френски просвещенци с антирелигиозно съдържание, а Из- дателството за чуждестранна литература е задължено да следи, превежда и публикува „най-добрите трудове на чуждес- транни учени и писатели по въпросите на религията и атеизма“. Издателската политика в решението завършва със задъл- жаване на Гослитиздат да пусне масови и евтини заглавия на атеистични теми под формата на брошури, съдържащи народни песни, пословици, поговорки и пр.10
Във възобновяването на антирелигиозната съвет- ска политика съществена роля играе и „старата гвардия“ на войнстващите безбожници от междувоенния период, най-видни фигури на която са Владимир Бонч-Бруевич и Фьодор Олещук. Те полагат началото на поредицата „На- учно-атеистична библиотека“ на Института за история при АН на СССР. През лятото на 1954 г. е изготвен амбицио- зен план за издаването в рамките на две години на 20 тома
10 Пак там, с. 431–432.
– 300 –
с произведения на „марксистката атеистична мисъл и най-ва- жните работи на старите атести“. Разбира се, публикуване- то на предвидените заглавия за такъв кратък срок е прак- тически невъзможно, но в крайна сметка до средата на 60- те години те все пак са издадени. Владимир Бонч-Бруевич изиграва и ключова роля в изготвянето и приемането на решението на Президиума на АН на СССР от 30 октомври 1954 г. за разгръщане на научно-атеистичната пропаганда, с което институцията за първи път се включва цялостно, а не само отделни нейни звена, в разработката на пробле- мите на антирелигиозната политика. За съгласуване на ме- роприятията към Президиума е създадена и Координацион- на комисия от учени, представители на хуманитарните и естествени науки, а Владимир Бонч-Бруевич е назначен за неин председател. В това си качество той още по-енергич- но започва работа по изготвяне на консолидиран план на цялата АН на СССР, а не само на Института за история, за публикуване на 143 книги и брошури на атеистична те- матика. Смъртта му през юли 1955 г. води до прекъсване на работата по иначе утвърдения план, който така и остава неосъществен.11
Прекалено амбициозно, твърде праволинейно и недо- мислено, решението от 7 юли 1954 г. е плод на прибързаните действия на Никита Хрушчов и води до засилване на напреже- нието в страната, дори и сблъсъци с миряни, което естест- вено поражда и международни критики. Това кара партийно- то ръководство да прекрати антирелигиозната кампания само няколко месеца по-късно. На 10 ноември ЦК на КПСС из- лиза със специално постановление по въпроса, озаглавено „За грешките при провеждането на научно-атеистичната про-
11 Коган, Ю. Я. В . Д . Бонч-Бруевич и научно-атеистическая работа Академии наук СССР (1946–1955) – Вопросы истории религии и атеизма. Сборник ста- тей. Т. XII. Издательство „Наука“. М., 1964, с. 14–20.
– 301 –
паганда сред населението“. В него се признава, че на редица места в страната се допускат „груби грешки“, изразяващи се в неприемливо администриране и оскърбление на чувства- та на вярващите и духовенството от страна на отделни местни партийни организации и партийни работници. На критика е подложен самият подбор на кадрите, безотго- ворното поведение и неправилно насочване на работата, допринесли единствено до вреди. Въпреки това в постано-
влението се настоява за продължаване и дори засилване на идейната борба с религиозния светоглед и предразсъдъци, след „отстраняване на грешките“. Изрично е споменато, че борбата с тях „трябва да се разглежда като идеологическа борба на научния, материалистическия мироглед против антинаучния, религиозния мироглед“, а научно-атеистичната пропаганда трябва да стане „дълбока, системна“, в основата на която да се постави „научно-популярното разяснение на най-важните явления в живота на природата и обществото“. Затова всички партийни органи са задължени да обърнат най-сериозно вни- мание на „подбора на лектори, докладчици, автори на статии и брошури на антирелигиозни теми“.12
Независимо от това „временно отстъпление“ на съветските комунисти, новата политика веднага дава отражение върху останалите комунистически партии в страните от Източна Европа. В българския случай, макар и тя все още да не е официално прокламирана, се наблюда- ва насърчаване популяризирането на най-новите съветски заглавия по въпроса. Със задачата те да се публикуват е натоварено издателството на Централния съвет на про- фсъюзите – Профиздат, очевидно за да се избегне директ- ното ангажиране на партийните органи, поне на този ра- нен етап. През 1954 г. към него е създадена тематичната
12 Коммунистическая партия Советского Союза в резолюциях и решениях съез-
дов, конференций и пленумов ЦК (1898–1986). Т. 8…., с. 446–450.
– 302 –
библиотека „Научно-атеистични знания“.13 Нейната поява е аргументирана с необходимостта от „всеобхватна ате- истична пропаганда“ най-вече чрез „организирането на беседи и колективни четения в нашите предприятия и учреждения“ по профсъюзна линия. Поради тази причина на „просветния ак- тив и агитаторите“ трябва да бъде оказана подкрепа с „бо- гат и популярен материал“, който да е „богат източник за въз- действие, за разколебаване вярата у религиозните, за освобож- даването им от предразсъдъците“.14 Във всичко това виждаме прякото отражение на духа и съдържанието на решенията на ЦК на КПСС от 7 юли и 10 ноември 1954 г. Затова и не е случайно, че под № 1 на новата библиотека „Научно-ате- истични знания“ е публикувано именно постановлението от 10 ноември 1954 г., придружено с две статии от съвет- ски автори, посветени на религиозните предразсъдъци и реакционната същност на празниците и обредите, които са публикувани същата година в съветското сп. „Млад ко- мунист“.15 Предвид на това че началото на поредицата за- почва късно, брошурата остава единственото съветско преводно заглавие с атеистично съдържание за годината. Тиражът є, също както и споменатите осем по-ранни изда- ния, е относително малък – 5000 екземпляра16.
13 Другите тематични библиотеки на Профиздат по това време са: „Профсъюзна просвета“, „Строежи на социализма“, „Нашите социа-
листически предприятия“, „Герои на труда“, „Новатори в социалис- тическото строителство“, „Производствено-технически въпроси“.
14 Заранов, Стан. Профсъюзите и научноатеистичната пропаганда. Профи-
здат. С., 1959, с. 6–27.
15 За преодоляване на религиозните предразсъдъци . Реакционната същност на
религиозните обреди и празници . Постановление на ЦК на КПСС за грешки- те при провеждането на научно-атеистичната пропаганда сред население- то. Превод от руски. Профиздат. С., 1954.
16 ПРОФИЗДАТ . Издателство на Централния съвет на Българките професио- нални съюзи . Каталог 1945–1985. Съст. Красимира Стоичкова. Профиз- дат. С., 1985, с. 32–33.
– 303 –
За първите четири години от своето съществуване, тоест до 1958 г., специализираната библиотека на Профиз- дат публикува 12 съветски преводни заглавия със стандар- тен тираж от 5000 екземпляра, с изключение на последните две от 1958 г., чиито тираж достига 12 000: Скворцов-Сте- панов, И. И. Мисли за религията. София: Профиздат, 1955, 56 с.; Прокофиев, В. И. Науката и религията за душевната дейност на човека. София: Профиздат, 1955, 44 с.; Тучков, Е. А. Науката против суеверията. София: Профиздат, 1955, 76 с.; Шейнман, М. М., Гончаров, Н. К. За отношението на религията към жената . Научно-атеистичното възпитание на учащите се – съществена част от комунистическото възпитание. София: Профиздат, 1955, 44 с.; Перовски, Е. И. Атеистичното възпитание в учили- ще. София: Профиздат, 1956, 56 с.; Рязанцев, Н. Съществува ли съдба. София: Профиздат, 1956, 48 с.; Розентал, Н. Н. Христи– янство, неговият произход и същност. София: Профиздат, 1956, 88 с.; Плисецки, М. С. Как в борба с религията се е развивала нау-
ката за произхода на човека. София: Профиздат, 1956, 72 с.; Во- ропаева, К. Л. Съществувал ли е Христос? София: Профиздат, 1957, 72 с.; Розентал, Н. Н. Из историята на православието, ка- толицизма и протестантизма. София: Профиздат, 1958, 88 с.; Персиц, М. М. Морал и религия. София: Профиздат, 1958, 68 с. Всички изброени заглавия, без едно, са преведени от руски от Катя Койчева, която е единственият щатен преводач в из- дателството по това време.17 За разлика от публикуваната съветска литература в предходните години, първите изда- ния на повечето от тези книги и брошури датират от меж- дувоенния период, и са преиздадени първо в Съветския съюз за нуждите на новата антирелигиозна политика на комунис- тическата партия. Това говори както за приемственост с времето на т.нар. безбожни петилетки, така и за липсата на особено въображение и връщане към методи, характерни
17 ЦДА, ф. 273, оп. 3, а.е. 3, л. 153.
– 304 –
за период, подложен на безкомпромисна критика от самия Никита Хрушчов и неговото обкръжение.
За първи път са публикувани и два сборника, също в превод от руски и със същия тираж както и останалите заглавия, включващи текстове на Маркс, Енгелс и Ленин, по въпросите на религията, вярата и различните изпове- дания/църкви. Предвид постепенното официализиране на атеистичната политика и двете заглавия са издадени от издателството на БКП.18
От тези години датира и едно любопитно съветско за- главие, което обаче е преведено от руски на турски език за нуждите на комунистическите пропагандисти сред турско- то население. Автор е Ксения Радина, по-късно професор по педагогика, а брошурата е с показателното наименование „Атеистичното възпитание на децата в семейството“. Из- дадена е през 1955 г. от Всесъюзното дружество за разпрос- транение на политически и научни знания. Преводът от руски на турски е осъществен от Исмет Мехмедов, и излиза под заглавия „Ailede cocuklarin terbiyesi“ (Възпитанието на децата в семейството). Издателството е Народна просве- та, а тиражът почти символичен – 1058 броя.19 Брошурата на Ксения Радина е публикувана от същото издателство и на български, но с оригиналното си заглавие „Атеистичното възпитание на децата в семейството“, нещо което очевид- но е сметнато за неуместно в турското издание. Тиражът е три пъти по-голям – 3077 екземпляра, но все пак по-малък от характерния за този тип издания.20
18 Маркс, К., Енгелс, Ф . За религията. Превод от руски Теодора Калинко- ва. Издателство на БКП. С., 1957; Ленин, В. И. За религията. Превод от руски. Издателство на БКП. С., 1957.
19 Radina, K. D. Ailede cocuklarin terbiyesi. Превод от руски на турски Ис-
мет Мехмедов. Народна просвета. С., 1959, 30 с.
20 Радина, К. Д. Атеистичното възпитание на децата в семейството. Пре-
вод от руски Г. Иванова. Народна просвета. С., 1959, 34 с.
– 305 –
Съществена роля за началото на новата „война“ с религията и „форсиране“ на атеистичната пропаганда и възпитание, изиграва победата на Никита Хрушчов над „сталинистите“ през 1957 г. Тяхното елиминиране е част от новия курс на десталинизация, обхванал и страните от Източния блок. До тази гранична, включително и по отношение на интересуващата ни тема година, въпреки цитираните решения на ЦК на КПСС, макар и да няма ясно изразена антирелигиозна кампания, по страниците на пе- риодичния печат започват да се появяват редица статии на отрекли се от Бога бивши свещеници. Нарастват и изне- сените лекции на атеистична тематика – от 1 875 000 през 1956 г. на 3 875 000 през 1957 г. Като подготвителна стъпка на готвеното широкомащабно настъпление е свикването в Москва през август 1957 г. на конференция с участието на 350 теоретици на атеизма и издаването през декември с.г. от Съвета по въпросите на РПЦ на указ за снемане регис- трацията на всички регистрирани, но фактически недей- стващи храмове.21
Паралелно с тези събития, всички централни комите- ти на съюзните републики, Съветът по въпросите на РПЦ и неговите пълномощници в страната представят през ноември 1957 г. в отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на КПСС справки за религиозна активност и състоянието на научно-атеистичната пропаганда на територията на це- лия Съветски съюз. През май 1958 г. е проведено съвещание с участието на партийни работници от почти всички от- дели на ЦК на КПСС, Госполитиздат и др. На съвещанието се издигат искания за спиране политиката на примирен- чество към църквата, пристъпване към открито изпъл- нение на решението на ЦК на КПСС от 7 юли 1954 г. и пр. В крайна сметка на 4 октомври 1958 г. ЦК на КПСС взима
21 Шкаровский, М. В. Цит. съч., с. 346–347.
– 306 –
секретното решение „За недостатъците на научно-ате- истичната пропаганда“, задължаващо всички партийни и обществени организации и държавни органи да започнат настъпление срещу „религиозните отживелици“ неприсъщи за съветските хора. Според руските изследователи това решение по тоталността на предвидените мерки няма аналог и е прецедент в следваната от комунистическата партия следвоенна политика към религиозните общности в страната.22
Следвайки стриктно съветския курс на десталиниза- ция, БКП също отчита като „напълно изоставена“ задача- та за атеистичната пропаганда в страната, а въпросът за изкореняване на реакционните религиозни възгледи става част от дневния ред на отдел „Пропаганда и агитация“. Ак- центирайки на неговата важност в идеологическата борба и след провеждането на няколко национални съвещания по темата, отделът изготвя и внася в Политбюро проекто- решение „Относно мерките за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната“. То е прието на 26 декември 1957 г. и дава тласък за разгръщане на слабо по- знатия дотогава в страната „научен атеизъм“ във всички негови аспекти.23 Акцентът е върху лекционната пропа- ганда, подготовка на кадри, културно-просветна дейност, утвърждаване на нова празнично-обредна система, кампа- ния в печата. Изрично е указано: „Издателствата на Българ- ската комунистическа партия, на НС на Отечествения фронт, на ЦК на ДСНМ и ЦС на профсъюзите да увеличат броя на изда- ваните научнопопулярни брошури и привлекат български авто- ри за написването на достъпно четиво с материали от нашата действителност за разобличаване реакционната същност на ре- лигиозните суеверия . За целта да се създадат специални библио-
22 Пак там, 352–353.
23 ЦДА, ф. 1Б, оп. 6, а. е. 3472, л. 1–2.
– 307 –
теки, като Профиздат продължи издаването на библиотеката „Научно-атеистични знания“ и разшири нейния пласмент извън профсъюзния актив .“24 Също така БАН е натоварена със за- дачата да започне издаването на „сборници и монографии, посветени на проблемите на историята и теорията на проле- тарския атеизъм, на богомилството и исляма в България и пр .“25 В т. 8 на решението на Политбюро е обърнато внимание и за нуждата от библиография по въпроса: „Държавната библиотека „Васил Коларов“ да издаде поредица методически и библиографски материали за вредата от религиозните суеверия, за коренната противоположност между науката и религията и пр ., да урежда изложби на естественонаучна и научноатеистиче- ска литература .“26
Решението на ПБ на ЦК на БКП има своето отражение и върху интересуващата ни преводна съветска атеистична литература. Още на следващата година, за да изпълни въз- ложената задача да се „разшири пласмента“ Профиздат пре- издава четири от цитираните вече брошури с автори И. Скворцов-Степанов, Н. Рязанцев, Н. Розентал, М. Плисецки. Предвид новата партийна политика, вторите издания са в значително по-голям тираж – по 12 000 екземпляра всяко.
По-високият тираж е характерен и за останалите за- главия на атеистична и антирелигиозна тематика, пуб- ликувани през 1958 г. и следващите години. Включително и от български автори. И ако при първите две такива за- главия видели бял свят през 1956 и 1957 г. тиражът е мини- мален – 1500–2000 екземпляра27, то през 1958 г. те вече са четири, а тиражите нарастват до 11 000–12 000, каквито
24 ЦДА, ф. 1Б, оп. 6, а.е. 3472.
25 Пак там.
26 Пак там.
27 Баров, Варвари. Наука и религия. НС на ОФ. С., 1956, 63 с.; Стойчев, То-
дор. Религиозните суеверия и борбата с тях. Държавно военно издател- ство. С., 1957, 160 с.
– 308 –
наблюдаваме и при преводната съветска литература.28 Анализът на тези текстове и техните автори не е обект на настоящата статия и предполага отделно задълбоче- но изследване, което да покаже кога и по какъв начин БКП започва създаването на собствени кадри на „антирели- гиозния фронт“. Важното в случая е, че решението на По- литбюро дава тласък за тяхното формиране и развитие, поради което вече не се разчита единствено на съветски автори и литература.
През 1957 и 1958 г. са изготвени и първите две тематич- ни библиографски справки, включващи издания с атеистич- но съдържание. Това са „Библиографска справка по въпроси- те на атеистическото възпитание на младежта“29 и „Рели- гия и наука. Библиографски справки и материали в помощ на пропагандата на научни и атеистични знания“30. Тяхната поява също е в пряка връзка с решението на ПБ на ЦК на БКП и началото на организираната лекционна атеистична про- паганда в страната.
Популяризирането на атеистичната литература става и чрез специализираните научни списания. Така на- пример от 1958 г. във „Философска мисъл“ се появява рубри- ката „Нова атеистична литература“. От нея българските читатели се запознават освен с интересуващите ги най-но-
28 Ценков, Борис. Диалектическият и историческият материализъм – фило- софска основа на пролетарския атеизъм. Профиздат. С., 1958, 84 с.; Мана- фов, Грую . Религия и политика. Профиздат. С., 1958, 84 с.; Баров, Варва- ри. Религията спъва прогреса. Профиздат. С., 1958, 60 с.; Ковачев, Иван. Религиозността на буржоазията и атеизмът на пролетариата. Профиз- дат. С., 1958, 80 с.
29 Библиографска справка по въпросите на атеистическото възпитание на
младежта. ЦК на ДСНМ. С., 1957, 24 с.
30 Религия и наука . Библиографски справки и материали в помощ на пропаган-
дата на научни и атеистични знания. Окръжна библиотека – Плевен, 1958, 22 с.
– 309 –
ви преводни и оригинални заглавия публикувани в България, така и излезлите от печат атеистични книги и брошури в останалите страни от Източния блок, предимно съвет- ски, източногермански, както и някои западноевропейски, дело на членове и симпатизанти на съответните комунис- тически партии.31
* * *
В следващите десетилетия публикуването на пре- водна съветска литература с атеистично съдържание и по-общо на антирелигиозна тематика – книги, сборници, христоматии, брошури и др. не само не намалява, а и се увеличава. Необходимостта от нея е продиктувана от за- дълбочаване на процеса по „освобождаване на гражданите от религиозните предразсъдъци“. Паралелно се публикуват и за- главията от български автори, които с времето започват да преобладават. Това става възможно благодарение на по- следователно следваната политика на БКП за създаване на необходимите кадри на „атеистичния фронт“, започнала също през 50-те години на ХХ в. Поради липса на съответна специалност в българските университети, преимуществе- но привлечените хора имат историческо, философско или богословско образование (бивши свещенослужители), а по конкретната материя са подготвяни чрез нарочни дисци- плини в партийните школи и чрез специализации в Съвет- ския съюз. Независимо от своето образование и занимания, повечето от тях са групирани около секция „Научен ате- изъм“ към Института по философия на БАН, имаща за за- дача да подготви необходимия брой научни работници по въпроса. Макар и назначените на щат или полущат да са
31 Вж.: напр.: Философска мисъл, бр. 3, год. год. XIV, 1958, с. 158–159; Философ-
ска мисъл, бр. 5, год. XIV, 1958, с. 157–158.
– 310 –
относително малък брой, тъй като повечето са нещат- ни сътрудници, работата им все пак се координира, което допринася за тяхното постепенно утвърждаване като най-видните лектори и пропагандисти на научния атеизъм в страната. В следващите десетилетия те ще са автори и на десетки книги с изследователски и популяризаторски ха- рактер. Сред тях са: Николай Мизов, Тодор Стойчев, Иван Сланников, Богомир Босев, Йордан Николов, Стойно Баръ- мов и други.
Може да обобщим, че съветската преводна литерату- ра от 50-те години на ХХ в. е базата, от която в български условия се черпи „челен опит“ при провеждането на ате- истичното възпитание, чиято крайна цел е формиране на марксистко-ленински материалистичен светоглед. Разби- ра се, това не важи единствено за антирелигиозната по- литика. Разнообразна съветска преводна литература по- степенно навлиза във всички сфери на обществения живот в страната и научни дисциплини в университетите, ста- вайки задължителна за изучаване, използване и цитиране. До края на комунистическото управление в България разра- ботките на съветските институти, научни работници и идеологически звена, посветени на атеистична и антире- лигиозна тематика, продължат да бъдат модел за следване от българските автори.
– 311 –
tions and positions of the State, as well as those of the cultural elite at the beginning of the “Thaw”.
Key words: “Thaw”, permanent exhibition, satirical text, „Starshel” newspaper, Stefan Gechev.
Michaela Ilieva. The critique of socialist reality in the same sto- ry by Georgi Markov, told in two political contexts – “How I Rise” (1955) and “I Was He” (1969)
The paper examines two texts by the writer Georgi Mark- ov – the feuilleton “How I Rise” from 1955 and the play „I Was He” from 1969. The plot of both works is the same story, which criticizes the Bulgarian socialist reality. In the feuilleton the writ- er follows the party`s instructions on what and how to criticize, but the play from 1969 goes beyond what is allowed and depicts absurdities that are not due to individuals, but to the system it- self.
Key words: socialist reality, Georgi Markov, political con- texts, norm of socialist realism.
Zhivko Lefterov. De-Stalinization, the new anti-religious policy of communist parties and the onset of the second wave of translations of atheistic Soviet literature in Bulgaria
The article examines the onset of the so-called second wave of publishing translations of Soviet literature with atheistic con- tent in Bulgaria which started in the 1950s. That wave was related to the process of de-Stalinization which encompassed not only the Soviet Union but also the rest of the communist states in East- ern Europe. Unlike the second wave, the first wave is understood as comprising the literature published in the period between the two World Wars that was a priority mainly of the Union of Prole- tariat Freethinkers which was controlled by the Bulgarian Com- munist Party. In addition to the reasons for the new religious pol- icy of communist parties, the article reveals the number, topics,
– 319 –
authors, translators and print runs of the respective titles, as well as the institutions and organisations involved in the publishing process. A comparative analysis with the analogous book-pub- lishing policy in the Soviet Union gives an idea of the extent to which the atheistic policy implemented by the BCP was the re- sult and reflection of the Soviet policy. At first, the translations of atheistic Soviet literature were the only ones on that topic, giv- en that there were not yet enough trained personnel in Bulgaria to implement the new political line of fighting against religious anachronisms and of atheistic education and propaganda. During the 60s and 70s there was a reduction in this type of literature in favour of titles by Bulgarian authors.
Key words: Stalinization, De-Stalinization, anti-religious poli-
cy, translations of atheistic Soviet literature in Bulgaria.