КНИГАТА НА ДАНИИЛ

Даниил - Книгата на пророк Даниил - YouTube

КНИГАТА НА ДАНИИЛ

 

Авторство

 

Даниил прекарал съзнателния си живот в царските дворове на Вавилонската и Персийската империи. Той бил взет в плен на 16 години, през 605 г.пр.н.е., от Навуходоносор – цар на Вавилон. В 539 г.пр.н.е., когато Даниил бил на 85 години, персийският цар Кир победил Вавилон. Даниил е написал тази книга и Новият Завет потвърждава това, в думите на Исус, Който говори за „пророк Даниил“ (Матей 24:15). Археологическите доказателства също подкрепят с исторически факти написването на книгата. Даниил е живял най-малко до третата година на Кир, т.е. до 536 г.пр.н.е. Даниил е писал книгата между годините 605 – 536 г.пр.н.е.

 

Апокалиптична литература

 

Даниил видял много символи в своите пророчески видения и е записал много от тях без да се опитва да обяснява какво означават те. Този стил на пророческо писане се нарича апокалиптичен (от гръцката дума apokalupsis апокалупсис – ‘да открия’), тъй като истинското значение лежи зад символичните образи на видението. Единствената апокалиптична книга, която истински съответства на Даниил в тази постоянна употреба на символика, е Новозаветната книга Откровение.

 

Даниил представя многобройни видения и откровения чрез език, наситен със символи, в който често се очертават древни фигури и Старозаветен пророчески символизъм. Даниил използва в символична употреба числа, животни или неодушевени предмети.

 

Причини за писането

 

Даниил е пример за свят живот без компромис и лична предаденост на Бог, намирайки се сред езическо общество. Това беше голямо насърчение за юдеите, взети в плен, и то продължава да насърчава и християните понастоящем, показвайки им как да живеят в света, без да бъдат от него.

 

Книгата Даниил набляга на факта, че Бог има върховна власт върху езическите нации, че Той установява и сменя царе и империи, за да служат на Неговите цели.

 

Още една главна тема в книгата е Бог, който показва вярност към Своя заветен народ, като го защитава и запазва, въпреки че народът живее под наказание, причинено от непокорството му. В продължение на 490 години Израел не признава седмата (съботна) година, така че падат за период от 70 години, за да платят на Бога това, което са откраднали (Левит 25:2-7).

 

Забележете как Бог говори на евреите от 1:1 – 2:4а и 8 – 12:13 глави, като използва еврейски език; обаче, когато Бог се обръща към народите, Той говори на арамейски от 2:4б – 7:28.

 

Ние разглеждаме само информацията, която се отнася към последните времена. Нека да видим.

 

Първият сън: План

 

Личната история на Даниил (Даниил 1).

 

Депортиране на Даниил в плен (Даниил 1:1-7).

 

Предаденост на Даниил към Бога (Даниил 1:8-16).

 

Издигането на Даниил за живот без компромис (Даниил 1:17-21).

 

Пророческата история за народите относно времето на езичниците (Даниил 2 – 7).

 

Сънят на Навуходоносор (Даниил 2).

 

Сънят – даден (Даниил 2:1-16).

 

Сънят – разказан (Даниил 2:17-23).

 

Сънят – обяснен от Данаил на Навуходоносор (Даниил 2:24-45).

 

Даниил е издигнат (Даниил 2:45-49).

 

Даниил обяснява отначало, че сънят на царя е пророчески – „онова, що има да стане в последните дни“ (Даниил 2:28). Сънят показва периода на езическата история от времето на сънуването до покоряването на езическите сили, когато Израилевият Месия идва. Този период се нарича „времената на езичниците“ (Лука 21:24).

 

Тълкувание на съня

 

От тълкуванието на съня, което дава Даниил, става ясно, че образът разкрива развитието на езическите царства, които ще управляват над земята на Палестина и народа на Израел. Навуходоносор, водачът на Вавилонската империя, е представен като главата от злато (Даниил 2:38). Неговият баща дошъл на власт с военни завоевания, но Библията изяснява, че Навохудоносор е приел своето могъщество, власт и слава от Бога. Неговото управление се разглежда като една световна империя, в която той владее над цялото човечество, както и над зверовете и птиците.

 

Стихове 37 и 38 дават тълкуванието, като казват, че златната глава е самият Навуходоносор, т.е. Вавилон. Тази империя е представена чрез злато, тъй като е била много богата, но едновременно с това и много нестабилна. Знаем, че златото е скъп, но мек метал и както можем да видим от историята, Вавилон просъществувал кратко време като мощна и богата империя. Това е третото царство, което е подтискало евреите до времето на Даниил.

 

Стих 39 обяснява значението на израза „гърдите му и мишците му от сребро“ като казва: „И подир тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето“. Ако погледнем в историята, ще видим, че след Вавилон, на световната сцена се появява Мидо-Персия, която не е толкова богата като своята предшественица, но е значително по-стабилна, поради което е сравнена със сребро – един по-малко ценен, но по-твърд от златото метал. Интересното тук е, че пророчеството споменава тази империя к

 

ато съставена от две части – тя е представена чрез гърдите и мишците на статуята, което съответства на съставената от две – Мидия и Персия (539 – 330 г.пр.н.е.). Това царство е четвъртата световна сила, под чиято власт са се намирали евреите. Можем да го видим и по-нататък ─ в Даниил 7:5 ─ представено чрез друг образ (вижте и Откровение 13:2).

 

Втората част на 39. стих пояснява какво означават „коремът и бедрата от мед“ – „и друго царство от мед, което ще обладае целия свят“. В този стих всъщност става дума за Гърция под управлението на Александър Велики. Между 334 и 330 г.пр.н.е. той завладява Мидо-Персия и взима власт над нейния народ и територия. Чрез своите завоевания Гърция се разширява от Далечния Изток чак до северозападните части на Индия. Тази държава на Александър била толкова обширна, че изглеждала като че

 

обхваща цялата земя. Но след смъртта на Александър тя се разпада на четири части, управлявани от четиримата му генерали. Във съня на Навохудоносор това е третото царство, но исторически погледнато, това е петата световна сила, под чиято власт са се намирали евреитй ще притежава военна мощ, а поради съсредоточената в р

 

ъцете му религиозна и политическа сила, той ще бъде и в състояние да събере твърде много съкровища. Въпреки че този цар ще дойде с мир чрез завет с Израел (Даниил 9:27) той няма да се поколебае да използва военна сила, за да установи надмощието си. За това той ще бъде подпомогнат от „един чужд бог“. Онези, които се подчинят на властта му, ще бъдат издигнати на видни позиции и ще получат много слава.

 

Царят нападащ (11:40-45)

 

Събитията от стихове 40-45 ще станат явни „в края на времето“, което означава, че те ще се случат във втората половина на седемдесетата седмица от години. Думите „с него“ отново се отнасят към царя, представен в стих 36. В стихове 40-45 употребата на думите „той“, „него“ и „с него“ сочат към този идващ цар. Той ще е влязъл в завет с Израел, затова всяко нападение срещу земите на Израел би означавало нападение срещу самия него, поради тяхната обвързаност с т

 

ози завет.

 

И в края на времето, южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще дойде против него като вихрушка с колесници и конници и много кораби; и като влезе в страните ще нахлуе и замине (Даниил 11:40). „Южният цар“ ще нападне Израел. В края на втората половина на Седемгодишната скръб. Тъй като „южният цар“ в 11:5-35 се отнася до египетския цар, явно нямаме основание да считаме, че „южния цар“ от 40. стих е от някоя друга нация. Всъщност Египет се споменава два пъти в 42. и

 

  1. стих. При това нападение Египет няма да бъде сам, а ще се съюзи с Либия и Нубия (43. стих), които се отнасят към арабските народи в областта на Синай и на Персийския залив.

 

Едновременно с нападението на „южния цар“ над Израел, ще има и друго едно нападение от север – „и северният цар ще дойде против него като вихрушка с колесници и конници и много кораби; и като влезе в страните ще нахлуе и замине“. Южният и северният цар ще воюват срещу Антихрист. Израел ще бъде превзет и малцина евреи ще успеят да избягат, търсейки убежище сред езическите народи.

 

Ще влезе и в славната земя, и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците. Ще простре ръката си върху страните; и Египетската земя няма да избегне. Защото ще завладее съкровищата на златото, на среброто и на всичките скъпоценности на Египет; и либийците и етиопяните ще бъдат заставени да следват по стъпките му (Даниил 11:41-43). Когато Антихрист чуе тревожните известия за тези нападения, той ще насочи своята армия от Европа към Средни

 

я Изток, преминавайки през „много страни“ като „вихрушка“. Той бързо ще се придвижи към земите на Израел – „славната земя“. Първият му удар ще бъде срещу Египет (стихове 42-43), понеже Египет и неговите арабски съюзници са нападнали земите на Израел. В този случай царят няма да завладее териториите на Едом, Моав и Амон, включени в днешните територии на Йордан. Но въпреки това ще има контрол над „много страни“.

 

Но известия от изток и от север ще го смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина и да ги обрече на изтребление.И ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свет хълм: но при все това, ще постигне края си, и не ще има кой да му помага (Даниил 11:44,45). Тогава Антихрист ще чуе тревожни „известия от изток“, вероятно става дума за нашествието на огромната армия от 200 милиона войници източно от река Ефрат (Откровение 9:16) и армия от „север“, вероятн

 

о става дума за друго нападение на северния цар (Даниил 11:40). Тогава Антихрист ще превземе Израел и „ще постави шатрите на палата си между моретата“, което означава териториите между Мъртво и Средиземно море и „върху славния свет хълм“, което е вероятно Ерусалим. Подражавайки на Христос, Антихрист ще се установи в Ерусалим като в своя столица, оттам откъдето Исус ще управлява през Милениума (Захарий 14:4,17). Антихрист ще наподоби Христос в установяването на едно световно правителство, на

 

което водач ще бъде самият той и в единната световна религиозна система, издигаща неговото поклонение. Но Бог ще унищожи това царство (Даниил 7:11,26), когато Самият Той се яви на земята (Откровение 19:19,20).

 

Заключението  (Даниил 12)

 

Израел освободен (Даниил 12:14)

 

И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват – всеки, който се намери записан в книгата (Даниил 12:1). Няма съмнение, че когато откровението от 12. глава било, дадено на Даниил, той бил загрижен за съдбата на своя народ. Сега в заключение на видението, ангелът споделя с Даниил два факта. Първият е, че народът на И

 

зраел – ще бъдат освободени с помощта на Михаил, който е защитник на Израел. По време на Голямата скръб, вторите три и половина години на седемгодишната скръб, Сатана ще се опита да изтреби всички потомци на Авраам и това ще бъде онова „време на страдание каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време“ (Матей 24:21). Атаките на Сатана срещу хората на царството ще бъде част от неговия план да предотврати завръщането и царуването на Исус.

 

И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят с светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове (Даниил 12:2,3). Вторият факт, споделен на Даниил, е обещанието, че мъченици ще бъдат възкресени. Много евреи ще бъдат убити от ръцете на езичниците по време на събитията, описани в 11. глава. Онези евреи, обаче, които вярват в Месия, ще бъдат телесно възкресени „до в

 

ечни векове“. След като се прославят в Царството, те ще „сияят с светлостта на простора“ (Матей 13:43). Те ще бъдат „разумни“, понеже ще вярват в Месия, дори когато страдат заради Него.

 

Възкресението на вярващите, измъчвани по времето на Голямата скръб ще настъпи при второто идване на Христос, които ще живеят и царуват 1,000 години с Христос.

 

А ти Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава (Даниил 12:4). Съвсем разбираемо е, че за Даниил и читателите от неговото време повечето от подробностите в пророчеството са били непонятни (стих 8). Тези пророчески откровения няма да бъдат разбрани, докато историята все още продължава да се разкрива. Но Бог показва, че ще настъпи период, в който хората все повече ще започнат да разбират онова, което Даниил е запис

 

ал. Днес хората, обръщайки се назад в историята, могат да видят как голяма част от онова, което предсказа пророкът, се е изпълнило. И в „края на времето“ думите в тази книга, които са били запечатани, ще бъдат разбрани от „мнозина“, които търсят да намерят „знанието“ в нея. Това ще стане по време на скръбта (Даниил 11:40). Но евреите били уверени, че Бог ще ги избави от езичниците и ще им даде заветните благословения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.