ИСУС е ЖИВ и ДНЕС 30г. по-късно

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

д-р Теол. Доний К. Донев

Август 1990г. За пръв път от детските си години виждах Тунджата да тече пълноводна през парка. В претъпканата до предел зала Диана течеше първата християнска конференция след падането на режима под надслов: „Исус е жив и днес“ – мото на последвалото евангелско съживление в България. На сцената, британското хваление Вайнсонг, пееше специално написаната за конференцията на български и английски песен: Живата вода нека тече през мен…

Домакин на конференцията са пастир Благовест Белев и ЕПЦ-1 гр. Ямбол, а новосъздадената Мисия за Християнска просвета е активизирана с организацията. Международното присъствие сред гостите е осезателно с църковни групи от Гърция, Швеция, Великобритания и Италия. Сред организаторите и говорителите е Дейвид Хатъуей, британски проповедник лежал в чехословашки затвор с ефективна присъда за нелегален внос на Библии по време на режима. Според архива на служението на Хатъуей, ЕВРОВИЗИЯ, връзката с България е направена от п-р Милчо Тотев, който посещава техни конференции в Европа още през 1988-89г.

В рекламите за събитието предоставени от служението на Дейвид Хатъуей, конференцията в Ямбол е насрочена за 15-19 август 1990г. на стадион Лъсков в гр. Ямбол. Месечният бюлетин на служението информира, че стадиона има около 15 000 седящи места, но може да побере до 30 000 души. Наемането му и останалите разходи по конференцията възлизат на около 20 000 бр. лири. Предварително отпечатани са 50 000 реклами и хиляди стикери с емблемата на конференцията, а за хвалението са поканени Вайнсонг и Ейми Конър Хикс.

През юли 1990, датата е променена на 16-20 август, но в последствие върната към първоначално планираната. Причината за това е резервирането на стадиона в Ямбол. Когато организаторите отиват за да предплатят заедно с няколко български пастори, от управата не знаят как да процедират защото никога не са давали стадиона под наем за евангелизация. Дейвид Хатъуей свидетелства, че дори когато постигат съгласие за отдаване на стадиона, никой от пасторите не се осмелява да подпише договора.

Почти всички членове от ямболската църква, млади и големи, се включиха в подготовката. Предната седмица бе завършил младежки лагер Карандила и църквите в страната са известени за конференцията. Бяха разпространени десетки хиляди брошури. За големия концерт в центъра, носихме огромната сцена парче по парче заедно с адв. М.Спасов, който по-късно стана депутат. Някъде из складовете на Мисията за Християнска просвета сигурно още се пази и знамето. Като ученик в УКТЦ се занимавах с графичен ситопечат и реших да експериментирам с емблемата на конференцията. Получи се доста добре на светло син фон и дори украси фасадата на спортната зала Диана наред с българския трикольор.

Самият Хатъуей и екипа му пристигнаха в Ямбол по-рано и той проповядва в ЕПЦ-1 сутринта на 12 август 1990г. Същата вечер в кино Вапцаров имаше концерт-евангелизация с групата Вайнсонг и киносалон-1 бе претъпкана до максимум. На следващата вечер, понеделник 13 август, концертът планиран за стадиона се състоя на площада между театъра и бившия партиен дом. Де факто, цялата площ по ул. Раковски от прелеза до Безистена бяха препълнени с придошлия народ. През годините, Дейвид многократно свидетелства, че малкият град от 100 000 души никога не е имал такова събитие. Когато  Вайнсонг запяват песента „Прекланям колене пред Исус,“ над 10 000 коленичат на площада включително униформени полицаи, които се вижда на снимките, а червеното знаме на пилона пред общината утихва и спира да са развява.

Като пряк наблюдател на евангелската история вече над 30г., смея да твърдя че този концерт при откриването на конференцията в Ямбол е най-голямото и ефективно (по брой спасени в едно събрания) събитие в българската евангелска история. За мащаба му четем в детайл из доклада на зам. директора на РДВР-СЗК, майор Дженков от 15 август 1990 с графа „СТРОГО СЕКРЕТНО: План за контраразузнавателно осигуряване на международната евангелска конференция в гр. Ямбол, 14 август 1990 г. АКРДОПБГДСРСБНА – М, VI-Л-706, т. 2, л. 21-25.“ В плана са заложени редица мероприятия и задачите на агентурата. Включен е и оперативен работник на обществени начала с цел контролиране поведението на чуждите граждани по време на конференцията. Програмата на събитията в центъра на града, зала Диана и градския парк е допълнително разширена с технически периметър, който включва и стадиона.

Но по-интересни са задачите възложени с цел „недопускане на ексцесии и терористични действия“ по време на конференцията. По тази линия е активизиран ямболския агент с почти джеймсбондски номер 007-3084 (не с агентурен псевдоним характерен за повечето активни мероприятия). Възложено е да установи чужденци, български граждани в постоянен контакт с тях, проповедници, преводачи и редица други агентурно-важни цели. Трима други агенти са поставени отделно във фоайето на х-л Тунджа за да наблюдават „оставени обемисти багажи“. (Да ме прощават читателите, но тази така формирана оперативна четворка изглежда идеална за партия белот в лоби-бара на хотела).

На друг безименен агент маркиран само с номер е възложена и не по-малко трудоемката задача „да контролира поведението, действията и изказванията на чуждите проповедници.“ Още трима са активизирани да следят гръцките гости, които наистина бяха внушителна група. Същевременно, агент 57824 е задължен(а) да установи „отношението на чужденците към вътрешнополитическата и икономическата обстановка в страната“, а на агент 61376 е възложено да следи има ли „подозрителни признаци …. и основания за терористична дейност“. Това което е премълчавано в малкото книги по въпроса за агентите в църква, е че ДС използва няколко метода за да прикрива „своите“ сред действащите пастири. През късните 80г., един от тези способи е маркирането с номер вместо агентура псевдоним. Друг още по-опасен подход е в преписките да се документира истинското име на агента-пастор, така че всеки четящ би го помислил за обект на мероприятието, а не негов информатор. В случая, за активираните пастири-агенти са използвани цифровите маркировки.

Експресно маршрутирана в помощ на ямболските им колеги е и агентура група от Бургас водена от майор Минков, на които е наредено да комуникират с отдел V посредством… „телеграми.“  Отделно са взети охранителни мерки за недопускане на „тежки криминални престъпления“ в процеса на конференцията. Отговорен за активното мероприятие е капитан Стоянов. Години по-късно, четем в интервю на ръководещия оперативната група, че никакви нарушения или подривни дейности не са открити по време на конференцията в Ямбол.

В интерес на истината, събраният на конференцията бяха изключително активни и добре посещавани. Освен сутрин и вечер, те се възобновяваха и следобед за молитва, която продължаваше около три часа. Залата бе пълна до предела на своя капацитет с хиляди посетители. А когато на вечерните молитви с Ерик Каули и Дейвид Хатъуей започнаха да стават и изцеления, градът буквално се изсипваше към парка и тълпи от хора слушаха по мощните уредби дори извън залата. На дали имаше някой, който да не е разбрал какво става. Една колежка във фирмата в която работех дори разказваше, че след молитвата на „евангелисткия концерт“ дъщеря й свалила очилата с висок диоптър и вече вижда нормално. И двете за пръв път присъстваха на каквото й да е евангелско събитие.

По информация от служението на Дейвид Хатъуей, над 7 000 души идват на конференцията всеки ден и поне 2 000 предават живота си на Исус по време на събранията. От тях, над 900 са попълнили адресна карта за връзка с църквата, а веднага след конференцията буквално стотици започват да посещават редовните събрания в ЕПЦ-1. В резултат, само за няколко месеца са основани над 80 нови църкви в страната, а самият Дейвид Хатъуей определя конференцията „Исус е жив и днес“ през 1990 в Ямбол като начало на съживлението в източна Европа.

Но за успехите и калибъра на тази конференция могат най-добре да разкажат нейните организатори. За мен тя остава в историята с нещо много лично и значимо в живот и служение. Четвъртък, 16 август 1990, конференцията бе в своя разгар. Преди следобедната молитва, баба ме запозна със съработничката си от софийските години, Климанса Иванова. Прекарахме следващите няколко часа заедно в молитва. Към края й, залата вече бе почти пълна. Хората идваха много преди богослужението за да успеят да седнат.

Проповедник в четвъртък вечер отново бе Ерик Каули – евангелизатор  и мисионер в Африка, който посети България един единствен път през 1990г. След неговата проповед предната вечер се случиха много изцеления и по тази причина хората започнаха да идват напред за молитва още преди да завърши проповедта. Бях седнал на третия или четвъртия ред в средата на залата и скоро се озовах в тълпа от хора, които прииждаха отвсякъде. Бях млад и здрав, нямах нужда от изцеление, затова по време на молитвата се молих за други. В момента в който Ерик Каули каза: „Сега започнете да правите това което не сте могли да правите преди,“ Святия Дух ме изпълни и за първи път в живота си започнах да говоря на езици. Повече 30г. по-късно днес, независимо от всичко и всички, не съм спрял да го правя като белег на духовното кръщение.

Следващата вечер, петък, бе също така значима и паметна. С младежите от ямболската църква бяхме в залата отново отрано. Бяхме седнали точно зад големия плакат на който с огромни червени букви пишеше: „ЙН 3:16,“ когато в залата влезе неголяма, но впечатляваща група от хора. Настанаха ги на първия ред в дясно от сцената. По-знаещите от младежите веднага обясниха, че групата е от софийската църква Божия. Други ги описваха като консервативни, стриктни и дори фанатични. Били последователни в служението си и взискателни към живота на членовете си. Външни хора на службите си не допускали току така. Умивали си нозете при вземане на Господна трапеза, практикували дарбите, за всичко търсели пророческо слово…

В съзнанието ми още стоят като ярък спомен, белите забрадки на жените от групата на Божия църква, като че ли светещи в далечината сред огромната тълпа от хора претъпкала спортната зала. Бог така нареди, че само няколко седмици по-късно проповядвах първата си проповед в Божията църква в Правец. И не знам кой колко деноминации смени през последните 30 години, и колко пъти промени името на църквата – аз останах от Божията… /следва/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.