Калвинисткият крайъгълен камък: Джон Нокс (1514-1572)
Джон Нокс е роден през 1514 в Хадингтън, Шотландия и умира през 1572. Той е бил шотландски реформатор и ученик на Джордж Уишарт.
През 1546 той бил отведен във Франция и направен роб на галера. През 1549 е освободен и заминава за Англия, където става проповедник в Беруик. Той проповядвал срещу католическите грешки при Месата /литургия, бел.прев./ и привлякъл недоброжелателното внимание на католическите сили. Нокс бил призован да се яви в Църквата на черните монаси в Единбург, които той оборил. Те изгорили негово изображение.(символична екзекуция бел.прев.)
През 1554 по настояване на Жан Калвин той става пастор на английската конгрегация във Франкфурт, но бива отстранен след диспут относно Книгата на Общата Молитва. 1555 г. го отвежда в Женева, където пастирува. През 1559 се завръща в Шотландия. Умира на 24 ноември 1572 и е погребан на 26 ноември 1572 в двора на църквата “Св. Жил”.
Джон Нокс е бащата на презвитерианството. Днес Презвитерианската църква поддържа схващането, че духовните дарби са прекратени. Това означава, че говоренето на езици, пророкуването и т.н. вече не се срещат. Те са били само за апостолските времена. Ако това е истина, тогава Джон Нокс е бил или заблуден в своята практика, или е изпаднал просто в теологична грешка. Кое от двете трябва да е било?
Нокс пророкува за бъдещето.
Джон Нокс бил бележит борец с Бог в молитва… Той бил също толкова горещ и патетичен в своето проповядване, където с вмъкнатата пророческата изразност се е постигало забележително въздействие. Например като затвотник в замъка “Св. Андрей” той предсказва както начина по който те ще се предадат, така и как ще бъдат избавени от френските галери. (“The Scots Worthies” by John Howie, of Lochgoin. Edingburgh and London: Oliphant, Anderson & Ferrier, 1870, page 57)
Друг път, той се обръща лично към съпруга на кралица Мария, Хенри, лорд на Дарнли, докато седял на отреденото за кралете място във “Високата църква” (High Church) в Единбург, с думите:”Ти ли си хвърлил книгата на Псалмите в огъня, заради прищявката на тази придирчива жена? Господ ще порази и главата и опашката!” Както кралят, така и кралицата умират от насилствена смърт. Той също е казал, когато дворецът на Единбург е отбранявал Кралицата срещу Регента, че “Дворецът ще избълва началника (имайки предвид сър Уйлям Киркалди от Гранж) със срам, че той няма да излезе през портата, но по стената и, че кулата, наречена Кулата на Дейвис ще се срути като пясъка в пясъчен часовник”; това се изпълнява след няколко години – Киркалди бил накаран да мине по стената и слезе по стълба, държейки жезъл в ръката си, а кулата се свлякла като пясъчен склон. (стр. 57)
Един ден по-късно, когато г-н Дейвид Линдзи дошъл да го види, той казал: “Е братко, благодаря на Бога, през целия този ден желаех да те видя, за да мога да те изпратя при този човек в двореца, Лордът на Гранж, когото знаеш, че много съм обичал. Върви, моля те, и му кажи от мен, в името на Бога, че ако не остави злия път по който е поел, нито тази канара (дворецът в Единбург, който той отстоявал срещу краля), ще му помогне, нито плътската мъдрост на човека, когото счита за полубог (имайки предвид Мейтланд от Летингтън); но той накрая ще бъде измъкнат и хвърлен от стената със позор и трупът му ще виси пред слънцето, така ме увери Господ.”
Истината около това изглежда се е явила не след дълго време; смята се, че Летингтън се е отровил, за да избегне публично наказание и лежал непогребан на върха на кулата Лейт, докато тялото му напълно е изгнило, а сър Уйлям Киркалди от Гранж бил екзекутиран на другия ден 3 август, под Кръста на Единбург… Той бил хвърлен през стълбата с лице към изток и когато всички присъстващи мислили, че е мъртъв, той вдигнал двете си вързани ръце и меко се свлякъл надолу, сякаш възхвалявал Бог за голямата му милост към него. (стр 60-61)
“Ако вършиш тези неща, Бог ще бъде с теб; ако не, Той ще те лиши от тези блага и краят ти ще бъде позорен и срамен.” Това предупреждение, което Мортън е изповядал в момент на униние, се е сбъднало буквално. При неговата екзекуция през юни 1581, той си спомнил думите на Джон Нокс и признал, че в това, което му е казал, е бил истински пророк. (стр. 61)
Джон Нокс бил дребен и слаб на външен вид, което накарало г-н Томас Смитън, един от съвременниците му, да каже: “Не знам дали Бог някога е поставял по-благочестив и велик дух в тяло толкова малко и крехко. Сигурен съм, че едва ли може да се намери друг, в когото да са сияели повече дарби на Святия Дух, за у
теха на Църквата на Шотландия.” (стр. 69)
Би трябвало да е твърде очевидно, че Джон Нокс се е движил мощно в Духа и е упражнявал поне една от харизматичните дарби, позната ни като пророкуване.
В светлината на тези пророчества този, който вярва, че дарбите са прекратени може да запита:”Какво, ако той е грешил в своите пророчества? Тогава какво ще направиш?”
Не съществува документ, според който той да не е бил прав. Въпросът тогава е :”Какво ти ще направиш, след като той е бил прав? Все пак той е бил благочестив човек с реформистка теология и очевидно не е вярвал в прекратяването на дарбите. Ти повече ли знаеш от Джон Нокс или си по-близо до Бога в сравнение с него?
Не влагам злоба в тези въпроси, но мислите ли, че Джон Нокс би трябвало да бъде изритан от Презвитерианската църква за своята “неправоверна” вяра и практика?