Евангелие от жената на Исус?

Павел КРЪСТЕВ

Интересна новина обиколи света с наглед сензационно съдържание. Във вторник (18 септември 2012 г.) историкът от Харвардския институт за религиозни изследвания д-р Карън Кинг разкри детайлите за фрагмент от папирус, датиран от IV век след Христа, с текста:

„Исус им каза: ‘Моята жена… ’ “

Ден по-късно журналистите в България побързаха да преувеличат и да потърсят сензацията, като например по БНТ1 обявиха, че „Четири думи в древен папирус хвърлят нова светлина върху живота на Исус Христос. Те доказват, че ранните християни са вярвали, че Христос е имал съпруга. Откритието беше оповестено на международен научен форум в Рим от Карън Кинг, изследовател на ранното християнство и професор по богословие от Харвард.“.

Но какво все пак е значението на открития исторически източник? „Малкият фрагмент – казва Карън Кинг – ни подсказва, че някаква група хора – част от ранните християни според нея – са поддържали тезата, че Исус е имал жена. Текстът НЕ доказва, че това наистина е било така“, допълва тя. „Целта на анализа на откритието не е да изследва дали историческата личност Исус е имал или не жена, още по-малко дали името й е Мария Магдалена“.

Ето какво допълва и друг изследовател на Новия завет, проф. Даръл Бок от семинарията в град Далас, САЩ: този текст е прашинката сред планината от други открити текстове, които казват „Исус е бил целибатен“. Ако откритият папирус е автентичен (т.е не подправен и изкуствено състарен), то той ще бъде първият текст, твърдящ, че Исус е имал жена и ще е пълното изключение, при това от много по-късен период в сравнение с ранната християнска писмена традиция“.

Според проф. Бок текстът е дело на малобройна, непопулярна група хора, изповядващи гностически вярвания1, която по никакъв начин не може да представя вярванията на много по-голямата група от вярващи, част от Христовата църква.

Друг изследовател на Новия завет, проф. Джоъл Грийн от семинарията в град Фулър, САЩ, заявява: „Нямаме каквото и да е историческо свидетелство за някакъв предполагаем дебат сред ранните последователи на Исус относно това дали Той е бил женен или не. Тази апетитна тема започва да циркулира много по-късно – през III-IV век сл. Хр. , когато се появяват всякакви предположения и фантазии относно детството Му, ранните години преди да навърши 30 години и – също така – дали е бил женен. Но тези предположения не биха могли да ни кажат нищо относно Исус от Назарет, историческият Богочовек, живял в началото на I век“.

Повече професионализъм и щипка критично мислене от страна на новинарските емисии не само в БНТ, но и в останалите телевизии в България, биха спестили притесненото изчервяване при осъзнаването колко безпочвено е подобно изхвърляне в цитираната в началото родна новина. Само да бяха изследвали по-внимателно значението на текст, написан от неизвестен автор с неизвестни убеждения и цел, при това 300 години след живота на личността, за която се говори в текста, не биха вложили същия смисъл, който намекват думите „находката най-вероятно е автентична“. Автентична, доколкото и информацията в някой жълт вестник относно дадена знаменитост може да е автентична (например че гасне от ужасна болест и му остават броени седмици живот или пък че има извънбрачно дете от лейди Гага), само защото текстът е автентичен – написан от „оригиналния автор“ в дадения високонадежден вестник – и защото става дума за звездата Х.

И така новооткритото парченце папирус с няколкото думи, прочетени на него, може да породи единствено догадки какво казва и кой би трябвало да е авторът му. До голяма степен можем да предположим, че е бил гностик и текстът може да се нареди до творения от рода на „евангелие от Тома“, „от Яков“, „от Мария Магдалена“, „от Юда“ или до т. нар. „апокрифни евангелия“. Общото между тях е, че са написани столетия по-късно след събитията от живота на Исус, които твърдят, че описват. Авторите им са вдъхновявани единствено от своята фантазия и от произволни учения, чути от дълго преповтаряни, доукрасени и изкривени устни преразкази на други хора, неочевидци на делата и думите на Исус, отново столетия след събитията. Апокрифите са взаимно противоречащи си като фактология, слаби са като стил, накъсани като мисъл и в тях се съдържат купища митологични, приказни елементи (или, казано по народному, „измишльотини“), целящи да представят Христос в светлината, която се е струвала подходяща на авторите. За да придадат някакъв авторитет на текста, те си присвоявали името на някой от апостолите или на друг известен ученик на Исус и го слагали като автор на текста (т.нар „псевдо-епиграф“).

В контраст на апокрифните „евангелия“ автентичните четири евангелия, част от Новия завет, са написани от наистина преките очевидци на живота на Христос (апостолите Матей и Йоан) или от хора, близки до тях (Марко и апостол Петър, Лука и апостол Павел). Стилът е изящен и богат, повествованието е пълно и последователно, събитията са предадени простичко, исторически и без ненужни преувеличения, защото авторът на всяко от четирите евангелия е предал лично преживяното от учениците на Христос, като внимателно е проучил и записал свидетелствата им, подтикнат и ръководен от Святия Дух. Разбира се, най-голямото свидетелство за истинността на четирите евангелия остава невероятната им взаимна свързаност и непротиворечивост в целостта си. Те предават един сборен и взаимно допълващ се, реалистичен образ на личността и думите на Човека Исус Христос, живял, умрял на кръст и възкръснал от гроба за нов живот при управлението на римския управител Пилат Понтийски, през 31-33 г. от нашето летоброене. Това е причината още най-ранните последователи на Христос да ги приемат единодушно като истинни и точни, много преди Първия вселенски събор през 325 г., когато според теориите на конспирацията император Константин със сила бил наложил цензура над “истинските евангелия” в полза на четирите.

Затова и свидетелството на четирите документа е несравнимо като вярност и пълнота, когато иде реч за живота на Исус. Всички други текстове – новооткрити или новонаписани, които влизат в противоречие с фактологията на историческия разказ от евангелията от Матей, Марко, Лука и Йоан, би следвало да бъдат пренебрегнати от критично мислещия човек и биха могли да бъдат ползвани главно като свидетелство за развитието на човешката фантазия в стил Дан Браун през вековете.

Повече по темата можете да откриете на английски тук: Christian Post: “The Gospel of Jesus’ Wife: Ancient Fragment Stirs Debate

Друг, още по-подробен анализ на находката, можете да прочетете в сайта на Тиндейл, един от водещите богословски институти в света: Did Jesus Have a Wife?

Британски учен: „Папирусът, разказващ за жената на Христос, е фалшификат”

Учен от Великобритания отрече автентичността на папируса от IV в., за който се твърди, че съдържа нови подробности от земния живот на Исус Христос. Както стана ясно тези дни, Карън Кинг – църковен историк от Харвардския университет, заяви, че проведените от нея изследвания върху текста на фрагмента, превърнал се в център на медийния интерес, й позволили да стигне до заключението, че той съдържа нови данни за земния живот на Исус Христос, както и информация за брака му с жена.

Според нова информация обаче, разпространена от информационна агенция ИТАР-ТАСС, професорът по теология от университета на Дърам Франсис Уотсън лансира тезата, че предизвикалият широк дебат в научните и обществените кръгове фрагмент „почти сигурно” не е автентичен. Той изтъкна, че в него се забелязва влиянието на книги, отпечатани значително по-късно. Според него това е компилация от фрагменти от истинското Евангелие на Тома на коптски език, които са пренаредени. Британският учен подчерта, че това наистина може да е древен папирус и да се отнася към IV в., но думите, които са разчетени в него, носят характеристиките на съвременните печатни книги.

Съмнения относно автентичността на папируса изразиха по-рано и други учени. Д-р Кристиан Аскеланд – експерт по коптски ръкописи, веднага постави автентичността на ръкописа под въпрос, заявявайки, че „този фрагмент не може да бъде част от какъвто и да е литературен документ”. Той предполага, че става дума за фалшификат, споменат в публикация на швейцарския християнски сайт Livenet.ch. Елин Сючию – служител на университета „Хумболт” в Берлин, също смята, че „става дума за фалшификат”.

„Текстът не изглежда истински при сравнението му с коптски ръкописи от IV в.”, подчерта той. По думите на Карън Кинг, папирусът е попаднал у нея през 2010 г., когато в Харвардския университет дошъл колекционер с молба текстът да бъде преведен. Според твърденията на колекционера той е купил папируса през 1997 г. в Германия, където фрагментът попаднал в началото на 80-те години на миналия век. Къде се е намирал артефактът преди това, не е известно.

3 comments for “Евангелие от жената на Исус?

  1. Както става ясно, жълта преса е имало много отдавна. Богохулния боклук, който се изсипва в медиите придобива колосален размер. „Господари на ефира“ си позволиха да хулят Святия Дух, „Биг Брадър“ внушава, че воайорството и наблюдаването на интимния живот на хората е ОК, и освен това една незабелязана сякаш новина за някакво електронно правителство, все по-често присъства в новинарските емисии. А църквата нека строи сгради…

  2. а след прочита на това, аз искам до помоля всички вярващи да се застъпим в молитва за България, защото ако няма покаяние и застъпничество, нуждата ще нараства… Да се молим, възлюбени!

  3. За Благовестието в България
    Скъпи братя и сестри, нека този път да се застъпим за делото на благовестието в нашата страна. На брат Т., като Тадей, му предстои дебат на високо ниво с мюсюлмани в събота,15 септември. Нека заедно да се застъпим за излагането на Божието слово по начин, който ще събори всички крепости на противника в сърцата и умовете на тези хора и ще ги привлече по-близо до Бога на техния родоначалник Авраам. Да се молим и за пълното здраве и Божия защита на семейството на нашия брат, за да няма спънки пред делото на благовестието.

    Нашият брат ни информира, че дебата е минал добре и в приятелски тон. Всички присъстващи са могли да чуят за божествеността, заместническата жертва и изкупителното дело на Господ Исус Христос. Благодарим на Бог за отворената врата, а на вас за вашата молитвена подкрепа. Нека да продължаваме да се застъпваме за нашите благовестители, мисионери и евангелизатори, както и за техните семейства.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.