Визитка: Николай Стефанов е пастор на Християнска църква „Сион“ във Велико Търново. Израснал е в християнско семейство и е приел Христос за свой личен Спасител през 1985 г. Завършил е Библейски колеж „Христос за нациите“ в Далас, Тексас. Работи във Велико Търново от 6 години.
pastir.org: Би ли ни разказал малко повече твоето служение?
Освен пастируването на църквата, която основахме с моята съпруга през 2000 г., ние развиваме и милосърдна дейност, чрез която подпомагаме домове за деца, лишени от родителски грижи, старческия дом във Велико Търново, храним 20 деца от социално слаби семейства в едно от училищата в Търново и подпомагаме сираци и вдовици с продукти от първа необходимост. Повече информация за тези дейности можете да научите от сайта на фондацията ни www.opendoorbulgaria.com.
pastir.org: Църквата, в която служиш, е Форскуеър. Какво означава това?
Църквите Форскуеър водят началото си от Асамблеите на Бога в САЩ и доктрините ни се покриват изцяло. На мен лично много ми харесва семейния дух на общение в тези църкви. Структурно нещата са максимално опростени и местната църква е напълно самостоятелна и свободна да следва видението, дадено й от Бог.
pastir.org: Кои са водещите служения на църквата, която пастируваш?
Едно от водещите ни служения е детското. Съпругата ми Мишел има много силно видение за инвестиране в следващото поколение и още от първото ни богослужение имаме неделно училище за децата. Друго служение, което в момента преминава през промяна, която вярвам ще доведе до още по-голям растеж, са домашните групи. Желанието ни е църквата ни да бъде достатъчно голяма, за да окаже влияние в нашето общество, но в същото време и достатъчно малка, за да може да посреща нуждите на хората, които са част от нея.
pastir.org: Вече няколко месеца прoповядваш по поредицата за „Благословения живот“
Каква е разликата между него и обикновенното учение за просперитет, което често слушаме? Тъй като съм израснал в църква, от малък съм се сблъсквал с бедняшкото мислене в църквите ни. Започнах да изследвам Библията и да изучавам този въпрос и видях, че Божията воля е вярващите в Него не само да бъдат благословени, но дори да бъдат повече благословени от останалите. Аз вярвам, че Библията е много ясна по въпроса за Благословения живот. Исус много ясно казва в Ев. на Йоан 10:10, че Той дойде на земята, за да донесе живот и то изобилен. За съжаление много от проповедниците на просперитета спират само до тук и поучават, че този живот е за наша облага. Моделът, който аз виждам в Библията, както в Стария, така и в Новия Завет е, че Бог ни благославя, за да бъдем за благословение за други хора. Бог очаква тези, които имат повече, да се грижат за нуждите на тези, които нямат. Грижата за бедните, сираците и вдовиците е задължение на Църквата, което за жалост много църкви пренебрегват. Аз вярвам, че Бог желае Църквата Му да бъде благословена. Бог обича красивите неща. Той не ограничи Мойсей и Соломон да построят посредствени скиния и храм. Материалите, които бяха използвани бяха най-доброто, с което Божият народ разполагаше за времето си. Но в същото време, хубавите сгради и скъпите техники няма да ни ползват нищо, ако ние не помагаме практично на хората в нужда. Бог очква да бъдем канали за благословение към другите.
pastir.org: Благословенна ли е църквата в България днес?
Много църкви днес разполагат с красиви собствени сгради, съвременна техника и дебели банкови сметки. Но все още мисленето на много църкви е бедняшко ограничено по този въпрос. Имам колеги, които се страхуват да проповядват в църквите си по въпроса за даване на десятък и дарения. Има много вярващи, които имат очакването пасторът им да живее едва ли не аскетичен начин на живот. Много духовни съвети връзват ръцете на пастора си като не му подсигуряват правилната заплата. За мен една църква е благословена, когато живее според Божиите принципи за благословения живот. Това означава тя да бъде щедра и да посреща нуждите както на хората, които са в нея, така и на онези, които са извън нея. Аз съм свидетел на това, че в България вече има такива църкви и те не само проповядват, но и живеят според Божиите принципи за благословения живот.
pastir.org: Току що се върна от Африка. Би ли ни разказал за работата си там?
Миналата година за пръв път имах привилегията с още двама пастори от България да посетим ЮАР. Бяхме много впечатлени от факта, че вярващите там не само говорят какво трябва да се прави и как трябва да се направи, но правят много неща за Господа. Като континент Африка е поразена от пандемията СПИН. Като цяло правителствата на всички държави там са вдигнали ръце, защото не могат да се справят с последствията от тази пандемия. Преди няколко години Бог предизвиква църквите в Африка да поемат грижата, особено за децата, които още на 8-9 год. възраст са останали без родители. В момента на места има села без нито един възрастен и 13-14 годишни деца се грижат за по-малките си братчета и сестричета. Както миналата, така и тази година посетихме едно християнско сиропиталище за деца-сираци, заразени със СПИН или останали сираци, поради СПИН, както и две заселища, където няма ток
pastir.org: Как те промени това пътуване?
Моите ценности и приоритети бяха изцяло предизвикани. Накара ме да осъзная колко сили хвърляме като църкви за несъществени неща, докато в същото време има хора, които умират и на които можем да помогнем.
pastir.org: Промени ли посещението в Африка мнението ти за „Балгословения живот“?
Напротив, мога да кажа, че дори го затвърди. Ако сме бедни и нямаме ние, няма как да помогнем на други. За да можем да помогнем, трябва да имаме за нашите нужди и повече.
pastir.org: Какво прави църквата в България днес за да помага на сираци и вдовици?
Нямам поглед върху всички църкви, но се радвам, че има и такива, които сериозно и отговорно са поели това служение и правят това, което е според силите им. Конкретно нашата църква подпомага два дома за деца, лишени от родителска грижа, плануваме да започнем частен дом за отглеждане на такива деца, грижим се за вдивици от и извън църквата, като им подсигуряваме продукти от първа необходимост и храним 20 деца в едно училище, които са от социално слаби семейства.
pastir.org: Как може да се промени това?
Мисля, че промяната трябва да започне от лидерите, които да предадат това видение на църквите, които водят. В България има над 30 000 деца лишени от родителски грижи и за мен е грях, ако ние като вярващи си затворим очите и ушите към техните нужди и чакаме някой друг да върши тази работа. Не е нужно една църква да има излишни средства, за да започне служение като това. Може да организира посещения и време за игра и разговори с децата. Понякога тези моменти са много по-ценни и важни за тях от дрехите и играчките, които им носим. Тези деца имат нужда от истинска любов. Те имат нужда от истински приятели и вярвам, че църквите могат да им предложат точно това. Посещенията на такива домове са много ценни за децата, тийнейджърите и младежите в църквите. Отварят им очите към реалността за това как други деца живеят и им помага да оценяват това, което имат.
Какво мислите за Господния слуга и пророк Стефан Главчев.Четете ли проповеди от сайта Мория.
От това, което съм чел от Стефан Главчев виждам, че той първо НЕ е Господен слуга и със сигурност е лъжепророк, така че ви препоръчвам да не си губите времето с неговите публикации.