Атеистичната политика на Българската комунистическа партия: цели, етапи, резултати1
Живко Лефтеров
В антирелигиозната политика, следвана от намиращите се под контрола на Съветския съюз комунистически партии в Източна Европа, могат да се откроят два основни аспекта.
Първият от тях е провежданата официална религиозна политика по държавна линия, характерна със своята двусмисленост и проти- воречивост. Макар и официално религията да не е забранена нито в Съветския съюз, нито в комунистическа България, както например в Албания след 1967 г., политиката по отношение на различните вероиз- поведания често се изостря или омекотява в контекста на идеологиче- ските постановки и конкретните политически интереси на комунисти- ческите държави. В тази връзка основните цели, които се преследват, са осигуряване лоялност към комунистическата държава от страна на ръководствата на различните вероизповедания, максимално затруд- няване на религиозния живот чрез ограничаване строителството на храмове, противодействие на духовното образование и др. Паралелно се провеждат и постоянни мероприятия за ерозиране, дискредитиране и „разложение“ на религиозните общности чрез методите на службите за сигурност.
1 Настоящата статия, преработена и допълнена, е в основата на студията „Най-упори- тият идеен остатък от миналото в съзнанието на трудещите се“: борбата на БКП с религиозното съзнание и традиции“, оформена като предговор към: Атеистичната политика в комунистическа България. Сборник документи. Част 1. Съставителство, предговор и бележки Живко Лефтеров. София: НБУ, 2020, 7–32.
77
Вторият важен аспект на религиозната политика е атеистичната пропаганда и възпитание. Тяхната основна цел е да формират марксист- ко-ленински материалистичен светоглед сред населението, а вярващи- те да бъдат „превъзпитани“, за да станат и те „достойни“ членове на социалистическото, а в перспектива и на комунистическото общество. Разбирането за религията и религиозността като пречка пред изграж- дането на утопично общество чрез методите на социалното инженер- ство ще е доминираща за комунистическите идеолози пред цялото време на тоталитарно управление в Съветския съюз (СССР) и Народна република България (НРБ). Попадайки в полето на идеологията, логич- но тази политика се формира в идеологическите отдели на съответ- ните компартии, които разработват и основните решения по въпроса. Сред методите на атеистичната пропаганда са воденето на постоянна, още от ранна детска възраст, печатна и лекционна пропаганда, която прониква и засяга всички страни на обществения живот. Паралелно съществува стремеж чрез създаването и налагането на цялостна нова социалистическа празнично-обредна система да се измести и по въз- можност заличи религиозната традиция, а оттам и ценностна система в живота на хората. Поради тази причина атеистичната пропаганда и възпитание са изключително важна част от общата антирелигиозна политика. Тяхното изследване, изучаване и разбиране би могло да даде отговор на редица въпроси, свързани пряко с отражението на тази де- сетилетна политика при формирането на обществените нагласи днес в различните бивши комунистически страни.
В българската историография върху въпроса за провежданата атеистична политика все още няма самостоятелно изследване, но темата е засегната в повечето монографии, посветени на историята на различните вероизповедания, техните взаимоотношения с БКП и политиката водена спрямо тях.2 Различни аспекти на атеистичната политика, и по-конкретно в частта за създаването и налагането на новата социалистическа празнично-обредна система в страната, също са били обект на внимание.3 В тези публикации темата е разгледана
2 Груев, Михаил. Между петолъчката и полумесеца. Българите мюсюлмани и полити- ческия режим (1944–1959). София: КОТА, 2003. 175-196, 217-230; Същият. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на ХХ век. София: Сиела, 2009. 313-330; Методиев, Момчил. Между вя- рата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава (1944–1989 г.). София: Сиела, 2010. 41-93 и др.
3 Пимпирева, Женя. Домовете за социалистически бит и култура и българските праз- ници. В: Социализмът: Реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура. София, 2003. 231-236; Пашова, Анастасия. Днес остана празно едно работно
78
в отделни нейни проявления през различни периоди (десетилетия) и липсва контекстът на по-общите процеси протичащи в комунисти- ческите страни и най-вече в Съветския съюз, чиято антирелигиозна политика и съответно атеистична пропаганда и възпитание са моделът следван от българските комунисти. Това затруднява разбирането на съществуващата вътрешна логика в процеса на неотклонно преслед- ване на тази политика, тъй като позициите на съветското ръководство при нейното формиране и претворяване в практиката се основават на идеологически разработки, познаването на които е от решаващо значение за разкриване на истинските мотиви и цели на атеистичната политика на самата БКП. Ето защо настоящата статия има за цел да внесе яснота, маркирайки именно тези проблеми, както и да разкрие до каква степен комунистическите идеолози са удовлетворени от кон- кретните резултати, които се постигат.
* * *
Доминиращият в Съветския съюз през 20-те и 30-те години на
ХХ в. „войнстващ атеизъм“, характерен с преследване и физическо лик- видиране на духовенството и най-активните вярващи, схващани като носители на враждебна идеология, довежда на практика до ликвиди- ране на организирания религиозен живот на територията на страната.4 Тази политика се променя в годините на германско-съветската война. Възраждането на религиозния живот в окупираните от Вермахта те- ритории, патриотичното настроение сред малкото останали свещено- служители на Руската православна църква (РПЦ), предстоящата среща на тримата големи в Техеран през ноември 1943 г., потенциалните въз- можности за използване на църквата като канал за съветско влияние в
място. Нова идеология за смъртта и погребалната обредност на държавния социа- лизъм в България от 50-те – 70– те години на ХХ век. Балканистичен форум, кн. 1–3, 2006; Еленков, Иван. Към въпроса за въвеждането на траурния ритуал и социалис- тическата празнично-обредна система у нас – 1969-1971 г. Християнство и култура, бр. 7 (42), 2009. 88–99; Маринова, Мария. Погребалната обредност през социализма в България – партийни директиви, мерки за реализация и реалност. [прегледан на 24 февруари 2019] Достъпен на: https://philol-forum.uni-sofia.bg/wp-content/ uploads/2017/06/15_Mariya_Marinova_FF4.pdf
4 В навечерието на германското нахлуване в СССР през юни 1941 г. от 130 епископи преди болшевишката революция остават живи и на свобода едва 4, от 50 000 свеще- ници и дякони – 5665, а от 48 000 църкви, действащите са малко над 3000. Всички манастири, които през 1917 г. са над 1000 с около 95 000 монаси и монахини, са закрити. – Елдъров, Светлозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877–1945. София: Военно издателство, 2004. 263–264.
79
чужбина карат Сталин да преосмисли дотогавашното отношение към църквата като политически враг на съветската държава и към духо- венството като контрареволюционна сила.5 През септември 1943 г. по инициатива на съветското ръководство е сключен устен компромис с архиереите на РПЦ. Църквата получава статут на покровителствано от държавата изповедание, в замяна на което тя поема ангажимента да обслужва интересите на Съветския съюз в областта на външната поли- тика и пропаганда. Създаден е и нов държавен орган за осъществяване на непосредствен контрол при провеждането на новата политика – Съвет по въпросите на Руската православна църква.6 Този модел на взаимоотношения е характерен и за България в първите години след преврата на 9 септември 1944 г. Целта на новото управление е БПЦ от институция тясно свързана и толерирана от управляващите дотогава, да бъде трансформирана по съветски модел в орган, обслужващ вътреш- ните и външнополитическите интереси на отечественофронтовското правителство. Характерно за този по-специфичен период е, че не се води открита антирелигиозна политика или атеистична пропаганда, но за овладяване, поставяне под контрол и гарантиране лоялността на смятаните за вражески настроени ръководства и по-активни чле- нове на отделните църкви се пристъпва към тяхното дискредитиране и елиминиране чрез инспирирани публични съдебни процеси.7 Също така чрез приемането на изцяло ново законодателство като Закона за изповеданията от 1949 г. църквата е отделена от държавата, а ролята ѝ в обществото съществено ограничена.
След смъртта на Сталин религиозната политика на КПСС, а и на другите комунистически партии от социалистическия лагер, претър- пява метаморфоза. Новото съветско ръководство е на мнение, че „от- ърваването“ на комунистическата идеология от негативните черти на сталинизма я прави достатъчно жизнеспособна да осъществи своите
5 Шкаровский, М. В. Русская православная церковь при Сталине и Хрущеве. (Государ- ственно-церковные отношения в СССР в 1939–1964 годах). Москва, 1999. 188–191; Андреев, Андрей. Руската православна църква през първата половина на ХХ век. В. Търново, 2006. 187–188.
6 Волокитина, Татьяна. Болгарская православная церковь в конфессиональной по- литике Москвы на рубеже войны и мира (1944–1945 гг.) В: Международна научна конференция България и Русия между признателността и прагматизма. Доклади. София, 2008. с. 508.
7 Такива процеси са проведени срещу пастори от евангелските църкви през 1949 г. и срещу представители на Католическата църква през 1952 г. Отделни духовници на БПЦ като игумена на рилския манастир архимандрит Калистрат също са осъдени през 1949 г.
80
„идеали“. И докато в контекста на сталиновата политика след войната РПЦ не се разглежда като директна враждебна сила, то връщането към „ленинските норми на партиен живот“ и „интернационалната същност“ на комунизма променят коренно нещата. Това автоматично води до засилване на революционната показност, в това число и възобновя- ване на атеистичната пропаганда, характерна за 20-те и 30-те години. Отдавайки приоритет на проблема, още на 7 юли 1954 г. ЦК на КПСС приема решение „За недостатъците в научно-атеистичната пропаганда и мерки за нейното подобряване“. В него се критикува дотогавашната религиозна политика на Сталин и се призовава за разобличаване на „реакционната същност и вреда на религията“.8 Амбициозно, праволи- нейно и недомислено, решението води до засилване на напрежението в страната, което кара партийното ръководство да прекрати антире- лигиозната кампания само 2 месеца по-късно.9
Частичното отстъпление е и плод на съществуващите различни позиции в средите на съветското ръководство и партиен апарат по отношение на водената политика към религиозните общности. „Стали- нистите“ се придържат към установената през 40-те години политика за урегулиране отношенията на църквата с държавата, така че последната да не се превръща в оръдие на „реакцията“, а да бъде инкорпорирана в системата на властта до степен да подкрепя външнополитическата линия и пропаганда на държавата. Привържениците на твърдата линия, гравитиращи около новия ръководител на КПСС и съветската държава Н. Хрушчов, са на мнение, че в условията на началото на прехода към „предкомунистически“ отношения няма място за буржоазни остатъци, в това число и религиозни. Под личните наставления на Н. Хрушчов те желаят да се пристъпи към решителна борба с религията, а по-спо- койните отношения с църквата отнасят към „сталинското наследство“, което е необходимо да бъде ликвидирано.
Съществена роля за началото на новата война с религията изигра- ва победата на Н. Хрушчов над „сталинистите“ през 1957 г. и тяхното елиминиране като част от новия курс на десталинизация. Макар и до
8 Шкаровский, М. В. Цит. съч. 365–367.
9 На 10 октомври ЦК на КПСС излиза със специално постановление по въпроса, озаглавено „За грешките в провеждането на научно-атеистичната пропаганда сред населението”, в което се критикува грубото администриране и оскърбление на чув- ствата на вярващите и духовенството от страна на отделни партийни работници, но се настоява за продължаване и засилване на идейната борба с религиозния светоглед в духа на „войнстващия материализъм”. – Постановление на ЦК на КПСС за грешките при провеждане на научно-атеистичната пропаганда сред населението. В: За преодоля- ване на религиозните предразсъдъци. София, 1954, 38–47; Труд, бр. 268 от 12.ХІ.1954 г.
81
1957 г. да няма ясно изразена антирелигиозна кампания, по страници- те на периодичния печат се появяват редица статии на отрекли се от Бога бивши свещеници. Нарастват и изнесените лекции на атеистич- на тематика – от 1 875 000 през 1956 г. на 3 875 000 през 1957 г. Като подготвителна стъпка на готвеното широкомащабно настъпление е свикването в Москва през август 1957 г. на конференция с участието на 350 теоретици на атеизма и издаването през декември с.г. от Съве- та по въпросите на РПЦ на указ за снемане регистрацията на всички регистрирани, но недействащи храмове.10
Кулминация на процеса е взетото на 4 октомври 1958 г. от ЦК на КПСС секретно решение „За недостатъците на научно-атеистичната пропаганда“, задължаващо всички партийни и обществени организации и държавни органи да започнат настъпление срещу „религиозните от- живелици“, неприсъщи за съветските хора. Според руските изследова- тели това решение по тоталността на предвидените мерки няма аналог и е прецедент в следваната от комунистическата партия следвоенна политика към религиозните общности в страната.11
Следвайки стриктно съветския курс на „десталинизация“, БКП също отчита като „напълно изоставена“ задачата за атеистичната пропаганда в страната, а въпросът за изкореняване на реакционните религиозни възгледи става част от дневния ред на отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК. Акцентирайки на неговата важност в идеологиче- ската борба и след провеждането на съответни съвещания по темата, отделът изготвя и внася в Политбюро проекторешението „Относно мерките за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната“. То е прието на 26 декември 1957 г. и дава тласък за раз-
гръщане на слабо познатия дотогава в страната „научен атеизъм“ във всички негови аспекти.12
Още в това първо по рода си, но не и последно решение срещаме ред констатации, служещи като мотив и за в бъдеще при провеждане на тази политика: благодарение на гарантираната свобода на съвестта и отсъствието на атеистична пропаганда БПЦ взима организационни мерки за активизиране на религиозната дейност в страната, нарастват религиозните обреди, увеличава се броят на посетителите в църквите, включително и на млади хора, изграждат се нови православно-христи- янски братства и т.н. Според комунистическите идеолози друга основна
10 Шкаровский, М. В. Цит. съч., 346–347.
11 Пак там, 352–353.
12 ЦДА, ф. 1Б, оп. 6, а.е. 3472, л. 1–2.
82
причина за „активизирането“ на религиозната дейност са събитията в Унгария от 1956 г., довели до нелоялни прояви сред духовенството, ко- ето пък е дело на класовия враг и „неговите задгранични покровители“, използващи „религиозния институт за своите коварни, контрарево- люционни цели“.13
В решението, съобразено с негативния съветски опит от 1954 г., изрично е упоменато, че религията е частно дело и всяко вмешателство в църковните дела би било посегателство върху гарантираната свобода на съвестта, но също така се слага и ясна граница: „Религията обаче не е частно дело по отношение на Комунистическата партия. Маркси- змът-ленинизмът и религията са несъвместими и коренно противо- положни идеологии. Поддържането и изпълнението на религиозните обреди е несъвместимо с членството в партията.“14Набелязани са и конкретни мерки за борба с религиозните предразсъдъци, несъвмес- тими с „активното строителство на новия живот“: разпростране- ние на естественонаучни знания сред населението, утвърждаване на материалистическия възглед за природата и обществото, подготовка на пропагандистки кадри по въпросите на атеизма, ангажиране на всички обществени, културно-просветни и идеологически организа- ции и институти, борба за утвърждаване на новите социалистически празници, заангажиране на печата с темата, засилване ролята на БАН в представянето на богомилството като социално и антицърковно явление, популяризирането на пролетарския атеизъм, организиране на изложби и др.
В решението от 1957 г. присъства и още един характерен елемент, намиращ място и в следващите аналогични документи – критика на партийните комитети и обществени организации за тяхното подценя- ване и пасивност към „опитите за насаждане и разширяване влиянието на религиозната идеология“. На критика е подложена и дейността на държавния орган за контрол на изповеданията – Комитета по въпро- сите на БПЦ и религиозните култове, наследник на трансформираната по съветски образец Дирекция на изповеданията.
Проведеният в началото на 1959 г. ХХІ извънреден конгрес на КПСС има за цел да даде най-високата политическа санкция на новите политически идеи и приоритети на първия секретар на ЦК на КПСС Н. С. Хрушчов. За първи път от трибуната на партиен конгрес съветски
13 Пак там, л. 71–73. Следващите десетилетия тази постановка ще бъде доразвита в тезата за използването на религията за „идеологическа диверсия на империализма”. 14 Пак там, л. 75.
83
ръководител заявява, че настоящото поколение ще види осъществено построяването на комунистическо общество.15 За тази цел основните документи, които приема конгресът са контролни цифри за развитие на народното стопанство, с изпълнението на които се заявява, че ще бъде построена материално-техническата база на комунизма. Така се ражда основният пропаганден мит за предстоящия преход на СССР към комунизма.16
В своя доклад пред конгреса Н. Хрушчов изрично заявява, че една от главните задачи в следващите години ще бъде борбата за преодо- ляване на остатъците от капитализма в съзнанието на масите като предпоставка за бързото преминаване към комунизма. Форсирането на процеса на изграждане на комунистическо общество пряко рефлек- тира върху изострянето на антирелигиозната политика. Поради тези причини паралелно с началото на новата антирелигиозна кампания идеолозите на „атеистичния фронт“ са призовани да доразработят основните положения на „научния атеизъм“, методите за преодолява- не на религиозното влияние сред населението, формулирайки общи закономерности, характерни за всички страни в процес на изграждане на комунистическо общество. Освен чисто теоретичните разработки се пристъпва и към събиране на актуални данни за състоянието на религиозността чрез провеждане на поредица от социологически изследвания сред населението първо в Съветския съюз, а после и в останалите страни от Източния блок. Въз основа на тях се стига до извода, че главните компоненти на „специфичната структура на ре- лигията отслабват и постепенно отмират“ в процеса на изграждане на комунистическо общество в следния ред: религиозна идеология; чисто религиозна практика; религиозна психология; религиозни про- яви в народния бит. Общият извод е, че най-консервативни и трудни за преодоляване, тоест отмиране, са религиозните прояви, свързани с народния бит: църковните бракове, кръщенета и погребения.17
В следващите десетилетия кампаниите и конкретните мерки на комунистическите партии, предприемани по отношение на борбата за преодоляване на религията са степенувани именно във връзка с изброените четири компонента. Затова паралелно с възобновяването на атеистичната пропаганда и възпитание е предприета кампания за
15 Внеочередной ХХІ съезд Комунистической партии Советского союза 27 января – 5 февраля 1959 года. Стенографический отчет. Т. ІІ. М., 1959, с. 419.
16 Пак там, с. 447.
17 Процесът на преодоляването на религията в България. Социологическо изследване. София: Изд. на БАН, 1968. с. 302.
84
намаляване на религиозните обреди и замяната им с граждански. На 25 август 1962 г. Бюрото на ЦК на КПСС на РСФСР приема постановле- ние „За някои мерки за отклоняване на населението от извършване на религиозни обреди“.18 Година и половина по-късно Съветът на мини- стрите на РСФСР издава постановление № 203 от 18 февруари 1964 г. „За въвеждането на нови граждански ритуали в бита на съветските хора“.19 През май 1964 г. в Москва е свикано и Всесъюзно съвещание по въпросите на съветските ритуали, подчинено на набелязаната цел за максимално намаляване влиянието на религиозността сред обществото чрез ограничаване на религиозните обреди.20
Амбициозността и последователността на Н. Хрушчов по интере- суващия ни въпрос наистина нямат аналог в съветската история и са характерни за целия период на неговото управление. На 2 януари 1964 г. ЦК на КПСС приема своето поредно решение „Мероприятия за засил- ване на атеистичното възпитание на населението“, характеризирани от руските изследователи като тотално настъпление срещу църквата, отдавайки на документа значението на „държавен план за преодоляване на религиозното съзнание сред масите“. На партийните организации е поставена стратегическата задача до 12–17 години в съответствие с програмата на КПСС напълно да се освободи съзнанието на съветското общество от религиозните предразсъдъци. В решението отново е „ана- темосан“ периодът 1943–1953 г., когато и провеждана „примиренческа политика“ по отношение на църквата.21
Със същото решение към Академията за обществени науки на ЦК на КПСС е създаден Институт за научен атеизъм с цел ръководство и координация на цялата научна дейност в областта на атеизма, про- веждана на територията на страната и осъществяване на комплекс- ни разработки на актуални проблеми. В кръга на неговите основни дейности влизат: философски-методическо изследване на религията,
18 Жидкова, Елена. Советская гражданская обрядность как альтернатива обрядности религиозной. Государство, религия, церковь в России и за рубежом. № 3–4 (30), 2012. 413. [2 март 2019]. Достъпен на: https://cyberleninka.ru/article/v/sovetskaya-grazhdanskaya- obryadnost-kak-alternativa-obryadnosti-religioznoy
19 Коваленко, С. Н. О внедрении в 1960-х гг. в быт советских людей гражданских об- рядов (по материалам Ленинградской области). Царскосельские чтения, № XIX, 2015. 45. [2 март 2019]. Достъпен на: https://cyberleninka.ru/article/v/o-vnedrenii-v-1960- h-gg-v-byt-sovetskih-lyudey-grazhdanskih-obryadov-po-materialam-leningradskoy-oblasti 20 Второто подобно съвещание се провежда през 1978 г. в Киев.
21 Шкаровский, В. М. Последнаяя атака на Русскую православную церковь. [прегледан на 4 март 2019] Достъпен на: http://you1917-91.narod.ru/shkarovskiy.html
85
изучаване особеностите на вероучението на религиозните организации в СССР, социология и психология на религията и атеизма, религията и атеизмът по света, теория и практика на атеистичното възпитание.22 Просъществувал до края на Съветския съюз институтът ще се превърне в най-важния изследователски и методически център по въпросите на атеистичната пропаганда и възпитание в целия социалистически лагер, от чиито разработки ще се ползват идеологическите отдели на всички комунистически партии.
През 1966 г., две години след своето създаване, институтът изготвя обширен доклад до ЦК на КПСС „За изпълнението на постановленията на ЦК на КПСС по въпроса на атеистичното възпитание от партийните и обществени организации, идеологически учредения и ведомства“, в който въпреки оптимистичните нотки е очертана една по-реалистична картина на състоянието на религиозността в съветското общество. Констатирано е не твърде успешното атеистично възпитание сред част от населението, запазване на висока религиозност сред младежта, увеличаване на нелегалната религиозна дейност, на съществуващите регионални и конфесионални различия и др. Регистриран е и известен ръст на религиозните обреди, отново характеризирани като най-трудни за преодоляване.23
За подобряване на работата по процеса на атеизация на населе- нието в духа на новите теоретични разработки на 27 декември 1966 г. Секретариатът на ЦК на БКП излиза с решение „За по-нататъшното подобряване на работата за атеистическото възпитание на трудещите се“. Според него основните недостатъци, които задържат процеса на „пълното освобождаване на всички трудещи се от религиозната идео- логия и психология“, са: едностранчивост на атеистичната пропаганда, недостатъчно внимание и грижи за освобождаване на бита от влияни- ето на религията с цел неговото преустройство на социалистически на- чала, подценяване на атеистичната работа сред населението от страна на партийните комитети и обществени организации. Отново се говори за „общо активизиране на религиозните организации, увеличаване на опитите за използване на религията от вражески елементи“. Освен ме- роприятията за засилване на атеистичната пропаганда се разпорежда
22 По-подробно вж. Зуев, Ю. П. Институт научного атеизма (1964–1991). В: Вопросы религии и религиоведения. Вып. 1. Антология отечественного религиоведения: сборник. Москва: Медиа Пром, 2009. 9–34.
23 Смолкин, Виктория. „Свято место пусто не бывает”: атеистическое воспитание в Советском Союзе 1964–1968. Неприкосновенный запас, № 3 (65), 2009. [5 март 2019]. Достъпен на: http://magazines.russ.ru/nz/2009/3/sm5-pr.html#_ftnref7
86
обръщане на специално внимание на внедряването на нови обичаи и ритуали и „повишаване на политическото и емоционалното значение на революционните и трудовите празници“. В тази връзка се изисква преобразуването на съществуващите празници в социалистически с преодоляване на религиозните отживелици в тях: „Социалистическите обичаи и ритуали трябва да превъзхождат по своето художествено и музикално оформление и по емоционално-психологическото си въздейст- вие религиозните и да се превърнат в силно средство за комунистическо възпитание.“ Специално внимание е обърнато и на религиозното вли- яние сред младежта. Следвайки съветската практика, в решението на Секретариата е предвидено и създаването на секция „Научен атеизъм“ към Философския институт на БАН.24
Към началото на 60-те години новите гражданските обреди и ритуали се въвеждат по съветски модел от отделни народни съвети, но все още липсва обща и цялостна политика по въпроса. Поради тази причина и с цел подобряване на процеса на новосъздаващите се граж- дански социалистически ритуали на 4 април 1969 г. е издадено Поста- новление № 14 на Министерския съвет „За внедряване на граждански ритуали“. С него се регламентира създаването на материалната база за новите ритуали и ангажирането на държавните и местните органи на властта. За утвърждаването и популяризирането им са натоварени както изпълнителните комитети на народните съвети, така също и ОФ, Комсомолът и профсъюзите.25 За стимулиране на населението да се приобщи към гражданските ритуали на 25 декември 1970 г. е обнародван „Правилник за погребенията“, регламентиращ безплатно погребение за сметка на общинските народни съвети.26
Тази активност на държавните органи е един от новите прийоми на атеистичната политика на БКП и останалите комунистически партии, целящ смекчаване на международните реакции27, представяйки анти- религиозната пропаганда и налагането на новите ритуали като дело
24 ЦДА, ф. 1Б, оп. 8, а.е. 7466, л. 1–2, 7–9.
25 ЦДА, ф. 136, оп. 48, а.е. 15, л. 1–3. В изпълнение на последната точка от постановле- нието в края на същата година е издадена Инструкция за работата на изпълнителните комитети на народните съвети и техните органи по внедряването и провеждането на гражданските ритуали.
26 Държавен вестник, бр. 102 от 25 декември 1970 г.
27 Антирелигиозната кампания на Н. Хрушчов има силно негативно отражение за Съветския съюз в международен план. В защита на религиозните свободи в страната освен хиляди вярващи, свещенослужители и организации по целия свят, критика към КПСС е отправена и от Френската и Италианската комунистическа партия.
87
а обществените организации и местните органи на властта, а не като пряко дирижирани от съответните централни комитети. С годините те ще бъдат все по-ангажирани с този процес, като постоянно ще им се вменяват нови и нови функции.
С времето се оказва, че задачата за налагане на новата социа- листическа празнично-обредна система като аспект на атеистичната политика в комунистическа България се оказва и най-трудна за изпъл- нение. За разлика от атеистичната пропаганда чрез печатни издания, публикации в пресата, беседи, лекции, изложби и пр. налагането на социалистическите граждански ритуали изисква ангажирането на редица органи на властта и обществените организации, както и от- делянето на сериозен ресурс за изграждане на съответна материална база. Затова и равносметката за изпълнението на партийните и дър- жавни решения през 50-те и 60-те не е задоволително. Показателно за състоянието на сектора е обобщението на секретаря на НС на ОФ Иван Тенев в докладна записка от 25 юли 1970 г.: „Много дебело трябва да се подчертае, че най-изостаналия сектор в атеистическата дейност е работата за внедряване на социалистическия бит и гражданските ритуали. В тази област ние сме на самодеен етап, тук господства примитивизма. С това се обяснява и намаляването на първоначалния интерес към гражданските ритуали…“28
Сред комунистическите идеолози съществуват и опасения свър- зани с поведението на партийния и обществения актив в страната при изпълнение на решенията в областта на атеистичната политика, който в същите тези решения често е подлаган на критика за подценяване на проблема, инертност и неинициативност. Опасенията са свързани основно с констатации, че членове на ОФ, БКП и ДКМС или техни род- нини продължават да участват в религиозни обреди.
Казаното дотук обяснява защо усилията в тази посока през след- ващите десетилетия ще бъдат усилени до степен да станат водещи в атеистичната политика. Те са допълнително изострени и от новите идеологически разработки, свързани с прокламираното изграждане на комунистическото общество.
В идеологически план новото съветско ръководство начело с Л. Брежнев, изправено пред поредните предизвикателства в междунаро- ден план, дълбоките икономически промени в световната икономика и
28 ЦДА, ф. 28, оп. 23, а.е. 13, л. 21. За намаляващия интерес към гражданските ритуали може да се приведе пример със София. Според събраните от ГК на БКП данни през 1969 г., в сравнение с 1968 г., венчавките са се увеличили с 42%, а кръщенията с 31%. – ЦДА, ф. 1Б, оп. 36, а.е. 996, л. 2.
88
комунистическото движение по света, е принудено да разработи нова програма на партията и една по-дългосрочна стратегия за развитие на СССР и социалистическия лагер. И тъй като съветските идеолози не могат директно да избягат от прокламираната от Н. Хрушчов в Програмата на КПСС цел за построяване на комунистическо общество, е необходимо да се формулират нови идеологически постулати за по- строяването на комунизма, но не като непосредствена задача. На тази основа се възражда идеята за формулиране на нови междинни етапи по пътя на построяването на комунизма.29 Така на XXIV конгрес на КПСС (30 март – 9 април 1971 г.) е прокарана тезата, че в СССР се изгражда развито социалистическо общество като етап от създаването на мате- риално-техническата база на комунизма.30
Изграждането на комунистическото общество, включително и неговата първа фаза – развитото социалистическо общество, обаче е немислимо без формирането на новия човек, човек с „комунистическо съзнание“. Затова в етапа на изграждането на развитото социалисти- ческо общество една от целите отново е преодоляване на всички „ос- татъци от миналото“, характерни за буржоазните общества, които биха били пречка за формирането на новия социалистически човек и общество. Към тях винаги са причислявани и „религиозните отжи- велици“, а борбата с тях продължава да бъде неотменно във фокуса на партийните апаратчици. Взетите решения и предприети мерки по време на управлението на Леонид Брежнев, макар и не така остри и конфронтационни, ако бъдат подложени на сериозен критичен анализ се оказват значително по-мащабни и дългосрочни в сравнение с 50-те и 60-те години.31
29 Стоянов, Л., Лефтеров, Ж. Политиката на БКП за превръщане на България в съветска република. (От идейни постулати към практически действия). Част ІI. Годишник на департамент История. Т. ІI (2007). София, 2010. 24–25.
30 ХХІV съезд Коммунистической партии Советского союза. 30 март – 9 апреля 1971 года. Стенографический отчет. Т. І. М., 1971. 62. Тази нова идеологическа постановка е възприета и от БКП на Х-ия конгрес на партията (20–25 април 1971 г.).
31 Именно през 70-те години атеистичната пропаганда намира място и в приетите нови конституции на НРБ и СССР. В конституцията на НРБ, приета на 15 май 1971 г., чл. 53, ал. 1 се казва: „На гражданите се осигурява свобода на съвестта и на изповеданията. Те могат по свой избор да изповядват или възприемат религия и да извършват рели- гиозни обреди и ритуали, както и да водят религиозна или атеистична пропаганда.” В конституцията на СССР, приета на 7 октомври 1977 г., текстът на чл. 52 е почти аналогичен: „На гражданите на СССР се гарантира свобода на съвестта и имат пра- во да изповядват която религия искат или да не изповядват никоя, да изпълняват религиозни обреди или да водят атеистична пропаганда. Възбуждането на омраза и ненавист във връзка с религиозни вярвания са забранени.”
89
В българския случай пряко следствие от тази политика е реше- нието на Секретариата на ЦК на БКП от 11 март 1971 г. „За още по-ши- роко внедряване на новите, социалистически граждански ритуали“. В докладната записка към него, след като за пореден път е отчетена активизация на църквата, засилване на интереса на младежта към религията и т.н., срещаме следните констатации: „Цялостна, обобщена картина за състоянието в страната по преодоляване на религиозни- те отживелици в бита и внедряване на нови граждански ритуали не може да се даде, защото няма нито централни, нито окръжни органи, които да събират и анализират цифрите и фактите, да следят и направляват тенденциите в развитието на ритуалите. Това е и една от основните причини за слабата работа по внедряването на новите граждански ритуали сред населението на страната. Освен това редица партийни, стопански и обществени органи и организации подценяват проблема за преодоляване на религиозното влияние в нашия бит. Нещо повече, не са редки случаите, когато членове на различни колективи участват активно в службите на религиозни секти, а партийните и обществени организации се примиряват с това. Срещат се даже членове на партията, които участват по собствено желание в един или друг църковен ритуал.“32
На критика са подложени всички партийни и държавни органи, провеждащи тази политика до момента и незадоволителното изпъл- нение на предходните решения по въпроса. На критика е подложен дори и отдел „Пропаганда и агитация“, който „не е провеждал системен контрол за изпълнение на решенията“.33
За разлика от всички цитирани предходни решения сега са набе- лязани конкретни срокове и мероприятия, както и отговорните инсти- туции и органи за тяхното провеждане. В крайна сметка решението от 11 март 1971 г. дава най-сериозен тласък на политика по изместване на църковната традиция и създаването на нова празнично-обредна система. Още на следващата година е подменен и съставът на държав- ния орган за контрол на изповеданията – Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове, единствената институция опитваща се да смекчи партийно-държавния натиск по отношение на религиозните общности и апелираща към спазване на конституционните и законо- вите положения по отношение на тях.34
32 ЦДА, ф. 1Б, оп. 36, а.е. 1345, л. 2, 28–29.
33 Пак там, л. 20–21.
34 За неин председател е назначен Стойно Баръмов, апаратчик от отдел „Пропаганда и
90
Вследствие на решението и с цел оптимизиране и по-добро коор- диниране на дейността на съществуващите от края на 50-те години в системата на Окръжните народни съвети Домове на атеиста (преиме- нувани през 70-те години на Домове за социалистически бит и култура) са преподчинени на структурите на ОФ. Те си сътрудничат с различните административни органи и обществени организации като окръжните и градски народни съвети, съветите за култура, Дружеството за разпрос- транение на научни знания „Георги Кирков“, ДКМС, профсъюзите и др. Заделят се и сериозни капитални средства за изграждане на Домове на младоженците (обредни домове), Домове на покойника и др. 35
В изпълнение на решението на Секретариата, на 31 май 1971 г. водещите държавни институции натоварени с провеждането на на- чертаната политика приемат „Обединена програма за по-нататъшно внедряване на гражданските социалистически ритуали“36, а повечето окръжни комитети и съвети на БКП, ОФ, ДКМС и други обществени организации приемат съвместни единни три и пет годишни програми за атеистичното възпитание на населението.37
В Съветския съюз тази нова кампания, подчинена на идеологиче- ската мантра за строителство на развито социалистическо общество, е подета с решението на ЦК на КПСС от 16 юли 1971 г. „За засилване на атеистичното възпитание на населението“, с което се цели освен антирелигиозна пропаганда, така и борба със „западничеството“, из- ползващо религията за идеологическа диверсия в комунистическите страни. По подобие на приетите от българските комунисти документи, също са подложени на критика идеологическите структури, които са натоварени с провеждане на тази политика, допуснали пропуски в контрола и отслабили своето внимание.38
агитация”, чиято кариера започва от Дома на атеиста във Варна. Домът на атеиста във Варна е създаден през 1959 г. и е първият в страната, изграден по модел на същест- вуващите домове в Одеса и Ростов на Дон. До началото на 70-те години са изградени 15 домове на атеиста в окръжни градове на страната.
35 Пимпирева, Женя. Домовете за социалистически бит и култура и българските праз- ници. В: Социализмът – реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура. София, 2003. с. 232
36 ДА – Варна, ф. 650, оп. 12, а.е. 104, л. 77–87.
37 Все още в историографията тези програми не са били обект на специален изсле- дователски интерес, въпреки че въз основа на тях е извършена най-комплексната работа по провеждане в практиката на атеистичната политика на БКП в страната: Старозагорски окръг (август 1972); Варненски окръг (октомври 1971); София-град (декември 1971); Врачански окръг (май 1973) и др.
38 Шакирова, Эльвира. Работа партийных организаций КПСС с верующими в середине 1950-х 1980-е годы (на материалах Оренбургско, Челябинской, Курганской и Куйбы-
91
Най-важният партиен форум на БКП през 70-те години, посветен на идеологията – Февруарският пленум от 1974 г., също отделя специ- ално внимание на влиянието на религията в обществото и пътищата за нейното преодоляване. В основния доклад всичко това е обосно- вано с „укрепване морално-политическото единство на нашия народ, ще засилва неговата активност в борбата за изграждане на развито социалистическо общество, ще способства за формиране на неговата нова душевност“.39 Затова се призовава за разработване на научна кон- цепция за взаимоотношенията между държава и църква в условията на изграждане на развито социалистическо общество. В решенията на пленума се постановява засилване на атеистичното възпитание на на- рода и разнообразяване на научно-атеистичните знания и пропаганда, като се противодейства на политическите спекулации с религиозните чувства. Постановено е и разработване на цялостна концепция за праз- нично-обредната система.40
Паралелно с приемането и практическото изпълнение на пар- тийните и държавните решения, не по-маловажни са анализите на съответните органи за постигнатите резултати и по-общите изводи и наблюдения върху състоянието на религиозния живот в страната. Периодично Информационно-социологическият център на ЦК на БКП издава строго поверителен бюлетин „Злободневни проблеми“, предназначен за вътрешно ползване и разкриващ действителните проблеми. През 1977 г. в бюлетинът под № 4 на тема „Активизиране на църковно-религиозната дейност у нас“ се констатира, че църквата „твърде умело се преустройва съобразно новите условия“, увеличавайки религиозните обреди, организирайки честването на видни исторически личности, засилвайки устната пропаганда и проповеди, насърчавайки индивидуалната работа с вярващи и невярващи и т.н. В материала се критикува съществуващия Закон за изповеданията и недостатъчната работа на секторите, отговарящи за идеологическото възпитание на населението. Констатирано е, че въпреки указанията „да се създаде ця- лостна система за превантивна атеистична възпитателна дейност, нещата в тази област не се променят“. Според авторите на документа борбата срещу религията се подценява, а в много окръжни комитети
шевской областей). Вестник Челябинского государственного университета, № 37 (175), 2009. 142–150. [19 март 2019]. Достъпен на: https://cyberleninka.ru/article/v/ rabota-partiynyh-organizatsiy-kpss-s-veruyuschimi-v-seredine-1950-h-1980-e-gody-na- materialah-orenburgskoy-chelyabinskoy-kurganskoy-i
39 ЦДА, ф. 1Б, оп. 58, а.е. 97, л. 75.
40 ЦДА, ф. 1Б, оп. 58, а.е. 96, л. 211.
92
на БКП никога не е разглеждан нито един материал свързан с тези проблеми.41
Загрижеността на партийните идеолози за влиянието на религията сред населението в действителност има своите основания. Въпреки продължилия тридесет годишен системен натиск, пропаганда, дискре- дитиране, неглижиране и враждебно отношение към религиозните институции и вярващите картината в страната наистина води до зави- шена тревога сред партийните върхове. Предвид обема на настоящата статия не е възможно да бъдат дадени множество конкретни случаи, но характерен пример намираме в една справка на председателя на Комитета Стойно Баръмов до отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП от 8 март 1978 г. относно броя на извършените от БПЦ ритуали през предходната 1977 г. Според предоставените от митрополиите и ставропигиалните манастири данни за цитираната година те са: 55 338 кръщения, 3320 венчила и 38 169 погребения.42 Веднага възниква въпросът доколко въобще внедряването на новите социалистически обреди в действителност премахва или изличава църковната традиция. Цитираният брой религиозни обреди говори, че съществува практика голяма част от населението, прибягвайки до гражданските/социалис- тически обреди, паралелно да извършва и религиозни такива. Трябва да се има предвид, че картината не е пълна, тъй като във водените статистики на митрополиите и ставропигиалните манастири не са включвани такива религиозни обреди като множеството видове водо- освещения (водосвети), помени и др. Със сигурност се знае и за обреди, които се извършват тайно и също не попадат в статистиките. Ако към тях прибавим и тези извършвани от мюсюлмани, католици, протес- танти и армено-грегорианци, картината наистина става различна и основателно буди тревога сред партийните върхове и апаратчиците.
Поради тази причина напълно логично следствие е поредното форсиране на мерките срещу „религиозното влияние и остатъци“ в живота на населението. На 12 април 1978 г. Държавният съвет на НРБ приема „Основни насоки за развитие и усъвършенстване на празнично- обредната система в Народна република България“. Това, което прави впечатление, е че за разлика от предходните документи по въпроса езикът е крайно различен. В иначе пространния документ никъде не се срещат думи като „атеизъм“ и „религия“, липсват и словосъчетанията „антирелигиозна“ и „атеистична“ политика. В лексиката на офици-
41 ЦДА, ф. 1Б, оп. 55, а.е. 488. Печатно. 42 АМВнР, ф. 10, оп. 13, а.е. 441, л. 4–5.
93
алните документи от 70-те и 80-те години те постепенно отпадат.43 Независимо че в официалните партийни и държавни документи се избягва споменаването им с цел избягване на обвинения за липсата на религиозна свобода или неправомерен натиск, във вътрешнопар- тийната документация, която не е публична преследваните ефекти са свързани именно с формирането на научно-материалистичен светоглед и изпразване на празничната система от нейното религиозно съдържа- ние. Затова и словесната витиеватост на официалните документи от този период е разбираема, още повече че самото партийно ръководство избягва приемането на решения в този дух.44
В „Основните насоки за развитие и усъвършенстване на празнич- но-обредната система в Народна република България“ празнично- обредната система е определена като „важна, сложна и деликатна сфера“, която засяга „всички клетки на социалистическия организъм“: „Обобщавайки историческия опит на Българската комунистическа партия, др. Тодор Живков обръща внимание, че празниците, обредите и символиката действат емоционално и правят по-достъпни за наро- да и младежта идеите на марксизма-ленинизма, социалистическата идеология, патриотизма и интернационализма…“ Разбира се, не са спестени и критики: „Има случаи на прибързани нововъведения, които дават обратни на предназначението си резултати. Понякога се допуска грубо политизиране, морализаторство, естетически формализъм… Сега целта е празнично-обредната система да се развива, обогатява и усъвършенства в съответствие с изискванията на развитото социа- листическо общество у нас, да се включи тя по-активно за укрепване на морално-политическото единство на народа…“ Приемането на до- кумента е мотивирано и с една от преследваните още от 60-те години цел – да формира „нова душевност“. Най-обстойно е засегната темата за мястото и ролята на този документ в новата идеологическа мантра
–изграждане на развитото социалистическо общество.45
43 Това е свързано със започналия процес на „разведряване” в периода на Студената война, чиято кулминация е подписването на Хелзинкските споразумения на 1 август 1975 г. от ръководителите на 35 държави, заложили нови принципи на международно сътрудничество. Един от разделите на тези споразумения е посветен на правата на човека и основните свободи, включително и религиозните, нещо с което комунис- тическите партии се съобразяват дотолкова, доколкото променят лексиката, но не и съдържанието на своите политики.
44 На 27 юни 1979 г. Секретариатът на ЦК на БКП отклонява предложение за приемане на решение „За издигане равнището и ефективността на атеистическото възпитание на трудещите се и младежта”.
45 ЦДА, ф. 136, оп. 66, а.е. 48, л. 48–56.
94
В рамките на следващата една година са приети поредица от други решения, в изпълнение на „Основните насоки…“46, а за координация на замислената мащабна програма е създадена Национална комисия по социалистическите празници и обреди към Комитета за култура.47
Цялостната концепция за формиране на българска социалистиче- ска нация, която все още не е намерила своя изследовател, неизменно е свързана и с „единението“ на всички граждани на НРБ независимо от тяхната религиозна, етническа или друга принадлежност. Поради тази причина именно в преодоляването на тези различия партийните идеолози виждат залог за осъществяване на своите намерения. И тук с нова острота на преден план излиза въпросът за преодоляването на религиозността, имаща според тях обратна на преследваните цели функция.48 В тези изводи се крие и част от истината за Възродителния процес, форсирането на процесите на „единение“ и опита те да бъдат съвместени с процеса на преустройство започнал през втората поло- вина на 80-те години.
Притесненията на партийното ръководство са свързани с това, че независимо от последователно следваната мащабна политика по налагане на новата социалистическа празнично-обредна система, резултатите продължават да се разминават с техните очаквания. В средата на 80-те години е констатирано, че в редица окръзи е налице съществена разлика между отчетеното и действително изпълненото, а някъде и обратна тенденция на намаляване на социалистическите
46 План-програма за изпълнение на „Основните насоки за развитие и усъвършенстване на празнично-обредната система в НРБ” (8 юни 1978); Постановление № 53 на Ми- нистерския съвет „За създаване на комисии по социалистически празници и обреди и приемане Правилник за работата на комисиите по социалистическите празници и обреди” (20 октомври 1978); Постановление № 31 на Министерския съвет за приемане Правилник за устройството и дейността на обредните домове (17 юли 1979). През 1982 г. в изпълнение на „Основните насоки…“ са приети Единен национален класи- фикатор за по важните събития в живота на обществото, колективите и семейството, както и Национален празничен календар. – ЦДА, ф. 117, оп. 44, а.е. 662, л. 79–81
47 ЦДА, ф. 136, оп. 66, а.е. 48, л. 1–12.
48 В доклад на председателя на Националната комисия до Държавния съвет от октом- ври 1985 г., срещаме следното обобщение: „В бъдещата работа трябва да се имат предвид динамичните социални, културни и етноконсолидиращи процеси, които се извършват у нас. Особено място в това отношение се пада на празнично-обредна- та система като обособен дял на социалистическата култура за по-ефективното протичане на възродителните процеси, за превръщане в едно цяло културата, бита, празниците и обредите на нашия етнос с цел утвърждаването и по-нататъшното развитие на социално-политическото и морално единство на българската социалис- тическа нация.“ – ЦДА, ф. 410, оп. 10, а.е. 654, л. 2–13.
95
граждански ритуали и то не непременно в окръзи с мюсюлманско население (напр. в Кюстендилски окръг). Също така за пореден път е констатирана липсата на достатъчно „ентусиазъм“ сред партийните кадри по места за системно провеждане на тази политика, поради което тя изпада във „формализъм, несъгласуваност, показност, кампанийност и липса на контрол“. Като най-голямо предизвикателство са посочени „твърде жизнените традиции“ с реакционен характер, диспропорцията „между идеологическото и естетико-емоционалното съдържание на празниците и обредите“, както и „масово възпроизводство на религи- озни елементи“, което подлага на съмнение изпълнението на „една от особено важните идеологически функции – атеистичната функция“.49 Въпреки положените от партийните и местни органи на властта уси- лия по отношение на налагането на социалистическата празнична система и изличаване на религиозната традиция крайният резултат така и не удовлетворява комунистическите идеолози. Затова и до края на еднопартийното управление на БКП въпросът продължава да бъде актуален. Последният опит за задълбочаване на процеса е решението на Секретариата на ЦК на БКП от 17 май 1989 г. „За ускорено решава- не задачите на социалистическата празнично-обредна система у нас“. Всички областни и общински комитети на БКП са призовани да под- помогнат изпълнителните комитети на общинските народни съвети за развитие и обогатяване на социалистическите празници и обреди.50
В крайна сметка тези последни опити за мобилизация в сферата на празнично-обредната система не дават желаните резултати, предвид скорошния крах на комунистическото тоталитарно общество.
* * *
Антирелигиозната политика на БКП и съответно атеистичната
пропаганда като нейна неизменна част се влияят на първо място от водещите идеологически разработки и насоки задавани от Съветския съюз. Тяхно отражение са множеството партийни и държавни решения, обвързани с различните етапи на строителството на комунистическо общество, и преследват конкретни цели. Претворяването на тази по- литика в български условия е подчинена на тези общи за комунистиче- ския блок тенденции, но също така има и своите специфики, съобразени с конфесионалната ситуация, различна в отделните комунистически страни. Макар и в последните две десетилетия на комунистическото
49 ЦДА, ф. 117, оп. 44, а.е. 662, л. 136–151.
50 ЦДА, ф. 1Б, оп. 71, а.е. 280, л. 4–7.
96
управление атеистичната пропаганда и възпитание да са по-малко по- казни, „преодоляването на религията“ остава водещ идеологически жа- лон предвид несбъдването на прокламираното неизбежно „отмиране“ на религията в процеса на изграждане на комунистическо общество. От друга страна наличната изворова база дава възможност да се обобщи, че в голяма степен тази политика, провеждана по места от окръжните и общинските структури на властта не дава еднакви резултати. Партий- ните идеолози се сблъскват със „системни проблеми“, които така и не успяват да преодолеят до края на своето управление. В крайна сметка идеологическата постановка за религията като социален конструкт, а оттам и следваната политика за нейното преодоляване чрез социално инженерство са продукт на едно дълбоко неразбиране на връзката на човека с вярата, поради което и резултатът от взиманите мерки по- стоянно не удовлетворява комунистическите функционери. От друга страна, фиксирането на атеистичната пропаганда върху подрастващите поколения в името на една социална утопия, нанася тежко поражение в междуличностните и бъдещите обществени отношения. Дирижираната и насилствена секуларизация на българското общество, паралелно с атеистичното възпитание довежда до формиране на изкривени пред- стави за ролята и мястото на религията в съвременния живот, а оттам и разбирането за църковността като нещо принадлежащо на миналото. Следваната от БКП политика в тази сфера е поредният рецидив на то- талитарната държава, чиито последствия трудно биха могли да бъдат цялостно оценени, но неизбежно допринасят за съществуващите днес проблеми в общностното живеене и конфесионалната солидарност.