Ъндърграунд църковни общества

Силата на „слабите“. Ъндърграунд църковни общества,  непокорени от тоталитарната 
власт

Велислав Алтънов

 

 

Протестанти по българските земи се появяват в началото на  ХІХ в., като започват от „нула“, т.е. започват да печелят последователи  измежду народа ни стъпка по стъпка, постепенно разширявайки и  разраствайки се. Днес те вече са третото по численост изповедание в  България, изпреварвайки последователно членовете на юдаизма, арме- но-григорианските християни, римо-католиците и униатите и Бялото  братство.1 Около 70 г. по-късно американски петдесетни мисионери  стъпват в Бургас (1920 г.), по ирония на съдбата от руски произход. Те  също намират последователи у нас. Малко преди това (1916 г.) в Бълга- рия са започнали да се сформират „Общества на святост“ – независими  протестантски групи, търсещи духовно извисяване извън официално  регистрираните изповедания и деноминации. Едно от тях са т. нар. в  тази среди „Северни братя“, появили се в Плевен и околностите под  ръководството на Йончо Хинков (или Дядо Йончо Пророка, както го  наричали хората там) и на бившия методистки пастор Стоян Тинчев.  Скоро първият заминава за Аржентина, където създава устойчива  група от последователи, позната и до днес там като „Божия църква“.  А вторият, Стоян Тинчев, създава множество домашни, ъндърграунд  църковни общества, които отказват да се регистрират официално пред

1 Изповедания в Р България, НСИ, 2011 г. (прегледан на 15 март 2020). Достъпен на:  https://www.nsi.bg/Census/Census.htm

145

 

 

 

 

държавата и стават известни по името му с прозвището „тинчевисти“,  разпространено от агенти на тайните служби на страната след 1944 г.

Атеистичната власт срещу религиозните изповедания

През този период обществата на тинчевистите преминават през

изпитания и сериозния натиск от страна от новата, атеистична власт  на БКП. По този начин, поставени в екстремните условия на агресивна  антицърковна вътрешна политика, техните религиозни групи показват  сериозна сплотеност, здравина, организираност и устойчивост като  общност.

На 9.ІХ.1944 г. се поставя начало на епоха на политическо уп- равление, характеризиращо се с целенасочен и агресивно налаган  атеизъм, чрез който управляващите членове на БКП си поставят за  цел да унищожат всякаква вяра и религиозност2 – нещо, което дори  овластените мюсюлмани в Османската империя не са си и помисляли  да предприемат. С различни средства, формулирано безобидно като  „преодоляване на суеверието и религиозните „предразсъдъци“3, те  привеждат плана си в изпълнение, следвайки стратегия, разработена  и изпробвана успешно първо в СССР.4 Социалистическата власт като  начало демонстрира за пред света уж толерантност към изповедания- та, за да избегне евентуална съпротива и критика от Великите сили за  появата си на политическата сцена във време на съветска окупация на  България (1944–1947 г.). Но веднага след поемането на пълния полити- чески контрол над държавата отношението ѝ към верско-религиозните  общества рязко се променя и тя предприема серия съдебни процеси над

2 Чурешки, Ст. Корени на противоречието между християнството и марксизма през  комунизма в България. Към философията на българската история. София: Стефан  Чурешки. (прегледан на 2.07.2010). Достъпен на: http://www.bg-history.info/5246/ Koreni-na-protivorechieto-mezhdu-hristiianstvoto-i-marksizmut-prez-komunizma-v- Bulgariia-Kum-filosofiiata-na-bulgarskata-istoriia.html.

3 Петров, П. Съборът в Радуил. За социалистическата трансформация на един религи- озен празник. – Български фолклор. Селото между промяната и традициите. София,  1997, кн. 3-4, 110–115.

4 Никольская, Т. Русский протестантизм и государственная власть в 1905–1991 гг.,  Дисертация на соискание ученой степени кандидата исторических наук. С.П.: Россий- ская Академия наук, 2003, с. 89, 90, 97.

146

 

 

 

 

православни5, евангелисти6 и католици7, последвани от конфискации  на имущество на БПЦ, а после и на всички останали изповедания, данни  за което помествам в следващите редове.

Прегледът на законодателните актове8 и на Архива от служеб- ната кореспонденция между Комитета за Българската православна  църква и религиозните култове (КБПЦРК) към МВнР с редица миряни  и духовни лица от различни изповедания след 1944 г. разкрива инте- ресни подробности в това отношение. Репресиите от т.нар. Народен  съд, т.нар. „пастирски“9 и „католическите процеси“ над презвитери,  свещенослужители и несъгласните с комунистическото управление,  паралелно с нашествието на съветски окупационни войски през този  период.10 Голяма част от жертвите им са разстреляни без съд и присъда  или изчезват безследно. Още в първите дни след 9.ІХ. 1944 г. са избити  около 150 свещеници на Българската екзархия, обявили се срещу СССР  и комунизма.11 Темите на протестните писма и оплакванията са най- разнообразни и свидетелстват, че свободата на религиозното съсловие  в България е било жестоко атакувано мащабно и по много „фронтове“.  Част от писмата са във връзка със забрана за религиозно възпитание на  деца и младежи12, други се отнасят до вандалски актове срещу църкви:  изпочупени прозорци на храмове13, съборени огради, ограбени икони  от църковни храмове14, бити свещеници15 и заплашвани монахини16 от

5 В различни преписки Св. Синод на БПЦ умолява Комитета по въпросите за Българска- та православна църква и религиозните култове (КБПЦРК) да се застъпи за помилване  на различни свещенослужители и монахини, осъдени по различни поводи.

6 Кочев, Ю. Процесът срещу евангелските пастори-шпиони. София: Отечествен фронт,  1949, с. 68, 77, 96.

7 Попов, С. Обикновен Български комунизъм. Т. 2. Делото срещу свещениците от еван- гелистката църква. София 2008, 204–221.

Народна демокрация или диктатура. Христоматия по история на България 19441948 г. Препоръчана от МОН. Съст. Огнянов, Л. и др. София: Литературен форум, 1992,  133–134.

9 Кочев, Ю. Цит. съч., 4–16.

10 Огнянов, Л. Цит. съч., 133–134.

11 Калканджиева. Д. Българската православна църква и „народната демокрация”  (19441953 г.). Силистра: Демос, 2002, с. 183.

12 Калканджиева, Цит. съч., 76–77.

13 ЦДА, ф. 165, оп. 10, а.е. 468.

14 ЦДА, ф. 165, оп. 10, а.е. 475.

15 ЦДА, ф. 165, оп. 9, а.е. 1169.

16 ЦДА, ф. 165, оп. 9, а.е. 1170.

147

 

 

 

 

страна на новите кметове на „народната“ власт, „експроприация“, иначе  казано, отнемане на собственост и продукция – иззета и неизплатена  от страна на ТКЗС реколта на църковните стопанства; конфискуване  на църковни имоти (земеделски земи, храмови и административни  сгради, паркове и пр.)17 от православни, протестанти и католици и т.н.  с цел ползването им като музеи, културни домове, детски градини,  паркове и здания за Комсомола.18 Постоянно са тиражирани забрани от  местната власт за освещавания и треби публично по народните събо- ри, по къщите и дворовете извън църквите, които до 1944 г. никой не  си е позволявал да спъва или препятства. Ограничаван е бюджетът за  издаване на църковни книги и учебни помагала по религия, стриктно  са следени характеристиките на студентите богослови, като се забра- нява на децата на свещеници да учат висше образование. Срещат се  и клеветнически статии във вестници против манастирски управи  и църковни лица, в които те са обвинявани в какви ли не грехове –  основно „злоупотреба“ със средства, бездействия спрямо „народното  стопанство, развращаване на младежта“ и пр. Пресичат се домашни  религиозни сбирки на Църквата на адвентистите от седмия ден (ЦАСД,  по-известни в обществото като адвентисти), оказва се натиск над веро- изповеданията да предоставят банковите си сметки на разположение  на властимащите, както и много други стъпки от страна на властта,  абсурдни от гледна точка на гражданските права и свободи и изобщо  на демокрацията като управление, но твърде характерни като похвати  за пролетарската диктатура и тиранията.19 Всичко това свидетелства  за целенасочени, масирани и добре премерени действия по планирано  задушаване и постепенно прекратяване дейността и развитието20 на  тези църковни общества.21

Натискът върху религиозните институции, върху духовните вода- чи и миряните е бил дотолкова цялостен и тотален, че ръководството  на Католическата епархия е принуждавано дори да иска „позволе- ние“ от управляващата тоталитарна власт да изпрати елементарна  поздравителна телеграма до Н.С. папата по случай 80-годишнината

17 Калканджиева Д. Българската православна църква и новият закон за изповедани- ята. В: Религия и политика на Балканите. Съст. Ина Мерджанова. Силистра: Демос,  2004, с. 157.

18 ЦДА, ф. 165, оп. 10, а.е. 312.

19 Денкова, Л. Етика. Начален курс. София: НБУ, 2003, с. 33.

20 Игнатов, П. Безкръвното гонение на църквата. Тоталитарната държава срещу  Божията църква в България 19601991. София: ИК. ЛИК, 2004, с. 114.

21 Хайек, Ф. Пътят към робството. София: ИК МАК, 2004, с. 61.

148

 

 

 

 

му през 1961 г.22, а други трябва да молят да им се разреши даже да  си пекат ракия23. Заставяни са да дават обширни обяснения за всеки  долар помощ24, с който частни лица от Запад се опитват да подпомагат  църковното дело у нас. „Народната демокрация“ затваря цехове и ма- газини за църковна утвар, свещи, пособия с религиозно съдържание  и предназначение25; облага с данъци църковно-религиозната дейност,  наградите и даренията на свещенослужителите и даже имуществото  им26, приканва свещениците да се включват в „трудовите“ инициативи  в страната27 и други подобни (бригади, Ленински съботници), с което  намеква, че гледа на тях като на „безделници“, които „нищо не правят  за родината си“. На много от тях е разпоредено дори да бъдат спрени  пенсиите28, като се има предвид, че парите в тези фондове не са прите- жание на БКП или техните представители, а са обществена собственост  и са резултат от удържаните данъци на трудещите се. Репресирането  на пастори често е свързано с прогонване по „заповед“ на МВР от гра- дове, в които те служат, като са принуждавани да се преселят някъде  другаде – обикновено в далечни провинциални селища.29 А оттам съ- ответно отново започва мъчителният им път на писма и унизителни  преписки с КБПЦРК, в които отново да „молят“ да им се позволи да ги  назначат на работа към съответната църква, което в повечето случаи  им се отказва, ако не се съгласят да спрат дейността си или „поне“ да  сътрудничат на новата комунистическа власт.30

Цитираните преписки са до 1962 г. Но преследванията над вярва- щите продължават и след това. Евангелският пастор Харалан Попов  е един от хората, който описва смразяваща жестокост от страна на  служителите на тоталитарната комунистическа власт в подземията на  Народната милиция след ареста си.31 Пастор Христо Куличев, вкаран в

22 ЦДА, ф. 165, оп. 10, а.е. 332.

23 Пак там, а.е. 555.

24 Пак там, а.е. 632.

25 Пак там, а.е. 602.

26 Навсякъде в Европа и Америка вероизповеданията са освободени от данъци. Соци- алистическата власт у нас, обратно – облага ги с такси и налози с цел постепенно да  ги задуши и унищожи дори икономически.

27 ЦДА, ф. 165, оп. 10, а.е. 455.

28 ЦДА, ф. 165, оп. 9, а.е. 1050.

29 ЦДА, ф. 165, оп. 10, а.е. 633.

30 Калканджиева, Д. Цит. съч., с. 183.

31 Попов, Х. Изтезаван заради вярата си. Епопея на съвременната християнска хра-

149

 

 

 

 

затвора със скалъпени обвинения през късната 1985 г., но освободен  през есента на 1989 г. заради настъпването на демокрацията, потвърж- дава това.32 Над християните и вярващите сякаш са поставени да се  разпореждат и да издевателстват над тях садистични изверги. От което  става ясно, че за България по онова време по подобие на това, което  се случва в СССР, важат думите на руския социолог Виктор Гараджа:  „В тоталитарните общества църквата престава да съществува като  самостоятелна величина“.33

Тинчевистите и ударите срещу тях от „народната власт“

Политиката, водена от БКП и представляваща целенасочена  политика за обезсилване и задушаване дейността на религиозните  общности, засяга основно тези, които притежават на свое име банкова  сметка, движимо и недвижимо имущество и афишират себе си пред дър- жавата официално. Това са БПЦ, Католическата (и Униатската) църква,  мюсюлманството, юдеите, Бялото братство, Евангелската баптистка  църква (ЕБЦ), Методитстката епископална църква (МЕЦ), Евангелската  съборна църква (ЕСЦ), Съюзът на евангелските петдесетни църкви  (СЕПЦ) и адвентистите (ЦАСД). Всички те са поставени под пълен кон- трол, отнето им е имущество, интернирани са по-изявените пастири  и миряни, ограничена и забранена е дейността им първо на публични  места, после сред младежи и накрая дори в домашна обстановка.

След началото на социалистическо управление през 1944 г. в стра- ната ни се оформят няколко нелегални съпротивителни движения  срещу новата власт: Селска армия на свободата34, Български легионе- ри35, Горяните, които са първата организирана антикомунистическа  съпротива в Източна Европа36, и други. Поради техния политически  характер БКП, съзираща в тях пряка опасност за неограничената си  власт и управление, на практика ги смазва и напълно неутрализира.

Вследствие на приоритетната битка срещу политическата опо- зиция и военните нелегални формирования, както и на официалната

брост и героизъм. DOHI-PRESS, 1994, с. 31, 35, 43.

32 Куличев, Х. На свобода в затвора. Б.м.: Верен, 2002, с. 76, 157, 174, 276.

33 Гараджа, В. Социология религии. Москва: ИНФРА, 2007, с. 243.

34 Огнянов, Цит. съч., с. 130.

35 Шарланов, Д. Тиранията. Жертви и палачи. София: Стрелец, 1997, с. 17, 79, 88.

36 Грозева, Н., Ив. Иванова и др. Горяните. Сборник документи. Т.1 (1944–1949). Архивите  говорят. София: Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2001, 5–6.

150

 

 

 

 

стратегия срещу регистрираните изповедания, встрани от основните  преследвания и репресивния натиск по „преодоляване на суеверието  и религиозните предразсъдъци“ остават онези религиозни общности,  които са неофициални и водят в някаква степен ъндърграунд същест- вуване. По това време в България не само тинчевистите са такива и  извършват нелегални богослужебни сбирки. Освен тях подобна до- машна и неофициална активност имат и адвентистите, петдесетните  и съборните църкви с цел просъществуване и осъществяване на бого- служения с молитви и изучаване на Библията.37 За тинчевистите обаче  това е само още една форма на религиозна дейност – допълнение към  тяхното основно съществуване. Съществуват други подобни евангелски  групи, които също извършват нелегална богослужебна дейност. Едни  от тях наричат себе си „Свободни християни“. Освен това в Разградско  съществуват сходни домашни религиозни общества, приели името  „Божии църкви“. Но повечето неофициални религиозни общества са  твърде малобройни, поради което и остават почти незабележими. В  средата на тоталитарния период „Божиите църкви“ ще се сближат с  тинчевистите, които от своя страна ще възприемат името на първите  (Божия църква), но на това няма да се спираме в тази студия.

Видно от описаното в книгите на Величко Велев38, Стефан Моллов39  и Павел Игнатов40, основните разлики между тинчевистите и всички  останали групи с домашна религиозна активност са, че: 1. Първите  (бъдещи Божии църкви) са най-сплотената, най-непримирима и без- компромисна пред натиска на атеистичната власт група; 2. Те са с най- дълъг опит в организиране на подземна богослужебна дейност; 3. За тях  това домашно, ъндърграунд проявление на вярата и религиозността  е основната им форма на съществуване и себеосъществяване като  религиозна общност, така че те са свикнали с подобен начин на живот.

От всичко гореописано след 1944 г. става ясно, че някогашното  виждане на Ст. Тинчев от 1928 г., когато той отказва да регистрира  общностите в Плевенско под негово ръководство, известни и като  „Северни братя“, ведно с другите петдесетни християни, е изключи- телно мъдра и успешна за онова време на преследвания стратегия. По

37 ЦДА, ф. 165, оп. 9, а.е. 1119. Също и по интервю с Васил Еленков (1944 г.), Враца,  епископ, председател на Национален алианс „Обединени Божии църкви“ (НА „ОБЦ“)  от 3.VІІ.2009 г.

38 Велев, В. История на Божията църква в България. София: ББЦ, 2002, 114–115.

39 Моллов, Ст. Духовен споменник за Божия църква 19191990 г. София: Български  писател, 2006, 96–99.

40 Игнатов, П. Цит. съч., с. 98.

151

 

 

 

 

тази причина тинчевистите без особен проблем продължили същест- вуването си при домашни, неофициални условия въпреки натиска  на комнистите. В новата ситуация след 9.ІХ, 1944 г. това се оказало  твърде мъдро поведение за успешно просъществуване в условия на  тежки преследвания и властови тоталитарен натиск. И това е една  от причините тинчевистите да успеят да се съхранят от директния и  тежък антицърковен удар на „народната демокрация“, почти задушил  активността на всички останали изповедания. Другите основни причи- ни за оцеляването и просъществуването им като религиозна група са,  че: 4. Тинчевистите нямат никакво налично движимо или недвижимо  имущество на името на общностите си, което властта да може да кон- фискува и чрез това да задуши дейността им; 5. Нямат документация,  която да бъде иззета (липсват дори фотографии на техните водачи и  миряни) и чрез която те да могат да бъдат успешно проконтролирани  или следени от комунистическата власт, след което и да може да им  се потърси отговорност за дейността; 6. Не финансират (и дори нямат  свой) административен апарат, нито служители като секретар, касиер  с обща каса или банкова сметка, които да бъдат конфискувани в полза  на държавата или „народната власт“ и по този начин дейността им  евентуално да бъде пресечена. Сплотеността им се основава единствено  и главно върху духовно-религиозни принципи на респект към духов- ния водач – старейшината (пастор, когото те наричат пастир), който  изразява волята на Всевишния. Тези правила се оказват строги и не- нарушими по никакъв начин; 7. Тинчевистите нямат и печатен орган –  списание, вестник, брошура и пр., на които да разчитат за споделяне и  разпространяване на убежденията и вярата си и които, ако им бъдат  спрени – това да помогне за по-успешно задушаване на дейността им.  В действителност те изповядват и споделят вярата и убежденията си  единствено устно и по този начин максимално е затруднено просле- дяването, констатирането и удостоверяването на тяхната „забранена“  дейност. В този смисъл активността и практикуването на тяхната вяра  и богослужения в домашни условия изобщо не са могли нито да бъдат  спрени, нито ограничени по някакъв начин. Не и със същите мерки на  натиск, които били ефективни спрямо всички останали изповедания.

От друга страна обаче, няма да сме точни, ако кажем, че тинчевис- тите са съществували мирно, кротко или че са били оставени необез- покоявани от властта да вършат религиозната си дейност. Това изобщо  не е така. Напротив. Макар и трудно проследявани, проконтролирани  и въпреки че се опазили от директни политически, репресивни и об- ществени атаки, каквито били проведени срещу другите църковни  общества, като съдебни процеси (1948, 1952, 1979, 1985 г.), конфиска-

152

 

 

 

 

ция на имущество, спиране на печатни органи, изземване на архив и  пр., тинчевистите също са преживели своите преследвания от страна  на сталинския тоталитаризъм, както го нарича Раймон Арон.41 Техни  водачи по същия начин, както и при други изповедания, са бити42, ин- тернирани43 и подобно на вярващите от останалите общности изтър- пяват затвор, насилие и произвол от страна на комунистическата власт,  като някои от тях дори се увенчават с „венец на мъченичество“44, тоест  намират смъртта си насилствено според свидетелства на очевидци.45  В третата си книга – „Отвъд стената“, П. Игнатов (дългогодишен техен  духовен водач) описва двадесет и четири документирани случая на  вярващи от тинчевистките общества, които поради пацифистките си  религиозни убеждения, непозволяващи им да се докосват до оръжие,  нито да се заклеват пред каквото и когото и да било (знаме, конститу- ция, съдебна власт и пр.), са осъдени и вкарани в затвор, излежавайки

41 Арон, Р. Демокрация и тоталитаризъм. София: Аргес, 1994, 165–167. Срв. и Benovska- Sabkova, M., Altanov, V. Evangelical Conversion among the Roma in Bulgaria: Between  Capsulation and Globalization. – In: Transitions, vol. XLVIII, № 2, 2009, 133–156.

42 Пастор Д. Колев от Разград разказва, че в техния край е имало „як бой“ от страна на  комунистическата власт над негови роднини, които са потомствени евангелисти от  Божията църква. Интервю с Данаил Колев (1954 г.), потомствен тинчевист, пастор на  домашна църква ОБЦ в гр. Разград, от 2.ХІ.2007 г.

43 Подобно интерниране, по-скоро заточение далеч от домовете си, преживяват  пасторите Тома Спасов, Станислав Тодоров и Павел Игнатов от София в периода  1985–1987 г. – Радков, Д. Цит. съч., с. 12.

44 Пастор П. Игнатов, дългогодишен главен старейшина на БЦ–ББЦ, разказва свои  лични преживявания при друг подобен случай. През 1976 г. той и група младежи –  тридесет души, посетили същия окръг за някакво младежко събрание. Милицията  осуетила събранието и ги пратила да се прибират, като зорко ги следяла. В едно от  селата, през които минали, техен брат християнин ги посрещнал в къщата си, дал им  вода да пият, да се освежат, нахранил ги и после продължили по пътя си. За това обаче,  че ги приел и нагостил в дома си (въпросната религиозна група), не му се разминало.  Той бил арестуван от народната милиция и пребит там.

45 Пастор Д. Ч. от Плевен разказва случай за вярващо момче от околните села, което  разпространявало Библии, след като комунистите поели властта. Било неколкократно  предупреждавано от милицията и кмета да престане с това, но не послушало. Тогава  го арестували, пребили го от бой и го изхвърлили през прозореца на кметството.  Обяснението било, че „сам бил скочил, за да избяга“. Скоро майка му сънувала сън, в  който той ѝ казал: „Мамо, аз не съм се самоубил”. Тогава тя с риск за живота си изско- чила пред колата на министър-председателя Вълко Червенков при посещението му  в Плевен. Той я приел, изслушал я и направил разследване. Кметът и кварталният,  виновни за убийството на момчето, били арестувани, отведени и никой повече не  чул нищо за тях. Макар и със справедлив завършек, този случай е показателен за от- ношението на атеистичната власт към вярващите по онова време. Из интервю с Д. Ч.  (1948 г.), потомствен тинчевист от Плевен, пастор на ББЦ, гр. Плевен, от 15.VІІІ.2007 г.

153

 

 

 

 

ефективни присъди.46 Според автора това са само документираните  случаи, което означава, че реалният им брой вероятно е доста по-голям,  тъй като има и много други недокументирани.47

Божията църква в навечерието на 1989 г. 

Почти седемдесет години те съществуват като ъндърграунд рели- гиозни общества, водейки затворен за външния свят и влияния живот. В  същото време те не твърдят, че са единствените, нито отричат възмож- ността по света да има и други като тях „истински вярващи“. Но ако има  такива, то те би трябвало да отговарят на същите или подобни условия:  нерегистрирани или отчитащи се пред официалната власт, практики  на кръщение в Св. Дух, придружено с гласолалия, приемане и на други  свръхестествени практики, стриктно изпълнение на Христовите поръ- чения и водене на свят и чист в духовно-сакрално отношение живот.48 Но  от друга страна, те и не показват особено желание, нито намират смисъл  в това да търсят контакти със сходни общества. До известна степен те  се чувстват самодостатъчни и удовлетворени в така конструирания си  съобразно вярванията и традициите си живот. Затова с времето поради  самоизолацията тинчевистите придобиват черти, които ги превръщат  в специфично религиозно субкултурно явление, особено сред по-мла- дите им членове49, за разлика от останалите официални eвангелски  църкви, които се унифицират и малко по малко се уеднаквяват, като  заприличват на своите задгранични централи, с които са свързани. А  и тинчевистите – БЦ, са самостоятелно, родно българско явление, а не  филиал на съществуващи по света деноминации, за разлика от всички  останали евангелисти или религиозни общества в страната (с излю- чение на Бялото братство, което също е родeн български феномен).  Една от причините за успеха и самобитността им е именно тяхното  капсулиране и затворено за външни влияния съществуване.50 Това е

46 Игнатов, П. Отвъд стената. София, 2010, 11–20.

47 По лични разкази на интервюирани някои от имената на хората, лежали в затвора,  отказвайки военна служба заради верски убеждения, са: Стефан Моллов, Петко Досев  от БЦ, Тодор Енчев от СЕПЦ–ББЦ и други.

48 Интервю с Д. Ч. (1948 г.), потомствен тинчевист от Плевен, пастор на ББЦ, гр. Плевен,  от 19.ХІІ. 2009 г.

49 Шендрик, А. Социология культуры. Москва, 2005, с. 306.

50 Би могло да се направи паралел с култури по света, които са развили собствена  уникалност и неповторима идентичност именно благодарение на само изолацията  си от останалия свят. Такъв е случаят с Япония. Част от очарованието на нейната  култура се дължи именно на това. Амишите – религиозно консервативно крило на

154

 

 

 

 

основната причина през времето на социалистическото управление те,  макар и известни на властта, да просъществуват почти неповлияни от  политическата конюнктура и натиск. Тайните служби в НР България  признават своите сериозни затруднения в опитите да ги следят и по- ставят под сигурен контрол.51

По този начин във връзка с антагонистичната политика на натиск  от страна на властта срещу тях в стадия на „развито социалистическо  общество“ се затвърждават елементите до известна степен и на рели- гиозна контракултура у тинчевистите. Те не слушат светска музика,  не гледат телевизия, не ходят и на кино, защото за тях това е етически  безсмислено и дори би навредило на тяхната духовно-религиозна същ- ност. На практика тези общности нямат друг избор, освен в желанието  си да оцелеят като вярващи със собствени виждания за света52 да при- ложат тактиката на мълчаливо несъгласие с политиката, иначе казано,  „пасивна съпротива“53, което е друг техен печеливш ход в борбата им  за оцеляване в тоталитарната комунистическа власт.

Опити за регистрация

През 60-те г. на ХХ в., след кончината на Ст. Тинчев, който бил строго  против официална регистрация, младите подемат инициатива за някои  реформи сред тинчевистките групи. Една от идеите е да се приеме за  всички тях името Божия църква (БЦ), което, както стана дума по-горе,  било използвано от сродни общества в Разградско. Другото нововъведе- ние е желанието все пак да бъдат регистрирани като общност. Послед- ното става може би под натиск от страна властта, а може би и поради  нови разбирания за същността им. Във връзка с последното те трябва  да излязат от нелегалност и да станат официално регистрирано изпо- ведание. Те правят два неуспешни опита – през 1962 г. и през 1969 г.,  от страна на главния тогава старейшина Деян Божков за регистрация  под името Божии църкви (БЦ). Вторият завършва с интернирането на  старейшината. След това за известно време тази идея е изоставена.54 

менонитите, също са изключително интересни за изследователите именно поради  своето капсулиране и изолираност от останалите християнски групи.

51 Фурнаджиев, Д. и др. (съст.), Христо Куличев (ред.) Вестители на истината. История  на евангелските църкви в България. Б.м., Българско библейско дружество, 1994, с. 383.  Срв. и Игнатов, П. Цит. съч., с. 121.

52 Игнатов, П. Цит. съч., с. 114, 156.

53 Пак там, с. 178.

54 Игнатов, П. Цит. съч., 99–100.

155

 

 

 

 

Въпреки всичко тези опити показват, че ръководството на БЦ вече не  се състои от консервативни водачи, а от хора с гъвкавост и способност  за търсене на нови решения съобразно ситуацията.

В средата на 80-те години органите, контролиращи религиозния  живот, прибягват до различни стъпки в стремежа си да задушат дей- ността на БЦ и да пресекат сбирките им в столицата като: конфискация  на литература, арести, морален и психически тормоз – записване на  паспортни данни и разговори в Народната милиция с предупреждения  да преустановят дейността си.55 Когато това не помага, прибягват и до  физическо насилие над редови членове и лидери, както в случаите с Ге- орги Шаранков, Тома Спасов, Станислав Тодоров, Борислав Беловарски  и др. Освен това запечатват и вратата на просторната зала в дома на П.  Игнатов в квартал „Емил Марков“ (днес Гоце Делчев), ул. „117“, № 31,  където той провежда богослужения на Софийската БЦ. Целта е религи- озните им сбирки да бъдат пресечени. Семейство Игнатови намира на  няколко пъти решения, граничещи с доза шеговитост: тайно избиват  нова врата в стената на същата зала и без да повреждат печата на пър- вата входна врата, поставен от милицията и забраняващ преминаването  през нея, продължават богослужебните събрания там, влизайки през  новата врата. Властите скоро запечатват и втория вход. П. Игнатов про- бива трета, после четвърта и т.н., докато стаята бива осеяна отвсякъде  с врати. От МВР обаче явно нямат чувство за хумор и семейство Игна- тови–Иванови скоро получава сериозни предупреждения, придружени  със заплахи от властта за тежки последици и дори физическа разправа,  в случай че продължат с нелегалните и незаконни събрания.56 По онова  време Народната милиция си служи с такива мерки и си позволява да  извършва побой над несъгласните, независимо че законът изобщо не  е позволявал подобен произвол или употреба на насилие.

П. Игнатов разказва в една от книгите си, че притиснат от засиле- ния натиск на властта, през 1972 г. се свързал в Белград с Божията църк- ва, Югославия, и чрез нея с д-р Ламбер де Лонг, пастор и суперинтендант  (представител) за Източна Европа на американската БЦ (Church of God)  с център Кливлънд, щата Тенеси, САЩ. Молбата му била да се окаже  подкрепа на общността му57, имаща сходни с тинчевистите – БЦ, харак- теристики и практики. Това може да се определи като първи успешен

55 Радков, Д. Цит. съч, с. 12.

56 Интервю с П. Игнатов (1948 г.), дългогодишен главен старейшина на БЦ, понастоя- щем пастор на БЦБ, гр. София от 25. ІХ.2008 г.

57 Игнатов, П. Цит. съч., 2004, с. 102.

156

 

 

 

 

международен контакт на българската БЦ, насочен срещу тоталитарния  атеистичен произвол на социалистическата власт в България.

През 1975 г. в Хелзинки, Финландия, се подписва Заключителният  акт на съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа между  западния, капиталистически и източния, комунистически свят. Там се  поставят на разискване въпроси за свободата на гражданите и гаранти- ране правата им на Стария континент (в Западна и в Източна Европа).  И когато през 1981 г. П. Игнатов заминава в Хелзинки, Финландия, под  предлог да види брат си, принуден от политическото управление на  България да емигрира там, отново съобщава пред западни представи- тели шокиращата истина за липсата на религиозна свобода в България  и за преследванията, за натиска от страна властта срещу общността,  която той представлява като неин главен старейшина.58

Скоро след това ръководството на БЦ предприема нови опити за  преговори с правителството и отправя за пореден път настояване да  получи официална регистрация, което да позволи легалното същест- вуване на общността, за да могат свободно да се събират и провеждат  своите богослужения.59 Регистрация обаче отново им е отказана. Неофи- циалното и неоповестено основание е чисто политико-идеологическо.  Социалистическата власт провежда последователната атеистична по- литика на ЦК на БКП за постепенно ликвидиране на всякаква религия и  църковност като „примитивни“ и „суеверни схващания“, несъвместими  с научния мироглед на новата социалистическа идеология. Освен това  в книгата „Под булото на религията“ – произведение, предназначено  да пропагандира атеизъм, атакуващ църковността и всякакво из- поведание, директно се твърди, че „вярата в Бога сама по себе си е  антикомунизъм“.60 В този смисъл стратегията във вътрешната поли- тика на социалистите е към отслабване, намаляване и ликвидиране с  времето на религиозната дейност на църковните общности, докато те  напълно изчезнат. Поради това регистрирането на нови изповедания, за  което настояват от БЦ, напълно се разминава с намеренията на властта  и естествено е отхвърлено. А официалният и публичен предлог за отказ  от регистрация е, че „вече съществували регистрирани ЕЦ с широки  зали като ЕСЦ, ЕМЦ, ЕБЦ и СЕПЦ“61, така че следва предложение от

58 Пак там, 108–109.

59 Игнатов, П. Цит. съч., 2004, с. 119, 121.

60 Банков, Ст. Досието от двете страни на Желязната завеса. Б.м., Издателска къща  „Еос“, 2001, с. 594.

61 Игнатов, П. Цит. съч., 2004, 129–130.

157

 

 

 

 

властта – „черкувайте се в някоя от вече регистрираните църкви“.62 По  този начин управляващите целели постигане на двоен ефект: от една  страна, да отклонят БЦ от желанието им да регистрират нова църков- но-религиозна общност (което би обезсмислило и дискредитирало  атеистичната им политика), а от друга, да ги вкара (с тяхно съгласие) в  институционализирана общност, която е под контрола на държавните  органи. Предложението е координирано с лоялни на властта ръковод- ства измежду регистрираните ЕЦ и те „гостоприемно“ канят софийската  БЦ на събранията си. Първоначално предлагат СЕПЦ да „приюти“ БЦ  поради близостта в учението им – и двете са петдесетен тип общества,  макар и с някои ритуални различия.63 За СЕПЦ това би било добре, за- щото ще увеличи членската си маса чрез вливане на нови групи сред  тях. Но вероятно изначалният конфликт между двете общности още  от 1928 г. е причина този опит да се провали.

След това властимащите предлагат на БЦ вливане в ЕМЦ „Д-р Лонг“,  намираща се на ул. „Раковски“, № 86, в столицата. За известно време  БЦ посещава техните събрания. Но поведението им там е спъвано и  потискано от властимащите, което не удовлетворява тинчевистите –  БЦ, и скоро те престават да посещават тези сбирки.64

Настояванията на БЦ за регистрация пред властта са подновени  през 1983 г., като сега въз основа на опита духовното ръководство на  тинчевистите изтъква като основания големите различия между  техните вярвания, обичаи и практики при богослуженията с тези на  „приемните“ църкви. За пореден път молбата им е отхвърлена със  същите аргументи. След което се стига до първите демонстрации на  открито в продължение на месец, при които членовете на БЦ, провеж- дайки богослужения открито на улицата, фактически протестират  срещу отказа да получат отделна и независима църковна регистрация.65  Интересното тук за отбелязване е, че годината е 1983 г. Това е една от  малкото протестни акции, случили се далеч преди демократичните  промени от 1989 г., имащи вид на демонстрация и несъгласие с поли- тиката на властта от страна на група обикновени хора – неорганизиран  или инспириран от управляващите (за разлика от всички останали  казионни активности – манифестации и демонстрации дотогава). По  този начин въпросният акт става предвестник на предстоящите дър-

62 Стойков, В. Цит. съч., 6–7.

63 Игнатов, П. Цит. съч., 129–130.
64 Пак там, с. 156.

65 Пак там, с. 156.

158

 

 

 

 

жавни промени, изпреварвайки демократичните протести и дейност  в България с цели шест години.

БЦ отново отправят искане към властта за регистрация през 1985 г.  и отново им е отказано. Този път ги насочват към ЕСЦ (съборната, по- известна разговорно като „конгрешанска“) на ул. „Солунска“ № 49 в  столицата с п-р Павел Иванов, лоялен към властта.66 Той също учтиво  ги кани да заповядат в редиците на църквата му. БЦ-София приема и  през следващите седмици посещава богослужения в църковната сграда  на тази деноминация. Член на общността разказва, че там християните  от БЦ опитвали да се молят по своя начин – екзалтирано, емоционално  и малко невъздържано, но веднага получавали критики и забележки от  членовете на ЕСЦ от рода на: „контролирайте се, бъдете по-сдържани,  за да има ред… все пак това е… църква, където е нужно благочестие…,  а това вашето е… хаос…“, и др. подобни.67 Освен това пастор П. Игнатов  е канен отпред на амвона наравно с пастора на съборната църква. П.  Иванов, който води богослуженията, обаче нито веднъж не дава въз- можност на първия да проповядва, да каже нещо – да поздрави или да  оглави събранието по някакъв начин.68 От което излиза, че той само  присъства като фигурант пред лицето на събранието, сякаш за параван,  който да оправдае мнимата свобода, уж дадена на БЦ от властта. Поради  което скоро групата на БЦ напуска и това събрание.69

Интерниране на главния старейшина

След нарасналото напрежение и пореден сблъсък с властта, ед- номесечната демонстрация, непримиримостта на БЦ, както и поради  изтичане на информация в чужбина за потискането на БЦ у нас, през  1986 г. главният старейшина на БЦ Павел Игнатов за назидание на  всички е интерниран и изпратен от тоталитарната власт в с. Михалково,  Родопите. При отпътуването му от София пред неговия дом се събира  почти цялата софийска църковна група с численост тогава между седем- десет и сто души. Атмосферата е емоционална, главният старейшина  наставлява пасомите си да не спират да се молят и да продължават да

66 Игнатов, П. Цит. съч., с. 225.

67 Интервю с Е. Д. (1966 г.), член на БЦБ, София, от 2.07.2010 г., София. Отправилите тази  забележка може би са прави по отношение на тяхната традиция. В случая вярващите  от БЦ обаче проявяват своята характерност и традиция, която би могла да се нарече  тяхна „визитна картичка”. С нея те са забележителни и уникални.

68 Велев, В. Цит. съч., с. 54.

69 Интервю с Ценка Янева (1941 г.), член на БЦБ – София, от 6.VІІ.2010 г., София.

159

 

 

 

 

служат Богу. Последните му думи преди отпътуването през сълзи са:  „А ако чуете, че съм се самоубил или загинал при нещастен случай, да  не вярвате. Божий човек не умира така“.70

През време на интернирането си за няколко месеца П. Игнатов е  разделен от семейството си, отказвани са му срещи с близките, заставен  е да работи като миньор и по два пъти на ден трябва да се разписва в  участъка на Народната милиция – сутрин и вечер. По това време цен- тралната група на БЦ в София организира богослужения в една ромска  група, образувана от проповедническата и евангелизаторска дейност  на бащата на П. Игнатов, Борис Иванов – Игнатов, в квартал „Христо  Ботев“.71 Там един вярващ, И. И., отваря дома си за богослужения на  таванското помещение на къщата, което макар и все още недостроено  е пригодено като зала за богослужения.72 Наричат я „Горницата“ по  името на мястото, където се е провела, т.нар. Тайна вечеря на Спасителя  с апостолите Му преди Неговото арестуване.73 Това място се превръща  в нов дом на столичната БЦ за следващите години (до 1991 г.). Тук  българи, роми, евреи, а нерядко и турци и помаци от провинцията се  събират заедно, молят се, проповядват, пеят религиозни песни, вземат  причастие и общуват, споделяйки религиозни опитности.74

Въпреки интернирането на главния старейшина и въпреки че с  този акт властта е разчитала да обезглави движението и да прекрати  дейността му, богослуженията и религиозната активност на БЦ в София  ни най-малко не спират; по нищо не личи да им е нанесен „фатален“  удар от тази стъпка на управляващите. Освен това, съществувайки  под форма на автономни и независими групи, със и без столичната,  събранията на БЦ в провинцията по частни домове не спират, така че  вярващите продължават прозелитската и мисионерската си проповед- ническа дейност75 сред българските граждани, както и посещенията  по болници със същата цел.76

70 Интервю с В.А. (1961), София, член на ББЦ, от 29.03.2007 г.

71 Benovska, М. Altanov, В. Цит. съч., с. 140.

72 Велев, В. П. Цит. съч., с. 55.

73 Велев, В. П. Цит. съч., с. 69.

74 Интервю с В.А. (1961), София, член на ББЦ, от 29.03.2007 г.

75 „Прозелит” буквално означава „обръщенец във вяра“ (Срв. Евангелие от Матей,  23:15). Тинчевистите извършват прозелитска дейност, когато разпространяват своя  тип християнска вяра в домашна обстановка и на открито. А това е и част от тяхната  „мисия“.

76 Интервю с Йовка Данкова (1936 г.), БЦБ, София, от 18.ІІІ.2010 г.

160

 

 

 

 

Своеобразен „ренесанс“, възход на Божията църква в края на  социализма в България (1980–1989 г.)

Основната причина за този, да го наречем „ренесанс“, въпреки  тежкия атеистичен натиск и преследване от властта е в успеха (макар и  ограничен) на БЦ да се съхранят от контрола на властта, което постигат  чрез нелегалния си живот и тям присъщо ежедневие като църква. Във  всеки случай тяхната относителна свобода, която те осигуряват за себе  си вътре в домашната среда на подземния си начин на съществуване, е  по-голяма от тази на останалите официални църкви, които навсякъде  стриктно са следени, контролирани и спъвани от агенти на властта в оп- итите им да се разгърнат и активизират. По този начин тинчевистите  в много по-малка степен са изпитвали контрол от социалистическото  управление в опитите му да ги задуши с пропаганда, силов, властови  и икономически натиск.77 На тяхна „територия“, сред членовете им,  незаинтересувани от вестници, списания, телевизия, кино и изобщо от  правителствена политика, обществена активност, широко пропаганди- ране на атеизъм посредством медии, вестници, списания книги и кръ- жоци изобщо не са могли да подействат ефективно. По същия начин и  следенето и контролирането от властта чрез внедряване на агенти е на  практика е почти невъзможно поне до 1980 г., когато започва широкото  разрастване на БЦ и възможностите за попадане на случайни хора сред  тях стават все по-вероятни. Техните събрания – съборите и домашните  богослужения, са практическа проява на самоопределението им, на  осъществяване на тяхното кредо, респективно бит и начин на живот,  запазили спецификата и различността си от всички останали деноми- нации именно поради капсулирането и самоизолирането от контакти и  обмен с тях. Извършвайки богослужебните си събрания, БЦ осмисляли  живота и съществуването си, като възприемали реалността на този свой  живот с нескрита гордост и удовлетворение, каквито и днес могат да  се забележат сред групите им. Това им помогнало да поддържат висок  морален дух и надежда за бъдещето независимо дали ще го постигнат  тук и сега или чак отвъд, след края на земния си живот.

Втората причина за възраждането, което преживяват БЦ в послед- ното десетилетие преди 1989 г., вероятно е в тяхното самочувствие и  в силната им убеденост, в това, което правят, иначе казано, във вярата  им и съзнанието за Божествено призвание и лична тяхна мисия в света.

77 Petrov, P. Between Christianity and Socialism. Sintetitic Tendencies in Ritual Culture.  131–147. In: Ethnologia Balkanica. Journal of Southeast European Anthropology. Vol. 4,  2000, Sofia, p. 134.

161

 

 

 

 

Те смятали себе си за изключителни носители на автентична и чиста,  неподправена, неопорочена от институционалност вяра и църковност;  приемали, че са отговорни за разпространението на Евангелието и  знанието за Бог и бъдещия небесен свят сред „невярващите“, както те  наричат всички останали хора. Тоест от тази своя убеденост и вяра в  личното си духовно призвание, на което гледали като на свята мисия,  те очевидно черпели основания, сили и мотивация да продължават да  прокламират и практикуват вярата си независимо от неблагоприят- ните и тежки условия на външен агресивен натиск от атеистичната  тоталитарна власт.

Трета причина като последица от тяхната дълбока убеденост  в правотата им е техният прозелитизъм – елементът на експанзия,  характерен за всички активни, разрастващи и разпространяващи се  култури.78 Въз основа на това вярващите от БЦ възвестявали и пропо- вядвали своята вяра във всички възможни сфери: освен споменатия  вече градски транспорт, но и в заведения за обществено хранене, об- разователни институции, болници и затвори.79 Техни благовестители  споделяли Евангелието понякога в научни и административни цен- трове80, сред малцинства, атеисти, мюсюлмани и дори в православни  храмове81, даже и сред служители на силови министерства. Четвърто,  за относителната независимост в средите на БЦ и смелостта им в  практикуването, изповядването и разпространението на вярата от  значение е и тяхното сравнително добро икономическо състояние като  цяло. Основно със селски произход, старейшините на тинчевистите  били сравнително заможни хора. Самият Ст. Тинчев до смъртта си от-
глеждал около двеста овце, макар и с помощта на родствениците, тъй  като официално властта на БКП не е позволявала сам човек да бъде  собственик на такова голямо стадо по онова време. Други християни  са отглеждали и угоявали домашни животни и птици; трети били гра- динари и земеделци, четвърти – пчелари. Продукцията им по онова  време гарантирано била изкупувана от държавата. По този начин на

78 Арнаудов, В., Цветански. Ц. История на Стария свят. София: Анубис, с. 124.

79 Разговор с Лили Владимирова Алтънова (1926–1994), член на ББЦ – София, от 1994 г. 80 Интервю с Йовка Данкова (1936 г.), БЦБ, София, от 18.ІІІ.2010 г.

81 Интервю с Илия Савов (1962 г.), Берковица, ОБЦ Берковица, от 3.VІІ.2010, София.  Също и от интервю с Николай Колев (1963 г.), Разград, наследствен тинчевист, пастор  на Българска църква на назаряните, от 1.ХІ.2007 г. и интервю с В. А. (1961), София,  член на БЦ–ББЦ, от 29.03.2006 г.

162

 

 

 

 

религиозни заседания понякога възниквали любопитни препирни като  „позволено ли е `гушенето` на гъски в неделя“.82

Пета причина за възхода на БЦ е привлекателността на тяхната  общност тъкмо с нейното нелегално съществуване, пуританство и ас- кетични практики. Това предпоставяло включване на все повече хора –  възрастни и млади, в редиците им, а оттам и нарастване на членската  маса, което довело до промяна на техния количествен и качествен об- лик. Допълнителна предпоставка е бил и личният елемент – качества,  харизматичност и вдъхновение, изразени в пламенни и завладяващи  проповеди; мотивиране от водачи, които привнасяли особеностите на  своите характери в обществата им: Ст. Тинчев, Димитър Панков, Георги  Шаранков, Павел Игнатов и много други.

През втория период от развитието на тинчевистите – вече като БЦ  (1965–1990 г.) – на преден план започва да изпъква фигурата на главния  старейшина, като натежава значението на софийската БЦ пред всички  останали в страната. Това са процеси, протекли под ръководството на  пасторите Д. Божков, Б. Иванов – Игнатов и сина му П. Игнатов.

Шеста причина за възхода на БЦ са контактите с петдесетни еван- гелисти от чужбина – Югославия, САЩ, Финландия. По този начин тази  не толкова голяма религиозна група, без особени възможности и власт  предизвикала международна намеса и натиск върху правителството  на комунистите в борбата си за съществуване.

Седмо. Вследствие на техните усилия да бъдат чути и забелязани  от международната общественост възниква шансът българските БЦ  да се превърнат във филиал на световната, американска Church of God,  която насърчава и подкрепя дейността на българските си събратя.

Осмо. Помага им времето, в което се случва всичко това – новите  реалности на геополитическата обстановка 1985–1989 г. – сближава- нето в отношенията СССР–САЩ чрез преговорите на президентите на  двете страни Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, което дава отражение  и в областта на религията – за него говори известният богослов Карл

82 Като доказателство за икономическа сътоятелност можем да отбележим факта, че  на големите богослужения-събори в домовете си тези хора нерядко посрещали между  50 и 100 души (а понякога и повече). Всеки от гостите е бил гощаван и изпращан с  щедри армагани и подаръци. По това време те нямат нито обща каса, нито събират  десятък, с който нормално регистрираните църкви се издържат. Освен това вярват и  изповядват принципа, че щом благославят – даруват, грижат се за Божии хора (своите  събратя и сестри по вяра), имат голямо благословение – награда от Бога. Интервю с  Илия Савов (1962 г.), Берковица, ОБЦ Берковица, от 3.VІІ.2010, София.

163

 

 

 

 

Барт.83 В България това е предпоставка социалистическата власт да  отслаби натиска над вярващите, а американски мисионери да зачестят  с посещенията у нас за срещи, предоставяне на помощи на църквите  (Библии, литература, хуманитарни пакети и пр.) и преговори с лидерите  на БЦ и представители на властта.

Налагайки една нова система на отношения вътре в общността, П.  Игнатов с подкрепата на Лучия Маврудиева, която става секретар на  столичната група, заедно със съпруга ѝ – художника Стефан Петров– Чико и техни помощници като Станислав Тодоров, Филип Филипов,  Ганчо Куртев, Албен Хубенов и други, на които ще се спрем по-долу,  образува силен екип. Водени от главния старейшина, те предприемат  мисионерски пътувания из страната на нещо като „дипломатически  совалки“ с цел подготовка за централизиране и регистриране на БЦ  в десетилетието до 1989 г. Осъществяват срещи със старейшини от  Враца, Ботевград, Плевен, Русе, Силистра, Казанлък и Пловдив и про- кламират пред тях идеята за организиране на всички БЦ в единна  църковна общност. Главно багодарение на П. Игнатов от тези църкви,  използвали различни имена през годините, тинчевистите възприемат  и обединяващото за всички име Божия църква (БЦ), което някога било  характерно за сходните църкви в Разградско.84

Тези процеси са подпомогнати и от един друг фактор с локален  произход. При социализма макар и изкуствено столицата се превръща  в най-големия град на страната, в главен политически, икономически,  културен и образователен център на България, което също допринася  за успеха на църквите, защото по онова време множество млади хора  от различни краища на страната идват в София в търсене на работа  или образование. Немалко от тях попадат на сбирките на БЦ и не след  дълго стават нейни членове, като се включват активно в дейността ѝ  по разпространение на вярата после.

През последното десетилетие преди 1989 г. поради нарастването  на броя преди всичко на младите образовани членове и симпатизан- ти БЦ развиват и черти на младежка субкултура с религиозен привкус  благодарение на формираните „младежки групи“ или „младежки събра- ния – богослужения“. Там младите пеят евангелски песни, обличат се  по определен начин – скромно, четат определена литератра и говорят  на своеобразен сленг, изпълнен с религиозни изрази и понятия.

83 Barth, K. L`Eglise entre L`Est et a L`Ouest. Collection de centre Protestant D`Etudes. Geneve,  Suisse: Editions Roulet, 1949, 10–11.

84 Интервю с Павел Игнатов (1948 г.), пастор, дългогодишен главен старейшина на  БЦ–ББЦ, днес председател на БЦБ, София, от 25. VІІІ.2010 г. в София.

164

 

 

 

 

Един важен факт за включване на енергични и действени млади  хора в БЦ е случайността, която свързва благовестителката, която  наричат сестра Ценка Янева85, със студенти от Висшия институт за  физкултура (ВИФ). Към 1984–1985 г. тя работи там като чистачка и  споделя вярата си сред младите хора, които среща по коридорите.  Вследствие на нейната проповедническа дейност се покайват, тоест  стават евангелисти и членове на БЦ, група спортисти от Добрич – Ганчо  и Маргарита Куртеви86, Иводор Ковачев, Красимир Димитров и други,  които са в приятелски връзки с други студенти спортисти – Филип и  Цецка Филипови87 от Враца, Димитър Мишев от Карнобат, Албен Хубе- нов от Смолян и т.н. Те стават лидери на религиозните сбирки и канят  други свои колеги на събранията. След завършване на образованието  си всички тези млади хора се завръщат по родните места или са „раз- пределени“ на работа в градове и села според тогава действащия закон.  Превърнали се в вече в проповедници и благовестители на евангел-
ското християнство конкретно на БЦ, по всички тези места вярващите  основават първоначално домашни молитвени групи, които с времето се  разрастват и след съответната вътрешна организация се превръщат в  нови църковни общности на БЦ по села и градове. Вследствие от всичко  това те разширяват своята мрежа от църкви, обхващайки все по-голяма  част от страната.88 Ако някога са били наричани „Северни братя“ заради  възникването им в Северна България (Плевенско и Разградско), сега БЦ  се появяват и в Североизточна България, на юг, югоизток и югозапад –  във Видин, Добрич, Тутракан, Силистра, Благоевград, Кресна, Разлог,  Пловдивско, Смолянско, Кърджалийско.89

Всъщност студентите от ВИФ не са нито единствените, нито  най-значимите новоповярвали в средите на БЦ. Но те са едни от най- атрактивните и най-видни „плодове“ от дейността на БЦ. В резултат  от тяхната работа се създават множество групи БЦ в споменатите  области. Но освен Ценка Янева също и Йовка Данкова, Лили Владими- рова (Алтънова), Ани Малинова и др. привличат групи жени (и далеч  не единствените), чрез които обръщенци се присъединяват към БЦ.  По това време женската част от вярващите е особено активна и ре-

85 Интервю с Ценка Янева (1941 г.), член на БЦБ – София, от 6.VІІ.2010 г., София.

86 Интервю с Ганчо Куртев (1961 г.), пастор, бивш регионален старейшина на БЦ и ББЦ,  понастоящем водач на църква „Шалом”, гр. Добрич, от 8.VІІІ.2007 г.

87 Интервю с Филип Филипов (1958 г.), гр. Враца, пастор на БЦ, Варна, от 3.VІІІ.2011 г. 88 Интервю с Павел Игнатов (1948 г.), дългогодишен главен старейшина на БЦ, понас- тоящем пастор на БЦБ, гр. София от 20.ХІІ.2009 г.

89 Моллов, Ст. Цит. съч., с. 62, 224. Срв. и Велев, Цит. съч., 97–102.

165

 

 

 

 

зултатна90 в проповядване на тинчевисткото евангелско послание  по убеждение на интервюирани респонденти.91 Причините за този, да  го наречем „женски“ феномен са комплексни, но основната вероятно  е налагащият се по това време в западния свят феминизъм. Очевидно  той дава своите резултати и в България въпреки трудно пропускливата  за западни влияния Желязна завеса. Заслугата на женския принос за  разрастването на последователите ѝ по всеобщо признание е значи- телна.92 Факт е и че женското присъствие сред БЦ възлиза на около 2/3  от общата верска членска маса.93

Глобални политически промени в света

В десетилетието, предшестващо падането на Берлинската сте- на, се случват и значими политически промени в света. След 1985 г.  започва „затопляне“ в отношенията между СССР и САЩ, а в Кремъл  предприемат реформи в социалистическата система, известни като  политика на „гласност“ и „перестройка“. След десетилетия на „застой“  при управлението на Леонид Брежнев тези промени довеждат Студе- ната война до нейния край. Чрез това се създават условия за промени  в социалистическите страни, както в случая с ратифициране от страна  на България на Международната харта за правата на човека, в която  ясно са дефинирани свободата на убежденията и правата – избор и  изповядване на религиозна принадлежност, чл. 2, 18, 19, 20.94 Скоро въз  основа на получените от БЦ сигнали чрез американската Church of God  от най-висша дипломатическа инстанция САЩ отправят питане към  посолството на НР България „защо се нарушават правата на евангелски  вярващи във вашата страна?“95. По този начин като външен израз на  политическите промени на разведряване в отношенията Изток–Запад  в периода 1984–1988 г. БЦ в България за първи път след 9.ІХ.1944 г. са

90 Разказ на Лили Владимирова (Алтънова) (1926–1994 г.), БЦ–ББЦ София, от 1994 г.,  гр. София.

91 Интервю с д-р Таня Петрова (1969 г.), Пловдив, теолог, член на БЦ–ББЦ – София, от  22.ІІ. 2010 г.

92 Интервю с Йовка Данкова (1936 г.), София, член на БЦБ, от 18.ІІІ.2010 г., гр. София.
93 Интервю с Илия Савов (1962 г.), Берковица, ОБЦ Берковица, от 3.VІІ.2010, гр. София. 94 Харта за основните права на ЕС (прегледан на 9.08.2020). Достъпен на: http:// mg2007.bg/studioweb/uploads/2013/12/HARTA-www.MG2007.bg-PDF.pdf

95 Радков, Д. Цит. съч., с. 12.

166

 

 

 

 

посетени официално от американски евангелски мисионери: п-р Дей- вид Уокър96, д-р Ламбер де Лонг97, п-р Тим Корнет и други98.

Натискът и преследванията от силовите служби по интерниране на  главния старейшина на БЦ Павел Игнатов постигат обаче и един друг,  неочакван и за властта, и за самите БЦ ефект. Поради категоричното  несъгласие да спрат дейността си, както и поради отказа им да се влеят  в други общности изход от повишеното напрежение между властта и БЦ  остава борбата да бъдат признати за официално независимо изповеда- ние и по този начин да излязат от нелегалност. Но дали регистрирането  би било победа за управляващите, които така ще изведат БЦ на „светло“,  за да ги поставят под контрол (както и останалите изповедания между  1944 и 1989 г.), или обратно – успех за БЦ, не е ясно поне в началото на  тази „битка“. В обстановка на перестройка и гласност в навечерието на  1989 г. това би могло да предизвика и неочакван обрат: да се окаже въз- можност БЦ да разгърнат още по-мащабно дейността си, увеличавайки  влиянието и нарастването си неконтролируемо и непредсказуемо.

От херметична затвореност към глобално разтваряне

Притиснати от социалистическата власт и открити от мисионерите  на БЦ – САЩ, лидерите на БЦ в България получават шанс да намерят  решение за своето бъдеще – регистрация и независимост. Вярващите  от САЩ им предлагат духовно, морално и материално сътрудничество.  Това означава, че както се е случило някога през 1923 г. с аржентин- ската БЦ, основана, както стана дума в началото, от сподвижник на  Ст. Тинчев – Дядо Йончо Пророка, превърнала се във филиал на амери- канската, по същия начин и с българската в края на ХХ в. може да стане  същото. Това определено би помогнало за опазването ѝ от засилващия  се натиск на властта, защото чрез това ще получи международно и  американско застъпничество и защита. Но това носи и риск поне от  гледна точка на изследователите. Той е в опасността от превръщането  на БЦ от България в елемент от глобалната мрежа на световните Божии  църкви, САЩ, което неизменно ще съдейства за международни кон- такти за първата, за проникване на литература99, нови идеи, учения и  практики, накратко казано, за мощно духовно-културно влияние отвън,

96 Игнатов, П. Цит. съч., 2004, с. 267.

97 Пак там, с. 211; Велев, В. Цит. съч., с. 55.

98 Интервю с д-р Таня Петрова (1969 г.), Пловдив, теолог, член на БЦ–ББЦ – София, от  22.ІІ. 2010 г.

99 Игнатов, П. Проблеми на евангелизма. Ч. І. София: ЛИК, 2006, с. 352.

167

 

 

 

 

което е положително за културното и цивилизационно развитие на  една общност. Но също така то би „ерозирало“ установения от десети- летия ред на самобитност и автентичност в нея.100 То би подтикнало  към извършване на промени за унифициране и неминуема загуба на  идентичност, специфика и на строго характерния тинчевистки облик,  запазил се непроменен от появата си през 1916–1920 г. докъм края на  80-те г. Както беше споменато, до смъртта си Ст. Тинчев е забранявал  всякакви контакти с чуждестранни мисионери и дори четене на техни  книги може би поради подобни опасения.101

Ето защо в края на ХХ в. БЦ се изправят пред дилема, при която се  е налагал изборът между опасността от увеличаващ се натиск на влас- тта, която не търпи дълго време независими и неконтролирани от нея  общности, и отварянето към международно сътрудничество. Може би е  било възможно да успее да го направи дори и с тинчевистите.102 По всяка  вероятност обаче притеснения и опасения от това изпитвало най-вече  централното софийско ръководство в лицето на Б. Игнатов – Иванов  и синовете му П. Игнатов и Р. Иванов, преживели системен натиск и  психически тормоз от страна на властта103, завършил с интерниране на  главния старейшина през 1987 г.104 От друга страна, като интелигентен  и начетен водач П. Игнатов се стремял към реформи. Преследванията  от страна на властта към семейството и към него самия вероятно под- клаждали опасенията и страховете му от все по-засилващ се натиск на  службите с вероятна алтернатива от „пречупване“ или от още по-краен  тинчевистки консерватизъм.

Другата възможност била БЦ да се съхранят независими от по- литическата власт в България, но зависими от международните си  партньори, което обикновено става за сметка на уникалността, иден- тичността и неповторимостта на облика на църковните общества,  видно от опита при други подобни случаи.105 БЦ чрез централното си

100 Едуардс, Дж. Американизация на християнството. Велико Търново, 2006, с. 53.

101 Игнатов, П. Цит. съч., с. 159, 248, 259.

102 Тук трябва да отбележим, че преследванията и репресиите изобщо не са плаше- ли вярващите от БЦ като цяло, не и дотам, че да успеят да ги накарат да прекратят  дейността си. Към 1985 г. те имат вече шестдесет и пет години опит в нелегално съ- ществуване и четиридесет и една години на успешно противопоставяне на всякакви  стъпки от социалистическата власт към тяхното спиране, подчинение или поставяне  под контрол. Игнатов, П. Цит. съч., с. 98.

103 Игнатов, П. Цит. съч., с. 47, 53, 96–97, 127, 217.

104 Моллов, Ст. Цит. съч., с. 72.

105 Едуардс, Дж. Цит. съч., с. 11, 36.

168

 

 

 

 

ръководство решават да изберат втория вариант. Друг е въпросът, че  анализите, които правим днес, са от дистанция на времето, от нивото на  познаване на историята в резултат на специален етноложки интерес и  задълбочени културологични проучвания на изследователите, правени  в атмосфера на демокрация и плурализъм, когато вече може спокойно  и безпристрастно да се разсъждава за миналото. Всичко това обаче не  е било възможно по онова време – в края на 80-те г. на ХХ в., когато на  дневен ред е бил моралният избор с цел оцеляване и съхранение от  тежкия натиск на сталинския тоталитаризъм. И по онова време ве- роятно само на малцина от ръководство на БЦ е било ясно в някаква  степен и между какви алтернативи е трябвало да избират. Макар че без  инструментариума, с който разполагаме в настоящото изследване, те  едва ли са могли да си дадат ясна сметка и да предположат докъде ще  стигне загубата на самоличност за БЦ в България при включването ѝ в  съюз с американските БЦ. Освен това тинчевисткото аскетично, анти- институционално и изолационистко битие едва ли е представлявало  по онова време за тях толкова голяма ценност, каквато то е днес, през  ХХІ в. особено за изследователите етнолози, културолози и богослови.

Сред повечето вярващи обаче106, които напълно се доверявали и  приемали идеите и решенията на ръководството на БЦ в София107, било  разпространено убеждението, че промените се извършват в името на  по-доброто бъдеще, за градивното общуване и обмен с други христи- яни – „братя и сестри“ извън България, и най-вече според главния за  тях аргумент, че всичко се е случвало по волята Божия.108 Мотивите и  целите били доминирани от идеята за взаимна духовно-религиозна  подкрепа, за издигане и напредък на общностите (отсам и оттатък  океана). Да отбележа, че по онова време българското общество все по- категорично заявява интерес към западната култура: към английска и  американска поп музика, романи, списания, американски филми, вне- сени нелегално и гледани по домашни видеовечери. Ето защо особено  за по-младите членове на БЦ, чийто брой, както споменахме, в навече- рието на 1989 г. нараства значително (около 33 000 души по собствени  данни)109, осъществяването на една подобна връзка със САЩ вероятно  е била желана, търсена и изглеждаща много приемлива и логична.110

106 Разказ на Лили Владимирова Алтънова (1926–1994 г.), БЦ–ББЦ София, от 1994 г.,  гр. София.

107 Интервю с Ценка Янева (1941 г.), член на БЦБ – София, от 6.VІІ.2010 г., София.

108 Разговор с Ани Малинова (1928–2005), вярваща от БЦ–ББЦ, София, от 2003 г.

109 Божия църква в България. Обединени евангелски църкви в България. (прегледан  на 30.05.2019). Достъпен на: http://eabulgaria.org/?page=about&id=16

110 Интервю с Е. Д. (1966 г.), член на БЦБ, София, от 2.07.2010 г.

169

 

 

 

 

Ето защо предвид факта, че американската БЦ установила контак- ти и изградила световна мрежа от църкви-филиали в страни по целия  свят – Филипините, Австралия, Южна Корея, Аржентина, Румъния,  Германия и други, установяването на контакт и преминаване на ниво  „филиал“ автоматично превръща БЦ от България в част от тази све- товна или глобална църковна мрежа. По онова време тази идея трябва  да е била много атрактивна за хората. Но, както изтъкнахме, на самия  Ст. Тинчев, както и на твърдолинейните сподвижници от неговото  поколение, това изобщо не би допаднало, защото означава по-скоро  отстъпление на църквата от тяхното първоначално, „чисто Христово  учение“ (според разбиранията им за духовно-сакрална чистота); ра- вносилно на изпадане от Божието благоволение, на превръщането ѝ  в ерес и на отлъчване, отпадане от спасението и вечния живот с Бога.  Водени от подобни основания и опасения, доказали се във времето,  някои от по-възрастните и консервативни презвитери организират  през 2009 г. поместен събор в Плевенско, за да направят равносметка  на всичко, случило се с общността от онези години до днес, като по- търсят възможна посока за изход от ситуацията.111 Това означава, че те  са преценили взетото в онези години решение за присъединяване към  американските БЦ като погрешно или най-малкото като събитие със  спорен резултат. По-голямата част от вярващите от БЦ в края на ХХ в.  обаче посрещат акта на обмен и сътрудничество с БЦ, САЩ, радушно и  подкрепящо го акламират. Възможно е да са били подготвяни и убеж- давани за предимствата на тези стъпки към промени последователно  и целенасочено от ръководството на църквата. А е възможно и дейст- вително да са предпочитали предимствата и недостатъците на новия  статут пред тези на „някогашния“ тинчевизъм.

Изводи и заключение

Разгледаните протестантски домашни общества на „Северните бра- тя“, или „тинчевистите“, определено са феномен в най-новата граждан- ска, политическа и културна история на България, макар те самите да  не се ползват с известност или популярност. Но техните изследователи  разкриват как системата на сталинския диктаторски тоталитаризъм се  оказва безсилна да задуши дейността им или поне да успее да я вкара в  позицията на сигурен контрол от страна ДС и БКП. Нещо повече, според  наблюденията и познаването на фактите те дори преживяват свое-

111 Интервю с Димитър Лучев (1975 г.), пастор от Етрополе, ръководител на ББЦ  „Възраждане”, богослов – учен и преподавател, Ст. Загора, от 20.ХІ.2009 г. в София,  потвърдено в разговор с Д. Ч. (1948 г.), пастор на ББЦ Плевен, от 19.ХІІ.2009 г. в Плевен.

170

 

 

 

 

 

образен парадоксален „ренесанс“, разцвет по време на управлението  на агресивния атеизъм, преследващ всякаква друга вяра и идеология  (освен комунистическата), религиозност или църковност в периода  1947–1989 г. Факт е, че независимо от преследванията, интернирани- ята, вкарването в затвора, конфискуването на литература и всякакъв  друг натиск от страна на ЦК на БКП, Народната милиция, КБПЦРК, ДС и  ДКМС тинчевистите, които през този период възприемат и името Божия  църква, не само че не намаляват дейността си, а и бележат сериозно чис- лено нарастване. Именно през този период българските протестанти се  превръщат в третото по брой изповедание в България. А че „народната“  власт е била категорично против тях и дейността им дори няма смисъл  да се коментира. Доказано във времето тоталитаризмът се отличава с  пълно отнемане на човешките и гражданските права над несъгласните  с неговите постулати и утопични принципи, включително и вярата в  какъвто и да било Бог, нежели църковно поведение или поддържане  на християнски обреди и практики. Ако е зависело от тях, нямало е  да оставят жив християнин да извършва необезпокоявано дейността  си. Казано с други думи, тинчевистите – Божии църкви, преживяват  своя ренесанс, духовно възраждане и числено увеличение в рамките  на Народна република България не благодарение на атеистичната  комунистическа власт, а въпреки нея и независимо от целенасочените  и добре премерени отчаяни нейни опити да ги задуши и парализира  дейността им. БЦ „прекрачват“ във времето на демокрацията и пазар- ната икономика, появили се в България след историческия 10 ноември  1989 г., оцелявайки от натиска и преследванията на комунистите. Те  разгръщат широка обществена, милосердна, проповедническа и миси- онерска дейност вече без каквито и да било ограничения. БКП обаче на  практика престава да съществува в своя някогашен вид и е принудена  под натиск от Запада основно да се трансформира, реформира и почти  се превръща в отрицание на своите социалистически прокламации и  директиви. Тя става капиталистическа и дясна партия под името БСП  заедно със съюзниците си от ДПС, АБВ и др.

Добре би било един ден за тинчевистите БЦ, да пише в историята:  „Тези, които без каквито и да било силови или финансови средства, а  само с пасивна съпротива, подобно някога на Махатма Ганди, победиха  тежката репресивна система на жестокия сталински тоталитаризъм и  дочакаха неговото падане и постепенно изчезване от историческата  сцена заедно с пълния провал и отрицание на утопичните му атеис- тични и тиранични идеи“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *