За поръчки: Верен, CLC, Amazon
Във вече отминаващото начало на 21 век в България e повече от ясно, че има нужда от един:
- независим от направеното до момента
- необвързан със западна философия на превеждане
- и неприет преводен текст, който да се използва като база за ревизиране на Българската Библия
Проблемът в настоящите издания идва от продължителното наслагване на ревизии върху ревизии, основани на по-стари от тях ревизии и варианти. И така, докато текста на Библията се отдалечи до неузнаваемост от всеки наличен първо-оригинал или първо-превод.
Това съвсем не е нов проблем.
Онези от нас които изследват обстойно Българската Библия през последния четвърт век, неминуемо стигат до прото-превода на Неофит Рилски (първо издание от 1840г. с неревизиран текст). А след обстойното публикуване на преводаческите му бележки от Ива Трифонова, стигаме и до заключението, че с малки отклонения към гръцкия превод на Иларион, Неофит стриктно следва общоприетия черковно славянски текст, който е имал на разположение.
Един колаж на превода, който направихме преди години, ясно показа че Неофит паралелно ползва, а на места и копира цели параграфи от Четвероевангелието на Сапунов и от двете колони на билингвата на Бистришки. Намесата на Славейков като ревизор (и във никакъв случай като преводач) на Новия завет, наред с търновското звучене на езика налага на места и фразеология, която Неофит нито е имал в предвид нито пък е срещал в базовия текст на Новия Завет, който използва за своя превод.
Западната намеса на мисионерите от иврит, въпреки че сравняват главно с гръцката Септуагинта, игнорира познанията по български език на еврейската диаспора в Цариград и „филтрира” превода на Стария Завет през английски и чак тогава на български. Проблемите наследени от първо-преводачите на българската протестантска Библия, сумарно представляват факторите възпрепятстващи един нов превод от оригиналните езици в България през последните сто години и поставят началото на една объркваща преводаческа традиция.
След обстоятелен и многократен личен прочит на архивата на библейското дружество в Кембридж, в частност тази от втората половина на 19 век под каталожен номер BSA/E3/1 от книга 4-та до книга 20та, заедно с вътрешната или т.нар служебна архива, която понастоящем се съхранява в техния сателитен офис, стигаме до заключение, че въпреки че целия процес по ревизиите на Цариградската Библия и ревизираното издание от 1918-1924г. е описан с прецизна точност по дати, книги, проблематични пасажи, ревизори, четци и т.н., накрая не е толкова ясно кой какво и от какво е ревизирал и сравнявал. И дали ревизията на англоговорящите четци продължава да следва същия базов текст и методология използвана от българските ревизори. Изключение прави само индекса на промени започващ от стр. 162 в кореспонденцията на мисионерите Баркър и Томсън. Но дори той свидетелства за смесване на текст и метод, явни и при паралелното сравнение на късните издания на Цариградската Библия с английската Ревизирана версия, и последвалите български ревизирани издания от 1918, 1924, 1937, 1938 и 1940г. с American Standard Version (1901). Всички тези объркващи промени в текста на българската Библия се случват в разгара на либералното богословие, разделянето на Българското евангелско дружество и настъплението на Петдесятното движение в България… /следва/