ЗАБЛУДАТА ТРАКИЙСКА ЦЪРКВА

„Не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света“ ~Първо послание на Йоан 4:1

д-р А. Тонева

В тази статия ще бъде разгледана една малка съвременна секта с напълно оригинален български произход. Сектата е малка като брой последователи, но като ерес по отношение на християнството, към което има претенцията да принадлежи, е голяма. Като същност се касае за ню ейдж религиозно движение и има основните характеристики на такова. Въпреки че заявява вяра в Бог и конкретно в Исус Христос, всъщност широко са застъпени ню ейдж вярвания и духовни практики, като например вярването, че тайните на всемира са познати само на „посветени жреци“ и ,не може без тях –„невидимите им духове-посредници“, а пътят към такова посвещение минава през практикуване на „мистерии“. Типично в ню ейдж стил големите тайни и мъдрост се откриват в далечното езическо минало, в случая мистериите са орфически, а древната съвършена Атлантида, търсена къде ли не от ню ейджърите по света, си е направо в България – древна Тракия. Ето и един цитат – „Тракийската Атлантида е населявана от Музите на Древните Мистерии“, всичките с главна буква, разбира се. И още – „Като живи инструменти на Премъдростта, древните жреци на Орфическото изкуство въплъщават световете на Сакралното и възвишеното … чрез Думите на Сила изцеляват природата и социума, владеят над стихиите …“. Тези „думи на сила“ понякога са наричани еони в писанията на сектата, което правилно подсказва на читателите, че в идеите им има заиграване и с античните гностически учения.

Друг важен елемент е вярването, че тракийският език е „мистичен Език“, има свръхестествени сили, това всъщност е езикът, на който Божеството говори. Този съвършен тракийски език в древността е бил приет от египтяните и станал египетски, съответно тракийски се оказват и египетските йероглифи, защото египетската цивилизация, а и религия, били създадени от траките. На какво се основава тази идея, ще се зачудят вероятно читателите. И тук стигаме до следващия основен белег на ню ейдж движението – представянето на едно вярване като наука, което е и определението за псевдонаука. Типични за ню ейдж са идеите на сектата, че науката трябва да се съедини с мистиката и така „да се издигне на ново ниво“. По такъв мистично-„научен“ път са получени основните ѝ вярвания чрез основоположника ѝ Стефан Гайдарски, преименувал се на Стефан Гайд, автор на голяма част от книгите, които са считани за богоокровени от последователите му. Някои от тях са пряко богословски, като например „Библия Бесика“ – превод на български от „тракийски“/т.е. египетски/, която се счита за истинската библия в сектата. И „преводът“, и „намирането“ му, и самият „библейски текст“ са осъществени по мистичен начин, за който обаче се твърди от автора и от последователите му, че е научен. Това е т. нар. метод на Гайд. По този метод на Гайд са и другите му открития – издадени са например няколко книги за „декодиране“ на тракийска писменост –„Тракийското писмо декодирано“ в няколко тома. Освен споменатата „библия бесика“, която както може да се очаква, значително се различава от библията, има още две книги, които се приемат за свещени текстове в сектата – това са „Тракийските послания“ и „Тракийските хроники“, и двете „намерени“ от Гайд.

Типично в ню ейдж стил е и т. нар. „Институт по трансцендентна наука“, който функционира към сектата и е основан също върху методологията на Гайд. Ако посетите сайта му, ще срещнете обичайните за съвременните езотерични общества разсъждения за „Теорията за Човешкия Потенциал“, за който без изненада научаваме, че е „мултидименсионален/многоизмерен/“ „по дефиниция“. Не става дума за алегория, измеренията са физически или по-точно метафизически. Срещаме обичайната за ню ейдж псевдонаучна каша, обичайните нахъсвания, че съдбата на човека, неговото здраве, успех или неуспех зависят от собствената му гледна точка, от „дефинициите“ му, които могат да се променят. Рекламира се горещо „трансцендентен анализ“, чрез който да се постигне преминаване в други измерения на човека – „отвъд настоящите личностови слабости и патологични наклонности“. Споменава се квантовата физика, но не и Христос, вярата в Него изглежда излишна, така де, защо му е на човек Спасител, щом има на разположение трансцендентен анализ – той „разкрива нови възможности за получаване на излекуване и просперитет отвътре, чрез отключването на вътрешния мулти-дименсионален Потенциал, вроден във всяка личност и в човечеството като цяло“ – бодро завършва рекламата.

Християните, които четат тази статия, с право ще кажат, че всичко дотук казано не може да е християнство. Сектата обаче нарича себе си църква и счита, че християнството, което изповядва, е истинското, всяко друго е неистинско. Все по-рядко обаче наричат себе си християни, все по-често се определят като „орфически християни“ или направо орфици. И още едно название дават на себе си – богомили. Тази статия няма да навлиза в темата за богомилството, то както всичко друго е „преоткрито“ и въведено в практика по метода Гайд, разбира се. Но за да разберем за какво всъщност става въпрос, трябва да започнем с историята на това общество.

И така, всичко започнало през далечните 1991-1992 години с малка група новоповярвали младежи, повечето студенти, които сформирали малка църква в традицията на харизматичното протестантство, по-точно на Петдесятната църква, и нарекли себе си „Нов Ерусалим“. Техният водач бил Цветан Гайдарски – единственият, който имал опит във вярата, той бил израснал в софийската Петдесятна църква – църквата, към която принадлежали неговите родители. Наскоро завършил Консерваторията, той вече работел като хорист в хора на БНР. Неговият брат – Стефан Гайдарски, по това време вече бил емигрирал в САЩ, след като за кратко работил като специализант по психиатрия в София. Но да се върнем към малката група ревностно вярващи в Христос младежи, как те са стигнали дотам да наричат себе си орфици, а помежду си дори „благородни тракийци“? Как тези, които вярвали, че са изкупени със скъпоценната кръв на Христа и някога пламенно разнасяли благата вест и убеждавали увлечените от източни религии да се откажат от заблудите си, сега заемат пози с телата си по образец на същите тези източни религии, защото сега вярват, че орфизмът е в основата им и те го „преоткриват“ в тях? Дори има поза на тялото, която означава покаяние и извършва „трансформация“ на човека! Разбира се, интересът към източните вярвания е типичен за ню ейдж, но как се е стигнало дотам? Отговорът е, че се случило това, което апостолът предсказал – „…Между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси…“[1]. И наистина, В САЩ, родината на ню ейдж, Стефан се прилепил към идеите ѝ, особено към модерната египетска религия, а когато се взрял в египетските йероглифи, бил запленен от тях и постепенно в главата му започнали да се появяват идеи… Увлякъл с тях и брат си, но двамата не изявили явно тези идеи на отскоро повярвалите в Христос младежи. Ако това се беше случило, те – макар и неопитни, биха ги отхвърлили незабавно, но именно тайно и постепенно въвели ереста.

Макар написани преди почти две хиляди години, думите на един от най-великите Отци на Църквата Ириней Лионски са поразяващо точни и за този случай: „Заблудата наистина никога не се представя в своята гола деформация, тъй като ако се покаже така, тя би била веднага разкрита. Но тя е хитро украсена отвън в привлекателна дреха, така че чрез своята външна форма да се яви на неопитните /изразът може да изглежда смешно/ по-истинска от самата истина.“[2]

Тук дрехите са разкошни и то на няколко ката, дори са завързани отгоре с лъскаво шалче, което с времето се превръща в цяло наметало – национализъм, и то в невиждана крайност – българите били богоизбрани, единственият им проблем бил, че не са го осъзнали. Нашият народ стоял в основата на цялата човешка цивилизация, България е мястото, където обитава Бог – Слово, от нея извират духовните извори на човечеството… Ще спрем дотук и няма да се занимаваме повече с пищното облекло – казахме няколко думи, само за да добиете представа, ние ще продължим да разглеждаме само същността.

И така, основно вярване в сектата е, че в Древна Тракия е имало най-голямото откровение на Бога към човеците, на траките Христос се открил далеч преди въплъщаването му в човек на земята. Орфей бил сключил с Бога първия завет много преди Аврам, да не говорим, че изобщо съществуването на Аврам и достоверността на цялата библия се поставя под въпрос, освен като алегории, които можело да бъдат разбрани единствено с образната тракийска реч и така нареченото „тракействане“. Освен това Орфей и Евридика са първите хора, погрешно наречени Адам и Ева в „Мойсеевия вариант“, както се изразяват. Нарушаването на този завет съответства на грехопадението на първите хора, описано в библията. Този Орфеев завет между другото бил писмен и е разчетен от Гайд по неговия метод върху археологически артефакти.

И така, орфизмът всъщност се оказва първичното християнство на човечеството, а българите — истинският богоизбран народ, съвсем не евреите. Въобще евреите не се радват на голяма симпатия от страна на нашите „тракийци“ – земята им твърдо се нарича Палестина, а не Израел, пророците от стария завет също са „палестински“ и дори всъщност те били „международен екип от пророци“, нали не сте изненадани – начело са траки. Изобщо историческата наука не е на почит в сектата. Така нека вземем за пример името „Палестина“ – истината е, че римляните наричат така земята по името на враговете на израилтяните – филистимците, какъвто обичай са имали, никога преди това тази територия не се е наричала така. Но да оставим настрана факта, че по времето на старозаветните пророци римляни не е имало в Близкия Изток, и че Рим още не е съществувал. Учените вече знаят, че самите филистимци са се появили на тази територия едва около 12-ти век п.н.е. и произхождат от земи на запад от Израел, т.е. представители са на егейската култура, а не са местни жители. Така всъщност историческата наука доказала, че това, което е казано в библията за филистимците, е вярно, а именно че са нашественици.

Подобен пример е и името на тракийския бог Дионисий – Гайд твърди, че то всъщност е Дион – Исус. Звучи много интересно, но всъщност е пълна манипулация, истинското име на Христос е Йешуа на еврейски, защото той е по плът евреин, все пак! а Исус е гръцкият му превод. Идеите на Гайд далеч не свършват дотук, абсурдните тези са многобройни, няма да изреждаме всички, не можем да пропуснем обаче ключовото за теорията му твърдение, че апостол Павел бил орфик, но това се прикривало! Освен това той лично християнизирал тракийското население по нашите земи и траките с радост приели да станат християни, защото отдавна познавали Исус Христос като Бог. Не става ясно защо след като Павел е бил орфик, е християнизирал орфиците, а те пък как след като вече и без това са си били християни, са станали такива, или може би са станали по-християни отколкото са били до този момент. Но ако християните са по- , защо трябва сега да стават орфици и да считат, че в орфизма има по-голямо откровение за Бога?

Противоречията със здравия разум обаче никога не са били пречка за методологията на Гайд. Някогашното тракийско християнство било същото както това на сегашната секта. Византийската църква го унищожила навремето и сега то отново се възродило. Как са намерили информацията, нужна за това възраждане, ще попитате вие, след като има такъв световен и хилядолетен заговор срещу богоизбрания български народ и истинската му религия, след като е фалшифицирана цялата световна история? Да не говорим, че и библията за тях е недостоверна. Отговорът е много прост – информацията е запечатана в „духовното ни ДНК“ и по мистичен път е открита отново. Тук вероятно читателят се почесва по главата – да, без съмнение замирисва на окултни практики.

Напоследък в целия свят се разпространяват спекулации и откровени лъжи за началния период от историята на християнството — далеч не само в свободните съчинения на Стефан Гайд, увлякъл българи след себе си. Нямаме предвид само Дан Браун, това е все по-честа тема в статии и телевизионни предавания, атаката срещу християнството е в пълен ход. Ще споменем само още нещо в тази връзка за тази секта – в писанията им има силна атака срещу корените на православието –  християнството на Изтока и Константинопол, а се величаят Рим и католицизмът. Истината всъщност е, че за дълъг период християнското богословие остава с център на Изток, християнски мисии до всички части на Европа тръгват от Изток, а не от Рим, писанията на отците на църквата се пишат на гръцки, а не на латински – дори когато авторът се намира във Франция, какъвто е случаят с Ириней Лионски (родом от Смирна, между другото). А когато възниква латинското богословие, то това става не в Рим, а в северна Африка. Да не говорим, че Рим не устоява на гностическите ереси и с тях се борят богослови, произхождащи от Изтока.

Смятаме да спрем дотук с представянето на религията на „орфиците“, въпреки че далеч не сме я изчерпали, конструкцията ѝ е сложна, има и много гностически елементи. Наскоро сектата беше разобличена като изповядваща монофизитство – това също е вярно, има такива тези в писанията им, но тази статия няма да се занимава с тях. Мисля, че след всичко представено дотук ще се съгласите, че монофизитските им идеи са най-малкият им проблем.

Вместо да навлизаме повече навътре в тези еретически и в същността си езически вярвания, ще направим нещо друго. Ще потърсим свидетелството на Отците на Църквата. Често срещано явление в днешното време на отстъпление от християнската вяра е да се манипулират техните думи, да се изваждат извън контекста или дори направо откровено да се лъже, че били казали нещо, което всъщност не са казали. Точно това се прави и във въпросната секта, но не само там. Отците на църквата са живели в езическо обкръжение, познавали са езическите философски школи, но освен това Святият Божий Дух ги е изпълвал и им е давал голяма мъдрост и проницателност. Ще започнем с първия от тях – Свети Юстин Философ Мъченик (ок. 105 – ок.165 г.). Във време, когато християните били най-презряната прослойка на обществото – основно бедни и неуки хора, подложени при това на жестоки гонения, един високо образован знатен млад мъж приел тяхната вяра, той е първият, който смело излязъл в тяхна защита. Писмено поискал справедливост от императора и римския сенат като още в обръщението заявил –„Аз самият съм един тях“, напълно съзнавайки, че рискува живота си. По-късно той подпечатал свидетелството си с мъченическа смърт – посечен бил с меч в Рим. Нека чуем какво казва този, който е наречен Философ заради голямото си знание, който бил обучен в най-добрите философски школи на своето време и изоставил всичко заради Христа:

„…Аз изповядвам, че едновременно се гордея и с всичката си сила се стремя да бъда намерен, че съм християнин…“[3].

А за митовете и религиозните култове на езичеството Юстин Мъченик казва така: „Те са били произнесени под влияние на нечестивите демони, за да измамят и отклонят от правилния път човешката раса“.

Разказва, че хората, които са станали християни, са се покланяли преди това на езическите божества (като при изреждането им започва с Бакхус), но са ги изоставили и „…сега чрез Исус Христос са се научили да ги презират, въпреки че са заплашвани със смърт за това“. И също, че тези, които все още „вярват тези неща ние съжаляваме, а тези които са ги измислили, ние знаем, че са дяволите“[4]. Такава е била вярата на първите християни, драги читатели, заради тази вяра те са отивали на смърт, а никой не закачал орфиците, почитателите на Дионисий – Бакхус. Това са фактите.

Юстин обяснява, че еврейските старозаветни пророци са по-древни от езическите култове, които ги наподобяват. Както апостолите, така и той се облягали на пророчествата от стария завет при благовестието. Юстин обяснява, че именно те доказват, че Исус не е магьосник, а е очакваният Спасител „…защото със собствените си очи виждаме неща, които са се случили и се случват точно както са предсказани и мислим, че това ще бъде и за вас най-силното и истинско доказателство“.[5].

Още по времето на Юстин започнали да се появяват ереси, ето какво пише той: „Фактът, че има такива хора, които изповядват, че са християни и признават, че разпънатият Исус е Господ и Христос и все пак не учат Неговите доктрини, но тези на духовете на заблудата, кара нас, които сме ученици на истинската и чиста доктрина на Исус Христос, да бъдем по-верни и твърди в надеждата, изявена от Него“. След като цитира предупредителните думи на самия Спасител: „Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители“[6] и „Много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина“[7], Юстин казва – „с тях ние нямаме нищо общо“[8]. Така в самото начало този, който полага основите на християнското богословие и апологетика, дава отговор на толкова настоятелните днес призиви към икуменизъм, твърде ентусиазирани в това отношение са и въпросните сектанти, желанието да се промушат в един общ кюп е голямо. Отговорът на Юстин е – НЕ!

Много модерни в ню ейдж движенията, както и във въпросната секта, са древните философи. Мисля, че безспорно повече от който и да било в днешно време, с постиженията на тяхната мисъл е бил наясно Юстин Философ, който ги е изучил във време, когато е имало несравнимо повече информация за тях. Обръщането в християнството го заварва като ученик на най- големия в тогавашния свят учител платонист, след като преди това изучил другите философски школи. Ето какво мисли Юстин:

„Каквото … философите са изговорили добре, те са го създали чрез откриването и съзерцаването на някоя част от Словото. Но понеже не са знаели Словото в цялост, което е Христос, те често си противоречат.“[9]. Този въпрос Юстин разглежда и на други места в произведенията си.

Това, че Египет бил източник на религиозно знание, е било общоизвестна истина в тогавашния свят. Било е известно, че Платон, Питагор и други философи, които са посещавали Египет, са почерпили някои идеи оттам. Християнските автори, включително Юстин Философ, са били убедени, че тези частични познания за Бога са се появили там от евреите, а източникът е бил Мойсей и неговото откровение. А това, че Орфей също е придобил религиозно знание в Египет, е било несъмнено за великите историци на древния свят – Херодот и Диодор, като последният събрал сведенията си от много други източници, включително египетски. Според науката Орфей е историческа личност и наистина животът му се датира след този на Мойсей, за който се приема, че е живял в края на бронзовата епоха.

Този от Отците на църквата обаче, който най-много е писал за Орфей, е Климент Александрийски (ок. 150 – ок. 215 г.). Счита се, че той е най-запознатият — в тънкости — с езическата философия и вярвания, сам той бил езически философ, който приел християнството. След като пътувал много в търсене на знание, той се установил в Александрия (родният град на големия проповедник Аполос). Думите на Отците на църквата се изопачават много в днешно време, фалшификациите са страхотни, особено се отнася това за Климент Александрийски – пишат се лъжи за много неща, но най-популярната лъжа е тази за Орфей. Климент бил казал, че Христос е вторият Орфей, като с това се намеква, че Орфей е подобно откровение за Господа. Истината е, че в цялото произведение „Увещание на езичниците“ Орфей е разобличен и противопоставен на Христос, фигурата му е разкрита в контраст с Божественото Слово. Орфизмът и ритуалите на траките са осмени от Климент, а тракийските мистерии той нарича измамни.( На сайта http://www.credo-christiansite.com/ може да прочетете откъс от 1-ва глава от „Увещание на езичниците“ )  Подобно и за египетските вярвания пише така:

„Нека тайните светилища на египтяните … бъдат оставени в тъмнината. Наистина те всички са безумни хитрости на невярващите хора.“

„А ако разгледаме внимателно мистериите? …аз ще разоблича напълно чрез словото на истината магьосничеството, което се крие в тях.“

Ще продължим със Свети Иреней, епископ на Лион (ок.130–ок.202 г.), който е един от основателите на християнското богословие. Ще цитираме само някои пасажи от неговия трактат „ Срещу ересите“, съставен от 5 книги, с който нанесъл смъртоносен удар върху гностицизма. След като произведенията му се разпространили в християнската общност, гностическите ереси престанали да се възприемат като заплаха за християнството. Една от важните постановки в гностическите ереси е тезата, че апостолите, особено апостол Павел, са имали някакво специално знание, предназначено само за посветени, различно от това, което се проповядва в християнските църкви. Съвсем подобно е вярването и във въпросната секта, както вече посочихме.

Ето какво пише обаче Иреней:

„Ако апостолите са имали скрити тайни, които те са имали навика да откриват на „съвършените“ отделно и скришно от другите, те биха ги предали особено на тези, на които също така поверяват самите църкви.“

Измежду многото доказателства, които дава Иреней в подкрепа на горното, ще се спрем на някои, например разказа му за Климент, епископ на Рим:

„За този мъж, който е виждал благословените апостоли и е разговарял с тях, може да се каже, че проповедите на апостолите още ехтяли в ушите му, а техните традиции били пред очите му. По времето на този Климент … църквата в Рим изпратила много силно писмо до коринтяните, увещавайки ги към мир, обновявайки вярата им и заявявайки традицията, която тя скоро била приела от апостолите, прогласявайки единия Бог всемогъщ, Този който е направил небето и земята, Създателя на човека, който довел потопа, който призовал Аврам, който извел народа от земята на Египет, говорил с Моисей, установил закона, изпратил пророците и който е приготвил огън за дявола и неговите ангели. От този документ всеки, който избере да го направи, може да научи … и също да разбере апостолската традиция на църквата.“

Както се вижда от написаното, което е отпреди дори Иреней да стане епископ, никакъв орфизъм и никаква Тракия не са фигурирали в апостолската традиция. Аврам е призованият, на друго място Иреней го нарича „патриарх на нашата вяра“ и цитира апостол Павел – „че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови … И писанието като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: „в тебе ще бъдат благославяни всички народи“[10].

Иреней изрежда по-нататък епископите на Рим до неговото време и заявява: „… в такава последователност църковната традиция от апостолите и проповедта на истината са дошли до нас. И това е най-изобилното доказателство, че има една и съща живителна вяра, която е била запазена в църквата от апостолите досега и е предавала истината.“

И продължава още: „Поликарп бил не само научен от апостолите и разговарял с много, които са виждали Христа, но бил също така определен от епископите в Азия за епископ на църквата в Смирна, когото аз също съм виждал в моята ранна младост, тъй като той остана на земята за много дълго време, а когато един много стар човек славно и най-благородно изстрада мъченичество напусна този живот, след като винаги е поучавал нещата, които е научил от апостолите и които Църквата е предала нататък и които единствено са истински … А ето и църквата в Ефес, основана от Павел и имала Йоан сред тях постоянно до времената на Траян, е истински свидетел на традицията на апостолите.“

По времето на Иреней Поликарп явно е бил много известен и обичан в християнската общност далече извън Смирна, явно и за църквата в Ефес се е знаело, така че тогава това е бил много силен довод. Мислим обаче, че и днес всеки може напълно да се довери на разказа на Иреней – той доказал своята вярност към Истината с мъченическата си смърт при кръвопролитните гонения срещу християните по времето на Септимий Север.

Иреней се позовава на още едно силно свидетелство – това на Евангелист Лука – „… Лука, който винаги проповядвал в компанията на Павел и е наречен от него „многообичан“[11] … и му е било оказано доверие да напише евангелие“  като предава думите на Павел, когато той говори на събралите се презвитери и епископи в Милет, знаейки, че няма да ги види повече –„…(аз) съм  чист от кръвта на всички, защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия“[12]. „Така Лука, без да се съобразява с личности, ни предава всичко, което е научил от тях (апостолите), както самият той свидетелства, казвайки: „както ни го предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото“[13] [14].

А сега ще се спрем на Августин Блажени /354  – 430 г./, чието свидетелство е особено важно в този случай, тъй като той е бил изключително добре запознат с манихейството. Манихейството пък е в основата на учението на богомилите, което без никакво съмнение всъщност е било гибелна ерес, това казваме с риск да разочароваме тези от нашите сънародници, които са радостни, че България е родина на известно учение, разпространило се и в западна Европа. Богомилството и съответно манихейството е прегърнато и от разглежданата тук секта. Августин преживял драматични обрати в своя живот. Възпитан в християнската вяра от своята майка – ревностна християнка, той бил увлечен в манихейската ерес и прекарал в нея 9 години, дори бил сред активните ѝ защитници, влизал нееднократно в диспути с християнски свещеници. Търсещото му истината сърце обаче все пак го довело отново към спасителната вяра в Христа, този път преживял истинско обръщане и станал забележителен християнски богослов. Ние имаме надежда, че и във въпросната секта има хора, които ще повторят подвига на Августин! Тук ще цитираме няколко пасажа от книгата му „Срещу Фауст“, която той написва за изобличение на манихейството.

Августин оспорва твърдението на манихейците, че езическите поети, Сибила, Орфей, Хермес и др. са направили предсказания за идването на Христа, които са равностойни на тези на старозаветните пророци. След като задълбочено разкрива нелепостта на такова твърдение, той завършва така: „С една дума предсказанията на езическото творчество са така различни от свещеното пророчество, както са различни изповядването от дяволи от прогласяването на ангели“.

Подобно на тази секта манихейците имали свой вариант на Библията. Августин казва така по този въпрос: „Ако той произвежда свои ръкописи на апостолските писания, то трябва също така да придобие за тях авторитета на църквите, основани от самите апостоли, като покаже, че те са били запазени и предавани с тяхната санкция … Авторитетът на нашите книги, който е потвърден от съгласието на толкова много народи, подкрепен от последователността на апостоли, епископи и събори, е срещу вас!“

И още: „Вие трябва ясно да кажете, че не вярвате в евангелието на Христос. Защото да вярвате което ви изнася и да не вярвате което не ви изнася, означава да вярвате в самите себе си“.

„Срещу Фауст“ е доста голяма книга, в нея Августин направо разгромява бившите си съмишленици, но тук ще бъде приведен само още един цитат, защото не е възможно в една статия да се обхване всичко:

„… Тези, които еретиците заблуждават, са християни, вече родени от евангелието …  защото те не се съобразяват, че последователите, които събират като свое богатство, са взети измежду истинското оригинално християнско общество.“ … „Но оня, който с неправда придобива богатство, той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупак при свършека си“[15]. Т.е. той, който в началото е заблудил хората, като им е обещавал да им покаже върховна мъдрост, ще бъде глупак, т.е. ще се вижда, че е глупак. Той ще бъде видян, когато неговото безумие стане очевидно на всички хора и тогава за тези, за които в началото е бил мъдър човек, ще бъде глупак.“

В наши дни, както и по времето на Августин и както е било още от времето на апостолите, има дяволски сили, които въвеждат в заблуда хора, които вече са повярвали в Исуса Христа. Ние призоваваме сега тези, които някога са били родени от евангелието, от благовестието, а сега са се отклонили от него, да си спомнят това благовестие, това което първо са познали, да си спомнят първата си любов! И да чуят думите на апостол Павел:

„Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както казахме и преди, пак го казвам и сега: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет.“[16].

Ето, от едната страна са „откровенията“ и мегаломанските теории на един човек – Гайд, а от другата страна са Свещеното Писание, апостолите и техните ученици, Отците на църквата. От другата страна е благородното сърце на Юстин Мъченик, който написал: „Ние търпеливо устояваме на всичко, което нечестивите човеци и демони измислят срещу нас, така че дори сред неописуеми жестокости, смърт и мъчения се молим за милост за тези, които ни причиняват такива неща …“[17]. С него са първите християни, които умирали за своята вяра и нямали съмнение, че езическите богове са всъщност демони.

Събудете се от заблужденията си и размислете, вече не сте младежи, вече самите вие имате пораснали деца, завличате сега не само себе си в погибел, но и тях!

Изберете и застанете на страната, на която някога бяхте, където е спасението!

[1] Второ Послание на Апостол Петър 2:1

[2] Из „Срещу ересите“

[3] II Апология

[4] I Апология

[5] I Апология*

[6] Мат. 7:15

[7] Мат 24:11

[8] Разговор с Трифон юдеина

[9] I Апология

[10]  Галатяни 3:6-8

[11] Колосяни 4:14

[12] Деяния 20:25-30

[13] Евангелие от Лука 1:2

[14] Цитатите дотук са от „Срещу Ересите“

[15] Йеремия 17:11

[16] Гал. 1

[17] „Разговор с Трифон юдеина“