Политически лобита на движението Ню Ейдж

Д-р Вениамин Пеев

Апетитите на представителите на Ню Ейдж към решителни изяви на политическата сцена се наблюдават по-осезаемо от 70-те години на миналия век. Разбира се, това не означава, че групите на Ню Ейдж не са имали политически аспирации и преди. През последните две-три десетилетия обаче тези апетити се материализират трескаво в различни социални инициативи и организации. Идеите на Ню Ейдж, представени под атрактивните форми на “грижа” за благото на човечество, “съхраняване” на съвременната цивилизация, “премахване” на антагонизма в политиката и религията, участие на религиите в “мирни инициативи”, обещанията за “решаване” на всички социално-икономически проблеми посредством “новия модел” на пълното “единство”, набират инерция в периода на Студената война. Те претендират, че подсигуряват единствено правилното центристко решение, което избягва политическите пристрастия както на “лявата”, така и на “дясната” страна на политическия спектър. Така се прави опит да бъдат дискредитирани както социалистическите, така и либерално-капиталистическите идеологии в западния свят. Новите политически идеи, свеждащи се до екология, обединяване на обществото, глобализация на човечеството, единство на религиите, възможности за личностно и духовно развитие на всеки човек, са представени в една или друга форма в съчиненията на Марк Сатин (New Age Politics, 1978), Мерилин Фъргюсън (The Aquarian Conspiracy, 1980), Фритьоф Капра (The Turning Point, 1982) и др. В тази статия ще се спрем на опитите на движението Ню Ейдж да въздейства за разпространението на нехристиянски религии и драстични отклонения от традиционното християнство посредством лостовете на политическата власт. Ще анализираме и философско-политическата база на организацията “Национален съвет на религиозните общности в България”.

Политиката на Ню Ейдж за “обединението”
Политическата тенденция към “обединението” (класи, общество, човечество, религии) произтича от главната философска предпоставка на Ню Ейдж за “ерата на единството”, прогласена на всички нас поради навлизането на Слънчевата система в съзвездието Водолей. Сама по себе си тази концепция е свързана с астрологията, но представлява опит за обновяване на езическите представи на древните за небесните тела като божества, които влияели върху отделната личност, обществото и хода на човешката история. Следователно астралната теза за “единството” няма нищо общо с християнското разбиране за единството на човечеството като Божие творение, носещо “Божия образ” във всеки един свой представител. Ап. Павел предупреждава, че хората остават без извинение, защото “като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи” (Римл. 1:21). Този християнски учител има предвид тъкмо теории като тези в Ню Ейдж, че под “единство” трябва да се разбира установяването на “нова ера” или “нов модел” на взаимоотношения между личности, общества, народи, религии. Робърт Мюлер писа в книгата си “Новото Битие”, че от началото на третото хилядолетие ще се установи “нов ред”. Той ще регистрира “двехилядолетното честване на живота, идването на Ерата на мира, Златната епоха и първото хилядолетие на световната хармония и човешкото щастие” (Mueller, R. The New Genesis: Shaping a Global Spirituality. Image Books, 1984. 186). Такова становище звучи като утопичните теории на Томас Моор или Томазо Кампанела. То ни напомня и за марксистко-ленинската утопия за победата на пролетариата над нехуманния капитализъм и достигането на онзи светъл “златен, хармоничен, човеколюбив и прочее” век на комунизма. “Новата” утопия на представителите на Ню Ейдж – религиозни и светски – обаче е “по-добрата” опция и затова се рекламира усилено с идейна и политическа пропаганда. Нехристиянските емисари са наясно, че могат да постигнат своите цели единствено по политическа линия. Затова те се борят “със зъби и нокти” да реализират политически лобита на високо световно и държавно ниво. Нека предложим няколко примера, които в никакъв случай няма да ни дадат пълната представа за политическите завоевания на Ню Ейдж в съвременния живот.

В ООН има десетки организации, които са инициирани и финансирани от представителства на Ню Ейдж и Нови религиозни движения. Това са организации, подпомагащи финансово и идеологически деца, младежи и хора в неравностойно положение, населението в неразвитите страни и т. н. Те лансират идеите на холизма, необходимостта от спешни социални промени “в името на човека”, възприемане на статуквото на различни етноси, култури и религии, пропагандирането на идеите на “ненасилието” и “достатъчността” на човешката личност (Kyle, R. “The Political Ideas of the New Age Movement”, Journal of Church and State [Autumn, 1995] 831-48). Тези идеи обаче ще бъдат реализирани посредством трансформирането на политическите системи, които носят привкус на “лява” или “дясна” идеология. Ню Ейдж пропагандира и търси начини за установяване само на “центристки” политически системи, които лесно възприемат повърхностните идеи за “хуманизъм, братство, миролюбие” и ги прокарват в политическите си програми и инициативи. Всичко това би изглеждало много приемливо, ако вече не го знаехме и практикувахме и без лозунгите на Ню Ейдж. Християнството от 2000 години изпълнява една от главните заповеди: “Да възлюбиш ближния си както себе си” (Мат. 22:39), следователно групите на Ню Ейдж “не откриват Америка” пред нас. Социалната философия на Ню Ейдж би била приемлива, ако не прокарваше и плуралистични идеи в сферата на религията, според които “всички религии са еднакви” и няма нужда християнството да продължава благовестителската си дейност на духовната територия на други езически и еклектични вярвания.

Любопитно е обаче да посочим, че онези нови религиозни движения, които също като християнството, но противно на неговите цели, се отличават с мисионерска дейност, използват настойчиво политическите си връзки, за да реализират своята програма. Бившият американски посланик в Полша през социалистическия й период Дейвид Кенеди, който е мормон, успява да постигне регистрация на мормонската организация. Това става възможно благодарение на определена социална договореност. Полското правителство разрешава на мормоните да подпомогнат някои местни земеделци в тяхната работа и продажбата на тяхната продукция (The Discerner, XIV:2 [June 1992] 10). По времето на режима на Хонекер в ГДР мормоните успяват да построят свой храм в Лайпциг, което също се дължи на политическата активност на посланик Д. Кенеди. Впоследствие те построяват свой храм в Киев, Украйна (2010), църковна сграда в Ереван, Армения и др. бивши съветски републики. В Европа има 11 импозантни мормонски храмове, които се отличават със скъпата си архитектура и оборудване. В България, където евангелските църковни общности винаги са срещали невероятни пречки през годините на тоталитарната диктатура, още преди падането на режима на Живков мормонската организация получава тихомълком одобрение за дейността си в Комитета по религиозните въпроси (регистрирана през 1991). А на 22.06.2011 г. в Българската софийска мисия на мормоните се състои много задушевна среща между председателя на НСРОБ д-р Р. Крикорян и мормонския президент у нас Рот, който го запознава “с проблемите, които имат мисионерите в някои градове на страната”. Тъй като мормонската организация е известна с натрапчивата си “мисионерска дейност”, то у мен буди недоумение разискваното на тази среща, защото то видимо противоречи на обявените цели на НСРОБ за “развиване на междурелигиозния диалог”. Не е ясно какъв “диалог” предлагат мормонските мисионери, за които християнството е “неправилна религия”, определяна дори като “отстъпление” (Martin. W. The Kingdom of the Cults. 226). И защо те се оплакват пред НСРОБ от “проблеми” при провеждане на агитацията си в християнска България?

Мунистите са известни като едни от най-успешните в политическите си договорки религиозни активисти на Новата епоха. Има данни, че Муун е влял огромни пари в руската икономика при управлението на Михаил Горбачов. Муун получава разрешение да даде финансова издръжка на 1400 руски студенти, 800 от които се обучават в неговия университет в САЩ. Знае се, че основателят на “Обединяващата църква” е предлагал огромни пари на всеки руски университет, който приеме преподаватели мунисти за договорен период (The Discerner. 10). Подобни политически гешефти могат да бъдат установени и в други страни, особено онези, в които след промяната на една политическа система зейва бездната на религиозното невежество и изместването на духовните ценности от чисто финансови интереси.

НСРОБ като политическо лоби на идеите на Ню Ейдж
“Националният съвет на религиозните общности в България” (НСРОБ) е представен в публичното пространство като легитимен приемник на европейската организация “Религиите за мир”. Той е член на Комитета по религии към Съвета на Европа. Поставя си за цел да подпомага и развива “междурелигиозния диалог” у нас като средство за изграждане на добри взаимоотношения и изолиране на агресията и фундаментализма. Формулирането на тази цел е достатъчно, за да видим пълното отсъствие на теология в програмата на НСРОБ. Семинаристите в православно, католическо или протестантско учебно заведение знаят, че диалог между християнин и нехристиянин може да има само с намерението нехристиянинът да бъде убеден в правотата на новозаветното твърдение: “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието (за Христа) на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден” (Марк 16:15-16). В християнската теология никъде не става дума за безпринципен и безрезултатен диалог! В християнската теология има заповед за “благовестие”, предизвикване на “вяра в Христа” у другия, като резултатът е “отказът” му от всяка предишна идея, била тя атеистична, мюсюлманска, юдаистична, мормонска, мунистка и т. н. Това не е фундаментализъм. Това не е агресия. Това е благовестие за, в и чрез Христа! Това е установяване на Божието царство на земята!

Всичко останало е политическо въжеиграчество. От гледна точка на политическото амплоа на НСРОБ дейността му може да бъде обяснена. Най-напред, той бе създаден на 11.08.2008 по време на управлението на тройната коалиция, в която НДСВ бе една центристка политическа структура, изникнала от нищото. НДСВ дойде на власт благодарение на сантименталното, необмислено и непрозорливо очакване г-н Симеон Сакскобурготски да размаха царския си жезъл, да прекрои историята и политиката на България, да донесе от пещерата на Али баба торби с алтъни и да направи какво ли не още за родината ни. Не му стигаше неоправянето на всичко онова, което се нарича политика, икономика, наука и култура, но се намеси и в областта на религиите. Някои религиозни представители у нас побързаха да му припишат по повод създаването на НСРОБ изключителна компетентност по “всички религии и деноминации”. Неговата идея обаче си бе чисто политическа, защото той постави начело на НСРОБ депутат от своята партия, който по центристки начин започна да лансира плуралистичните идеи на Ню Ейдж за диалог, братство, единство, общи религиозни мероприятия и т. н. Въбще дейността на г-н Сакскобурготски в сферата на религията заприлича на религиозната политика на папа Пий ІІ (1405-1464), който се бе опитал през ХV в. да обедини разединена Европа, обявявайки един общ противник за православни, католици и агностици. С тази разлика, че докато за папата опасността е била нашествието на османските турци от Изток, то за центристките политици опасността се крие в евентуалните “социални конфликти”, “агресията и фундаментализма” на религиозна основа. Не знам колцина са разбрали манипулативността на тези опасения! Те показват неразбирането на религиозната същност и особено на християнската теология. Християнските дейци не са нито конфликтни, нито агресивни, нито фундаменталисти. Те биха се изродили в такива само ако бъдат превърнати в политически марионетки. За това има многобройни свидетелства в тъжната история на човечеството, както и у нас.

А че г-н Симеон Сакскобурготски изповядва царствен плурализъм, е видно от политическата дейност на неговия баща цар Борис ІІІ. Тогава в България се появяват първите предвестници на съвременните групи на Ню Ейдж. Монархът и неговият политически съветник Любомир Лулчев попадат под силното влияние на теософа Петър Дънов, който е проводник на еклектични идеи на Ню Ейдж у нас през първата половина на ХХ в. Известно е, че първите бахайци също са търсили подкрепата на царя и неговото семейство, което видимо е било благосклонно към тях. Емисарката Марта Рот, която се подвизавала у нас през 1926-7 г., потърсила протекцията и на румънската кралица Мария, която по онова време била в двореца си в Балчик. Може да се признае със съжаление, че както тогава, така и днес царските особи не са достатъчно просветени богословски, за да могат да предвидят опасността от навлизането на нехристиянски представителства в нашата традиционно християнска страна. Сега ние берем горчиви плодове в религиозната област. Плурализмът застрашава да обезличи християнството.

Не съм политик и нямам намерение да бъда! Но като християнски богослов няма как да пренебрегна онзи реторичен въпрос, който Христос е поставил пред Своите верни последователи във всяка епоха: “Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи” (Мат. 7:16). С други думи, може ли да бъде успешна и ползотворна една религиозна дейност, която е поръчкова, а не извира от вярващата душа? Слава Богу, че Христос сам дава отговора с една кристално ясна метафора: “Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове” (ст. 18).