СЕПЦ на 90 год. – СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)

проф. д-р Росица Ангелова-Георгиева, ШУ „Епископ Константин Преславски“

През 2015 г. се навършиха 95 години от появата на петдесятничеството в България. За близо век петдесятната деноминация навлиза в духовното пространство на българската нация и заема своето място наред с другите протестантски деноминации и Българската православна църква.

Въпреки наличието на изворов материал и изследвания, свързани с петдесятничеството в България, липсва цялостно научно историческо, а не богословско изследване. Тази празнота в българската историография търси своя автор и това провокира нашия изследователски интерес.

За история на петдесятното движение и Петдесятната църква в България99, както бе посочено, е рано да се говори. По-правилно според нас е да се приеме, че има извори за създаване-то, развитието и личностите на петдесятното движение. Сред заглавията можем да посочим брошурата на Георги Беров –„Сектата на Петдесетниците”, тъй като самият той е петдесетник [Беров 1965]; труда на пастор Иван Зарев – „История на еван-гелските петдесятни църкви в България 1920–1989” [Зарев 1993]. Ценен извор е Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България, предоставена ми с любезното съдействие на д-р Венеамин Пе-ев100. Стойностен изворов характер имат и изданията на отделни-те църкви в страната – Ямболската, Бургаската и др. Не на по-следно място е важното значение на „История на евангелските петдесятни църкви в България”, написана от един от пионерите на харизматичната вълна в България – п-р Йончо Дрянов. Исто-рията му е извор, критически разбор и разказ, написан с духа и дъха на времето [Дрянов 2015].

Сериозно изследване на петдесятниците прави извънред-ният професор Димитър Дюлгеров. В първата студия „Петдесет-ници” Д. Дюлгеров дава сведения за историческото оправдание, библейските основания, вероизповедание, петдесетническото общество в България, класификацията на духовните дарби, същината на петдесетницата и статистически сведения [Дюлгеров 1932: 1–89; 1933: 1–50]. В студията „Петдесетници в България” той застъпва същата проблематика в по-различен времев отрязък [Дюлгеров 1959: 1–70].

По време на социалистическия период петдесятничество-то има своите изследователи. Сравнително пълно, но обагрено в духа на времето е изследването на Снежана Марзанова „Петдесятничеството в България”, в което тя представя възникването и разпространението, същността и особеностите на петдесятниче-ството. Марзанова прави характеристика на петдесятническите обреди и етика, както и идеологическа и психологическа характе-ристика на глосолалията [Марзанова 1971].

Бончо Асенов представя протестантството в България в един продължителен период. За съжаление, трудът му е изпълнен с идеологеми и внушения от типа, че протестантските църковни служители се съюзяват с контрареволюционните елементи и се включват в активна антинародна дейност [Асенов 1987: 43]. Пет-десятниците той определя като втора по влияние секта в България с над 5000 вярващи, с 43 молитвени домове и 36 пастори, обеди-нени в „Съюз на евангелските петдесятни църкви”. Наред с ха-рактерната за тях молитвена система, вяра в „Св. Дух”, се посоч-ва, че членовете на петдесятните общества имат отрицателно отношение към обществено-политическата дейност, към култура-та и науката, че избягват да четат художествена и научна литера-тура, да ходят на кино, театри и концерти, което води до индиви-дуално и колективно отчуждение [Асенов 1987: 46].

Подобен идеологически оттенък има трудът на М. Калнев „Сектата на петдесятниците и тяхното лъжеучение” [Калнев 1994] и този на Стойно Баръмов – „Петдесятничеството” [Баръмов 1999: 187–221].

Д-р Венеамин Пеев101 и д-р Доний К. Донев102 в последното десетилетие дават пълна и обективна картина на развитието на петдесятното движение в България. Материалите им съдържат извори, пуснати за първи път в научно обращение от архиви в страната и чужбина. Те се отличават с по-различната трактовка за началото и пътя на петдесятното движение в България.

Интересно и аналитично е изследването на Момчил Пет-ров, посветено на протестантството между двете световни войни [Петров 2001/ URL]. В труда се представят протестантските деноминации в Царство България, техните доктрини, организацио-нен и духовен живот, дейци. Обстойно се разкриват развитието на Българското евангелско дружество и интеграциите и напуска-нията на отделните протестантски деноминации в рамките на Съюза на евангелските църкви и по-късно на Обединените еван-гелски църкви. Място намират и сложните взаимоотношения в протестантската общност, определени от него като взаимодей-ствие и противопоставяне. Приносен характер има частта, посве-тена на отношенията на протестантската общност с държавата, както и на отношението на евангелската общност към обществе-но-политическите събития в страната през разглеждания период [Петров 2001/ URL].

Росица Ангелова прави пълен библиографски обзор на периодичният печат на протестантството и в частност на Петде-сятната църква в България в периода до 1944 г. [Ангелова 2003]. Интересно е проучването на Емануил Бозов за ролята и значение-то на списанията „Благовестител” и „Петдесятни вести” за из-граждане на петдесятното движение в България в периода 1928–1948 г. [Бозов URL].

Целта на историческото изследване е да се представи Петдесятното движение в България от зараждането му до пастирските процеси чрез представяне на ежедневието, успехите и трудностите, лицата на харизматичното движение – от председа-телите на СЕПЦ до редовите благовестители103 чрез използване на извори и периодичен печат. При написването на труда е използван проблемно-хронологическият подход, който дава възможност във времето и пространството да се представи поява-та, разпространението и личностите на Евангелската петдесятна църква в България в периода 1920 – 1949 г. Хронологическата рамка е обусловена от дейността на мисионерите, начело с Иван Воронаев и учредяването на първите петдесятни общества, а като горен маркер – пастирските процеси през 1948 – 1949 г. Изслед-ването е изградено на базата на архивен материал, доколкото такъв е запазен, който се въвежда за първи път в научно обраще-ние. Направен е прочит на изследванията, които пряко или косве-но засягат проблематика, както и диалога – Българска православ-на църква и Евангелска петдесятна църква, както и на сложните и противоречиви взаимоотношения в Съюза на Евангелските църк-ви, по-късно Обединени евангелски църкви.

99 Днес като част от българската евангелско-протестантска общност Съюзът на Евангелските петдесятни църкви (СЕПЦ) членува в Обеди-нени евангелски църкви, а като част от европейското и световното пет-десятно движение членува в Петдесятното европейско общение (Pentecostal European Fellowsh) и в Световното общение „Асамблеи на Бога” (World Assemblies of God) – http://eabulgaria.org/?page=about&id=9#sthash.fhlgb2Dz.dpuf.
100 За краткост – Протоколна книга.
101 Пеев, В. Забравеният п-р Ѝончо Дрянов и неговата „История на Евангелските петдесятни църкви в България”. < пример –>. От същия автор: Донка Кинарева /14397news/org.pastir://httpза интелигентност, принципност и храброст. и Ц>; Курсовете за пастири на СЕП/14431news/org.pastir://http<>; Героят на /14501news/org.pastir://httpбогословското образование. < българския евангелизъм д-р Харалан Попов. < р Ладин Попов и Славянската ->; Д/3573read./com.protestantstvo://http>; /35736read./com.protestantstvo://httpрелигиозна мисия в България. < Братята Харалан и Ладин Попови и дисидентството на ЕПЦ в Русе. < непоследваният –р Николай Николов ->; П/14417news/org.pastir://http
> и /14660news/org.pastir://httpавтентичен духовен водач на СЕПЦ. < .news/org.pastir://httpдруги на страницата на
102 Донев, Д. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни. < >. От същия автор: Първите петдесятни в /14819news/org.pastir://http>; /14907news/org.pastir://httpЧаст 1): Мисионери и вярващи. < България (Писма от България: Кореспонденцията на Иван Е. Воронаев (въведение) р. на страницата на > и д/14199news/org.pastir://http< .news/org.pastir://http
103 В текста термините пастор и пастир ще бъдат използвани като синоними.
Трудът е прочит на авторката на Историята на Еван-гелската петдесятна църква в България през разглеждания период с намерението да бъдат открити религиозните измерения на кул-турата на Другия. Това ще даде възможност да се обогати и до-пълни знанието за Петдесятната църква и нейните членове. А чрез срещата с Другия, с представяне на различията се надяваме Другият да не се игнорира, подценява или надценява, а да намери своето място чрез опознаване, а този диалог в началото на 21 век е много необходим и полезен.

[pdf-ppt-viewer href=“https://pastir.org/wp-content/uploads/2017/06/2015_FHN_Godishnik_XXVI.pdf“ width=“800″ height=“777″]

THE UNION OF EVANGELICAL PENTECOSTAL CHURCHES BETWEEN TOLERANCE AND PERSECUTION (1944–1949)

Rositsa Angelova

Abstract: The article presents the development of the Pentecostal Church in Bulgaria in the period 1944-1949. That was the time which was characterized by diverse opportunities for the denomination. At the beginning of the period, the Union of Evangelical Pentecostal Churches held church councils, published periodicals and literature and led religious activity among believers. In 1948/1949 trials against the evangelical pastors led to the conviction of six pastors from the Pentecostal Church. Despite the difficulties the confession is among the fastest growing Protestant churches in Bulgaria during the period.

Key words: Pentecostal church, pastor, church council, persecution, trial.

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
7. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
8. На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
9. Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
10. Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
11. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
12. Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
13. 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
14. Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
15. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
17. Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
18. Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
19. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
20. Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
21. Първите петдесятни в България: Общества и църкви
22. Петдесятни църкви създадени в България през 1922-1926 година
23. Благовестител и Петдесятни вести в изграждане на Петдесятното движение(1928-1948)
24. Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
25. Курс за подготовка на библейски работнички към СЕПЦ в Сливен
26. 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
27. „Афоресването” на първите петдесетни общности в България
28. 90г. от ръкополагането на Дионисий Заплишни за служител на Асамблеи на Бога
29. 2 септември 1930: Дионисий Заплишни се връща в България
30. Първата петдесятна национална младежка конференция – Ямбол (9-11 септември 1945)
31. Преди 92г. Асамблеи на Бога изпращат п-р Николай Николов в България
32. Петдесятното съживление през есента на 1927г. като предпоставка за създаването на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България
33. Петдесятни църкви създадени в България през 1927-1929 година
34. п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
35. Архивите говорят:Библейските курсове за пастири на СЕПЦ и богословското образование
36. 1946: Заседание на Пастирската колегия на СЕПЦ в Стара Загора (1946 г.)
37. Дванадесетият събор на СЕПЦ (1946 г.)
38. Каталог на Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България(1929-1933г.)
39. Младежка дейност при СЕПЦ непосредствено преди пастирските процеси
40. Дванадесетият събор на СЕПЦ (1946 г.)
41. Ангел Динов поема ръководството на петдесятното дело през 1948 г.
42. СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)