ОСТАВЕНИТЕ с Никълъс Кейдж (2014)

16 comments for “ОСТАВЕНИТЕ с Никълъс Кейдж (2014)

  1. Изпълнена с Божията милост и благословена да е новата 2015г. за онези, които с радост очакват Спасителя да дойде скоро и да вземе Църквата си преди дните на гнева над непокаяния свят.

    Ще ми помогнете ли да си спомня в коя книга съм прочел тези думи:

    Матей 24:35-50
    35. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
    36. А за онзи ден и час никой не знае – нито небесните ангели, нито Синът, а само Моят Отец.
    37. И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.
    38. Защото, както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега,
    39. и не разбраха, докато дойде потопът и завлече всички – така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.
    40. Тогава двама ще бъдат на полето: единият ще се вземе, а другият ще се остави.
    41. Две жени ще мелят на мелницата: едната ще се вземе, а другата ще се остави.
    42. Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.

    Да не би това да е писано във Библията…?
    Ако е така, ще ни помогнете ли с Вашето задълбочено познаване на Библията да си отговорим на въпроса:

    Къде ще отидат вземаните и къде ща останат ОСТАВЕНИТЕ, описани в този текст?

  2. много народ ще остане потресен, когато види, че Грабване няма да има преди Голямата скръб. Излиза, че част от вярващите, понеже са много праведни, ще бъдат грабнати и ще гледат от небето събитията на земята, а тези, които са останали долу не са достойни за грабване, понеже не страдат от болестта, наречена духовна гордост. има няколко места в Писанието, които ясно описват кога ще стане Грабването. ако тъй наречените грабнати бъдат взети преди Голямата скръб, сатана ще кого ще воюва? срещу невярващите ли?

  3. Брата Наско често се изявява в Pastir.org с едноглаголни изречения които показват само желанието му да се изяви за неща които не разбира.

  4. личи си че братята които са писали до тук нито са гледали филма нито са си направили труда да разберат за какво става въпрос а си говорят ей така наизуст за да се намират на работа с по-малко мислене и повече празноприказване

  5. Като повечето американски филми има доста нереалистични неща в този филм. Няма как да се вкара пистолет с самолет, няма как дава самолета летящи с 800km/h един срещу друг да се закачът и да не се разбият. Вътрешния правилник не позволява цивилни лица да влизат в пилотската кабина – разбира се това са подробнонсти. Относно тезата за грабването тя е Библейска. Дали е преди голямата скръб или след нея не може да се каже изрично. Лично моето мнение е че щом пришествието на човешкия син ще е както по време на Ноевите дни – ядяха, пиеха и се женеха – това показва че хората на земята ще водят спокоен живот в момента на идването на Христос тоест голямата скръб не е още започнала. Поправете ме ако бъркам

  6. Да се твърди, че учението за грабването преди Голямата скръб било „небиблейско“, свидетелства за ПЪЛНО БОГОСЛОВСКО НЕВЕЖЕСТВО. Впрочем, погледнах отново съдържанието на авторите на Новия завет и там не видях името „Атанас“. Видях обаче, че има един апостол Павел, който често говори по темата за „грабването“. В написаното от ап. Павел Първо послание към солунците гл. 1, ст. 10 се казва: „и да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ви избави от идещия гняв“. Тази е само една от подсказките, че изкупените и спасените в Христа няма да преживеят унищожителни беди на земята, които Божият гняв допуска. Има и исторически аргумент за избавлението на верните още в самото начало на църковната история: по време на обсадата на Йерусалим от римляните през 66-70 г. малката християнска общност успява да се избави от пълното разрушение и избиване на защитаващите се юдеи. Разрушението на Йерусалим и избиването на повече от 1 милион юдеи тогава е един от историческите модели на представата за Голямата скръб. Но учението за „грабването преди Голямата скръб“ е харизматично учение, основано не само на новозаветни пасажи (предимно написани от ап. Павел) и исторически податки. Има и чисто психологически аргумент – Христовата Църква е пострадала доста през вековете: десет римски гонения, средновековно мракобесие, хитлеристки и комунистически терор. Всичко това е доказало верността на Църквата към Христа. Докога Бог ще упражнява Своя гняв на допускане такива колосални страдания? Не е ли това своего рода „садизъм“ от Негова страна и „мазохизъм“ от страна на онези, които желаят пак да преминават през „скръб“, за да доказват своята любов и верност към Него? Много умни и разбиращи от богословие хора са задавали такива въпроси през вековете и са търсели насърчителни отговори. Следователно няма как да очакваме някои български конгрешани и то с много слаба богословска грамотност да го разберат и приемат.

    Иначе съм съгласен с написаното от г-н Пламен Костадинов, че съществуват различни интерпретации за връзката между „грабването“ и „Голямата скръб“. Всяка интерпретация търси своите новозаветни аргументи, както и странични такива. Никоя обаче не може да се определи като „единствено библейската“!

  7. Бившият студент от БА „Логос“ (кв. Княжево), който не се отличаваше с напредък в богословието през 90-те години, видимо още не е напреднал нито в доктриналните, нито в историческите знания. Надявам се това да не е характерно за всички настоящи конгрешански пастори. В арабския свят НЯМА ГОНЕНИЯ на християните! Гонението на християните е локално явление на територията на терористичната „Ислямска държава“. Освен това арабският свят НЕ Е цялото земно кълбо. Следователно не можем да извеждаме от епизодични факти учение „за“ или „против“ грабването и връзката му с Голямата скръб. Слабите богословски познания и неумението на хората да правят логически изводи за новозаветни пасажи, исторически детайли и други данни не означавт, че всички коментатори в интернет форумите са на такова ниско ниво. Никой не е нито учител, а още по-малко – ватикански папа, та да прави впечатление с раздумките си.

    Но да се върнем към темата за връзката между „грабването“ и „Голямата скръб“. Вече стана дума за това, че учението за „грабването“ е харизматично (не конгрешанско) учение. Има достатъчно източници, които посочват, че „мнозинството петдесятни вярващи поставят по-голям наблег върху идването на Христа ЗА Неговите светии, отколкото СЪС Неговите светии. Междинният период (обикновено възприет като седем години – продължителността на Голямата скръб) е ангажиран с отсъждането за делата и живота на светиите“ (Lewis, I. W. „The Rapture of the Church“. – In: Brewster, P. S. (ed.). Pentecostal Doctrine. 1976. p. 266). Отново напомням, че за харизматиците ключово послание е Първо Солунци, особено 4 гл. Останалите пасажи в Новия завет намират осветление през призмата на учението на ап. Павел. Безогледното наблъскване на пасажи от други новозаветни книги в темата за „грабването“, както прави това проповедникът, свидетелства за непознаване на елементарни херменевтични принципи и правила за изграждане на учение.

    Д-р Вениамин Пеев

  8. до г-н Вениамин Пеев и всеки, който би имал очи, за да прочете написаното в Словото,

    да се твърди, че учението за грабването е библейско учение свидетелства за ПЪЛНО БОГОСЛОВСКО НЕВЕЖЕСТВО. Библия не се тълкува с четене на 1. Солунци 1:10, а със сравняване на текстове от Библията. Иначе бих могъл да покажа много доктрини, който биха смаяли слушателите, ако се базирам само на по един стих от Библията. Ако все пак вярвате в грабване, ето дата, която чух наскоро заедно със солидно доказателство – около средата на септември 2015.
    Учението за грабването е заблуда, чиито плод е видим и днес. А самото безплодие на грабването е достатъчно доказателство, за всеки който разбира, че в това учение няма истина, понеже плода на истината е покаяние и очистване. А грабването е тема за забавление и фантазиране. Самата история на учението е плитка, къса и библейски неоснована. От Библията може ясно да бъде показано, че мъртвите (вярващи) възкръсват при Пришествието, което може също чрез Библията да бъде позиционирано в началото на 1000-та години, за които говори Откровение 20-а глава.
    Както виждате г-н Пеев, да се нападат хора е не само незряло, но и лишено от Божия Дух, който е любов.
    Психологическия аргумент, който привеждате ще оставя без коментар, понеже за мен е несъществен, тъй като това очевидно са размисли на хора. А ако наистина тези, които задават „такива въпроси“ са „Много умни и разбиращи от богословие хора“, то аз поставям под съмнение тяхната мъдрост, понеже мъдростта не идва от богословието, а от Господ, който дава на онези, които му се боят. А богослов не е равно на служител.
    И така духовните неща се разбират чрез Духа, а не чрез много четене на човешки предания и човешка мъдрост, и молитвата помага повече от много книги и знание, което ако не е от Бога е суетно и безполезно за разбиране на Божието слово.
    Ако някой мисли да избяга от скръб, за да си спести мъки, той или е неискрен или има да расте, за да познае, че скръбта и страданието за Господа, са чест и славен венец, за онзи, който страда. Понеже много са пострадали преди нас и то със радост и песен на уста, нима ние бихме искали да избегнем онова, което Господ Нашия Бог е предвидил? И не какво да е страдание, но онова за Истината и за Словото т.е. за Живия Бог.
    Нима Христос не изтърпя за нас всичко, колко повече ние бихме изтърпели малко за Божия слава, като знаем, че наградата ни е голяма?
    Ако все пак Ви интересува подробна доказателствена част, защо грабването не може да бъде намерено в Библията, напишете коментар и ще Ви отговоря, с онова, което имам като светлина от Словото.

  9. Моля ви,престанете с ‘дълбоките“ си Библейски философствания.Важното е посланието,което носи този филм.Поисках да го изпратя на невярващи и нови хора и под заглавието на филма е изписан коментара,че филма бил не библейски.Вие довели ли сте поне една душа при БОГА?

  10. Г-н Вениамин Станчев, с интерес прочетох тази сутрин Вашето мнение по въпроса за „грабването“. За разлика от този, който едноглаголства, Вие многоглаголствате, но пак НЕ КАЗВАТО НИЩО СЪЩЕСТВЕНО. Нека Ви поясня като начало само две неща:

    Първо, цитирането ми на 1-во Сол. 1:10 е кратък отговор на който твърдеше, че „грабването“ трябвало непременно да стане след Голямата скръб. Не съм имал предвид, че това е единственият библейски стих. Явно имате проблем с четенето на крилица, г-н Станчев.

    Второ, твърдението, че идеята за „грабването“ е „небиблейска“, действително говори за ПЪЛНО БОГОСЛОВСКО НЕВЕЖЕСТВО. Нека започна с гръцкия глагол „харпадзо“, който означава „грабвам“ и се среща на немалко места в Павловите послания и други части на Новия завет: 2-ро Коринтяни 12:2, 4; 1-во Сол. 4:17 (срв. Откр. 12:5). Този лингвистичен аргумент явно посочва, че „грабването“ има библейска база. Ползвате ли койне, за да разискваме лингвистично, г-н Станчев? Ще се радвам да чуя утвърдителен отговор. Ако ли не, има опасност да се окажете неадекватен за тази дискусия.

    Трето, това, че сте чули нещо за „септември 2015“, подсказва за едно махленско ниво на говорене за „грабването“. Ако Вие обичате да слушате врачки, гледачки и астроложки по телевизията, сериозните богослови не правят това. А може би такива персони има във Вашата църковна общност? А може би Вашите възражения срещу „грабването“ се базират на такива „авторитети“?

    Д-р Вениамин Пеев

  11. Имам един въпрос към предния писач : Защо Господ Исус Христос и апостолите Му ни предупреждават да БДИМ ?

  12. до Георги от 06.01 @ 6:38, Воденето на хора при Бог не става чрез лъжливи филми и фантазии, а чрез покаяние, смирение и готовност от страна на покаялия се да следва Христос.

    до Георги Христов @ 11:36, Христос казва и предупреждава много пъти да бдим, за да не се хванем на измислиците на хора, да повярваме в човешки учения и да се заблудим, но както виждате полза особена няма, понеже хората предпочитат да вярват онова, което възбужда сетивата и фантазията, отколкото онова, което води до очистване и преобразява сърцето. Знаете, че много биха предпочели да отидат на Божи гроб, отколкото да простят на ближния си. Така и много обичат измислицата пред истината.

    до д-р Пеев,
    живял съм 18 години в България и съм запознат с кирилицата. Що се отнася до койне и лингвистичните Ви познания, аз не съм в състояние да Ви бъда равен съперник. Но нека повторя една точка, която може би сте пропуснали: “духовните неща се разбират чрез Духа, а не чрез много четене на човешки предания и човешка мъдрост, и молитвата помага повече от много книги и знание, което ако не е от Бога е суетно и безполезно за разбиране на Божието слово.“
    Все пак нека спомена за въпросния глагол. На мен ми излизат 14 текста с този глагол. Вие посочвате онези, който потвърждават Вашата теория, останалите говорят против Вашето разбиране. Например Юда 1:23, Йоан 10:12, Матей 12:29 и др. Както виждате същият глагол има значението на чисто и просто грабване.
    Нека обясня за 1. Сол 4, като цитирам Матей 24:30,31 „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.“
    Както виждате пришествието от този стих се показва ясно като случващо се едновременно за праведни и неправедни.
    В 1. Сол 4:15 се говори за „ние, които останем живи до Господното пришествие“, думата пришествие е παρουσίαν (parousian), която се среща и в 2. Петрово 3:12, където ясно се разбира „… дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!“.
    И така как е, че когато Христос дойде, ще останат хора, като пише за този ден, че небето ще се стопи? И колко други текстове биха могли да бъдат приведени за Пришествието, който показват, че това е края на света.
    А в 1. Сол 4:16 ясно пише „сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба;“ това не е събитие, което да мине незабелязано, а тържественото Пришествие на Христос и избавлението на слугите му. Спомнете си Синайската планина и даването на закона, и там ще срещнете тръбен звук, означаващ Божието присъствие.
    В самия 17. стих на 1. Сол. 4 пише, че ще бъдем грабнати в облаците и там ще Го срещнем, пише още във въздуха. Няма нужда да пояснявам къде има облаци и въздух. А и словото казва „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око“ (Откр. 1:7) още и текста от Матей 24:30 потвърждава същото, като говори пак за облаците.
    А и Откровение 20 гл., говори за възкресението на праведните, което там е ясно показано като началото на 1000-та години и така не остава никакво съмнение, че възкресението на мъртвите праведни от 1. Сол. 4 гл. е при видимото пришествие на Исус Христос нашия Господ, което е и края на този свят и че самата дума грабване няма никакво специално значение.
    И пак казвам, духовните неща се виждат с духовни очи. А всяка мъдрост е от Господа.

  13. „Този филм прокламира едно небиблейско учение-това за грабването преди голямата скръб.“

    Вениамин Станчев on 05.01.2015 at 22:12
    „Учението за грабването е заблуда, чиито плод е видим и днес. А самото безплодие на грабването е достатъчно доказателство, за всеки който разбира, че в това учение няма истина, понеже плода на истината е покаяние и очистване. А грабването е тема за забавление и фантазиране.“

    Уважаеми г-н Станчев и всички мислещи като тях,

    Моля, запознайте се със следните две книги, за да не ставате за смях пред децата от неделното училище с вашите твърдения за грабването на Църквата!

    1. Three Views on the Rapture: Pretribulation, Prewrath, or Posttribulation
    by Stanley N. Gundry, Alan Hultberg, Craig A. Blaising, Douglas J. Moo

    2. Ultimate Victory: An Exposition of the Book of Revelation by Stanley M. Horton

  14. В тезите , отхвърлящи Грабването преди Голямата скръб прави впечатление един факт. Тези тези са опират на философско – етични аргументи от вида:
    „…понеже са много праведни, ще бъдат грабнати и ще гледат от небето събитията на земята, а тези, които са останали долу не са достойни за грабване, понеже не страдат от болестта, наречена духовна гордост…“
    или
    „…Защо Господ Исус Христос и апостолите Му ни предупреждават да БДИМ ?…“

    Мисля , че това е теософски , а не богословски подход. В този подход има опит да се превърне библейското богословие в емпирично богословие.

    Подхождайки по най-простият „Метод“ на ексегезата , въведен още от Чарз Уесли, трябва да дадем отговор на 5 въпроса на анализа на библейския текст, един от които е „Къде“.
    В нашият случай този въпрос е насочен към мястото , където се намира Господ Исус и където Той ще се срещне с Грабнатата Църква, а също така къде ще останат тези , които няма да бъдат грабнати.
    Ако прочетем внимателно Лука 17:31-37(пар.Мат.24:36-41), 1Сол.4:17 прави впечатление , че при Грабването Господ не е на земята , а грабнатите биват отделени от нея.
    Мястото на срещата е описано като „…в облаците…“
    Мястото на ОСТАВЕНИТЕ е описано като „… където е трупът… Лука17:37“
    Дали има разлика между идването на Господ за Грабването и пришествието Му за войната преди 1000-годишното царство?

    Ако поставим въпроса „Къде“, свързан с пришествието на Господа, за да воюва и да възцари Своето 1000-годишно Царство(споменато в Откр.20:4-5), то там нещата изглеждат така:
    Откр.19:15,19 – „народите“, „земните царе“ са понятия, които в общобилейското богословие описват непокаяният свят, хората на земята.
    В текста е описано , че Господ идва на ЗЕМЯТА – ст.14,16.Интересен е също стих 14 от гледната точка на въпроса „Кой“ са тези облечени във бял висон…?

    Мисля , че след отговора на въпроса „Къде“, можем да разберем , че има едно Грабване на Църквата, което става ИЗВЪН/НАД земята.
    Пришествието в края на Голямата скръб е свързано с пребиваване и установяване на 1000-годишното царство.Има една битка за установяване на 1000-годишното Царство НА земята.

    Що се отнася до „Бдете“ , то това е един много често срещан призив , отправен от Господ Исус към учениците МУ , а също и от апостолите към християните в посланията. Този призив за бдение , будност, е свързан с онази война , за която говори ап. Павел в Еф. 6( виж също Гал.5:16-17).
    Това е призив за устояване във войната , свързана с освещаването на християнина, това освещаване без което никой няма да види Бога.Тежко на този християнин , който няма страх от Бога и не бди в борбата с греха в живота си (виж 1Йо.1:8-9;Римл.7:19-24)
    „Бдете“ е призив , това не е заплаха…
    Разбира се това са само моите размишления и аз не претендирам за цялостната пълнота и правилност на моите разсъждения.
    Въпреки това очаквам с радост Грабването на Църквата. Очаквам с радост деня, когато ще видя лицето на моят Господ и Бог Исус Христос във облаците и ще бъда за винаги с Него…
    Мараната..!

  15. Темата за грабването тук бе дискутирана многократно но не и темата за този филм който е нов за мен. Признавам че не съм го гледал още, но затова пък от доста време моля по-знаещите от мен във форума да направят една таблица за това кое българско вероизповедание вярва в грабването и кое не. Наблюдава се че повечето хора които не вярват в грабването на църквата не ходят редовно на църква, не са част и от църквата и от евангелско вероизповедание.

  16. Г-н Георгиев,напълно сте прав, че би трябвало в този форум да се говори за филма „Оставените“. Но може ли да се замълчи, когато се подхвърлят НЕГРАМОТНИ ЕДНОГЛАГОЛСТВАНИЯ като онова на конгрешаните, че „грабването преди Голямата скръб“ било „небиблейско учение“? Питате кое българско вероизповедание „не вярва в грабването“. Ами че ето Ви пример: конгрешаните най-напред, на някои от които им липсва смирението да признаят, че допреди идването на Куличев „на бял кон“ от съда, където спечели делото срещу Павел Иванов, конгрешаните дори нямаха общоприета доктрина на деноминацията си. На второ място бихме класирали братята методисти – видяхме го това в празничното слово на техния суперинтендент. В техния случай обаче бихме могли да заподозрем влияние на православното вероучение. Ясно е на всички коментиращи и тук, както и в други форуми, че ТЕМАТА ЗА ГРАБВАНЕТО си остава характерна за ХАРИЗМАТИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА. Любопитното е, че всички четат едни и същи новозаветни пасажи, но ги тълкуват различно поради ПРЕДПОСТАВЕНОСТ. Както посочи и г-н Л. Манчев, в повечето случаи има някакви философски предпоставки. Когато говорим „за“ или „против“ грабването обаче НЯМАМЕ ПРАВО да говорим за „небиблейско учение“ нито в единия, нито в другия случай. Иначе излиза, че ние или нашата деноминация сме „автори“ на „библейското учение“.

    Нека обаче засега отдадем подобаващото се внимание и състрадание спрямо случващото се във Франция! Там стават неща, които предизвикват към много сериозни размисли.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *