Преподавателят от Китайския народен университет в Пекин с докторат по философия и международни науки от САЩ – 38 -годишният българин проф. д-р ф.н. Мирослав Атанасов, надигна глас срещу абсурдния закон, приет от Белгийския федерален парламент, който разреши евтаназията на деца без долно възрастово ограничение.
По инициатива на българина група чуждестранни и местни преподаватели стартираха в Пекин международна акция за отмяната на този закон, като заявяват, че той е престъпен, нарушаващ човешките права на детето и предразполагащ към злоупотреби и престъпления срещу невинните малки човешки създания. „Децата не са кучета да се приспиват или убиват по милост, когато страдат. Техният живот е скъпоценен дар от Бога и само който го е дал, има право да го отнема”, заяви пред нашия репортер младият учен, който по време на двумесечния си отпуск пристигна в родината си и продължи битката против този закон със събиране на подписи срещу евтаназията на деца. Организира и две протестни шествия в София в края на юли.
– Проф. Атанасов, разкажете малко повече за себе си, как попаднахте в Китай, защо сте там?
– До осемнайсетата си година съм живял в България. Тук завърших Английска гимназия и след това още десет години продължих обучението си в САЩ. Направих бакалавърска степен в Северна Каролина, после магистратура в Кливланд и после – докторат в Тенеси по глобални междукултурни науки. Докторатът ми излезе в книга в САЩ, вече ще я има и на български. Върнах се в България и няколко години преподавах в наши висши учебни заведения. После попътувах из Азия и Западна Африка като консултант в някои неправителствени хуманитарни организации. И от 2012 г. съм преподавател в Китай. Отначало преподавах в Земеделския университет на Пекин, а сега започнах да преподавам и в Народния университет на Китай. Преподавам дисциплините: английски език, академични изследвания и междукултурни науки.
– Защо и как стартирахте кампанията срещу този действащ вече в Белгия закон, с който законно се умъртвяват деца?
– С група приятели, преподаватели и съмишленици, първо от Пекин, организирахме петиция. За нея вече има завършен и документален филм от студенти по журналистика в Университета по комуникации в Китай. Смятаме, че законът в Белгия за евтаназията на деца е срамен, позорен за Европа закон. С него се нарушава и Европейската конвенция за защита на основните права и свободи. Ще отбележа, че в Белгия също е имало протести. Събрани са, доколкото знам, над 20 хиляди подписа, а в Европа има над 200 хиляди подписа срещу този закон. Имало е протести. Но въпреки това
законът за евтаназията на деца вече действа!
– Вашите опасения кореспондират ли с някакъв страх, че и в България, като част от този Европейски съюз, един ден може да се задейства такъв закон, и затова ли веднага с идването си за кратко тук през лятната ви ваканция организирахте продължението на тази петиция, както и мирни протести срещу закона за евтаназията на деца?
– Вижте, ние в България няма как да приемем такъв закон за евтаназията на деца. Нямаме подобен мотив за някакви бъдещи опасения в тази посока дори, но имаме право да кажем какво мислим и да се аргументираме. Ние, като част от едно общо европейско семейство, но… бедни, на които се гледа от Европа като на хора втора ръка, бихме искали да им кажем, че те, които са забогатели с грабеж и убийства, имам предвид в случая Белгия и конкретно нейния африкански Холокост през 1885-1908 г. в Конго, където милиони биват избити, изнасилени и осакатени, а земята им – ограбена, та искаме да им кажем, че те нямат право да налагат подобни „ценности”, граничещи с безчовечието! И че просто тези т.нар. европейски ценности са една риторика, една фасада и лъжа. А такива закони като евтаназията на деца нямат място в Европейския съюз!
– Смятате ли, че подобен закон индиректно може да застраши дори децата на България? Не е тайна, че у нас изчезват деца, мълвата носи, че може да са откраднати за органи – възможно ли е по „черни канали” те да стават банка за органи от някакви тъмни сили, посредством такава законна детска евтаназия, разрешена в самото сърце на Европа?
– Абсолютно! Може и ще се злоупотребява! Въобще, с един такъв закон децата в Европа са заплашени. Реално евтаназията е законна в Белгия от 2002 г. И средно годишно там се евтаназират 1500 души с помощта на лекари.
Евтаназират се дори и хора с такива проблеми като депресия и слепота!!!
Дори има случаи с двама слепи близнаци, които са били евтаназирани, за да избегнат страданието. Дори има случай на човек, който си е сменил пола и вероятно не е бил доволен от тази смяна, и също е евтаназиран. Но ако на всички хора по света, които страдат, прилагаме убийство по милост – няма много да останем!… Това е едно обезценяване на живота и аз затова го свързвам със събитията в Конго преди 100 години: с обезценяването на човешкия живот и с факта, че онова, което е станало в миналото, то има проекция и в бъдещето, и се мултиплицира. И точно евромонетите с лика на крал Леополд Втори, който извършва този геноцид в Конго, е срам и позор за Европа, както е срам и позор и законът за детската евтаназия – абсурден, антихристки закон! Та това са деца, човешки същества, които нямат право да се женят, нямат право на алкохол, на цигари; нямат право да решават нищо, защото са деца, а имат право да решават дали да живеят или не?! Евтаназия без долна възрастова граница: невръстните деца, обърнете внимание, могат да вземат решения за себе, или това да го правят техните родители, или някой друг да решава вместо тях дали да живеят или не?!… Ужасно! Имало е случай в Белгия, когато лекар умъртвява новородено бебе, защото то е с някакви увреждания. Имало е и не един и два такива случаи. Този закон им помага да правят законно едно незаконно действие.
– А възможно ли е на тези умъртвени деца да се ползват органите?
– Разбира се.
Едно интервю на К. ХУБЕНОВА
Възмутена съм до дъното на душата си от този нечовешки , антихристки акт на човешко насилие на хора над други хора , умело прикрит зад милоосърдие .