След 4 дни в Ерусалим се отправихме към следващата ни спирка – Хайфа. Пътьом трябваше да видим Юдейската пустиня, река Йордан, Галилейското езеро, Тиберия, Кана Галилейска, Назарет, полето Армагедон и планината Кармил.
Въпреки предупрежденията, избрахме да минем по поречието на река Йордан. Причината бе, че това е много по-пряк и живописен път. Опасността идваше от факта, че трябваше да прекосим Юдейската пустиня в непосредствена близост до палестински територии. GPS-ът упорито отказваше да ни приведе от там. Предложи ни всякакви алтернативни маршрути, но в никакъв случай не и този. Ние обаче се доверихме на местни шофьори, които ни успокоиха, че за туристи непосредствена опасност няма. В случая се оказаха прави!
Да шофираш на климатик насред пустинята е вълнуващо! Удоволствието обаче свършва, веднага щом решиш да слезеш навън, за да се снимаш. Много бързо установих, че пустинята не е моята дестинация! Още в древността Бог обеща на евреите да ги заведе в земя, където текат мляко и мед. Ние обаче мляко и мед видяхме само в магазините. Всичко останало е камъни, камъни и пак камъни…
Удивителното в случая е, че върху тези камъни живеят хора, на които им е дадена способност да вадят от три до четири реколти годишно! Така те успяват да превърнат пустинята в рай. Напук на всичко… За разлика от други нации, които имат таланта да правят точно обратното…
Две трети от земята на Израел е пустиня. Температурите там варират от +50 до -18 градуса в различните сезони. Много голяма е и разликата между дневните и нощните температури. Оказа се, че причината нажеженият пясък да изстива толкова бързо е липсата на влага във въздуха. Именно тя задържала топлината. И понеже тук въздухът е много сух, то веднага след залеза на слънцето настъпва студ.
В условия на почти пълна суша и температури до 50 градуса евреите вадят от три до четири реколти годишно! Къде другаде, ако не в пустинята на Израел, може да се види подобно чудо? Въпреки че им се налага да отстраняват камъни, да отводняват блатата и обезсоляват почвата, в Израел успяват да се прехранват с 95% собствена продукция.
Израел поддържа най-високи технологии в селското стопанство. Насред пустинята се виждат всякакви насаждения. Всичко се напоява капково от река Йордан. До всяко зелено стръкче има маркуч с дупка, а всеки маркуч се управлява от компютър. За 200 км не видяхме нито един работник.
Със завръщането на евреите в земята им произведената земеделска продукция се е увеличила 16 пъти. Количеството валежи пък са се увеличили с 60%. Факт!
Армагедон – сцената на последната война
Отбихме се на 10 км от магистралата, за да снимам това специално място – полето АРМАГЕДОН! Това е най-плодородната почва в Северен Израел в подножието на планината Кармил. Пророчеството е, че именно тук ще се пролее много кръв. Библията сочи това място като сцената, на която ще се разиграе последната световна война. В нея всички народи ще се обединят срещу Израел.
“Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша на всички околни племена… Всички, които се натоварят с него, ще се смажат и против него ще се съберат всичките народи на света.” Зах. 12:2,3
Писанието разкрива времето, в което живеем като последно, усилно време. Множество от пророчествата, свързани с второто идване на Христос и последната битка, се изпълняват в наши дни. Ще ставаме свидетели на все повече бедствия и природни катаклизми, защото “небесните сили ще се разклатят”.
“Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство и на разни места ще има глад и трусове”. Мат. 24:7″