Гонения на една духовна общност – опити за ликвидиране на Методистката църква в България
Маргарита Тодорова
Комунизмът не толерира никакви политически противници, а на религията гледа като на потенциален и много влиятелен противник.
С решение № 123 на Политбюро от 21.7.1948 г. се повдига въпросът
за бдителност по отношение на класовия враг като постоянна задача на партията, „подкрепена с редица мерки както срещу конкретните прояви на враговете, така и срещу известни вражески категории, ко- ито могат да представляват постоянна угроза“ за властта. Решено е да „се вземат специални мерки срещу религиозните секти“.1 По време на социалистическото управление периодично се свикват съвещания на държавните служби по църковните въпроси от социалистическите страни, на които „се обсъждат най-актуалните въпроси на съвремен- ната църковна дейност в света и се съгласува работата на държавните
служби“.2
Предприетите през годините рестриктивни мерки се концентри-
рат в три основни насоки: структурата и организацията на църквата; работата на църквата и човешкия фактор в църквата. Ето как изглеждат опитите за ликвидиране на Църквата от гледна точка на една конкретна деноминация, а именно на Методистката църква в България.
1 ЦДА, ф. 1Б, оп. 6, а.е. 520.
2 ЦДА, ф. 1Б, оп. 36, а.е. 2140.
120
- Структурата и организацията на църквата
А) Структура и организация, ограничения на пътуванията зад граница и контактите с църквите в чужбина.
За да бъде въздействието по-ефективно атаката е насочена върху протестантските църкви като институция. Първите мишени са Вър- ховния съвет на Евангелския съюз и издателският екип на вестник „Зорница“. Въпреки решението за провеждане на 5 процеса, проведени са два.3 На тези процеси като шпиони са осъдени шестима методистки пастори (Янко Иванов, Здравко Безлов, Симеон Попов, Илия Илиев, Александър Георгиев, Гавраил Цветанов, Спас Милошев). Цветан Литов единствено се спасява, защото по време на арестите се намира в Амери- ка и разбирайки какво се случва, не се завръща. С присъда от предишен процес е и п-р Георги Сивриев за това, че през 1942 г. е погребал немски подводничари, загинали по време на Първата световна война.
Съгласно Закона за вероизповеданията (1.3.1949 г.) до 1.VI.1949 г. деноминациите предават уставите си за одобрение, но те не биват нито одобрени, нито отхвърлени. По този начин им е отказан статут на юри- дически лица, а съществуването им е просто толерирано.4 Ограничени са пътуванията зад граница и контактите с църквите в чужбина. Това е тежък удар за методистката църква заради централизирания ѝ начин на управление. През годините на комунистическия режим методисткият епископ, който е американец, а след това и швейцарец, няма достъп до страната. Не може да свиква и председателства годишни конференции, които според дисциплината на църквата представляват централно управляващ орган. Единствен в страната успява да влезе австриецът мирянин Вилхелм Наузнер, секретар на Централната методистка кон- ференция за централна и южна Европа, който безуспешно повдига пред Комитета по вероизповеданията въпроса за отчуждаването на методистките имоти.5
Б) Сгради и имоти.
По линия на ограничаване на материалната база църковните
сгради и имоти са постоянна мишена, защото на тях се гледа като на средство, използвано от деноминациите за осигуряване на нови последователи и борба срещу антирелигиозните усилия. Те биват от-
3 ЦДА, ф. 146, оп. 5, а.е. 611.
4 ЦДА, ф. 165, оп. 12, а.е. 1227. 5 АМВнР, ф. 10, оп. 14, а.е. 566.
121
чуждавани и давани под наем от местните власти като най-подходящи за определени цели „в полза на обществото“. Методистките църкви се намират главно в централната част на населените места. Освен това прилежащите към тях пасторски домове представляват двуетажни къщи. В пасторските домове са настанени под наем семейства на военни или на активни комунисти, като пасторските семейства са принудени да обитават само две стаи. От църковните сгради тази в Ловеч е пре- върната в склад, Севлиевската – в рехабилитационен център, Плевен- ската и Варненската – в куклен театър, а поради добрата ѝ акустика в софийската е настанена хоровата капела „Светослав Обретенов“. При отчуждаването на имоти приоритет е даван на молитвения дом пред пасторските жилища, „защото той е място, в което се извършва църковна дейност и религиозна пропаганда“.6 Опитите за отчужда- ване на шуменската методистка църква през 1982 г. се оправдават с построяването в съседство на хотел „Шумен“ и както Комитетът от- белязва „тя (църквата) може да се превърне в място, посещавано от отседнали в хотела чужденци, което само по себе си може да раздви- жи и стимулира активността в църквата“.7 Правени са няколко опита Методистката църква и пасторско жилище в Русе да бъдат иззети за картинна галерия. Атаките не секват чак до 90-те години. Русенското пасторско жилище е иззето в началото на 1986 г. за картинна галерия на Светлин Русев. Когато в началото на 1990 г. той се отказва да дари картините си на Русе, властите решават, че това е най-подходящата сграда за седалище на Международната агенция за екология и опазване на околната среда. Веднага след падането на комунистическия режим църковното настоятелство предприема стъпки за връщане на имота. Въпреки финансовата криза в страната реставрацията на къщата, която е паметник на културата, бива завършена с усилени темпове. Градските власти започват да предлагат на църковното настоятелство парично обезщетение многократно под реалната стойност на сградата. След това предлагат друг имот като компенсация. По-късно предлагат към имота за компенсация да добавят и пари. Накрая заплашват, че ако църквата продължава да настоява за връщане на имота, ще поискат да бъде заплатен ремонтът на сградата на стойност от 1 000 000 лв. В края на краищата реставрираната сграда е върната безвъзмездно, но по радиото са отправени упреци към методистите. Те биват обвинени,
6 Пак там. 7 Пак там.
122
че заради тях градът е лишен от картинното наследство на Светлин Русев, а Международната агенция за екология е избрала за седалище друга държава.
В) Църковни архиви.
През октомври 1944 г. Министерският съвет издава указ за „про-
чистване“ на книжарниците и библиотеките от фашистка и ненаучна литература.89 Това дава на режима възможност да упражни контрол над църковните архиви и библиотеки. По-късно някои местни власти заповядват на църквите да предадат архивите си на Държавния архив „за съхранение“. След години, когато п-р Данаил Налбантски се опита да прегледа архива на русенската методистка църква, се оказа, че той е подменен в русенския държавен архив с други документи. При събаря- нето на отчуждени църковни сгради, са унищожени и много църковни архиви. В резултат на това в настоящия момент методисткият църковен архив е много беден.
- Работата на църквата
А) Деца и младежи.
Конституцията от 1949 г. обявява образованието за „светско, с
демократичен и прогресивен дух“. През септември 1948 г. Министер- ският съвет издава указ, в който се казва, че „Църквата не трябва да провежда специална религиозна пропаганда всред децата“.10 И още същата година режимът затваря всички чуждестранни училища, в това число и Ловешкото девическо училище.11 Забранено е църквите да ра- ботят с деца и младежи. Закрити са неделните училища. Пасторите са предупреждавани да не пускат деца на богослуженията.12
Въпросът за „засилване на идеологическата борба“ присъства ре- довно в дневния ред на почти всеки партиен конгрес. Често се изказва опасение за „раздвижване всред религиозните организации и активи- сти, които разширяват своето влияние и предизвикателно се опитват да намерят място на религията в развитото социалистическо общество
8 ЦДА, ф. 1, оп. 1, а.е. 49.
9 АМВнР, ф. 9, оп. 28, а.е. 805.
10 ЦДА, ф. 1Б, оп. 8, а.е. 190.
11 ЦДА, ф. 1Б, оп. 6, а.е. 1117.
12 АМВнР, ф. 10, оп. 13, а.е. 926.
123
и дори в комунистическото общество“.13 Използват се различни методи за натиск над самите млади хора – заплахи за изключване от училище или университета и от комсомола; заставяне да подписват заявления, че няма да посещават църква; привикване на „разговор“ в милицията – разговор, който продължава цял ден, придружен от опити да ги завер- буват като агенти-доносници. Такава кампания бе проведена в Русе през 1982 г. и лично аз имах „удоволствието“ да я изпитам на свой гръб.
Б) Богослужение и работа с хората. Обществен живот.
Богослуженията са единственото място, предназначено за църков-
на дейност. Те трябва да бъдат ограничени в рамките на църковната сграда и участие в тях могат да вземат само църковни членове. Тъй като русенската църква организира посещения в шуменската църква, властите скоро забраняват наемането на автобуси за тази цел. В края на 1980-те години при посещението на Джони Ноер, след неимоверния му успех във Варна гр. Шумен бива блокиран от милицията, достъпът до града е силно ограничен, п-р Симеон Попов прекарва деня в мили- цията, а Джони Ноер бива ескортиран до Румъния.
Страхът е най-мощното и ефикасно оръжие в ръцете на режима. Често той е напълно достатъчен, за да осигури подчинение, така че не се налага прилагането на други мерки. Изплашените християни лесно биват убеждавани да станат доносници. Несигурността води до дълбоко вкоренено недоверие и подозрение, което от своя страна нанася пора- жение на живота в общността. При смъртта на пастор местните власти често бавят или забраняват изпращането на заместник и използват липсата на пастор като претекст за затваряне на въпросната църква. Правейки живота на вярващите труден, режимът се надява те сами да се откажат от вярата си.
- Човешкият елемент в църквата
А) Ръководство.
За да бъдат изолирани вярващите от обществото и да се намалят
„щетите, нанесени от религиозната зараза“, е необходимо дискреди- тиране на църковното ръководство. Това се постига с показните про- цеси, широко огласени сред обществеността. От всичко 18 активни и пенсионирани методистки пастори през 1949 г. в затвора и лагерите
13 ЦДА, ф.1Б, оп. 36, а.е. 1282.
124
на смъртта са 11, а един е зад граница. В някои църкви богослуженията се поемат от пенсионирани пастори или пасторските съпруги.
След като успява да се справи с авторитетното ръководство на деноминациите, режимът започва успешно подмяната му с лоялни нему, не толкова компетентни, по-послушни, лесно манипулируеми, морално корумпирани и без ръководни умения хора. През 1950–1951 г. методистите са принудени да свикат събрание и да гласуват за свой суперинтендант предложения от режима п-р Методи Марков. След неговата смърт през 1962 г. властта назначава на негово място п-р Иван Ножаров, който е на заплата към Държавна сигурност. Тъй като Методистката църква е епископална и административно се ръководи от епископ, на п-р Ножаров е дадена титлата „епископ“. И Марков, и Ножаров не са методисти. И двамата са послушно оръдие в ръцете на властта, затварят църкви и разпродават църковни имоти. В редица свои писма до Комитета по вероизповеданията Ножаров не само, че не се възпротивява на отчуждаването на методистки имоти, но се оплаква единствено, че от години не е получавал компенсация за отчуждените и наеми от дадените под наем имоти.14 Получените пари са използвани за изплащане на неговата заплата, която сам си е определил – трикратно по-голяма от тази на назначените в страната пастори. Провеждането на годишни конференции не е разрешено, което лишава Методистката църква от регламентирания ѝ по дисциплина начин на управление и планиране.
Б) Клирици и миряни.
Както вече споменах, по време на пасторските процеси седем ме-
тодистки пастори получават присъди, а други четирима са задържани и пратени в лагери без присъда (Кирил Йотов, Марин Глухаров, Никола Пулев и Васил Маринов). Животът на семействата на хвърлените в за- твора пастори не е лек: биват интернирани (семействата на Янко Ива- нов и Георги Сивриев), лишени от работа и от купони за храна (Марта Илиева), децата им се сблъскват с проблеми в училище, отказван им е прием в добри училища, а на болните се отказва прием в санаториум.15 В средата на 60-те години всички пастори, освободени вече от затвора, се сблъскват с трудности в качеството си на бивши политически затвор- ници – трудно си намират работа (предимно черна) и едва свързват двата края. Забранено им е да работят като пастори. По-късно някои
14 АБЕМЦ (Писма) – необработен.
15 По разкази на потърпевши членове на пасторските семейства.
125
от тях биват оставени да работят в отдалечени от столицата църкви, но са следени отблизо (Илия Илиев, Никола Пулев, Симеон Попов).
Всеки един пастор трябва да бъде регистриран и одобрен от Ко- митета по вероизповеданията. Имената и данните им се изпращат, поверително, в Държавна сигурност.16 Имената на всички ангажирани в църквата служители също трябва да бъдат предадени. В по-късните години много църковни членове отказват да поемат каквато и да било работа в църква или понякога изпълняват дейностите си, настоявайки имената им да не бъдат записвани. Вместо това бива давано името на пастора, тъй като и без друго вече фигурира в списъка на Държавна сигурност.
По време на пасторските процеси са осъдени и четирима активни миряни (Стоян Бочев и синът му Стефан Стоянов Бочев, Самуил Василев и брат му Васил Петров Василев), а семействата им са интернирани (на Симеон Василев и Стоян Бочев). През годините ефективните пастори и работници – миряни биват заменяни от Комитета и принудително премествани на други места, „където ще нанесат по-малко вреди“. В ня- кои случаи се предприемат различни „ограничаващи“ мерки. Активни църковни членове и пастори често биват привиквани на „разговор“ от служители на Държавна сигурност, по време на които им се оказва на- тиск, за да станат доносници и информатори. Някои биват заплашвани и с интерниране. Правят се обиски на домове, за които има сигнали, че укриват контрабандна духовна литература.
В) Мисионерска дейност.
В няколкото статии за работата на мисионерите дейността им
винаги е описвана като целенасочени опити за прокарване на амери- канско влияние и интереси в ущърб на българския народ. Със затва- рянето на Ловешкото девическо училище мисионерките, ръководещи училището, са принудени да напуснат страната. Мисионерската дейност по време на комунистическия режим се ограничава в контрабандното изпращане на християнска литература и материални помощи от чужби- на, предимно за пасторски семейства. Много активна в това отношение е Ирмгард Прач, съпруга на последния супер интендант преди и по време на Втората световна война Алфонс Прач.17
16 АМВнР, ф. 9, оп. 28, а.е. 805.
17 Многобройни писма-доклади от Ирмгард Прач, намиращи се в Централния архив на Централната конференция на Обединената методистка църква за централна и южна Европа, Цюрих. Преп. Алфонс Прач е германец, заемал поста на върховен надзирател
126
Повсеместната атака над Методистката църква е изключително успешна, подпомогната до голяма степен от структурата и начина на управление на църквата и с активното участие на Методи Марков и Иван Ножаров. Съгласно „Справката за появата и развоя на Евангел- ската методистка църква в България“, изготвена на 24.12.1949 г. от оперативния работник на Държавна сигурност 3322, Методистката църква наброява 2375 регистрирани членове, 23 църкви, 14 пастори под наблюдение и още четирима пенсионирани пастори. В резултат на гоненията в 1990 г. са останали 3 действащи църкви с около 100–150 активни члена с трима действащи и 5–6 престарели пенсионирани пастори. От тук започна и нелеката задача за нейното възстановяване. Първият след Втората световна война кандидат за пасторско служение, изпратен да получи богословско образование, замина за Кеймбридж в края на 1991 г.