ДОКЛАД ЗА СВОБОДАТА НА РЕЛИГИЯТА
В МЕЖДУНАРОДЕН МАЩАБ – БЪЛГАРИЯ, 2022 Г.
Резюме
В конституцията се предвижда свобода на религията и на съвестта. Изповеданията могат да практикуват религията си, без да се регистрират, но регистрираните
вероизповедания се ползват от финансови и други предимства и получават правна защита. По конституция Източното православие е признато за „традиционна“ религия в държавата, а законът освобождава Българската православна църква (БПЦ) от изискването за регистрация. Има общини, в които чрез наредби се
забраняват различни религиозни дейности на нерегистрираните вероизповедания.
През април Върховният касационен съд отмени присъдите на 12 мюсюлмани от ромски произход, осъдени през 2021 г. за оказване на подкрепа на ИДИЛ и
проповядване на салафизъм (и по други обвинения) и върна делото на
Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане. Според мюсюлмански лидери Столична община отново е отхвърлила исканията им за изграждане на нова джамия. От „Свидетели на Йехова“ посочиха общини с наредби, които
продължават да ограничават дейността им, а местните власти във Варна
продължиха да възпрепятстват изграждането на Зала на царството на „Свидетели на Йехова“, въпреки решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и писмо за подкрепа от българското правителство. През февруари Върховният касационен съд потвърди иска на Международното мисионерско дружество „Църква на адвентистите от седмия ден – реформаторско движение към генералната конференция на международното мисионско общество“ за
реституция на земя в София, като отмени предишните решения на по-долните
инстанции. От Главното мюфтийство съобщиха за продължаващи проблеми при предявяването на искове по реституционни дела, а през юни изразиха загриженост след пожар в джамия с историческо значение, като посочиха, че правителството не е успяло да я стопанисва по подходящ начин, и призоваха за нейното
възстановяване. През февруари кметът на София Йорданка Фандъкова за пореден път отмени ежегодното шествие в чест на Христо Луков (лидер на пронацистка
организация от 40-те години на ХХ век) с помощта на процедурни основания, след като градската управа не можа да забрани събитието по законов път, въпреки че
организаторите му успяха да проведат демонстрация под друг надслов. През
ноември правителството утвърди като постоянна длъжността национален координатор за борба с антисемитизма и определи заместник-министъра на
външните работи Велислава Петрова за нов национален координатор.
Антисемитска реторика продължи да се появява редовно в коментари онлайн и в сайтове в социалните мрежи, в статии в онлайн медии и в масовата преса.
На обществени места имаше антисемитски графити, включително свастики и обиди. Еврейската неправителствена организация (НПО) „Шалом“ съобщи за случаи на антисемитска реч на омразата в интернет, включително многобройни антисемитски коментари след публикация през септември, в която се твърди, че евреи били отговорни за историческо събитие от 14-и век. От „Шалом“ съобщиха също така за продължаващи прояви на вандализъм на еврейски гробища и паметници. От „Свидетели на Йехова“ съобщиха за случаи на тормоз и заплахи от страна на обществеността, които те обясняват с възобновяването на дейността си в присъствена форма след двегодишно прекъсване поради ограниченията, свързани с COVID-19. Във Варна трима души извършиха физическо посегателство над представител на „Свидетели на Йехова“, който се опитвал да възпре инцидент, свързан с тормоз срещу трима членове на вероизповеданието, извършващи прозелитизъм.
Посланикът на САЩ и други служители на посолството редовно се срещаха с ресорни държавни служители, включително от Дирекция „Права на човека“ към Министерството на външните работи (МВнР), Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет, Службата на омбудсмана, Комисията за защита от
дискриминация и местните власти, за да обсъждат случаи на дискриминация по религиозен признак, тормоз над религиозни малцинства, както и техните усилия за насърчаване на междуконфесионалния диалог. Служители на посолството
редовно се срещаха с религиозни групи и подкрепяха усилията на гражданското общество за насърчаване на толерантност и стимулиране на
междуконфесионалния диалог. През май посланикът и други представители на посолството се присъединиха към „Шалом“ и кмета на София, за да премахнат антисемитски графити от обществени фасади, а през юни посланикът обсъди
зачитането на религиозния плурализъм с депутати от Народното събрание.
Раздел I. Демография на вероизповеданията
По оценка на правителството на САЩ населението на страната е 6,9 милиона
(приблизителни данни към средата на 2022 г.). Според данните от преброяването от 2021 г. (най-актуалното към момента) 69,5 на сто от населението се определят като източноправославни християни, повечето принадлежащи към БПЦ.
Преброяването установи като втора по големина религиозна група мюсюлманите, съставляващи приблизително 10,7% от населението. Близо 95% от мюсюлманите съобщават, че са сунити; повечето от останалите са шиити, като има и малък брой ахмадийци, съсредоточени в Благоевград. Протестантите, включително от Съюза
на евангелските конгрешански църкви, Съюза на евангелските баптистки църкви и Съюза на евангелските петдесятни църкви са 1,4 %, следвани от католиците (0,7 %), една десета от които са от източен обред. Православните християни от Арменската апостолическа православна църква (ААПЦ), евреите, „Свидетели на Йехова“,
членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (Църквата на Исус Христос) и други групи заедно съставляват 0,4 % от населението. Според данните от преброяването 5,1 % от анкетираните нямат религия, 4,7 % са атеисти, 4,4 % не знаят своята религия, а 8% не са посочили такава.
Някои религиозни малцинства са концентрирани по географски признак. Много мюсюлмани, включително етнически турци, роми и помаци (потомци на българи славяни, приели исляма по време на османското владичество) населяват Родопите по протежение на южната граница с Гърция и Турция, както и североизточната част на страната. Според данните от преброяването най-много католици живеят в Пловдив, София и Плевен и околностите им. В преобладаващата си част немногобройните общности на евреите и арменците живеят в София, Пловдив и по черноморското крайбрежие. Протестантите населяват широко разпръснати райони, но са по-многобройни в районите с голямо ромско население, тъй като над 66 % от протестантите са роми. Градското население е предимно християнско, докато повечето мюсюлмани живеят в селските райони.
Раздел II. Състояние на зачитането на свободата на религия от държавата
Правна рамка
Конституцията постановява, че свободата на съвестта и изборът на
вероизповедание или атеистични възгледи са ненакърними, забранява
дискриминацията по религиозен признак и задължава държавата да съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните
вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. В нея се посочва, че не се допускат никакви ограничения на изповядването на която и да е религия, освен в случаите, когато то би било насочено срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други
граждани. В нея се посочва също така, че религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в конституцията и законите. Конституцията предвижда отделяне на религиозните институции от държавата и забранява създаването на политически партии на религиозна основа или на организации, които подбуждат религиозна вражда, както и използването на верски убеждения и религиозни институции и общности за политически цели. Не
се допускат никакви привилегии, основани на религиозна идентичност.
Конституцията посочва източноправославното вероизповедание като „традиционна“ религия в Република България. По закон БПЦ е конституирана като правен субект, освободен от задължението за съдебна регистрация, което е в сила за всички останали религиозни групи, желаещи да получат правен статут.
Наказателният кодекс предвижда до три години лишаване от свобода за извършители на нападения срещу отделни лица или групи от хора на основата на тяхната религиозна принадлежност. Подбудителите и водачите на такива
нападения могат да получат присъда до шест години лишаване от свобода.
Лицата, които пречат на отделни граждани да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, както и принуждаващите други лица да участват в религиозни обреди и служби, могат да получат присъда до една година лишаване от свобода. Нарушаването на свободата на дадено лице или група хора да придобиват или изповядват религиозно убеждение се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. Ако нарушението е извършено от юридическо лице, глобата може да бъде в размер от 500 до 5000 лв.
За да бъдат законово признати на национално равнище, вероизповеданията (с изключение на БПЦ) трябва да имат регистрация в Софийски градски съд.
Заявленията трябва да съдържат: наименование и официален адрес на
вероизповеданието; описание на неговите религиозни убеждения и
богослужебни практики, организационна структура и структурни звена, ред за управление, органи и мандатност; списък на официалните представители и реда за тяхното избиране; реда за свикване на събрания и вземане на решения; както
и информация относно финансите и имуществото му и процедурите за прекратяване на дейността му и за обявяването му в ликвидация. По искане на съда Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет предоставя експертно становище по регистрацията. Подалите заявление за регистрация са длъжни да уведомят Дирекция „Вероизповедания“ в седемдневен срок от получаването на съдебното решение относно тяхната регистрация. Подалите заявление за регистрация имат право да обжалват решения за отказ на регистрация пред Софийския апелативен съд, а впоследствие – пред Върховния касационен съд
(най-висшата съдебна инстанция в страната). По закон от местните клонове на регистрирани вероизповедания не се изисква да подадат заявление за
официална регистрация в местния съд, а само да уведомят местните власти, които да ги впишат в регистър. Законът забранява регистрирането на различни религиозни групи под едно и също наименование в едно и също населено място. Дирекция „Вероизповедания“ или прокурор може да сезират съда с искане за отмяна на регистрацията на дадено вероизповедание на основание системни нарушения на закона. Освен БПЦ има 212 регистрирани вероизповедания.
Регистрираните вероизповедания са длъжни да водят регистър на духовенството и служителите си, да осигуряват на Дирекция „Вероизповедания“ достъп до регистъра и да издават удостоверение на всеки свещенослужител, който трябва да го носи със себе си като доказателство, че представлява съответното
вероизповедание. Чужденци, които са членове на регистрирани
вероизповедания, могат да получат разрешения за продължително пребиваване,
но за да бъде позволено на чужденец да води богослужение по време на
престоя си, религиозната група трябва да уведоми предварително Дирекция „Вероизповедания“.
Законът задължава държавата да осигурява финансиране за всички регистрирани вероизповедания въз основа на броя на самоопределилите се техни
последователи при последното преброяване – в размер на 10 лв. на човек за групите, съставляващи повече от 1% от населението, и в различни размери за
останалите.
Регистрираните вероизповедания имат право да извършват богослужения; да поддържат финансови сметки; да притежават собственост, като молитвени домове и гробища; да предоставят здравни, социални и образователни услуги; да бъдат
освободени от данък върху недвижимите имоти и други данъци; както и да участват в търговски предприятия. Законът позволява на регистрираните
вероизповедания да издават, внасят и разпространяват религиозни медии; в него не се разглеждат правата на нерегистрирани вероизповедания по отношение на такива медии.
Нерегистрираните вероизповедания имат право да осъществяват религиозна дейност, тъй като няма закон, който да забранява това, но не се ползват от привилегиите, предоставени по закон на регистрираните групи, като например достъп до държавно финансиране и право да притежават имущество, да откриват финансови сметки на свое име, да поддържат училища и болници, да бъдат
освободени от данък върху недвижимите имоти и да продават вещи, свързани с богослужебната дейност.
Законът не ограничава прозелитизма от страна както на регистрираните, така и на нерегистрираните вероизповедания. Чрез някои местни наредби обаче се налагат ограничения върху определени дейности на вероизповеданията. Някои общини, сред които Кюстендил, Марица, Плевен, Разград, Сливен и Варна, забраняват на нерегистрирани вероизповедания да извършват каквито и да е религиозни дейности. Наредбите в Кюстендил, Марица, Плевен и Шумен забраняват
извършването на религиозна пропаганда по домовете, а тези в Кюстендил и Марица ограничават религиозната агитация на улицата и разпространението на религиозна литература без разрешително. Наредбата в Кюстендил продължи да бъде в сила въпреки определението от 2018 г. на Върховния административен съд, което обявява наредбата за противоконституционна. Община Бургас забранява на нерегистрираните вероизповедания носенето на религиозно облекло и символи.
Някои общини забраняват религиозните дейности в културни институти, училища и домове за младежи и деца.
Законът ограничава носенето на обществени места на облекло, покриващо лицето, като предвижда глоба от 200 лв. за първо нарушение и 1500 лв. за повторно нарушение.
Законът предвижда, че всяко дете има „право на закрила срещу въвличане“ в религиозни дейности, както и че отношението на деца до 14 години към
религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години – по съгласие между тях и родителите или попечителите им. Когато такова съгласие не се постигне, младежът може да се обърне за решаване на спора към съответния районния съд.
По закон държавните училища на всички равнища имат право, но не и задължение да преподават историческите, философските и културните аспекти на религията и да запознават учениците с нравствените ценности на различните вероизповедания като част от основната учебна програма. Във всяко училище може да се преподава предмет по религия на което и да е регистрирано вероизповедание като част от
свободно избираемата учебна програма по желание на поне 13 ученици и при наличие на учебници и преподаватели. Министерството на образованието и науката одобрява учебното съдържание на тези специални курсове по религия и осигурява учебници за тях. Ако дадено държавно училище не е в състояние да
заплаща на преподавател по вероучение, то има право да приеме финансово спонсорство от частен дарител или да ползва учител от регистрирано
вероизповедание. Законът също така позволява на регистрирани
вероизповедания да поддържат свои училища и висши учебни заведения, при условие че те отговарят на държавните стандарти за светско образование.
Комисията за защита от дискриминация е независим държавен орган, натоварен с предотвратяването на и защитата от дискриминация, включително по религиозен признак, и с осигуряването на равни възможности. Тя функционира на принципа
на граждански съд, който се произнася по жалби за дискриминация, като не
събира такса за услугите си. Решенията на комисията може да се обжалват пред административните съдилища. След като приеме даден случай, комисията го възлага на състав, който след това го разглежда в открито заседание. Ако установи дискриминация, комисията може да наложи глоба в размер от 250 до 2000 лв. При повторно нарушение комисията може да удвои размера на глобата. Районните съдилища също могат да разглеждат граждански дела, свързани с дискриминация по религиозен признак.
Със закон е създадена институцията на независим омбудсман, изпълняващ функциите на обществен застъпник на граждани, които смятат, че държавните или общинските власти или доставчици на обществени услуги са нарушили чрез
действие или бездействие техните права и свободи, включително тези, свързани с религията. Омбудсманът може да изисква информация от властите, да
посредничи при разрешаването на спорове, да прави предложения за прекратяване на съществуващи практики, да сезира прокуратурата и да иска от Конституционния съд да отмени законови разпоредби като
противоконституционни.
Наказателният кодекс предвижда до три години лишаване от свобода за
образуване на „политическа организация на религиозна основа“ или използване
на църквата или религията за разпространяване на пропаганда против държавната власт или нейните мероприятия.
Наказателният кодекс забранява проповядването и подбуждането към
дискриминация на религиозна или друга основа, към насилие или омраза
„чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин“, както и религиозно мотивирано
насилие или увреждане на имущество. Всяко от тези престъпления се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и глоба от 5 000 до 10 000 лв.,
както и с „обществено порицание“. Проповядването на „фашистка или друга антидемократична идеология“ се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до 5 000 лв. Съдилищата са определяли в свои решения, че нацизмът
попада в обхвата на „антидемократичните идеологии“. Оскверняването на
религиозни символи или обекти, включително молитвени домове или гробове, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от 3 000 до 10 000 лв.
Законът предвижда реституция на недвижими имоти, конфискувани по време на комунистическата епоха; съдилищата прилагаха закона и по отношение на искове за възстановяване на собственост, отнета по време на Холокоста.
Законът позволява на вероизповеданията да отложат до 2029 г. плащането на непогасени задължения към държавния бюджет (например за социалноосигурителни плащания или за сметосъбиране или други общински услуги), натрупани преди 31 декември 2018 г.
България е страна по Международния пакт за граждански и политически права.
Практики на държавата
През април Върховният касационен съд (най-висшата съдебна инстанция в страната) отмени присъдата на Пловдивския апелативен съд, постановена през 2021 г. срещу 12 мюсюлмани от ромски произход по обвинения в оказване на
подкрепа на ИДИЛ, подпомагане на чуждестранни бойци, пропагандиране на салафизъм (определян от държавата като антидемократична идеология) и подбудителство към война, като върна делото на Окръжния съд в Пазарджик за ново разглеждане. Върховният касационен съд разкритикува апелативния съд за декларативното твърдение, че подсъдимите са проповядвали религиозна нетърпимост към онези, които не изповядват салафизъм , без да конкретизира и анализира използваните от тях изрази, подбуждащи към религиозна омраза, както и за „цитирането и повтарянето на свидетелски показания“, вместо извеждането
на заключение за фактическата обстановка. През май Окръжният съд в Пазарджик прекрати съдебното производство и върна делото на местната прокуратура за отстраняване на процесуални нередности.
В края на годината прокурор от Софийския окръжен съд обжалваше оправдателната присъда на Районния съд в Самоков срещу пастор Николай
Василев от Божията църква в България, когото властите обвиниха през 2020 г., че е провел великденско богослужение в нарушение на забраната за публични
събирания, свързана с COVID-19. Висящо бе и административното производство, образувано в Районния съд в Самоков относно глоби, наложени на други служители на Божията църква в България за участието им в същото събитие.
От „Свидетели на Йехова“ посочиха като неравно прилагането на ограничения върху религиозните им практики от страна на общините чрез дискриминационни разпоредби. През юни Община Плевен отмени наредбата си, забраняваща
„религиозната агитация“ на обществени места чрез разпространението на
брошури. От „Свидетели на Йехова“ заявиха, че решение на Върховния
административен съд от 2021 г., според което наредба на Община Шумен,
ограничаваща религиозната пропаганда по домовете, не нарушава конституцията на страната, води до риск последователите им да бъдат подложени на
дискриминация и агресия. В края на годината продължаваше да няма решение по жалбата пред ЕСПЧ от ноември 2021 г., в която вероизповеданието посочва, че наредбата е в пряко нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.
След две години без инциденти, от „Свидетели на Йехова“ съобщиха за негативна кампания срещу техни представители във Варна от страна на политическа партия „Възраждане“ (описвана от неправителствени организации като
ултранационалистическа партия) след възобновяването на публичната
прозелитична дейност на „Свидетели на Йехова“ при отмяната на ограниченията, свързани с COVID-19. На 28 юли четирима представители на „Възраждане“, сред които и Георги Георгиев (член на Общинския съвет във Варна), се приближили до двама свидетели на Йехова, споделящи религиозна литература, и оспорили
правото им да извършват прозелитизъм. Те заснели инцидента и го публикували в интернет. Същия ден Георгиев произнесъл реч по време на заседание на
Общинския съвет и изразил съмнение относно законността на „Свидетели на Йехова“ в страната, като призовал местната власт да отнеме разрешителните им да използват колички с литература по улиците. От „Свидетели на Йехова“ съобщават, че впоследствие градската управа отхвърлила искането им за подновяване на изтеклите разрешителни.
В годишния си доклад за 2022 г., публикуван през ноември, от „Свидетели на Йехова“ посочват, че 44 общини имат наредби, ограничаващи религиозните дейности. Други източници посочиха, че тази констатация се основава на
информация отпреди четири-пет години и че оттогава някои общини са се отказали от тези ограничения доброволно или в резултат на съдебни дела, докато други са въвели ограничения. По данни на „Свидетели на Йехова“, от тяхна страна се
обжалват повече от 30 акта за нарушение на тези общински наредби, с които са им били наложени глоби. От „Свидетели на Йехова“ продължиха да твърдят, че
законовото изискване за предоставяне на държавата имената и информацията за контакт на всички свещенослужители нарушава свободата на необявяване на религиозна принадлежност, предвидена в конституцията, както и в
законодателството на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека.
През декември ЕСПЧ постанови, че правителството е нарушило правото на свобода на религията на евангелското вероизповедание през 2008 г., когато Община Бургас издала циркулярно писмо до училищните ръководства в града, в което
евангелските християни са описани като „опасни религиозни секти“, водещи
участващите в тях до „психологически разстройства“. Съдът постанови правителството да изплати по 2 500 евро на индивидуалните ищци и по 3 000 евро на сдруженията ищци. До края на годината правителството не бе извършило плащанията.
Според Главното мюфтийство Столична община е продължила да отхвърля (на
непрозрачни според мюфтийството основания) искането му за изграждане на нова джамия. Главният мюфтия Мустафа Хаджи заяви, че през годината е повдигал въпроса на няколко срещи с кмета на София Фандъкова, включително през март и октомври, но до края на годината общината не бе предоставила никаква
информация за причините, поради които градската управа продължава да
отхвърля молбите за строеж.
От Главното мюфтийство съобщиха, че продължават да търсят начини за постигане по съдебен ред на признаването си за правоприемник на мюсюлманските
религиозни общности, съществували до 1949 г., с цел възстановяване на
собствеността върху имоти, включително джамии, училища, бани и гробище, отнети им от предишното комунистическо управление. Въпросът е усложнен от
правен спор между Мюсюлманското изповедание (ръководено от главния
мюфтия) и Мюсюлманското сунитско ханефитско изповедание относно законния правоприемник на организацията, представлявала мюсюлманите преди 1949 г. До постановяване на решение относно законния правоприемник на мюсюлманските религиозни общини някои съдилища дадоха ход на реституционните дела, заведени от Главното мюфтийство след години прекъсване. През август
Окръжният съд в Разград отхвърли иска на Главното мюфтийство за реституция на централната джамия „Ибрахим Паша“ в Разград, като отказа да признае мюфтийството за доказан правоприемник.
През юни от Главното мюфтийство изразиха силно безпокойство във връзка с неотдавнашния пожар в историческата „Куршум джамия“ в Карлово, който
унищожи дървената ѝ входна врата. В съобщение за пресата мюфтийството изрази съжаление, че местната власт и Министерството на културата са стопанисвали
знаковата джамия много лошо (според мюфтийството), и отново призова за нейното възстановяване. На 20 декември Пловдивският апелативен съд отхвърли иска на Главното мюфтийство, заведен през 2012 г. срещу община Карлово,
относно собствеността на джамията поради невъзможност за реституиране на публична общинска собственост. Съдът обаче потвърди, че мюсюлманското
вероизповедание е законен правоприемник на мюсюлманската община,
притежавала джамията преди 1944 г.
През февруари Върховният касационен съд отмени решенията на по-долните съдебни инстанции, отхвърлящи иск на Международното мисионерско дружество „Църква на адвентистите от седмия ден – реформаторско движение към генералната конференция на международното мисионско общество“ за
реституция на земя и част от постройка върху нея в София. След като установи, че спорният поземлен парцел не е бил правилно идентифициран като уникален
поземлен имот и че по-долните съдебни инстанции са пренебрегнали иска на
вероизповеданието по отношение на постройката, Върховният касационен съд върна делото на Софийския градски съд за преразглеждане.
През февруари Министерството на правосъдието изпрати писмо до Община Варна, в което представи план за действие за изпълнение на решение на ЕСПЧ от 2020 г., съгласно което възпрепятстването на изграждането на Зала на царството [на „Свидетели на Йехова“] от страна на градската управа на Варна е в противоречие с правилата на Европейската конвенция за правата на човека. С решението бяха отменени актовете на местните съдилища и на общината, отказващи разрешение на „Свидетели на Йехова“ да изградят молитвен дом във Варна. От „Свидетели на Йехова“ съобщиха, че до края на годината, въпреки указанията на министерството, местната власт във Варна продължавала да възпрепятства опитите на
вероизповеданието да започне строителни работи.
В свободно избираемата учебна програма в националната система от държавни училища продължаваха да се предлагат три програми по предмет религия в различните образователни степени: една по православно християнство, една по ислям и една по благонравие (за неконфесионално обучение), разработена от протестантската неправителствена организация „Библейска лига“. Имаше
одобрени официални учебници за учениците от първи до дванадесети клас по православно християнство и ислям, както и учебници по неконфесионално религиозно обучение от първи до четвърти клас.
Главното мюфтийство и ОЕЦ продължиха да изразяват опасения, че неминуемо ще трябва да затворят своите религиозни академии, тъй като не разполагат с ресурси, за да изпълнят законовите изисквания за привеждане на академиите в съответствие с университетските стандарти, като например хабилитиран
преподавателски състав за поне 70 % от курсовете, подходящи помещения, библиотека и изследователски центрове.
През август от „Б’ней Б’рит България“ излязоха с декларация, в която се обявиха против предварителното решение на Столична община за издигане на паметник на бившия кмет на София Иван Иванов, заемал този пост от 1934 до 1944 г., като се позоваха на факта, че той подкрепял нацистка Германия и нейната идеология.
На 12 февруари, минути преди планираното му начало, кметът на София Йорданка Фандъкова отмени т.нар. „Луковмарш“ в чест на генерал Христо Луков (лидер на Съюза на българските национални легиони – антисемитска и пронацистка
организация от 40-те години на ХХ век). При отмяната на шествието кметът се позова на потенциалния риск за обществения ред поради планираното застъпване на шествието с няколко спортни прояви. В очакване на такъв развой – предвид предходната кметска отмяна на шествието през 2021 г., след като то вече бе
започнало – членове на организиращата го група Български национален съюз „Еделвайс“ си издействаха разрешение от общината за протести срещу
покачващите се цени на три места в града, които те използваха като отправни точки за три отделни шествия, в крайна сметка събирайки от трите места около 450
участници за възпоменателна церемония в къщата на Луков. През 2021 г.
приблизително 50 участници се включиха в подобна церемония в къщата на Луков. Посетители, които наблюдатели описват като екстремисти с десни убеждения от
Франция, Германия, Северна Македония и Сърбия, участваха в шествието заедно с местните участници. Както управляващите, така и опозиционните партии, сред които „Продължаваме промяната“, Българската социалистическа партия, „Демократична България“, „Граждани за европейско развитие на България“ и „Движение за права и свободи“, НПО, международни организации и
дипломатически мисии осъдиха шествието. През април Софийският апелативен
съд потвърди първоинстанционното решение, с което бе отхвърлен опитът на
прокуратурата да прекрати регистрацията на организатора на шествието. Съдът
постанови, че прокурорът не е представил доказателства за подбуждане на етническа, расова и религиозна вражда или друга противоконституционна дейност.
Въпреки законовата забрана за проповядване на фашистки или други антидемократични идеологии, властите рядко прилагаха закона, а сувенири с нацистки символи се предлагаха в туристическите райони в страната. През
септември неправителствената организация „Шалом“ публикува информация в социалните мрежи, изразявайки благодарност към инспектората по образованието в София за инициативата му да се почистят свастики и обидни графити от фасади в квартал „Яворов“ в непосредствена близост до училища и детски градини.
През юни Народното събрание одобри компенсации за увеличените разходи за електрическа енергия, като отпусна пет милиона лв. на БПЦ и 800 000 лв. на Мюсюлманското изповедание, но не отпусна никакви средства на други
регистрирани вероизповедания.
На регистрирани вероизповедания бяха отпуснати 45,64 млн. лв. от държавния бюджет за текущи разходи, включително за заплати на служители и духовници, образователни дейности и поддръжка на гробища, както и за капиталови инвестиции като изграждане и поддръжка на религиозни обекти и свързани с това разходи, в сравнение с 2021 г. , когато бяха отпуснати 42,65 млн. лв. От тези 45,64 млн. лв. 39,37 млн. бяха за БПЦ; 5,77 млн. лв. – за мюсюлманската общност;
200 000 лв. – за Католическата църква; 160 000 лв. – за протестантските
вероизповедания; и по 70 000 лв. – за ААПЦ и еврейската общност. Останалите регистрирани вероизповедания не получиха държавно финансиране. За пореден път от ОЕЦ заявиха, че протестантите не са получили полагащия им се дял от държавното финансиране, вероятно защото според Дирекция „Вероизповедания“ те не са били представлявани от единна организация, въпреки че броят им
надхвърля 1% от населението. Вместо да разпредели наведнъж субсидията, предназначена за протестантите, Дирекция „Вероизповедания“ я задържа като разпределяше части от нея (обикновено само за строителство и ремонти) на което и да е протестантско вероизповедание, което подаде молба.
През април по време на Рамазан президентът Румен Радев беше домакин на ифтар за множество вероизповедания, включително Българската православна църква, Мюсюлманското изповедание, ОЕЦ, Католическата екзархия, Централния израилтянски духовен съвет и Арменската апостолическа църква, което според него символизирало „добрата воля, доброто разбирателство и сътрудничеството между религиозните общности“ и допринасяло за междурелигиозния и междуинституционалния диалог. През април президентът се срещна с лидери на
еврейската общност, което по негови думи изразявало „уважението му към религиозната традиция на всички наши сънародници“, и отправи най-добри пожелания за Пасха.
През април от „Шалом“ изразиха „силна загриженост“ за антисемитски и антиизраелски лозунги, издигнати на демонстрация, организирана от партия „Възраждане“, в които звездата на Давид се сравнява със свастика.
На 2 ноември служебното правителство прие решение за създаване на
национален координатор за борба с антисемитизма като постоянна длъжност, възложена на заместник-министър на външните работи, определен от министъра. Решението замени предишното от 2017 г., според което координаторът беше определян поименно, създавайки периоди на липса на координатор по време на служебните правителства. По-късно през същия месец правителството назначи заместник-министъра на външните работи Велислава Петрова за нов координатор.
По случай Международния ден в памет на жертвите на Холокоста на 27 януари Министерският съвет излезе с изявление, в което отдаде признание към
обществото, православната църква и политиците за предотвратяването на
депортирането на местни евреи в нацистките концентрационни лагери.
Председателят на Народното събрание Никола Минчев отбеляза ролята на 43-ма депутати в защитата на еврейската общност по време на Втората световна война.
България е член на Международния алианс за възпоменание на Холокоста.
Раздел III. Състояние на зачитането на свободата на религия от обществото
Антисемитска реторика продължи да се появява редовно в социалните мрежи, както и в коментари към статии, публикувани в медиите онлайн. „Шалом“ и други лидери на еврейската общност съобщиха за тенденция на нарастване на
антисемитските изказвания и конспиративните теории в интернет, както и на антисемитски и ксенофобски политически изявления, графити и прояви на
вандализъм срещу имуществото на еврейската общност.
През септември от „Шалом“ сезираха главния прокурор за публикация във Фейсбук, в която се твърди, че евреин е предал средновековната столица на страната Велико Търново, като отворил градските порти и позволил падането на града под османска власт през 14 век. Публикацията бе споделена хиляди пъти от читатели, добавили стотици антисемитски коментари. Полицията привика автора
и му отправи предупреждение да се въздържа от подобни публикации, след което профилът във Facebook изчезна и няма последващи публикации.
Лидерите на еврейската общност за пореден път изразиха загриженост във връзка с периодичните прояви на вандализъм срещу еврейски гробища и паметници.
През март представители на „Шалом“ откриха изпочупени надгробни плочи в еврейското гробище в София. Столична община и гробищната администрация ремонтираха и възстановиха повредените гробове, като начислиха разходите за това на охранителната фирма, отговаряща за обекта. До края на годината
полицията не беше установила извършителя.
През януари новинарският сайт Pik.bg поднесе извинения на д-р Александър Оскар, офталмолог и председател на „Шалом“, след като му бе отправило лъжливи обвинения за присвояване на пари от националната здравноосигурителна каса. Обвиненията бяха съпроводени със засилен антисемитизъм в социалните медии, насочен както към д-р Оскар, така и към еврейската общност.
През март момче застана пред охранителна камера в Софийската синагога и отдаде нацистки поздрав, викайки: „Да живее Хитлер! Смърт на евреите!“. След като полицията установи самоличността на момчето, майка му обяснила, че един от приятелите му го бил убедил да стори това срещу пет лeвa.
След две години без инциденти по време на пандемията от COVID-19, от „Свидетели на Йехова“ съобщиха за случаи на агресия и тормоз срещу техни членове във Варна. На 6 юли един мъж според съобщенията е тормозил три жени от „Свидетели на Йехова“, извършвали прозелитична дейност на улицата. Друг от „Свидетели на Йехова“, Андрей Лезин, пристигнал на мястото и се опитал да овладее ситуацията, но двама мъже се присъединили към първия, нападнали и ударили Лезин в лицето и се опитали да нападнат една от жените, като плиснали течност в лицето ѝ и се опитали да я ударят, преди тя да успее да избяга. До края на годината полицията във Варна не бе задържала никого във връзка с жалбата, подадена след инцидента от „Свидетели на Йехова“.
От Главното мюфтийство съобщиха за обидни графити, изрисувани със спрей върху джамията в Казанлък през април.
На 11 февруари районният мюфтия на Пловдив Танер Вели отново бе домакин на ежегодното „Кафе на толерантността“, което събра представители на мюсюлманската, християнската и еврейската общност, представители на местната власт, чуждестранни дипломати и представители на гражданското общество. Според прессъобщението на мюфтийството събитието отбелязва погрома над местната Джумая джамия през 2014 г. и е замислено като знак на взаимно
зачитане и толерантност между хора с различни религиозни убеждения и за
отправяне на послание за надежда, „че ще бъдем заедно в хубави и ще се
подкрепяме в лоши времена“.
През януари в болница „Д-р Братан Шукеров“ в Смолян бе открита стая за молитва за мюсюлмани, създадена със средства и дарения на болницата. Районният мюфтия на Смолян Неджми Дъбов благодари на ръководството на болницата за инициативата, като подчерта, че е нея има и стая за молитва за християни.
Националният съвет на религиозните общности в България (НСРОБ), сред чиито членове са представители на БПЦ, мюсюлманската, евангелската протестантска, католическата, арменската и еврейската общност, продължи да служи като
платформа за организиране на съвместни събития от най-големите
вероизповедания и за отстояване на обща позиция по религиозни въпроси,
например във връзка със законодателни предложения, политически изявления и действия на други лица, както и по въпроси, отнасящи се до религиозно мотивиран вандализъм. Според сведения, предоставени от членове на НСРОБ, и публични съобщения за неговата дейност БПЦ е участвала в дейността на НСРОБ само
понякога. На 15 май НСРОБ проведе петия ежегоден Празник на религиите в
партньорство със Столична община, организирайки концерт на изпълнители от различни религиозни общности, изложби и обиколка на различни молитвени домове в София.
Раздел IV. Политика и ангажираност на правителството на САЩ
Посланикът на САЩ и други служители на посолството провеждаха редовни дискусии с представители на Дирекция „Права на човека“ към Министерството на външните работи (МВнР), Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет, Службата на омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация и местните власти във връзка със случаи на дискриминация по религиозен признак, тормоз
над религиозни малцинства и инициативи за насърчаване на
междуконфесионалния диалог. Служители на посолството сведоха до вниманието на МВнР конкретни примери за тормоз срещу религиозни общности, включително зачестилите инциденти срещу „Свидетели на Йехова“. От МВнР обещаха да
предприемат действия по тези случаи.
Служители на посолството се срещнаха с представители на НСРОБ, БПЦ, Главното мюфтийство, Църквата на Исус Христос, „Свидетели на Йехова“, ОЕЦ, както и на католическата, арменската апостолическа, мюсюлманската и еврейската общност
в цялата страна, за да обсъждат дискриминацията по религиозен признак в контекста на продължаващите усилия за реституция на религиозни имоти,
религиозното образование и държавното финансиране, предоставяно на
вероизповеданията. Служители на посолството се срещнаха и с представители на гражданското общество и групи за защита на правата на човека (като Българския хелзинкски комитет), за да обсъждат посочените въпроси, като и случаи на тормоз срещу религиозни групи.
На 11 април посланикът беше домакин на ифтар за представители на
междурелигиозната общност, гражданското общество и правителството, за да подчертае значението на свободата на вероизповеданието и свободата на
изразяването, както и зачитането на културното многообразие и друго
обществено многообразие. Посланикът присъства и на ифтар, организиран от президента Радев.
През май посланикът и представители на посолството се присъединиха към „Шалом“, кмета на София Фандъкова, дипломати и други доброволци, за да
премахнат изразяващи омраза графити (като свастики) от обществени фасади в центъра на София, изпращайки послание за толерантност и междуконфесионален диалог.
По време на среща в Народното събрание през юни посланикът обсъди зачитането на религиозния плурализъм и значението на утвърждаването на религиозната
свобода в световен мащаб с гостуваща делегация от Ордена „Свети Апостол
Андрей“ и представители на парламентарната Група за приятелство България – САЩ към Народното събрание.
През юли високопоставен служител на посолството се срещна с еврейската
организация „Алеф“, за да обсъди как посолството може да подкрепи младежки
дейности за борба с антисемитизма и речта на омразата. Същият служител също така разговаря с учители в рамките на семинар за насърчаване на обучение за противодействие на омразата, организиран от Института за изследване на Холокоста и правата на човека „Олга Ленгел”.
През юли и октомври служители на посолството се срещнаха с представители на Главното мюфтийство, за да обсъдят въпроси, свързани с изграждането на втора джамия в София и държавното финансиране на религиозните организации в
страната.
През октомври служители на посолството се срещнаха с представители на ОЕЦ, за да обсъдят въздействието на повишаващите се цени на енергията и липсата на финансова подкрепа от страна на Народното събрание за малцинствените религиозни групи.
На няколко срещи с „Шалом“ посланикът и служители на посолството обсъдиха нарастващата антисемитска реторика. Впоследствие посолството изрази солидарност с еврейската общност срещу религиозната дискриминация и осъди речта на омразата и нетърпимостта чрез публикации в социалните медии и
събития в цялата страна. През февруари посолството осъди „Луковмарш“ в
публично изявление, изготвено в тясно сътрудничество с МВнР и съмишленици от дипломатически мисии. През август посланикът произнесе реч на събитие в Софийската синагога, посветено на еврейското наследство, по време на което беше засегната темата за борбата с антисемитизма.