Често се изтъква огромния
брой протестантски деноминации. Цифрата, която често
се споменава, е 33 000.
Източникът на тази информация е двутомната World Chris¬t¬ian
Ency¬clo¬pe¬dia (Bar¬rett, Kurian,
and John¬son; Oxford Uni¬ver¬sity
Press). Пасажът, в който се появява
числото 33 000 е следния:
„Световноито хрситиянство се
състои от 6 големи църковно-културни блока, разделени на 300 големи
църковни традиции състоящи се от
над 33 000 различни деноминации в
238 страни (т. 1, стр. 16).
Според WCE цифрата 33 000 представя „световното християнство.”
По-наттаък WCE разбива „световното християнство” на следните широки категории:
} Независими – 22000 деноминации
} Протестанти – 9000 деноминации
} Маргинални – 1600 деноминации
} Православни – 781 деноминации
} Католици – 242 деноминации
} Англикани – 168 деноминации
WCE класифицира едва 9000 деноминации (27% от целия брой) като
протестантски. За да достигнат до 33
000 се добавят независимите, маргиналните, англиканите и 232 от православните „деноминации.”
Заедно с 23600 независими и маргинални (70% от цялото) има голям
брой групи, които трудно могат да
бъдат определени като протестантски. Те включват мормоните (122 деноминации), Свидетелите на Йехова
(229 деноминации), кристоделфийци
(21 деноминации), унитариани (29
деноминации), християнска наука
(59 деноминации), британски израилтяни (8 деноминации), групи на
благовестието на просперитета (27 деноминации), петдесятници „Само
Исус” (680 деноминации), „тайни будисти вярващи в Христос” (9 деноминации), скитащи се епископи (12 деноминации), независими несторини
(5 деноминации), окултисти (3 деноминации), спиритисти (20 деноминации), ционисти (159 деноминации),
дори „арабска радио-телевизионна
мрежа” (19 деноминации), гей/хмосексуални традиции” (2 деноминации
и католици-схизматици (435 деноминации). Това е странен еклектичен
списък.1!!!!!!!!
Не само, че мормоните, свидетелите на Йохова, „Само Исус,” унитарианите, евангелието на просперитета не са протестанти, те дори не са
християни, те имат погрешна христология. Протестантите, православните
и католиците са съгласни за това, Кой
е Христос, тези други групи имат свои
разбирания.
След това WCE описва 242 католически и 781 православни деноминации. Ако се разгледа разбивката
от тези 242 деноминации се открива
следното: католици с латински обряд,
католици византийски обряд, мелкити, копти, маронити. Т.е. WCE третира различните обряди като различни
деноминации независимо от факта,
че всички тези са в общение с Рим.
WCE дефинира „деноминация”
по следния начин:
„Oрганизирана група с център за
поклонение или общност с подобни
църковни традиции в дадена конкретна държава…чийто общности и членове носят еднакво деноминационно
име в различните области и смятат
себе си за една автономна християнска църква, различна от другите деноминации, църкви и традиции.”
Това определение обозначава като отделна деноминация всяка
християнска общност, която е църковно независима. Тази дефиницията
поставя ограничение „в дадена държава?” С други думи не може да има една
деноминация, която да съществува едновременно в САЩ и в Англия. Двете
може да са презвитериански общности, но те все пак са две различни деноминации, дори ако няма нищо, което да ги разделя. По този начин WCE
казва, че има 438 презвитериански и
647 методистки деномиации и 1017
баптистки. Освен това, независимите
баптистки общности, са преброени
като отделна деноминация, макар да
вярват в едно и също учение. Има
8142 подобни общности изброени в
WCE – баптистки, протестантски или
някакви други.
Важни са думите на ап.Павел:
„Има едно тяло и един Дух, както и
бяхте призовани към една надежда на
званието ви: един Господ, една вяра, едно
кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.”
ÁÚËÃÀÐÈß
До настоящия момент според сведения на Софийски градски съд (СГС),
с които разполага Дирекция “Вероизповедания” на МС, на територията на
РБългария са регистрирани над 142
вероизповедания.
Доктриналният профил на регистрираните вероизповедания показва,
че това не са религиозни общности с
нови учения, а по скоро отделили се
групи, които запазват доктриналната
идентичност на по-голямата религиозна общност, от която произлизат..
По отношение на веровия им профил регистрираните в страната вероизповедания условно могат да бъдат
обособени в две групи.
Първата група включва вероизпо веданията, които са представители и
проповядват доктриналните системи
на основните световните религии:
християнство (православие, католицизъм, протестантизъм), ислям, юдаизъм, будизъм и хиндуизъм.
Вероизповеданието, представящо
и проповядващо православната вяра
в България, е Българската православна църква, която до момента има изградени 4000 храмове и параклиси и
170 манастира в 3000 населени места
от общо 5336 населени места. От тях
1226 са обявени за паметници на културата.
Католическата църква в България
е изразител на другия клон на християнството – Римокатолицизма. Под
административното управление на
това регистрирано вероизповедание
са католиците от западен обряд и от
източен обряд (униати). Тя притежава 72 храма в страната и около 70 000
вярващи.
Ислямската религия в България се
представлява и проповядва от Мюсюлманското изповедание и Мюсюлманското сунитско-ханефитско
изповедание. В страната джамиите,
месчитите и текетата са 1200, а вярващите им са около 1200000.
Религиозната общност на евреите
в България проповядва ортодоксалния юдаизъм и има 17 синагоги в 17
населени места с 3-4 хиляди вярващи,
като в София са около 800.
“Диамантен път на будизма” и
вероизповедание „Будистка общност в България” са представители
на будизма в България. Разликата
е, че “Диамантен път на будизма” е
представител на т. нар. тибетски или
тантрически будизъм, а “Будистка
общност в България” – на традиционния будизъм. Последователите на
двете общности в страната не надхвърлят 150 души.
Към тази първа група регистрирани вероизповедания се числи и Арменската апостолическа православна
църква, която до момента разполага с
25 храма на територията на страната.
Броят на членовете на регистрираните вероизповедания, които представляват основните световни религии,
в процентно съотношение спрямо
общия брой членове на всички регистрирани вероизповедания в страната
до този момент съставлява 99%.
Най-голям дял от спектъра на
регистрираните вероизповедания в
страната се пада на християнските религиозни общности на протестантска
основа, които са 74 на брой или 87%
от регистрираните вероизповедания.
38 вероизповедания са петдесетни
общности, или т. нар. харизматици
което прави 45% от всички регистрирани. Днес официален правоприемник на традиционното петдесетно
движение, установило се в България
в началото на 20 в., е Съюзът на евангелските петдесетни църкви, който
е основан през 1928 г. През същата
тази година от тогавашната Петдесетна църква се отделя групата на т.
нар. тинчевисти, които споделят и
изповядват доктрината на петдесетното движение, но се различават в
практикуването на култа (богослужението). Техните събрания (служения)
протичат по-бурно и по-динамично
от традиционните петдесетни общности. Съвременен продължител на
това движение и изразител на неговата богослужебна практика са Национален алианс Обединени Божии
църкви и Българска Божия църква,
която поради вътрешно-организационни спорове относно управлението
на общността се разделя през 2005 г.
и по този начин се регистрира още
едно ново вероизповедание под името Божия църква в България.
В петдесетната общност в България се забелязва още едно течение,
което е сравнително ново в световен
мащаб. То навлиза в България след
демократичните промени през 1989
г., като през 90-те години на миналия
век отбеляза своя апогей. Характерното за него е, че богослужението протича много по-разчупено, по-свободно, по-емоционално и по-динамично
от това на т. нар. тинчевисти. В България са известни с определението
неопетдесетни или неохаризматични
общности. Те водят началото си от
т. нар. “Трета вълна на Св. Дух” или
“Благословението от Торонто”, възникнало през 80-те години на миналия век в Канада.
След петдесетната общност по
брой на регистрирани религиозни
общности се нарежда баптистката
– с 11 регистрирани вероизповедания в страната. Основното и наймногобройно течение, което е и
наследник на баптисткото движение
в България още от 19 в., е Съюзът
на евангелските баптистки църкви,
чийто общ брой на вярващите надхвърля 3500 души, организирани в
над 50 местни поделения. След тях
са адвентистите, които са с 4 регистрирани структури. Основната от
тях е Съюзът на църквите на адвентистите от Седмия ден с общ брой
на вярващите около 7000 души. За
провеждане на богослуженията използват свои молитвени домове или
зали под наем. Съюзът има свое
издателство “Нов живот”. Общият
брой на вярващите от четирите регистрирани адвентни вероизповедания надхвърля 10 000 души.
Останалите 48,5 % регистрирани
вероизповедания от протестантската
общност в България се поделят от
лютерани, методисти, конгрешани
или т. нар. съборни евангелски църкви, реформирани презвитериански и
свободни църкви (по примера на свободните църкви в Германия).
Втората група регистрирани вероизповедания са религиозни общности със самобитна доктринална система или такива, в основата на чието
учение е залегнал синкретизмът (т. е.
съчетание на елементи от различни
религиозни учения и практики или
съчетания на елементи от трите направления от християнството). Към
тази група могат да бъдат отнесени
Изповедание Свидетели на Йехова,
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни или т. нар.
мормони, Бахайска общност, Духовно християнско общество Изкупена
Църква Христова и др. Тази група
заема 11% от общия брой регистрирани вероизповедания и обхваща 1%
от членовете на всички регистрирани
вероизповедания в страната.
Защо най-големият дял от регистрираните християнски вероизповедания са протестантски?
Основната причина е либералния
характер на Закона за вероизповеданията. Законът не поставя изрично
изискване относно броя на членовете
на определена религиозна общност,
за да придобие тя статуса на вероизповедание, както това е в някои европейски страни (Австрия, Словакия и
др.). Там със специален закон е уредено разделение по достойнство между
църквите и религиозните общности.
Официално признатите от държавата
църкви и религиозни общности придобиват статус на юридическо лице
и могат да се ползват от публичност
при извършване на своето богослужение. За разлика от тях всички останали могат да практикуват своя култ без
обществени прояви.
В България регистрацията в Софийски градски съд (СГС) е обвързана с придобиването на правен статус
от една религиозна общност, а не с
придобиването на определено достойнство. В Закона за вероизповеданията не съществува подобна категоризация на религиозните общности.
По силата на чл. 4, ал. 1 от закона вероизповеданията са равноправни.
В § 1 от Допълнителните разпоредби се дава тълкувание на смисъла,
вложен в термините “вероизповедание”, “религиозна общност” и “религиозна институция”, но това в никакъв случай не може да се приеме като
категоризация на вероизповеданията.
Липсата на изисквания относно
числеността на вероизповеданията
дава възможност да бъдат регистрирани религиозни общности с минимален брой членове. Най-често
регистрацията е продиктувана от желанието на някои от тях да се откъснат от попечителството и контрола на
централното ръководство на вероизповеданието, от което произлизат. На
второ място, много често заявление
за нова регистрация подават религиозни общности от отделен регион
или град. Такъв е случаят с регистрираните от СГС вероизповедания „Добрата църква в Сливен” и „Църквата в
Сливен”, които са петдесетни протестантски общности, чието седалище е
в гр. Сливен, без местни поделения в
страната. Общият брой и на двете вероизповедания не надхвърля 100-150
души. Подобен е случаят и с “Християнска църква – Божия сила”, чието
седалище е в гр. Елин Пелин, “Християнска евангелска църква – Шалом”
в гр. Ловеч, “Християнска църква –
Сион” в гр. Ст. Загора и др.
Наред с малочислеността на членовете на повечето регистрирани
вероизповедания се забелязва и друг
парадокс: съществуват седем баптистки вероизповедания, регистрирани на
един и същи адрес. Това са: Баптистка църква „Ветил”, Баптистка църква
„Надежда”, Баптистка църква „Добра
надежда”, Молитвена баптистка църква, Новозаветна баптистка църква,
Баптистка църква „Емануил”, Библейска баптистка църква.
На територията на страната съществуват два православни богословски факултета (към Софийския и към
Великотърновския университет), две
катедри „Теология” към Шуменския
университет и към Пловдивския университет, Висш мюсюлмански институт, Висш евангелски библейски
институт, две православни духовни
семинарии в София и Пловдив за
подготовка на свещенослужители,
три средни мюсюлмански училища
(Русе, Шумен и Момчилград).
През 2004 г. с решение №
1040/22.12.2004 г. на МС се учредява
Български реформиран презвитериански колеж. Този колеж е на Реформираната презвитерианска църква, регистрирана в страната през 2003 г.