Хомосексуализмът срещу свободата на словото

Няма да жертвам Начинанието. Вече направихме прекалено много компромиси; прекалено много отстъпления. Те нападат нашето пространство и ние отстъпваме. Те асимилират цели светове и ние отстъпваме. Но стига вече. Тук ще теглим чертата!

Посланиците на САЩ и Великобритания, заедно с още няколко техни колеги от други страни, публично подкрепиха парада на хомосексуалистите в София на 30 юни 2012. Същият мина без инциденти по улиците на столицата. Дебатите около това колко е полезно и морално хомосексуалистите публично да заявяват отклоненията си в сексуално отношение са част от темата, която засяга основните права и свободи на хората.

Без публично мнение срещу публичния хомосексуализъм[1]

Българският хелзинкски комитет подаде сигнал в прокуратурата срещу отец Евгений от Сливен, който се изказа в ефир против парада и публичното парадиране с хомосексуалността.[2] Действително част от изказванията на отеца бяха белязани от известна липса на грациозност. Той отправи противоречиви послания за противопоставяне на гей-парада, и се позова на „православността” на държавата. Но истината е, че отец Евгений не е потисника а жертвата. Той бе набелязан за наказателно преследване, защото си позволи публично да заяви позиция, която вече се е превърнала в табу – негативната морална оценка на парадирането с хомосексуалността.

В предаване по друга ефирна телевизия лесбийка призова православният свещеник да бъде лишен от свобода за изразяване на мнение на несъгласие с хомосексуализма и неговото пропагандиране. Лесбийката, известна под прозвището Деси „Солджъра”, си позволи също да дефинира какви трябва да са убежденията на православните свещеници и как те трябвало да възприемат и проповядват „любовта”. „Солджъра” твърдя публично, че убежденията на православните християни следва да бъдат предефинирани, очевидно за да попаднат в зоната на одобрението на лесбийки, гейове, трансексуални и бисексуални (или както ги нарича БХК – „ЛГБТ хората”).[3]

Във въпросното ТВ предаване, излъчено в събота на 30 юни, взе участие и посланика на САЩ в България, г-н Уорлик. Посланикът заяви подкрепата си за публичната демонстрация на хомосексуализъм, като свърза безкритичното отношение към такава проява с „толерантността на българския народ”. Участието на г-н Уорлик, според думите му, в лично качество, а не като посланик на САЩ, е подвеждащо. За Негово Превъзходителство трябва да е ясно, че едва ли някой свързва неговата личност с нещо друго, освен с публичната му длъжност на посланик на Америка. Освен това, ако той не целеше медиен и политически ефект с личната си подкрепа на „София прайд”, нямаше да прави публични изявления в този смисъл, а щеше тихо и незабележимо да се присъедини към парадиращите хомосексуалисти и техните симпатизанти.

Не бива да забравяме и че работодателят на г-н Уорлик, сегашният президент на САЩ, Барак Обама, не отдавна публично подкрепи държавното легализиране на хомосексуалните бракове в САЩ. Като „добър християнин”, както самият той се изрази.[4] [5] Напълно е възможно г-н Уорлик да вярва, че участието му в „София прайд” подкрепя „човешки права”. Но следва да отбележим, че привилегированата защита на хомосексуалната дейност като иманентно „човешко право” е в неминуемо противостояние на свободата на религията, съвестта и свободата на словото.

Привилегии за хомосексуалната идеология

Пример за това е демонстрираната от Деси „Солджъра” нетърпимост към критиките и към свободата на изразяване, както и прибързаното сезиране на прокуратурата от БХК. Хомо-активистите са склонни към квалифициране като „хомофобия” на всяко мнение, което не аплодира публичното проявление на техните сексуални преференции и отклонения.[6]

Липсата на реакция на посланика на думите на хомо-активистката е показателна и притеснителна. Г-н Уорлик не се разтревожи от призивите за държавно ограничение на свободата на съвестта, вярата, и словото, отправени от Солджъра.

Опасността за свободата възниква, когато държавата и нейни представители започнат да подкрепят подобни апели на хомо-активисти за ограничаване на всяка критика към тях. Това води до ограничаване на свободата на словото и изразяването с цел преференциално третиране на хомосексуалистката идеология (Пример: The Sexual Orientation Regulations, законът приет във Великобритания през 2006 и Северна Ирландия – 2007 г).[7] При тези условия обществото се намира пред опасността от въвеждането на един вид хомофашизъм, тоталитарно налагане на идеология и ценности, без правото на публичен дебат и критика срещу нея.[8] „Хомофашизмът” за съжаление идва опакован в емблемата на призив към толерантност и зачитане на човешките права.[9] [10] В същността си обаче този призив за толерантност може да се окаже основа за морална, административна и виждаме вече – наказателна – саморазправа с другомислещи и несъгласни.[11]

Въпреки, че е спорно дали съществува такова основно човешко право като „право на сексуална ориентация”, със сигурност съществува правото на свободно изразяване и формиране на мнение. Правото на свобода на религията, от друга страна, включва и изразяването на мнение по морални въпроси. В гореописания спор неминуемо търсените привилегии от хомосексуалистите се противопоставят на правото на публично изразяване на несъгласие с техните ценности и поведение.

На второ място, хомосексуалните разбирания и поведение са защитени достатъчноот правото на формиране на убеждения и на изразяването им. Не е нужна специална защита на хората, въвлечени в хомосексуално поведение, чрез извеждането на новоизмислени човешки права, като „право на сексуална ориентация”. Ако това би било допустимо за хомосексуалистите, то всяка група, която би се идентифицирала с някаква ценност (или антиценност) би поискала да се нареди на опашката за преференциално третиране под предлог, че има нужда от формулирането на нови, специфични за точно тази група, „човешки права”. И че е човешко да им се иска каквото те биха дефинирали като човешки-присъщо искане. Не всяка човешка дейност обаче е морално защитима. Категориите „добро” и „зло”, от които съвременната психология иска да ни лиши, са основен фактор във формирането на лични и обществени ценности. Масовите убийци и любителите на геноцида, като един пример, също биха се оправдали с това, че споделят обща хуманност с другите човеци. Моралният релативизъм и крайно себичен индивидуализъм, който доминира съвременната западна култура, може да се окаже точно толкова нетолерантен и тоталитарен, колкото източният колективизъм и незачитане на личните свободи.

Свобода или насилие над съвестта

Въпросът е къде е разделителната линия. Считаме, че тя се намира именно в правото на всеки да участва в публичния дебат и свободно да изказва мнението си, без страх от насилие или държавна принуда . И това право, тази разделителна линия в момента все повече се измества така, че да изтика свободното слово, и особено религиозното и морално ангажирано слово, вън от публичния дебат, под предлог, че то е нетолерантно и „слово на омраза”.

Ако хомосексуалността беше сведена до личен избор, който хората могат да третират съгласно своите възгледи, едни като проблем и извратеност, други – като своя идентичност, не би съществувал сегашният публичен конфликт и неговата острота. Но когато хомосексуалното поведение се превърне в идеология, чието налагане става кауза на войнстващи агитатори и на държавата, демократичните ценности са в опасност.

В крайна сметка следва да заявим недвусмислено: правата на хомосексуалистите – дефинирани, дефилирани и защитавани по настоящата методика – представляватзаплаха за основни човешки права. Липсата на баланс в изследване на същността на проблема на хомосексуалността и преекспонирането на нуждата от специална защита на хомосексуалните неминуемо ще доведат да ограничаване на мнението на критиците на хомо-поведението и хомо-пропагандата.

С оглед на изказването на лесбийката, цитирана по-горе, оказва се, чехомосексуалистите-активисти имат нужда от осъзнаване на собствената си липса на толерантност към чуждото мнение за себе си, преди да търсят реализация на своята хомосексуална визия над цялото общество.

Виктор Костов е адвокат, правозащитник и доктор на философските науки. Издател на сайта „Свобода за всеки” – www.svobodazavseki.org. Първата публикация на статията е в списание „Свет”, брой 7, 2012 г.

Бележки: