30 ДНИ НА МОЩНИ ПРИНЦИПИ: № 23 МЪДРОСТТА ДА ОСТАНЕШ В ПРАВИЛНАТА ЛЕНТА
Исус каза, че пътят, който води към живот, е изпълнен с трудности и изпитания. Знаехте ли това?
Понеже тясна е вратата и пълен с трудности е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които намират тясната врата. (Матей 7:14 – буквален превод от версията GWORD).
Думата „трудности”, използвана тук, обикновено се превежда като „тесен”. Едно по-задълбочено изследване показва, че тя има по-богато значение: „тълпя се (буквално и преносно): – причинявам страдание, ограничавам, притискам, понасям изпитание, трудност.”
Както и да го погледнеш, пълното значение на думата не рисува особено приятна картина.
• Пътят, който води в живот ще бъде препълнен с хора. Всякакви хора, взаимоотношения и обстоятелства ще се опитват да препречат пътя на правилните хора, с които се предполага да споделяш житейския си път. Някои от тези, които препречват движението ти напред, могат да бъдат хора с много неотложни нужди. Познаваш навярно такива хора, които няма да си направят труда сами да потърсят Бог или да направят нещо, за да подобрят живота си. Защо да го правят като знаят, че в църквата има достатъчно мотивирани от милосърдие „глупави” хора, които ще се погрижат за тях по един или друг начин.
• Пътят, който води към живот ще бъде изпълнен със страдания. Ще бъдеш измамен, разочарован и дори атакуван от хора, които си мислил за братя в Христос. Трагедии, финансови загуби, болести и всякакви други видове ситуации в действителност се случват на добронамерени християни. Защо? Защото живеем в паднал свят. И дори да правим нещата по правилния начин и дори Бог да воюва за нас, простичката истина е, че Той никога не е обещавал, че земята е или някога ще стане Небе и че Той е в пълен контрол на всичко, което се случва тук долу.
Нямам за цел за плаша някого, но е по-добре сега да преглътнем горчивия хап на отрезвяването и да бъдем подготвени, когато дойде страданието. Ако то не дойде, хвали Бог, защото имаш много причини да пееш и да викаш от радост – ти принадлежиш към благословеното малцинство! Повечето хора преживяват различни форми на страдание през живота си. И това, приятели мои, не е индикатор дали Бог ни обича, или – не; дали Той има цялата власт и сила. Той я има. Но остава фактът, че това е бойно поле и ние трябва да бъдем подготвени, за да излезем на него.
• Пътят, който води към живот ще бъде стеснен и ограничен. Спомням си, когато обстоятелствата ни бяха принудили да живеем в двустаен апартамент в България с две малки деца, смешен доход и интензивно преследване от властите, културата и църквата. Да, животът в България през 90-те не беше за хора със слабо сърце. Нищо не беше лесно. Дори най-простичките неща изискваха много усилия и средства. И което е по-лошо, това продължи години, не дни или месеци. В ретроспекция, ако това е най-лошото ни преживяване, за мен не е проблем. Изпълнен съм с благодарност и за това, защото има толкова много други вярващи по света, които живеят при много по-лоши условия. Видял съм го, бил съм на такива места.
• Пътят, който води към живот е пълен с трудности и изпитания. Изпитанията, които застават на пътя ни са два вида – вътрешни или външни. Вътрешните изпитания са онези, които засягат семействата ни и нас лично. Повечето от тях сме си причинили сами и са резултат от плътската ни природа. Външните са тези, които идват от системата на този свят – изпитания за нас като личности, за нашите църкви, бизнеси и обществото като цяло поради корумпираното управление, несправедливите съдилища, престъплението и най-различни други неща, които са извън нашия контрол.
И така каква е естествената ни склонност, когато се изправим пред такива изпитания в ходенето си с Исус, надолу (или нагоре) по пътя, който води в живот?
Опитваме се да преминем в другата лента.
Повечето от нас не сме отгледани с достатъчно умствена и духовна дисциплина, за да знаем как да преминем през изпитанията, които ни сполетяват. Ние интерпретираме тези изпитания, страдания и скърби като отхвърляне, идващо от Бог. Чувстваме се неподготвени за задачата. Затова се опитваме да преминем в другата лента.
За наша изненада откриваме, че наистина има различни ленти по пътя, който води в живот. Има ги всички тези непостоянни християни, които се появяват отвреме навреме на църква в неделя, но извън църквата са изцяло погълнати от собствения си живот. Гледаш ги и си казваш: може би нещо с мен не е наред, да се моля и да работя за съживление, реформация и достойни каузи? Може би всичко това не е необходимо? Хмм.
В съседната лента са всички религиозни хора, които живеят в свой собствен свят, отричайки всичко и всеки и изолирайки себе си в молитвен балон, четейки Словото и болезнено очаквайки края на света. Е, добре…
Очевидно има още няколко ленти, в описанието на които не мога да се впусна в момента. Те най-общо могат да бъдат описани като:
o лентата на наранените и угнетените
o лентата на бляскавите и успешнитe
o лентата на посредствените
o лентата на циничните и скептичните
и така нататък. Огледай се наоколо и ще се убедиш и ти. Твоят пейзаж вероятно изглежда по-различно от моя. Но неизбежно, където и да отидеш, осъзнаваш, че не е лесно да бъдеш християнин, който „поставя царството на първо място”. Да бъдеш човек, който се грижи за себе си и семейството си, но повече от всичко друго си е поставил като централна цел на живота си да търси първо Божията воля и да я установява на земята.
Не сменяй лентата, придържай се към това, което твоят вътрешен човек ти говори. Най-безопасното място на планетата Земя е да бъдеш в центъра на Божията воля или другояче казано… в средата на Божията лента.
МОЛИ СЕ С ТАЗИ МОЛИТВА ДНЕС:
Господи, помогни ми да следвам курса, който Си начертал за мен! Посвещавам се на Твоята мъдрост и цел за моя живот. Амин!
автор: Георги Бакалов
източник: http://in30days.posterous.com/
превод от английски: В. Петрова
PS Разбери каква е целта на 30-те дни, в които да бъде четен по един от тези принципи? Повече за това можеш да научиш тук.