100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100
100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)
д-р Теол. Доний К. Донев
На 10 март 1920г., повече от половин година преди да пристигне в страната, Иван Е. Воронаев е официално назначен за „пастир и евангелизатор в България.“ Според съюзната история, това става дори без да е имал намерение да посети или служи в България.
Писмената кореспонденция на Иван Е. Воронаев с централата на Асамблеи на Бога в Спрингфийлд, Мисури води до моментална реакция от ръководството на деноминацията и съответните резултати. Само няколко седмици по-късно, новооснованата от Воронаев Руска петдесятна мисия се присъединява към Асамблеи на Бога под името Първа руска асамблея в Ню Йорк. Мисионерският отдел в Спингфийлд открива специален фонд под името „Евангелизация на Русия,” за да спонсорира мисията на Воронаев. Самият той е назначен за „пастир и евангелизатор в България” до 1 септември, 1921 г., със специален „Сертификат за общение с Генералния съвет на Асамблеи на Бога, Инк.” издаден на 10 март 1920г., въпреки че до момента България не е спомената никъде в обстойната им кореспонденция. Според приетото през 1919 г. откровение, целта на групата е Манджурия. България до момента не е споменавана пророчеството, а и окончателното пристигане на Воронаев в страната е през ноември 1920г, едва след изтичането на шест месечната валидност на издадения сертификат.
Въпреки че Стийв Дурасов пише за месечна финансова подкрепа на Воронаев за периода 1921-1930г. съвместно от църквата Glad Tidings Assemblies of God в New York и от Руска и източно европейска мисия (R.E.E.M.) в Чикаго, този малък документ разсейва всички съмнения по въпроса дали Воронаев пристига като независим проповедник или ръкоположен и спонсориран от Асамблеи на Бога мисионер. Самият Дурасов не посочва други източници за своите твърдения освен обвинителния акт на КГБ към Воронаев, чиято фактологическа достоверност е повече от съмнителна. Ролята на Асамблеи на Бога в началото на Петдесятното движение в Българя ще бъде многократно потвърждена както с ръкополагането на Дионисий Заплишни през 1926г., така и при връщането му през 1930г. в България с цел да затвърди (макар и неуспешно) започнатия от п-р Николай Николов през 1928г. в Бургас петдесятен съюз.
Всичко това показва, че и Асамблеи на Бога и Воронаев имат предварително планове за мисионерска работа в България. Тъй като Воронаев не споменава такива, възможно е те да не са негово лично решение, а стратегия продиктувана от деноминацията. Съвсем логично е тогава, тези планове на Асамблеите да са координирани и от семейната връзка на Олга Заплишна с конгрешанската църква в гр. Бургас. Затова и автобиографичната записката на Заплишни: „Видя, что нам предстоит много работы, мы решили написать брату Воронаеву и попросить его приехать помочь,” не може да се тълкува отделно от официално сертифицираната половин година по-рано водеща роля на Воронаев в мисията на Асамблеи на Бога в България. От което прозира един по-дългосрочен план за временно отстраняване на сем. Заплишни през 1924-30г. и основаване на регистриран клон на деноминацията в България чрез специално подготвения за целта Николай Николов.
Години по-късно през 1933, служебният файл на децата на Воронаеви в архива на Асамблеите е отворен с комюнике на мисийския секретар Ноел Перкин до американското консулство в Рига за освобождаване на п-р Иван Воронаев и връщането на цялото му семейство в САЩ. Представителят на Интурист Инк. в Ню Йорк, А. Сторман, става гарант на връзката между мисията на Воронаев и Асамблеи на Бога, началото на която е доказано с първото му официално назначаване от деноминацията за „пастир и евангелизатор в България“ на 10 март 1920г. Всички деца на Воронаев, без починалата през 1928г. в Одеса Вера, са освободени и имигрират в Америка в периода 1933-36г. А майка им, Екатерина Воронаева, ще прекара 24 дълги и ужасни години в каторгите на Гулаг, преди да ги види отново… /следва/
90 годин петдесятни църкви в България (научна поредица)
- СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
- СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
- 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
- На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
- Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
- Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
- Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]
[…] […]