10 горчиви извода след „победата“ на Кирчо. Защо загуби ГЕРБ. Какво ни чака
Горчиви изводи след може би най-ирационалния вот в историята ни:
1. При около 30% активност е абсурдно да се говори, че има победители. Народът шамароса звучно цялата политическа класа. Народът е в опозиция на партиите. Каквото и правителство да се излъчи, то ще е непредставително, плод на инатливия страх на някакви малцинства, че ако сега не се сговорят, следващия път изобщо няма да попаднат в парламента. Тоест, кабинет на оцеляващите конформисти. За принципи, програми и идеи е напълно излишно да говорим.
2. 70% от българите отказват да вземат живота и държавата си в ръце. При вот №4 този процент ще стигне 80%, колкото са дебилите от знаменитата прогноза на проф. Иво Христов. Имаме безпринципен политически елит и апатичен електорат. Идеална почва за диктатура. Съмнително е дали изобщо държавата и гражданското общество функционират.
3. На прага сме на авторитарна президентска република от путински тип. Съвсем скоро единственият авторитет Радев ще обяви, че парламентарната демокрация се е провалила, партиите са лоши (разковничето на кризата), и ще поиска нова Конституция, която да гарантира всевластието му.
4. Мистерията, при която всички социологически агенции в петък даваха 8% аванс на ГЕРБ и второ-трето място на ПП, а в неделя се случи обратното, едва ли някога ще бъде обяснена логично. За какво изобщо са ни нужни социологически изследвания, след като никога не познават? Кого обслужват агенциите – едва ли избирателя. Този път объркаха не просто анкетите преди вота, но и екзит пола плюс паралелното преброяване. Такъв провал историята ни не помни. Ако не е нарочно, значи иде реч за вопиюща некадърност. И в двата случая е много лошо.
5. 30% гласували е рефлексия от безумието „само машинен вот“. Не е нужно да си Касандра пророчица, за да сметнеш, че ако се гласуваше и с бюлетини, активността щеше да е значително по-висока.
6. Резултатът на ПП е огледален на резултата на Слави от юли. Това са общо-взето същите хора. Как става така, че в рамките само на два месеца разлюбваш популярния шоумен Трифонов и се влюбваш в никому неизвестните Кирчо и Кокорчо? С разума си ли гласува българинът или с други части от тялото? Що за инфантилизъм да хукваш след всеки шарлатанин, самопровъзгласил се за месия? Подобна трансформация на вот за толкова кратък период от време историята ни не помни… Изобщо твърде много станаха нещата, които историята ни не помни…Защо ли обаче послевкусието е за упадък, не за революционен прогрес?
7. ГЕРБ загуби като ефект от характеропатията си – излъчваше колебание и слабост, даваше различни сигнали, говореше сякаш не на своите, а на „автентичното дясно“ от „Демократична България“. И това е с натрупване, случва се от лятото на протестите насам. А тълпата дефинитивно тръгва след силните и последователните. Силни и последователни са президентът Радев и милиционерската компания, сбрана да му пази гърба и да мачка противника. Хората се кефят на праволинейния „ръб“ Радев. Викат си – евала, излезе им сам с юмрук на площада, рискува всичко, успя да свали Борисов с минимален ресурс, точно когато Борисов разполагаше с цялата държавна машина…
8. Два дни преди вота лидерът Борисов изведнъж обяви, че вече има готов премиер, отдалечен от ГЕРБ. „Някой като Лозан Панов“. Дали това послание е подействало мобилизиращо на герберите? Очевидно не. Партията губи София и повечето областни градове, губи за първи път Бургас, губи лидерския 25 МИР в столицата. Друга грешка на Борисов – позволи отново да го вкарат в обяснителен режим за фото компроматите от спалнята му. Вместо да откаже да коментира досадния сюжет, той се оплете в странни откровения: „Мата Хари не е само една“ и „търся си сега един стар телефон“. Кому бе нужно това? А как постъпи Бойко Рашков, когато Ива Николова го попита за 19-те му имота и за лова с Фуат Гювен? „На лични въпроси няма да отговарям. Не е по темата“.
И очевидно това е печелившата политическа позиция.
9. Румен Радев на практика погреба БСП, партията, която го издигна за президент и го лансира в голямата игра. Проектът ПП взриви левицата отвътре, а цели структури на червените, лоялни на Радев, не на Нинова, играеха за Кирчо и Кокорчо. И пак стигаме до историята – предателство като това на Радев и Йотова историята не помни. Поуката е за честните редови социалисти, въпросите са към тях – докога ще кредитират своя гробокопач?
10. Може би най-горчивият извод: една критично висока маса от българите гласува министър-председател на републиката да бъде доказан престъпник. Доказан с решение на най-висшия съд в държавата – Конституционния. За този електорат беззаконието е не просто допустимо, то е похвално, заслужава подкрепа. И още – успехът на „Възраждане“ е успех на антиваксърите. Суеверието по тези земи винаги е превъзхождало науката и здравия разум.