Социалните медии: благословение или проклятие?

10.01.2017

Матей 21:1-3 “И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, тогава Исус изпрати двама ученици и им каза: Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги. И ако някой ви рече нещо, кажете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати”

Живеем в невероятно време, когато става дума за технология и медийни възможности, но трябва винаги да помним, че трябва да ги използваме за добро, да използваме тези инструменти да градим царството Божие.

Аз съм модерен последовател, имам уеб сайт, e-mail адрес и facebook профил и да, аз tweet-вам. Обещал съм в сърцето си обаче да използвам тези невероятни инструменти за благословение, а не за проклятие, да правя добро а не зло, да градя, а не да събарям. За съжаление когато преглеждам тези сайтове и социални медии, виждам че много християни имат нужда от това откровение.

В този случай ослето бе отвързано с цел; то бе предназначено да бъде превозно средство и да пренесе нещо или по-точно някого. То бе средство, инстумент за превоз. Други можеше да използват това осле за друго – да пренася философски книги, порнографска литература или жълта преса. Този ден обаче то беше използвано да носи Исус, определен да носи надежда и живот. То не беше използвано да носи плочите с Моисеевия закон, но вместо това Източника на славата.

Една проста мисъл за тази сутрин: нека бъдем благодарни за тези прекрасни инструменти на социалните медии, които имаме на разположение днес – инструменти като facebook и tweeter, но да вземе твърдо решение в сърцата си да бъдем мъдри и етични по отношение на начина за използването им. Нека го правим, за да благовестваме Исус на хората и да ги изграждаме. Сигурен съм че вие, както и аз самия, сте били обезпокоявани от хора, които използват facebook и tweeter като платформа за споделяне на техните объркани послания на неверие или за осъждане на хора и служения. Те нямат нищо за споделяне, което да носи живот, така че им липсва платформа в живота от която да оказват някакво влияние, докато не се доберат до профила ви във facebook и не започнат да говорят на приятелите ви техните философии и недоволства. Междувременно светът гледа и стои в недоумение как християни, като канибали, очевидно се опитват да се самоизядат.

Хайде, приятели, нека спрем това! Тези неща точно както ослето са ни на разположение като прекрасни инструменти, за да славим Христос и да правим Него и Неговата любов известна на погиващия свят; за окуражаване и за благословение, а не за проклятие. Така че нека не ги ползваме за маловажни неща, или да петним чрез тях тялото Христово и служенията Му. Нека позволим на тези страхотни инструменти да “носят” Исус. Спомнете си това преди да пишете в Интернет пространството. Използвайте ги да достигнете с благовестието си до целия свят. Да проповядвате какво? Добрата вест за Исус! Каква прекрасна мисъл: ние можем да използваме социалните медии да изпълним великото поръчение на Исус, или ….. за маловажни неща.

п-р Анди ЕЛМС
От ежедневната рубрика „Закуска на шампиони“
Global Ministries and Relief

Tags: , , ,

One Response to Социалните медии: благословение или проклятие?

  1. Veniamin Peev on 11.01.2017 at 15:09

    „Междувременно светът гледа и стои в недоумение как християни, като канибали, очевидно се опитват да се самоизядат“. (п-р Анди ЕЛМС)

    Тази мисъл на „п-р Анди ЕЛМС“ е любопитна. Няма да питам КОЙ е този пастор – дали е българин или чужденец, защото няма значение. От текста обаче не става ясно какво означава според автора „самоизяждането“ и „канибализмът“. Не знам дали и на самия автор му е ясно – само той би могъл да ни каже.

    Чудя се обаче – „канибал“ ли беше ап. Павел, когато в Галатяни укорява юдействащите християни, включително и своя колега ап. Петър, който прояви лицемерие? „Канибалстваше“ ли ап. Павел, когато предупреждава филипяните да се пазят от „псетата,злите работници“ в тогавашните църкви? „Канибали“ ли са били Атанасий Александрийски, Василий Велики, Аврелий Августин и мнозина като тях, когато не щадят острите си думи срещу ариани, гностици, манихейци, донатисти и т.н.? „Човекоядец“ ли е бил Мартин Лутер, когато отхвърля папския авторитет и бичува словесно „пощръклелите осли“ на Средновековната Църква? „Човекоядец“ ли е бил Карл Барт, когато заклеймява онези протестантски епископи и пастори, които стават колаборационисти на хитлеро-фашисткия режим? „Канибали“ ли са критиците на днешните хрислямисти? И т.н, и т.н.

    Отново признавам, че не ми е ясно кой е този „п-р Анди ЕЛМС“, но едно такова „християнство“, което се рекламира в горното писание, ми изглежда „беззъбо“, „безезично“ и „безгласно“. Христовата вест не е само ласкателна. Христовата вест е и изобличителна. Грехът се нарича грях и отстъплението от Христа – отстъпление. Фарисеят е фарисей и предателят е предател. А такива прояви заслужават укор и критика.

    Лично аз не бих се вслушал в съветите на автора, който очевидно е чел едно половинчато Евангелие и една сериозно редактирана от някого Библия. Днешният „свят“, за който споменава „п-р Анди ЕЛМС“, стои в недоумение именно защото много християни са безкритични, асоциални, полуграмотни и самозатворили се в черупката на своята ограниченост люде. „Светът“ е променян в положителна посока през последните 2000 години от хора като Павел, Атанасий, Василий, Августин, Лутер, Барт и т.н., които са чели и прилагали ЦЯЛАТА Библия.

    Но нека попитам: има ли днес Христови служители като тях?…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ