Протестни протестантски питания относно промените в Закона за вероизповеданията

03.12.2018

1.      Законът за изменение на вероизповеданията засяга само вакъфските имоти на мюсюлманското изповедание или и сградите на протестантски църкви с 200 годишна история в България?

2.      Борбата с тероризма и религиозния радикализъм включва ли влиянието на евангелските църкви между ромите?

3.      Заличава ли закона  съществуващите изповедания в регистъра на СГС с цел пре-регистрация или е възможна регистрация със стара дата?

4.      Ще прекратява ли Софийски градски съд регистрацията на религиозна общност, която намалее под минималния брой членска маса изискван от закона?

5.      На кого ще принадлежат имотите и банкови сметки на дадено вероизповедание в период между заличаване на предходната регистрация и издаването на нова такава?

6.      Цели ли процеса на пре-регистрация директна намеса на държавата чрез експертното мнение на Дирекцията по вероизповеданията в живота на църквата?

7.      Валиден ли е аргумента на ВМРО е, че не се прекратява съществуването на религиозната общност, а само на юридическото й лице, което притежава движимото и недвижимо имущество и достъпа до банковите си сметки?

8.      Кой е правоприемник на заличените вероизповедания – същото или подобно на него с различно наименование?

9.      В какъв сроко регистрираните изповедания трябва да отговорят на изискванията по новия закон?

10.  Колко време ще отнеме издаването на нова регистрация на дадено вероизповедание ако всички 180 регистрирани към момента подадат молба за нови регистрации по едно и също време? (към момента СГС издава такава за период от средно 6-8 седмици)

11.  Кои вероизповедяния отговарят на параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията за правоприемството на съществувалите до 1949 година поделения на вероизповеданията, които чрез иск пред Софийски градски съд могат да установят правоприемство със съществуващо към днешна дата вероизповедание?

12.  Защо директорът на Дирекция „Вероизповедания“ е упълномощен да издава удостоверение относно правоприемствеността между вероизповеданието и съществували религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица пред 1949г., след като Дирекция „Вероизповедания“ не съществува като експертна инстанция по това време?

13.  Колко протестантски църкви имат заведени или могат да заведат дела за правоприемство на църковна собственост от преди 1949г?

14.  Осъзнават ли протестантските църкви, че поправките по закона целят подялбата правото на собственост върху музея в Кърджали, Археологическия музей в София, музея на религиите в Стара Загора, безистена в Ямбол и стотици други паметници на културата и обществени сгради в размер на стотици милиони, които с обезщетенията за минал период се оценяват на около три милиарда лева?

15.  Ще прекратят ли поправките в закона принудителното изпълнение към протестански църкви, така както ще направят към мюсюлманското изповедание, което към момента има десетки принудителни изпълнения от публични и частни съдебни изпълнители на държавата за 8 247 480лв?

16.  Ще лиши ли новия закон протестантски църкви от правото да претендират собственост по давностно владение на имоти върху които са упражнявали владение и са се грижили за тях?

17.  Ще приеме ли Българска патриаршия 48 милиона лева субсидия в полза на овладяването на мюсюлманското изповедание и закриването на действащи юридически лица на останалите регистрирани изповедания?

18.  Как новият закон ще се бори срещу терористични акции от конкретни лица, които не членуват в определено вероизповедание, изповядват определена религии, или които са атеисти и не се финансират от друга държава?

19.  Длъжен ли е даден човек да членува формално в определено вероизповедание за да самоопределя свободно какво изповядва?

20.  Означавали ли декларирането на определена вероизповедание юридическо членство в съответното вероизповедание?

21.  Представят ли данните от НСИ пълната членска маса на дадено верозиповедениа или само част от онези, които са попълнили тяхната анкета?

22.  Може ли всеки духовник да попадне под ударите на новия закон за изказани виждания или проповеди посредством обтекаеми определения от рода на „религиозния радикализъм” вкл. на основание на пол, произход, политическа или сексуална ориентация?

23.  Ограничава ли горната опасност свободата на словото, а в частност и на проповедта?

24.  Нарушава ли се Конституцията и практиката на Конституционния съд при намесата на контролните финансови органи във вътрешноорганизационния живот на вероизповеданията чрез проверка на техните финансови отчети и представянето им пред Сметната палата, и означава ли това контрол върху имущества формирани чрез дарения и завещания?

25.  Изземва ли държавата чрез Дирекция Вероизповедания, ролята на църковните настоятелства, духовени съвети и финансови комисии, които фигурират в уставите на регистрираните вероизповедания?

26.  Следва ли ръкополагането на свещенослужител да бъде обвързано с гражданство, след като църквите не са основани на национален, а на съборен принцип?

27.  Ако „Не се допуска извършването на публични религиозни обреди в сграда или нейно помещение, които не са предназначени за извършване на религиозна дейност“ как точно ще се извършват погребения?

28.  Може ли законопроект  на троица политически лидери да определя справедлив и обективен критерий за разпределението на държавната субсидия за заплати на всички свещеници?

29.  Как ще бъдат назначавани, възнаграждавани и уволнявани свещеници които са приели обет за бедност или чиито верски убеждения са против заплащане за служение?

30.  И не на последно място: Наистина ли тези промени осигуряват защита на държавата от тероризъм?

В момента у нас има поне 7 закона, които осигуряват защита на държавата от тероризъм и които, ако се прилагат, правят излишни сегашните предложения на ГЕРБ, ДПС и патриотите. Няма по-сериозна защита от вече уредената в гл. ІІІ, раздел ІІ от „Престъпления против изповеданията“ в Наказателния кодекс и по-конкретно чл. 166: „Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използва църквата или религията за пропаганда против държавната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание”. Освен този изричен текст по-високоспециализирано ниво на защита е осигурено в следните закони:

  • Закона за противодействие на тероризма
  • Закона за мерките срещу финансиране на тероризма
  • Закона за управление и функционирането на системата за защита на националната сигурност
  • Закона за държавна агенция „Национална сигурност“
  • Закона за държавна агенция „Разузнаване“
  • Закона за мерките срещу изпирането на пари
  • Закона за ограничаване на плащанията в брой.

2 Responses to Протестни протестантски питания относно промените в Закона за вероизповеданията

  1. Nadejda Sevdelinova
    Nadejda Sevdelinova on 03.12.2018 at 14:22

    Амин

  2. Мирослав Йонев on 07.12.2018 at 7:09

    защо изобщо се занимавате с простотии истинската вяра никой никога няма да може да ви вземе…вземете пример от Писанията когато Данаил с закон му заповядват да не се моли той протестира ли стачки и митинги прави ли НЕ..просто продължаваше да следва Закона на своят Бог…Петър и Йоан когато им забраниха да говорят в Исусовото име какво казаха..че е редно първом Бога да слушат …Илия пророкът като го гонеха на кой се оплака …ами на Бог …и Бог въздаде на злите ..та така да правим и ние не се оплаквайте на тия които ви измислят тези закони ..все едно да се моля на вълк да не яде агнето …Бог търсете и Той ще ни избави….така е предсказано братя че Истината ще бъде тъпкана ..пише го в Данаил и на много други места ..но ще дойде Исус и ще възстанови всичко …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.