Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев

(Донев, Д. К. Живот и служение на Иван Воронаев. ИК „Игъл”, 2015. 128 стр.)

Д-р Вениамин Пеев

От самото си зараждане до днес Петдесетното движение е привличало вниманието на българските историци. Макар че не всички от тях са били благосклонни в оценките си за неговите характеристики и значение за българското християнство, все пак повечето от тях са единодушни, че то е едно от интересните явления в религиозния спектър на 20-те години на миналия век. Дори и най-негативно настроените изследователи не могат да отрекат, че българският харизматизъм е факт с дългогодишни последствия. Почти непосредствено след организирането на СЕПЦ през 1928 г. православният догматист проф. Д. Дюлгеров му посвещава две критични студии (1932-3 г.), като отново се връща към тази проблематика през 1959 г., вероятно по политически причини. Също така силно критична е книжката на православния изследовател М. А. Калнев, който показва силна зависимост от изследването на проф. Дюлгеров. В периода на комунистическия режим излязоха няколко опита за проследяване историята на Петдесетното движение у нас – на Г. Беров, Сн. Марзанова, Н. Мизов, С. Баръмов, Б. Асенов и др. Общото за тези поръчкови и силно идеологизирани истории е натрапващата се неприязън и отрицание на Петдесетното движение и СЕПЦ от неубедителната позиция на изследователи атеисти. Затова такива и други подобни изследвания се оказаха лош пример за писане на история, която би трябвало да бъде обективна наука, неподдаваща се на временни партийни страсти. Съвсем наскоро излезе от печат едно много ценно историческо изследване – „Петдесятната църква в България (1920-1949)” от професионален историк. Става дума за научния труд на проф. д-р Росица Ангелова, която добросъвестно е изследвала не само наличните архиви и вторични източници за историята на СЕПЦ, но се позовава за първи път на държавни архивни документи, които сама е открила. Нейната оценка за Петдесетното движение е внимателна и обективна.

Преди падането на Живковия режим в края на 1989 г. в България бе невъзможно да излезе история на Петдесетното движение, в която да се даде някакъв знак за положителна оценка. Все пак, такива опити бяха направени, макар и да останаха непубликувани. Донка Кинарева написа в края на 50-те години на миналия век един кратък исторически очерк „Петдесетното движение и петдесетната църква в България” (машинопис, 35 стр.), в който данните имат особена ценност, защото са предоставени от жив свидетел на появата на движението. Същото можем да кажем и за неиздадената приживе на автора п-р Йончо Дрянов „История на евангелските петдесятни църкви в България”, завършена през септември 1976 г., но публикувана едва през 2015 г. Тази история е много ценен извор и представлява по-добро постижение от очерка на Д. Кинарева. Дългогодишният секретар и председател на СЕПЦ п-р Иван Зарев публикува през 1993 г. „История на евангелските петдесятни църкви в България (1920-1989)”, която в основната си част повтаря Дряновата „История”. П-р Зарев също бе един от преките свидетели на зараждането и развитието на Петдесетното движение в България. Той предоставя допълнителни данни от Историята на СЕПЦ за периода 1976-89 г. И в трите споменати дотук опити за история на СЕПЦ се посочва името на руския п-р Иван Воронаев, който посещава страната ни през 1920 г. заедно с Дионисий Заплишни и още няколко руснаци, като поставя началото на Петдесетното движение в гр. Бургас. Данните за това събитие обаче са оскъдни, схематични и неподкрепени с нито един документ. Интересът на авторите е насочен повече към догматическия аспект на Петдесетното движение, което самó по себе си показва, че техните творби не са историографски изследвания в същинския смисъл на понятието.

За поръчки: ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

На фона на тази картина изследването на д-р Доний К. Донев, посветено на живота и пионерското дело на п-р Иван Ефимович Воронаев (1886-ок. 1937), изпъква като сериозен историографски опит за създаването на автентичен портрет. Макар и написана с приятен, четивен стил, тази изследователска работа показва същевременно сериозно и взискателно отношение към редица архивни документи, включващи протоколи, писма, дописки, лични архиви на сем. Воронаеви, както и непознати у нас вторични източници. Направен е подробен обзор на личната кореспонденция на Ив. Воронаев, като за първи път у нас е предоставен Каталог на Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на ЕПЦ в България за градивния начален период 1929-33 г. (Приложение ІV). Предоставен е също така списък с публикации, беседи и др. от сина на п-р Воронаев – Пол (Приложение ІІІ), който е един от най-важните свидетели за благовестителската дейност и трагичната съдба на пионера на Петдесетното движение в България.

Особена ценност в изследването на д-р Доний К. Донев представлява проследяването на съдбата на децата на Екатерина и Иван Воронаеви, които твърде рано са изправени пред дилемата дали да позволят да бъдат превъзпитани като комсомолци, или да останат верни на християнската вяра, за която се жертват в съветските лагери техните родители. Катрин Донев предупреждава читателите: „Да се прочете историята на Воронаеви не е за слабите по сърце. Тя е тъжна история, твърде необяснима за повечето от нас” (Приложение І, стр. 59). Бихме прибавили, без риска да насилим подтекста в това предупреждение, че такава драматична история не е за малодушните християни, които преживяват годините на своята вяра в „паник-стаята” на своето самодоволно тесногръдие, откъдето не изпитват нужда да се съпротивляват на духа на тоталитарния атеизъм. Уместно би било да отбележим тук, че изтъкнатият историк на харизматизма в световен мащаб Валтер Холенвегер озаглавява гл. 20 в своето обемисто изследване „Петдесетниците”, посветена на появата на Петдесетното движение в Русия и България, така: „Христсомол срещу Комсомол” (Hollenweger, W. The Pentecostals. SCM Press, 1972. 267). Този историк посочва огромните трудности, с които Воронаев се сблъсква в болшевишка Русия след заминаването си от България, където пионерското му дело е било успешно. В своята родина Воронаев е посрещнат на нож от болшевиките, които го обявяват за „емисар на американския империализъм”. Българският историк на Петдесетното движение п-р Йончо Дрянов изповядва неколкократно в протоколите на дознанието преди „пасторския процес” през 1949 г., че българските студенти в Библейския институт в Данциг са слушали с трепет от Густав Киндерман и други преподаватели за трагичната съдба на п-р Воронаев и неговото семейство, както и за десетки хилядите мъченици на християнската вяра в съветска Русия. И тогава в съзнанието на мнозина се е запечатало казаното от техните преподаватели, че трябва да се подготвят за борбата срещу атеизма и когато той нахлуе в България, те – като петдесетни служители – да бъдат готови за отпор.

Историята на сем. Воронаеви, която ни предлага д-р Доний Донев, не е панегиричен разказ, свеждащ се само до  „изпълнението на Йоиловото пророчество” или до взривяването на „една нова Петдесетница” в България и Русия. Такива псевдоисторически разкази, наметнати с розови плащове и размахващи ефирни крилца, сме слушали и продължаваме да слушаме от някои харизматични амвони. Историята е земна наука, говори за земни неща, описва земни герои. Именно такива земни хора, сблъскали се със земни противници, ни представя авторът на „Живот и служение на Иван Воронаев”. Децата на Воронаеви трябва да се научат да се борят за своя живот, за своята вяра, за своята идентичност, за своята свобода. Александър, Питър и Джон напускат горнилото на страданията в СССР през 1933 г. след ареста на Иван Воронаев благодарение на международния Червен кръст. В Русия обаче остават Пол, Хоуп и Тимъти, които след една година, преминавайки през много перипетии, биват пуснати от съветските власти да заминат в свободния свят. Съществена роля за ускоряване на тяхната емиграция изиграва Киндерман, който е един от основните преподаватели в библейския институт в Данциг, където са се обучавали младежи от Русия, Полша, България и други европейски страни. В САЩ синовете на Воронаеви Александър и Пол подемат кампания за освобождаването на своите родители от сибирските лагери и прехвърлянето им на Запад. Но тази задача съвсем не е лесна за разрешаване! Чест прави на д-р Доний Донев, че не премълчава истината за всички политически интриги, които се вихрят не само в болшевишка Русия, но и в САЩ. Откритото говорене на синовете на Воронаеви за издевателствата на комунистическия режим в СССР не са по вкуса на някои ключови представители на американски мисии, които биха могли да съдействат за освобождаването на Екатерина и Иван Воронаеви. Под воала на абсурдната теза за „чиста духовност” такива американски братя, които допреди няколко години са се възторгвали от сведенията на п-р Воронаев за кръщения във вода и изпълнения със Св. Дух на новоповярвали в България и Русия, вече показват явно нежелание да помогнат за неговото избавление. Все пак Екатерина Воронаева напуска СССР през 1953 г. благодарение личното ходатайство на американския президент Айзенхауер.

Подробностите около тази драма, които ни предлага д-р Доний Донев, предизвикват у читателя сериозни въпроси. Най-напред, осъзнавал ли е п-р Воронаев непосилните рискове за своята мисия, подбудена от едно пророчество за Русия? Каква е била неговата мисионерска стратегия за родината му? Разбират ли харизматичните вярващи, че ако тяхното учение, колкото е ентусиазирано да е то, не ги подготви за жестоките понякога реалности в земния ни живот, то е просто „мед, що звънти или кимвал, що дрънка” (вж. І Кор. 13:1)? Разбира се, тези и други подобни въпроси, касаещи мисионерската стратегия на всеки екип, отправил се за благовестие към особено враждебна спрямо християнската вяра страна, са част от задълженията на Христовите апостоли. За да има адекватна подготовка,  мисионерът трябва да бъде наясно с всички преимущества и препятствия, които го очакват на мисионерското поле. В днешната постмодерна действителност, когато много бързо и услужливо ни се предоставя най-подробна географска, историческа, политическа, религиозна и друг вид информация за всяко кътче на земята, сигурно бихме постъпили много по-предпазливо от пионера на българския харизматизъм п-р Иван Воронаев. Днес повечето от нас са се научили, че само ентусиазмът не достига за едно плодотворно мисионерско дело в страна, която не иска да чуе за Христовото благовестие.

Но пастирите Воронаев, Заплишни, Колтович и мнозина като тях, които са пионери в благовестителско начинание, което е подбудено от внезапно пророчество и следва да бъде ръководено от Святия Дух, правят големите крачки без да мислят за неблагоприятните последствия.  Тъкмо това е главната характеристика на всеки един пионер. Силното и оптимистично убеждение на пионера е, че Бог ще промисли за всяка стъпка и не е нужно да се пресмята степента на риска. Пионерът вижда с духовните си очи само победата; той не предвижда поражения. Пионерът мисли за изпълнението на пророчеството, което е изречено от Св. Дух; той не мисли за това, което би се случило с него. Та нали пионерът на световното харизматично движение Уилям Сиймур също така тръгва след призива на Св. Дух да прогласява новозаветната вест, че „Бог ще излее Духа Си над всяка твар”? Воронаев не доживява времето, когато над поробената му от атеизма родина ще изгрее слънцето на свободата на вярата. Уилям Сиймур, който умира почти забравен от своите последователи, не доживява разпространението на харизматизма по целия свят. Нашите духовни водачи, приели благовестието от Воронаев, Заплишни и Колтович, прекарват зрелите си години в комунистическите лагери и затвори и дълбоко наранени вътрешно ще продължават дълго след това да си задават въпроса дали са били подготвени за атеистичната напаст, заляла Източна Европа. Ще продължаваме да си задаваме въпроси и ние, особено когато четем сериозни исторически изследвания като „Живот и служение на Иван Воронаев” на д-р Доний Донев, в което не са спестени някои горчиви факти, като например спорната Декларация за „отказ от вярата”, написана и подписана собственоръчно от затворника Воронаев (впрочем, този проблем се споменава и от Холенвегер).

Без да се впускам в дискусия дали тази Декларация е автентична или фалшифицирана – авторът на разглеждания исторически труд също не се ангажира с категорично мнение по въпроса, – бих дръзнал да кажа, че този детайл от живота на пионера на българския харизматизъм не може да хвърли сянка върху неговото дело. Моментната слабост може да споходи и най-великите герои на вярата. Моисей, Аарон, Давид, Илия, Петър – тези библейски герои на вярата не бяха застраховани от падения. Само идеализираните образи в благочестивите религиозни легенди са изчистени от всяка сянка и огъване на коленете. Истинските герои на вярата, които искаме да почитаме днес, са онези, които са напълно реални, защото са ентусиазирани до безумие и слаби в силата на Св. Дух. Такъв именно реален герой на вярата ни представя д-р Доний Донев в своята обективна история за живота и делото на п-р Иван Воронаев.

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
7. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
8. На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
9. Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
10. Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
11. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
12. Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
13. 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
14. Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
15. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
17. Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
18. Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
19. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
20. Първите петдесятни в България:Мисионери и вярващи