п-р Христо КУЛИЧЕВ: Становище за новия превод на Българско библейско дружество

23.01.2016

BBD

Tags: , , , , , , ,

5 Responses to п-р Христо КУЛИЧЕВ: Становище за новия превод на Българско библейско дружество

  1. Veniamin Peev on 24.01.2016 at 10:03

    Г-н Христо Куличев е уникален пример на човек, който се мъчи да бъде „на всяко гърне мерудия“. Прави се на „историк“ на българския евангелизъм. Прави се на „библеист“. Прави се на „водач“ на някаква си „чиста църква“. Досега всички посочени „инициативи“ от негова страна показват, че не разбира нито от едното, нито от второто, нито от третото.

    Куличев не знае нито един от двата библейски езици – еврейски и гръцки (койне). Защо тогава си придава важности, като коментира библейски преводи, па дори и редакции? Ами, защото не го поканиха да участва в комисията по изданието на ББД отпреди две десетилетия и той реши, че може да бъде критикар на една инициатива, за която няма нужната компетенция. Горната статия е ярко свидетелство за правотата на българската пословица за тия, дето искат „да научат на ум другите“, без самите те да са наясно какво точно искат да кажат.

    За неадекватното становище на г-на Куличева по отношение думите „олтар“ и „жертвеник“ не си струва да се коментира, защото то разкрива неговата неосведоменост по нюансите на термините. По-интересен е случаят с „екклесиа“. Куличев цитира българското издание на „Старогръцко-български речник“, което само по себе си свидетелства за неговата неосведоменост. Този речник отразява класическото разбиране на термина. Има обаче авторитетни западни издания на новозаветния гръцки език и те трябва да бъдат консултирани, а не класически речници. Така например ‘A Manual Greek Lexicon of the New Testament’ на G. Abbott-Smith (pp. 138-139),който от 1936 г. е претърпял многократни преиздавания,посочва, че в новозаветния текст „екклесиа“ предава еврейската концепция за „кахал“ като „събрание“. Затова „екклесиа“ превежда еврейския термин в превода на LXX. Понятието за „църква“ е институционално и се налага като такова много по-късно от новозаветната епоха. Затова и в английските новозаветни преводи „екклесиа“ се предава като: ‘assembly’ и ‘congregation’ и много рядко като ‘church’.

    Но г-н Куличев няма как да ги знае тия неща, защото не е богослов и не познава оригиналните библейски езици (съмнявам се да познава и западноевропейските езици). Във фамилния си в. „Зорница“ той може да вписва фамилните раздумки по всички въпроси, но тези раздумки не касаят качеството на българските библейски преводи.

  2. Любо on 24.01.2016 at 15:53

    Като гледам така, мерудията сте Вие господин Пеев и си търсите гърненца по форумите. Леко ми се връща храната обратно когато чета Ваши изказвания. Нека да има Чиста църква, в която адвокатите на господата бивши или не толкова агенти на ДС няма да се изказват и да ги защитават.

  3. Veniamin Peev on 24.01.2016 at 18:46

    Драги „Любо“, тук става дума за компетентност по библейските езици, а не за мненията на хорица от разни агитки. Тия реплики си ги пазете за тях, не за форуми със сериозни теми за дискусия. (Впрочем, вашите агитки показаха, че и от „агентурност“ не разбирате).

    Та нека се върнем към темата за терминологията. Много бих искал г-н Христо Куличев да се включи тук, но като знам, че не не обича дискусиите, а само папските монолози, няма как да се случи. Затова нека изясним задочно и недомислието му по отношение на „олтар“ и „жертвеник“. Еврейската дума „мизбеах“ е по-рядко срещана дума, но означава „място за жертвоприношение“, като не е задължително жертвата да бъде кръвна. Има обаче и други библейски термини, които отговарят на българската дума „жертвеник“. Думата „олтар“ е видимо чуждица, но се е наложила с ролята си на храмова принадлежност. Литературните пристрастия на г-на Куличева, свързани с имената на родни поети като Яворов (когото много харесвам като поет, не не го приемам като библеист!), нямат нищо общо с библеистиката. Ние знаем, че г-н Куличев е завършил Славянска филология, но то не е същото като да се разбира библейски еврейски и койне. Поетичните отклонения не са сериозен аргумент в полза на Куличевите размишления. За сведение на г-на Куличева терминът „олтар“ не е английски, а латински: altare е бил известен още на св. Киприан Картагенски (ІІІ в.). Така е придобил общоцърковна употреба на Запад и на Изток.

    Що се отнася до термина „жертвеник“, той много подробно е изяснен в „Библейски речник“, който е издаден и преиздаден от „Нов човек“.

  4. Ева Матинчева on 26.01.2016 at 11:25

    И ВСЕ ПАК ПАСТИРИТЕ НЯМАХА ЕДНО ПЪЛНО ОСВЕЩЕНИЕ КАТО СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ ИЛИ СВЕТИ ФРАНЦИСК АЗИСКИ, ТЕ НЕ МОЖЕХА ДА КАЖАТ КАТО СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЕЛ:
    – СВЕТЪТ Е РАЗПНАТ ЗА МЕН И АЗ СЪМ РАЗПНАТ ЗА СВЕТА,
    НЕЩО ПОВЕЧЕ! ТЯХНОТО ПОКОЛЕНИЕ ПАСТИРИ БЯХА ДО ИЗВЕСТНА СТЕПЕН ОТСТЪПИЛИ ОТ СТРОГОСТТА И ПЪЛНОТО ПОКРИТИЕ МЕЖДУ ПРОПОВЕДИ, ЖИВОТ, ХАРАКТЕРНИ ЗА СТАРИТЕ ПАСТИРИ КАТО ЯКОВ КЛУНД И САВА ЛЕЧЕВ, Д-Р ЛОНГ И Д-Р РИГС, НИКОЛАЙ НИКОЛОВ И СТОЯН ТИНЧЕВ, СПАС СТЕФАНОВ И ЕВГЕНИЙ ГЕРИСАМЕНКО И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ОТ ПЪРВИТЕ ПОКОЛЕНИЯ ЕВАНГЕЛИСТИ.

    СЪВРЕМЕННИТЕ ПАСТИРИ БЯХА СРЕД СВЕТА, НО ТЕ НЕ ПРИЛИЧАХА НА ОАЗИСИ СРЕД ПУСТИНЯТА, АБСОЛЮТНО ЧИСТИ И НЕДОКОСНАТИ ОТ НЕЯ. ЗА ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ, МАКАР И МАЛКО, ВСЕ ПАК НЯКОЛКО ШЕПИ ОТ ПУСТИННИТЕ ПЯСЪЦИ БЯХА ВЛЕЗЛИ В ТЕХНИТЕ ДУШИ …
    ИМАХА СВОИТЕ СЕМЕЙСТВА И БЛИЗКИ. ОБИЧАХА И СЕ РАЗОЧАРОВАХА. КЪМ НЯКОЙ ПРИЯТЕЛИ ПРОЯВАВАХА ПО-ГОЛЯМИ СИМПАТИИ И ПРЕДПОЧИТЕНИЯ.
    ОБИЧАХА И СЕ ВЪЗХИЩАВАХА И ОТ ЗЕМНАТА КРАСОТА.

    СПОМНЯМ СИ ДЯДО МИ САБО ЛЕЧЕВ МИ РАЗПРАВЯШЕ КАК СЕ РАЗОЧАРОВАЛ ОТ ЕДИН МЛАД ПАСТИР. ДВАМАТА ВЪРВЕЛИ ПО УЛИЦАТА, УВЛЕЧЕНИ В РАЗГОВОР ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА БИБЛИЯТА. КРАЙ ТЯХ МИНАЛА ЕДНА МЛАДА КРАСИВА ЖЕНА, ОБЛЕЧЕНА ЕЛЕГАНТНО :
    – ЕХ, ДЯДО САВО, ДА МОЖЕШЕ ДА ПОВЯРВА ТАЗИ ЖЕНА И ДА СТАНЕ ЧЛЕН НА ЦЪРКВАТА, КОЛКО ХУБАВО БИ БИЛО! – ВЪЗКЛИКНАЛ МЛАДИЯТ БОЖИ СЛУЖИТЕЛ.
    ДЯДО МИ ДЪЛБОКО СЕ НАСКЪРБИЛ И СИ ПОМИСЛИЛ:
    -НИМА, АКО ИСУС ИЛИ НЯКОЙ ОТ АПОСТОЛИТЕ, СВЕТИИТЕ ИЛИ МИСИОНЕРИТЕ БЕШЕ НА НАШЕ МЯСТО, ЩЕШЕ ДА ИМА ПОДОБНО ОТНОШЕНИЕ? И ТОЙ КАЗАЛ:
    -ЕХ, СКЪПИ БРАТКО! ИСУС ДОЙДЕ ЗА БЕДНИТЕ И ГРЕШНИТЕ, ЗА БОЛНИТЕ И ГРОЗНИТЕ ДА ГИ ПРИЗОВЕ ЗА СПАСЕНИЕ. ТОЙ САМ БЕ ЧОВЕК НА
    МЪКИ И НЯМАШЕ БЛЯСЪК. БЕ ПРЕЗРЯН И ОТХВЪРЛЕН ОТ ВСИЧКИ И НЯМАШЕ ГЛАВА КЪДЕ ДА ПОЛОЖИ.

    НА ПАСТИРИТЕ БЕШЕ ПРИЯТНО ДА СЕ ВЪЗХИЩАВАТ ОТ ТЯХ, ДА ХВАЛЯТ СИЛАТА И ИЗЯЩЕСТВОТО НА СЛОВАТА ИМ. ПРИ ЕДНА ЕВАНГЕЛИЗАЦИЯ, СЛЕД ЕДНА НАИСТИНА СИЛНА ПРОПОВЕД, ПАСТИР Т.Д. МИ СТИСНА РЪКАТА И КАЗА :
    – ВИДЯ ЛИ , Т., КАК РАЗТЪРСИХ ВСИЧКИ.
    ТОЙ НЕ КАЗА, ЧЕ БОЖИЯТ СВЕТ ДУХ Е РАЗТЪРСИЛ ДУШИТЕ НА ХОРАТА, А ТОЙ, ЧОВЕКЪТ….
    И ЧЕСТО ПИТАХА, КОГАТО НА ВРАТАТА СЕ РЪКУВАХА С ХОРАТА;
    – ХАРЕСА ЛИ ВИ ПРОПОВЕДТА?
    – О, ДА! ДЪЛБОКО МЕ ТРОГНА….
    ОТ ТАКЪВ ОТГОВОР ТЕ БЯХА ЩАСТЛИВИ. А ПРАВИЛНИЯТ ВЪПРОС Е:
    – ПОЧУВСТВАХТЕ ЛИ ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА? ПРОГОВОРИ ЛИ НА СЪРЦЕТО ВИ?
    – „НЕ НАМ, НЕ НАМ, ДА БЪДЕ СЛАВА САМО НА ИМЕТО ТИ, ГОСПОДИ!”
    ТЕ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ СМАЛЯВАТ, А ИСУС ДА РАСТЕ В ТЯХ, ДОКАТО ДОСТИГНАТ ПЪЛНОТАТА НА ХРИСТОВИЯ РЪСТ.

    И НАЙ-ГЛАВНАТА СЛАБОСТ, КОЯТО И ДНЕС РАЗПЪВА ЕВАНГЕЛИЗМА, ТОВА Е РАЗЦЕПЛЕНИЕТО. ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЧЕСКАТА МОЛИТВА НА ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА:
    – ОТЧЕ, ДА БЪДАТ ЕДНО, КАКТО И НИЕ СМЕ ЕДНО, ПО ТЯХНОТО СЪВЪРШЕНО ЕДИНСТВО, СВЕТЪТ ЩЕ ПОЗНАЕ, ЧЕ ТИ СИ МЕ ИЗПРАТИЛ!
    ЩОМ ВЯРВАМЕ В ХРИСТА, ПОИМ СЕ ОТ ЕДИН ДУХ, БОЖИЯ СВЯТ ДУХ, И ИМАМЕ ЕДНО ЕВАНГЕЛИЕ, ЕДНА ЦЕЛ, ЕДИН ПЪТ, ЕДНО О Р Ъ Ж И Е НА ЛЮБОВТА, НИЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ Е Д Н О!……….”

  5. Veniamin Peev on 27.01.2016 at 20:01

    Г-жо Матинчева, в казаното от Вас по-горе има много верни неща.
    Позволете обаче да Ви запитам и ще се радвам да отговорите, ако се включите пак: „Защо използвате категорията „пастири“ за всички имена, които посочвате по-горе?“ Знаете ли, употребата на девалвиралото определение „пастири“, отнасящо се до църковни водачи, дава основание на пастирите да си мислят, че само те са творци на свещенодействие, проповядване, поучение, благовестителство извън църквата, тълкуване на Св. Писание, издателска дейност и … компетенция по всякакви религиозни и нерелигиозни въпроси. Пастирите се превръщат в своего рода „дучета“ (да не кажа „фюрери“ и всякакви тоталитарни подобия) само защото са били ръкоположени като такива. Такова разбиране за „всеобхватността“ на „пастирите“ в бившите страни на социалистическия лагер няма нищо общо с евангелското разбиране за „пастир“. Пастирът е душегрижител за духовното си стадо в църквата, но по въпроси, които касаят богословска тематика, могат да се произнасят само ако са богослови. Библейският превод на ББД е правен от богослови и ако ще ги критикуваме, трябва поне да сме НА ТЯХНОТО НИВО. Критиката на г-н Куличев е атакуема от много ъгли.

    Във връзка с това не бих поставил в една и съща група д-р Лонг и д-р Ригс с презвитер Стоян Тинчев, например. Д-р Николай Николов, за когото също споменавате, се откроява значително над болшинството свои колеги днес. Тези хора са били богослови, а не просто „пастири“ в тесния днешен смисъл на думата. Христовата църква днес има нужда от високо просветени дейци, за да възвърне изгубения си авторитет пред обществото. Но това няма да се постигне с фалшиви посредствени „авторитети“, а с мощни умове и характери. Къде са днес българските Барт, Бонхьофер, Молтман или Мирослав Волф и Петър Кузмич?… Къде са днешните Лонг, Ригс или Н. Николов?… Особено днес имаме нужда не само от амвонни изпълнители, но и от християнски мислители като Франц Шефър, например!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ