Масони в българската история

18.04.2019

СП. NATIONAL GEOGRAPHIС – България

Tози стар ръкопис, открит през 2013 г. от варненския адвокат и колекционер на антики Христо Раев, е първото лично признание на идеолога на българската националноосвободителна революция Георги Раковски, че е масон.

Текст: Даниела Арнаудова Снимки: Георги Кожухаров

Обгърнато от мъглите на времето, братството на масоните пази своите тайни и до днес. Църквата го заклеймява като еретично, опонентите му приписват заговори за установяване за нов световен ред.

И у нас, и по света масонството не е еднородна маса, управлявана от единен център. Днес в страната ни са известни масонските Обединена Велика ложа на България, Велика Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари в България и Велика ложа на Стария Приет Шотландски Ритуал в България.

Масонски символи в Българските светини

В книгата си „Масонството: митове и факти“ Владимир Левчев пише, че масонската морална система не се различава от ценностите на хуманизма. Според Левчев ложата, в която всички са равни и ръководени от свободно избран Майстор, е умален вариант на демократичното общество.

Така ли е наистина?

Масонският проект се реализира успешно първо в Новия свят – в новосъздадените САЩ. Много братя слагат подписа си под Американската конституция от 1789 г., която според някои изследователи е заимствана от документи на масонска ложа.

Първият американски президент Джордж Вашингтон поставя с масонски ритуал крайъгълния камък в строежа на парламента – Капитолия. Вашингтон е масон от ложата на Фредериксбърг, Вирджиния. Масон е и авторът на Декларацията за независимост Томас Джеферсън. Такива са и финансистът Аликзандър Хамилтън, политикът, философ и памфлетист Томас Пейн и повечето други „отци основатели“ на Съединените щати.

Идеологическият стълб на американската революция Бенджамин Франклин е Велик майстор на ложата в Пенсилвания. Масон е също френският маркиз Жозеф дьо Ла Файет, дясна ръка на Вашингтон по време на войната за независимост, взел по-късно дейно участие във Френската революция. Впрочем популярният девиз на Френската революция „Свобода, равенство, братство“ е масонско лого.

Постепенно свободното зидарство обхваща цяла Европа. На българска територия – по онова време част от Османската империя – идеите му проникват преди около два века. Първият официално известен български масон е архимандрит Ефрем, който е посветен в ложа „Овидий“ в град Кишинев през 1820 г.

Първите български масони били националреволюционери

През 2013 г. колекционерът на антики адвокат Христо Раев от Варна открива неизвестен ръкопис на идеолога на българската националноосвободителна революция Георги Раковски. Старият тефтер с кожена подвързия съдържа съчиненията „Разсъждения връх франкмасонската същност за човещина“ и „Ценностите на живота“. Ясно се вижда подписът на Раковски.

Текстът е оформен в типичния за революционера стил – смесица от френски изрази, русизми и котленско наречие. „Paкoвcки гo е пиcaл пpез мaй 1866 г. в Одеca, кoгaтo вече е тежко бoлен. Toвa е лебедoвaтa му пеcен, неговото зaвещaние към пoкoлениятa“ – cпoделя Paев. Той дарява тефтера на Регионалния исторически музей в Шумен с призива: „Нека учените установят всички факти“. Специалистите го посрещат скептично, но според адвоката това е първото конкретно признание от страна на Раковски, че е масон.

Откъде идва връзката на революционера с братството? След Браилските бунтове от 1842 г. осъденият на смърт от румънските власти Георги Раковски бяга в Марсилия. Там среща италианския философ и политически активист Джузепе Мацини, за когото се смята, че е бил масон. Създадената от Мацини организация „Млада Италия“ се бори за независимостта на управляваната от австрийците негова родина. Идеята, която подкрепя италианският демократ, е, че Френската революция е допринесла за индивидуалните свободи в Европа, ала, за да постигнат национална свобода, народите се нуждаят от нова революция.

Мацини вярва, че в по-далечно бъдеще Европа би могла да се превърне във федерация, управлявана от общо федерално събрание. Затова работи упорито за създаването на организации в редица европейски държави, чиито имена говорят сами по себе си: „Млада Европа“, „Млада Германия“, „Млада Швейцария“, „Млада Полша“.

Италианските масони – гарибалдийците и последователите на Мацини – се превръщат във вдъхновители и образец на подражание за родните поборници на идеята за нова революция на Балканите. Иван Касабов, Димитър Ценович, Киряк Цанков и Иван Кършовски основават в Букурещ „Млада България“.

Под влиянието на Мацини Раковски създава своята легия в Белград. След време тя е разтурена, но остава идеята за единен съюз, обединяващ поробените от Османската империя балкански народи.

Все пак основоположник на българското регулярно масонство е Данаил Николов, по-известен под псевдонима Иван Ведър. Учил в Малта, работил на кораб, пътуващ между Англия и Австралия, той владее няколко езика и преподава в Робърт колеж в Цариград. През 1863 г. е посветен в масонство в цариградския клон на ложата „Ориентал“. Години по-късно, през 1880 г., Ведър създава първата българска ложа „Балканска звезда“ в Русчук (сега Русе).

С живота му там е свързана и историята за спасяването на града от погром през Руско-турската освободителна война. Тогава отбраната на Русчук била поверена на елитната Египетска армия, командвана от масона Дилявер паша. Градът обаче бил обграден от башибозушки орди, готови за набези след оттеглянето на армията. Чрез италианския консул в Русчук Ведър потърсил контакт с пашата. При срещата Дилявер подал ръка за поздрав на видния русчуклия, който притиснал три пъти мястото между палеца и показалеца на генерала. От жеста пашата разбрал, че срещу него стои брат масон. След разговора им градът и жителите му били спасени.

Това не е единственият случай, в който родните зидари изиграват значителна роля в трудни за народа ни моменти. „Нашето масонство е в тясна връзка с хората, градили камък по камък темелите на възкръсналата след петвековно чуждо владичество нова България“ – твърди Георги Балански от ложа „Сговор 92“. Той е наследник на академик Александър Теодоров-Балан – съосновател и първи ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Приносът на Балан е, че моделира философската и морално-етична доктрина на българското масонство. Дейността му е обвързана с ложа „Заря“, ръководена от сина на Иван Ведър – Димитър.

В друга софийска ложа, наречена „Братство“, се заражда идеята да се създаде Българският червен кръст. В периода 1894–1899 г., когато министър-председател е д-р Константин Стоилов, български и сръбски масони планират сключването на специален митнически съюз, който да улесни свободната търговия между България и Сърбия.

Обединението на българските масони съвпада с годините на Първата световна война. На 27 ноември 1917 г. е провъзгласено инсталирането на Великата символична ложа на България с Велик майстор генерал Александър Протогеров – един от най-ярките поборници за освобождението на Македония. Така ръководството на ложата е гаранция, че връзките на масоните служат на каузата за национално обединение на българските земи в етническите им граници.

Седемнадесет премиери на следосвобожденска България са били масони: Александър Малинов, Александър Цанков, Андрей Ляпчев, Андрей Тошев, Богдан Филов, Васил Радославов, Георги Кьосеиванов, Добри Божилов, Драган Цанков, Иван Багрянов, Кимон Георгиев, Константин Стоилов, Никола Мушанов, Пенчо Златев, Рачо Петров, Стоян Данев и Тодор Иванчов. 

Пастири-масони сред българските евангелисти

Масони са били и много учени, лекари, индустриалци, военни и банкери. Част от този елит е и Захарий Стоянов, летописецът на Априлското въстание. Оригиналната масонска грамота на възрожденеца се съхранява в Държавен архив – Русе.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.