ИВАН ЖЕЛЕВ (агент АНГЕЛОВ”) РЕШЕНИЕ № 4854 на ВАС

13.01.2017

Доц. Дилян НИКОЛЧЕВ публикува: ОТНОВО ЗА АГЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ – ИВАН ЖЕЛЕВ ДИМИТРОВ (АГ. АНГЕЛОВ”) РЕШЕНИЕ № 4854 (София, 08.04.2014) на Върховния административен съд

Nikolchev_VAS_delo_agent_Angelov

РЕШЕНИЕ

№ 4854
София, 08.04.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебнозаседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

 

при секретар Анелия Станкова и с участието
на прокурора Маруся Миндилева изслуша докладваното
от съдията ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
по адм. дело № 14594/2013

Производството е по чл. 208 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Иван Желев Димитров срещу решение № 4963 от 17.07.2013 г. по адм.д. № 4977/2013 г. на Административен съд София- град, с което е отменено по жалба на Дилян Николаев Николчев решение № 76 от 25.03.2013 г. по преписка № 44/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която установено, че чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз” по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация спрямо него с което е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр.
Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита се, че съдът не е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства, вкл. свидетелски показания. Сочи се, че доц. Николчев е налагал системно мнението си си за проф.Желев пред студентите и по този начин е всявал масова враждебност и напрежение срещу него и по този начин е осъществил нежелано поведение, изразено по словесен начин. Излагат се доводи, че парвото на лично мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Според жалбоподателя неоснователно е прието, че не е посочен защитен признак, неправилно е прието, че липсва цел или резултат на поведението и причинноследствена връзка. Твърди се съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил и не е взел предвид всички събрани доказателства.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, претендира разноски. Счита, че не е допусно съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необсъждането на свидетелските показания пред съда не е такова нарушение, тъй като не се разкриват факти и обстоятелства, които да не са били установени в хода на административното производство, съдът е обсъдил тези обстоятелства с други доказателства по делото. Заявява се, че не се оспорват от доц. Неделчев неговите изявления по време на лекции за публичнооповестените сътрудници на органите на Държавна сигурност, преподаватели по богословие, което е считал за задължителен предмет на обсъждане в неговите лекции като преподавател по каноническо право. Неоснователно е оспорването на приетото от съда, че изказванията на доц. Николчев представляват лично мнение, защитено от правото на свобода на изразяване. Изразеното от него лично негативно отношение към касационния жалбоподател е защитено слово и не може да бъде основание за налагане на отговорност. В касационната жалба не се посочва защитения признак и не се уточнява в съотношение с кого и с коя група е налице различно третиране. Неоснователно се оспорват изводите на съда, че не е налице причинноследствена връзка между изпълнителното деяние и противоправния резултат. Твърденият противоправен резултат, изключването на проф. Желев от Факултетния съвет, е решение взето с тайно гласуване от колективен орган и всеки от гласуващите е гласувал по съвест, поради което не може да се приеме, че изразяваните от доц. Николчев мнения са в причинноследствена връзка с това решение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за порцесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че не е осъществен фактическия състав на „тормоз“ по смисъла на на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, не е налице изпълнително деяние. В протоколите от проведените събрания на ФС и от ОС на 16.11.2011 г. са отразени изказвания на доц. Николчев, които отразяват личното му мнение и не могат да се определят като поведение, осъществяващо състава на „тормоз“ по смисъла на ЗЗДискр.
Посочено е, че в диспозитива на решението на КЗД не е записано по кой защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е прието, че е осъществен съставът на дискриминация, което е нарушение, тъй като защитения признак следва да се съдържа и в диспозитива на решението на КЗД. По този начин се гарантира правото на лицето, по отношение на което е прието, че е осъществило дискриминация да установи по кой признак я е осъществил, съответно да се направи проверка на правилността на постановения административен акт. В мотивите на решението на комисията е посочено, че в жалбата се съдържат оплаквания за дискриминация по признака „лично положение” и „обществено положение”.
Прието е, че не е налице цел или резултат на поведението, не е създадена враждебна, обидна или застрашителна среда от доц. Николчев, тъй като по време на проведеното заседание са се изказвали и други лица; не е налице причинно-следствена връзка – изключването на проф. Желев от ФС не е извършено лично от доц. Николчев, а в резултат на проведено тайно гласуване. Заседанието е свикано по предложение на доц. Николчев, но преди това е имало решение на ФС с приет дневен ред. Инициативата за свикване на ОС за обсъждане и вземане на решение по даден въпрос не е поведение, което цели дискриминиране на дадено лице. Доколкото вземането на решението е с тайно гласуване, не може да се приеме, че проф. Желев е поставен в различно положение спрямо другото лице, за което е установена принадлежност към ДС , което е единственият мотив на КЗД, за да приеме, че е налице дискриминация. Взето е предвид, че както проф.Желев, така и доц. Рашков са имали възможност да се изкажат по направеното предложение за освобождаването им от ФС. Доц. Рашков се е извинил, поискал е прошка и изрично е заявил, че не е доносничил, не е предоставял сведения. Такова изказване от страна на проф. Желев не е имало, което съдът е приел, че е повлияло за решението на членовете на ФС. Съдът е направил извод, че поведението на двете лица, предложени за изключване е повлияло върху решението на членовете на ОС и гласуването им, поради което не може да се приеме, че е осъществено различното третиране на проф. Желев и доц Рашков и че жалбоподателят е осъществил съставът на „тормоз“ чрез отношението си към него.
Съдът е посочил, че са налице данни за публични коментари на доц. Николчев на принадлежността на проф. Желев към службите и е приел, с действията си доц. Николчев, не е осъществил спрямо проф. Желев, съставът на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, тъй като не са осъществени всички признаци на фактическия състав на нарушението.
Решението е правилно.
Съгласно легалното определение на понятието „тормоз“, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Хипотезата на неравно третиране е различна от хипотезата на тормоз, който е приравнен на пряка дискриминация.Диспозитивът на решението на комисията е за извършен тормоз, а мотивите касаят неравно третиране. В случая, единствените обстоятелства на които комисията се е позовала в мотивите си е изказването на доц. Николчев на заседанията на ФС и гласуването на ОС за освобождаването на проф. Желев от ФС. Правилно е прието от съда, че посоченото поведение не осъществява състава на „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
С оспореното пред съда решение на КЗДискр е установено, че доц. Дилян Николаев Николчев, чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз“ по пар.1, т.1 от ДР на ЗЗДискр спрямо жалбоподателя проф. Иван Желев Димитров, с което е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр. Установено е, че на извънредно заседание на Общото събрание на Богословски факултет на 16 ноември 2011 г. проф. Желев е освободен от списъчния състав на Факултетния съвет на Богословски университет, а доц. Иван Рашков Кръстанов не е освободен, независимо, че има агентурно минало и освобождаването му е предложено със същите мотиви. Проф. Желев е освободен от ФС на БФ, както и от поста на председател на Комисията по провеждане на изборите в ОС. Изложени са мотиви от комисията, че разликите между двамата, че проф.Желев е в пенсионна възраст, а доц. Рашков не е навършил такава и че проф.Желев не заявява разкаяние и не иска прошка от Общото събрание не са коментирани, т.е. не са взети като предвид като фактори, обосноваващи различното третиране към момента на третиране и не се установяват изказвания на участващите в събранието, посочваща разлика в положението на тези двама членове на ФС. Посочено е от комисията, че поведението на двамата в рамките на дискусиите преди последното гласуване е различно, но тази разлика не е коментирана от участниците като основание за различно отношение. При проведеното гласуване е едновременно и за двамата, като проф. Желев е освободен като член на ФС, докато доц. Рашков не е освободен. Прието е от комисията, че резултатите от проведеното гласуване са проява на неравно третиране, при равни условия – доказано сътрудничество на органите на ДС и за проф. Ив. Желев и за доц. Ив.Рашков, единият е освободен от състава на ФС, другият не е. Пенсионната възраст, отношението на лицата към ДС в миналото и/или понастоящем, покаянието или каквото и да е друго обстоятелство, по което се прави разграничение между двете лица, не е заложено в предложеното решение, в дискусиите и в обясненията за вота, което е прието, че е налице обосновано съмнение за свързано с дискриминационен признак неравно, неблагоприятно третиране в сравнение с лице в идентично положение и в тежест на ответната страна е да докаже, че неравното третиране не е продукт на дискриминация. Направен е извод от комисията, че освобождаването на проф.Желев от членство във ФС се дължи единствено и само на неговото минало като сътрудник на ДС, което попада в категорията обстоятелства, обхванати от признака „лично положение“ по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, а признакът обществено положение не обхваща бившата принадлежност към разформированите структури на Държавна сигурност. Принадлежността на проф.Желев към ДС е единствения фактор довел до неговото изключване от ФС. Същият фактор е налице и по отношение на доц. Рашков, но той не е изключен от ФС.Прието е от комисията, че проф. Желев е третиран различно и не е взето принципно решение спрямо всички лица от академичната колегия с доказана принадлежност към структурата на бившата ДС, което представлява пряко нарушение на принципа на равно третиране и пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал. 2 от ЗЗДискр. Мотивите на комисията се, че ответниците, които са членове на ФС на БФ са имали различно отношение към проф.Желев, в сравнение с отношението им към доц. Рашков, който също е с доказана принадлежност към ДС. и действията на ответниците, които са членове на ФС на БФ, спрямо жалбоподателя, не могат да се обосноват с агентурно минало, а представляват накърняване на неговото достойнство и създаване на унизителна, обидна и враждебна среда на основата на личното му положение, свързано с принадлежността му към структурата та ДС.
Записано е в решението на комисията, че на заседание на ФС от 22 юни 2011 г. доц. Николчев е посочил персонално проф.Желев, настоявайки да се оттегли като член на ФС и от Библиотека „Библика“ на която е директор. След гласувано принципно решение относно всички лица с агентурно минало доц. Николчев е предложил да се вземе индивидуално решение за проф. Желев на основание неговото агентурно минало и в знак на протест няма да участва в заседание в този състав на ФС.
В жалбата си до КЗДискр проф. Желев се е позовал на обстоятелствата, че по настояване на доц. Николчев и д.р Павлов, заедно с доц. Рашков са били лишени от възможността да преподават в магистърските програми дисциплини, създадени и водени от тях, които са съществували в учебните програми на факултета. Николчев и Павлов инициирали свикване на Общо събрание на Богословския факултет с цел изключването му от състава на същия. След изказвания главно на доц. Николчев на Общото събрание на Богословския факултет проведено на 16.11.2011 г. е било гласувано освобождаването му от поста председател на Комисията по провеждане на изборите към Общото събрание, както и членство във Факултетния съвет. Претендирал е, че срещу него е осъществен тормоз.
От тези оплаквания КЗДискр е разгледала в мотивите на решението си инициирането за свикване на Общо събрание на Богословския факултет и изказванията на доц. Николчев пред Факултетния съвет /ФС/, въз основа на което е приела, че е осъществен тормоз.
Правилни са изводите на съда, че доц. Николчевкато член на ФС на БФ, не може да отговаря зарезултатите от проведеното гласуване от Общото събрание на Богословски факултет относно проф. Желев и за неговото изключване от ФС с това решение. Освобождаването на проф.Желев от членство във ФСпоради неговото минало като сътрудник на ДС не е в пряк резултат от действие на доц. Николчев, а е резултат на гласуване на общото събрание на Богословски факултет.
В мотивите на решението на комисията е прието, че е налице неравно третиране по признак „лично положение“ на един от двамата членове на ФС на БФ, които са с доказана принадлежност към ДС. Не е обоснован от комисията приетия критерий „лично положение“, вероятно се има предвид лично отношение, тъй като в диспозитива на решението е посочено „отношение“.
Комисията не е посочила в мотивите, че публичните коментари на доц.Николчев пред студентите за принадлежността на проф. Желев към службите представляват поведение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, поради което същото не следва да се изследва в настоящото производство. В този смисъл доводите на страните са неотносими.
Такова поведение в никакъв случай не е изказването на Факултетния съвет и гласуването от доц. Николчев на Общото събрание на Богословски факултет за освобождаването на проф.Желев от състава на ФС на БФ, както е приела комисията. Не са изложени мотиви от комисията за други словестни действия и по друг начин доц. Николчев да е осъществил състав на „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че освен изказванията на доц. Николчев на посочените заседания, съдът не е взел предвид всички събрани доказателства. Съдът е обсъдил доказателствата, на които се основават мотивите на комисията, а те са свързани само с изказванията и гласуването на доц.Николчев на заседанията на Факултетния съвет и на Общото събрание на Богословския факултет, поради което не може да се изисква от съда да изложи други мотиви и да мотивира решението на комисията. Както е посочил съда решението, с което проф. Желев е освободен от списъчния състав на Факултетния съвет на Богословски университет е единственият мотив на КЗД, за да приеме, че е налице дискриминация.
Не се представят доказателства за изплатени разноски от ответника в настоящото производство, поради което не се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4963 от 17.07.2013 г. по адм.д. № 4977/2013 г. на Административен съд София- град.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Павлина Найденова
/п/ Даниела Мавродиева

П.Н.

Tags: , , , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ