Архивите говорят: Братята Харалан и Ладин Попови и дисидентството на ЕПЦ Русе

03.04.2015

Статията е част от поредицата на Pastir.org по случай честването на 95г. от началото на Петдесятното движение в България и 200г. от началото на Протестантството по българските земи. Цялата поредица можете да прочетете тук: http://pastir.org/?p=95

Д-р Вениамин Пеев

Когато говорим за политическата линия на СЕПЦ, наложена от комунистическата власт след „пасторския процес” през 1949 г. посредством новия председател п-р Ангел Динов, трябва отново да подчертаем, че тя се е сблъскала със сериозна съпротива от страна на редица пастири и църковни общности. Вече бе посочено, че като неформален водач на опозиционните настроения през този период се очертава п-р Емануил Манолов (1898-1975). Той предприема обиколки из църковните общности в Северна България и се убеждава, че в тях е наслоено неодобрение към политическата линия, която се лансира от София. На заседание на петдесетното ръководство п-р Манолов заявява, че „Окръжните писма” масово били критикувани от „църквите дори там, където членовете на църквите се приобщават към политиката на О. Ф.”.[1] Реакцията на опозиционно настроените общества се изразявала в това, че те отказвали да изпращат в съюзната каса дължимите си такси и затова цялостното състояние на финансите не било добро. Естествено, марионетното ръководство тутакси решило „да не дават работа в Съюза на Манолов”. Това решение срещу п-р Манолов не може да се обясни другояче, освен като прокарване линията на ДС и комунистическата власт за „чистка” в Петдесетния съюз, като се има предвид факта, че п-р Манолов е един от създателите на деноминацията и е бил дългогодишен член на нейното ръководство като секретар за периода 1929-1931, преводач, журналист и редактор на сп. „Благовестител”[2].

PYCE 4

Първият годишен събор във Варна, на който присъстват Неделя Чифудова с малкия си син Тимотей и Харалан Попов

Съпротивата на харизматичните общности в Северна България срещу политиката на Съюза има дълга история – още от самото му създаване през 1928 г. Голяма част от петдесетните групи на север от Балкана, възникнали на чисто българска почва, са по начало подозрителни към идеята за църковна организация, която се свързва с гражданската власт и отказват да я възприемат. Трябва да признаем, че това е едно типично библейски обосновано пророческо подозрение, защото тези общности и техните духовни водачи ясно са съзнавали опасността от намесата и диктат от страна на всяко светско правителство – независимо дали то е буржоазно или комунистическо. Историческите процеси в новата българска история доказват правотата на тази предпазлива линия на поведение, възприета от харизматичните общности в цяла Северна България. Тази подозрителност обаче, както ще видим по-долу, е характерна не само за групите, известни с жаргонния етикет „тинчевисти”, но и за църковни общности, които са се присъединили към СЕПЦ.

Русенската Евангелска петдесетна общност и нейната дисидентска традиция

Анализът, който предлагам тук, се различава от общоприетата повърхностна трактовка на историческата проблематика, която можем да срещнем в официалните „исторически” сведения на СЕПЦ. Този анализ се основава на автентични документи, които не са използвани от авторите на исторически описания било поради неосведоменост, било поради своята деноминационна предубеденост, свеждаща се до обявяване само на такива данни, които подкрепят идеята за създаването на СЕПЦ. Русенската евангелска петдесетна общност обаче от самото си зараждане не се вписва в такива организационно-политически предпоставки.

PYCE 1

Учредителният събор в Бургас, на който е присъствал Пею Чифудов

Началото на русенската петдесетна общност трябва да се търси малко след 1920 г.[3] Един от първите петдесетни вярващи в град Русе е железничарят Пею Стоянов Чифудов (1897-1973). Той участва в Учредителния събор в Бургас (март 1928 г.)[4]. Пею Чифудов чува свидетелството за покаяние и спасение чрез Христос на работното си място от плевенския благовестител Петко Петров. Новоражда се духовно след като прочита брошурата „Покаяние”. Съпругата му Неделя[5] приела евангелската вест в сън, в който ѝ се явява Христос, разпънат на кръст и я укорява за първоначалната ѝ съпротива. За много кратко време се сформира група от харизматични евангелисти, която се събира в дома на Пею Чифудов – ул. „Вискяр” № 5. Приемат харизматичната вест роднини на сем. Чифудови и техни съседи. Построяват една стая на този адрес, където всяка седмица идва и проповядва Петко Петров.[6] Като гост проповедник е идвал многократно и Стоян Тинчев (1880-1965), както и други благовестители от плевенския край. Тези факти показват, че русенската петдесетна общност възниква на чисто българска евангелска почва, напълно независимо от дейността на руските мисионери Воронаев, Заплишни и др., които имат по-чувствително влияние в Южна България. Тя е и една от първите в Северна България, която става редовен член на СЕПЦ, съставен през 1928 г. едва от десетина църковни общности.

Новата харизматична общност в гр. Русе бързо се разраства и се налага търсенето на по-голям молитвен салон. През есента на 1925 г. в града идва младежът Харалан Попов (1907-1988), току-що завършил гимназиалното си образование, за да търси работа.[7] Като много млади хора, разочаровани от бедственото икономическо положение на страната, той е скептично настроен към религията. Негов приятел от детинство му разкрива евангелската истина за спасение чрез вяра в Христос и Харалан започва да посещава баптистката църква на една от централните улици в града. Впечатлен е от ясното слово на проповедите и хубавите евангелистки песни. Малката баптистка общност го изненадва с културата на вярващите. По-късно Харалан се запознава с Петко Петров и чрез него приема харизматичното свидетелство. Свързва се с петдесетната група в Русе. Вярващите го оценяват като просветен и перспективен Божи работник и по-късно е предложен да бъде ръкоположен от съюзното ръководство като пастир на тази общност.[8] Ръкоположението му извършват председателят п-р Николай Николов и подпредседателят на СЕПЦ п-р Павел Рахнев. П-р Харалан Попов израства бързо като отличен проповедник и организатор и остава в Русе до заминаването си в богословската семинария в гр. Данциг[9], след което следва в Англия и поема голямата петдесетна общност в гр. Бургас.

Братът на п-р Харалан Попов – Ладин Попов (1913-1977) е последният ръководител на русенската петдесетна общност преди „пасторския процес” през февруари-март 1949 г. Той поема служението в най-драматичния период от нейната история. Тъй като бившият председател на СЕПЦ п-р Ив. Зарев изобщо не споменава тази подробност, когато изрежда служителите в раздела си „Русенската църква”,[10] се налага да ползваме данните, които предоставя архивът на русенските разузнавателни служби за дейността на п-р Ладин Попов в гр. Русе.[11] От него именно научаваме редица данни за неговата проповедническа и организационна дейност, която никак не се е нравела на оперативните работници. Трябва да им бъдем благодарни обаче, че тези важни данни попълват много от празнотите, оставени в Заревата „История”. Дължим ги на двама агенти („Лола” и „Калинов”), които още преди „пасторския процес” са ходили по петите на Ладин и са донасяли всичко за него – къде ходи, какво говори в молитвения салон и извън него, какви са настроенията му към новата власт. Оперативните работници остават с впечатлението, че п-р Ладин Попов използва амвона, за да критикува цялостната идеология на отечествено-фронтовската власт. Той говори против атеизма и в полза на частната собственост. Определя партийната линия като следване „бога на парада и митинга”. Набляга на възгледа, че библейският Бог стои над човешкото разбиране за развитието на историята, защото е Творец и Промислител. Агитира русенските петдесетни вярващи да посочват „правилния път” на съгражданите си, за да ги „избавят от днешния свят” на безбожието и материализма. Такива възгледи ясно показват една анти-марксистка философия на религията. Те са несъвместими с бездушното примиренчество и нагаждане към новите политически ветрове – характеристики, които ще отличават линията на ръководството на СЕПЦ след „пасторския процес”.

Дисидентството на пастирите на русенската ЕПЦ в периода на тоталитарния режим

PYCE 3

П-р Слави Рахнев с русенската ЕПЦ, сред която и някои живи пионери: Ради, Андоница и др.

Средно голямата петдесетна общност в гр. Русе е свързана с имената на трима пастири, пострадали в двата големи политически процеси през тоталитарния режим през 1949 и 1979 г. Това са пастирите Харалан Попов, Ладин Попов и Георги Тодоров. Пастирите Стойчо Купенов и Георги Тодоров са прогонени от града от комунистическата власт и ДС поради своята активна духовна дейност. Не случайно по времето на тяхното пастируване петдесетната общност бележи духовен подем и ненавистта на партийните функционери се изразява с отчуждаването без съответна компенсация на молитвения дом на ул. „Панайот Хитов” през 1962 г., откогато русенската ЕПЦ остава без собствена сграда. Други двама пастири – Слави Рахнев и Тимотей Стоянов – са активни участници в българската конспиративна мрежа на „Славянската религиозна мисия”, създадена от п-р Ладин Попов. Те получаваха Библии, Нови завети, песнарки и друга християнска литература, която мисията изпращаше в България през граничния пункт. Домовете им бяха посещавани неведнъж от цивилни и униформени милиционери и литературата бе конфискувана. Тези пастири и останалите членове на семействата им бяха заплашвани със санкции, имената им бяха оповестявани в серия от статии в местната преса с презрителното определение „фанатици”. Оперативните работници на ДС образуваха ДОР за тях с подигравателни псевдоними и попълваха досиетата им с донесенията на внедрени агенти както на местно, така и на национално ниво.

Тъй като за повечето пастири на русенската ЕПЦ бяха писани доста неща, бих искал да посоча тук няколко красноречиви данни от досиетата на последните двама – пастирите Слави Рахнев и Тимотей Стоянов, които показват верността им към онова църковно дело, което сме свикнали да определяме като „Божие”. П-р Слави Рахнев (1912-1977) е роден в Раднево, старозагорско, но се заселва в Русе, където поема църковната общност след принудителното изселване на п-р Георги Тодоров.  Повярвал е следствие на лична опитност и свръхестествено изцеление от туберкулоза. Семейството на п-р Рахнев по линията на неговата съпруга Керанка е едно от първите петдесетни ядра в Русе. Цялата фамилия възприема харизматичната вест от Петко Петров и Пею Чифудов. Така се създава действителната основа на русенската петдесетна общност. Тези хора, които познавам от най-ранното си детство, не шумяха около себе си, нямаха смехотворните амбиции на други посредствени петдесетни активисти, които се мъчеха и мъчат да влязат в Историята на петдесетното движение като „незаменими герои”, прикривайки своето двуличие. Те просто вярваха в Бога, вършеха честно и самоотвержено своята работа на делото, на което се бяха посветили. Не обръщаха внимание на „Окръжни” и „Братски писма”, спускани от София със забрани за връзки с чужди мисии и получаване на Библии и християнска литература. Не се стремяха към някакъв пост в Ръководството на СЕПЦ, което би им гарантирало защитата на ДС и би било трамплин за излизания в чужбина. Те подписваха в милицията Предупредителни протоколи, но не подписваха Декларации за сътрудничество с ДС. Затова и ДС бе безмилостна в отношението си към тях.

П-р Тимотей Пеев Стоянов (1926-2010), който е син на основателя на русенската ЕПЦ Пею Чифудов, служи в няколко петдесетни общности в България: Перник, Плевен, Русе и Шумен. Оперативните работници му съставят още в началото на 70-те години на ХХ в. ДОР „Братеца”. Този подигравателен псевдоним отразява скромността на п-р Т. Стоянов, но изразява и недоволството на служителите на ДС от неговата твърдост и неотстъпчивост. Ето какво пише офицерът на ДС в едно Предложение за установяване на „оперативен контакт” с домакина на пернишката ЕПЦ (екземпляр единствен) за новоназначения петдесетен пастир: „Др. Началник, обслужвам линия „противодържавни елементи – духовенство”. От началото на 1972 г. в града ни бе назначен за пастор на евангелистката църква Тимотей Пеев Стоянов от гр. Русе. Същия е със завършено средно образование, висока обща култура, в резултат на което активизира вярващите на територията на града и окръга”.[12] Тази положителна характеристика обаче в никакъв случай не разкрива положителното отношение към п-р Тимотей Стоянов от страна на оперативния работник, обслужващ „противодържавни елементи – духовенство”. Според тогавашните граждански закони в чуждо населено място се даваше от МВР разрешително за „временно жителство” по 1 година и петдесетният пастир е притиснат веднага с обещанието да не му се пречи за пребиваването, „ако сътрудничи на ДС”. Въпреки настояването на председателя на СЕПЦ той да се съгласи на такова сътрудничество, за да продължи да служи на църковната общност безпроблемно, п-р Т. Стоянов отказва категорично. Затова оперативните работници вземат следното решение, което ще се реализира с помощта на доносника: „с цел изясняване проявите, замислите и поведението на пастора и семейството му на територията на града и окръга” да се изпълнят задачи „с цел бъдещото му компрометиране и изгонване от окръга”[13]. Резултатът е: изхвърляне багажа на пастирското семейство на улицата без да се подсигури превоз за пренасянето му до гр. Русе. Издадена е милиционерска заповед п-р Тимотей Стоянов да напусне за 24 часа територията на пернишки огръг със забрана да се връща там.

PYCE 2

Cемействата на пастирите Вениамин Пеев, Тимотей Стоянов, Стойчо Стоев (Варна), Красимир Вълев и малкият Венцислав Бонев (Чирпан)

След редица неблагоприятни перипетии п-р Тимотей Стоянов се установява като служител в русенската петдесетна общност, в която е израснал като редови вярващ и дякон от времето, когато там пастирува Стойчо Купенов. Той укрепва връзките си със „Славянската религиозна мисия” и става ключова фигура в гр. Русе и русенски окръг.[14] Ето защо той е посещаван и провокиран от аг. „Димов”, който се опитва да изкопчи от него писмени данни, за да го злепостави пред държавните органи. Но агентът получава следния твърд отказ: „Пеев отказал да напише писмо и да даде информация, заявил, че той бил божи работник”[15]. Само природната съобразителност на този верен служител му е помагала в моменти като този. Посвещението му обаче, както и на повечето петдесетни пастири на русенската ЕПЦ, не бе оценено от съюзното ръководство. Семейството на п-р Тимотей Стоянов остави продължител на дисидентската линия в русенската ЕПЦ – своя син п-р Вениамин Пеев. За такива служители официалната оценка бе, че те са „неуправляеми”, което означава, че те не се съобразяват с лакейническата политика на СЕПЦ спрямо тоталитарната власт. Затова плодовете на петдесетни пастири в Русе като братята Попови, Никола Стефанов, Стойчо Купенов, Георги Тодоров, Слави Рахнев, Тимотей Стоянов и други като тях са истински както по отношение изграждането на характери, така и по отношение верността към делото. Най-ценният плод на такова служение обаче е дисидентското мислене и постъпване! Впрочем, русенската петдесетна общност е едно от онези евангелистки представителства, което не се поддава на съблазънта да укори с официални писма и телеграми своите бивши пастири Харалан и Ладин Попови по време на истерията около „пасторския процес”. Църквата им остава вярна докрай.

[1] Донесение на аг. „Румен”, 8 декември 1949 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, III раз. 1262. 57).

[2] Вж. протоколи №№ 5-15 (Протоколна книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Еванг. Петд. Църкви в България. 10-34).

[3] Вж. „Записки по свидетелствата на Пею Стоянов Чифудов и Тимотей Пеев Стоянов” (непубликуван архив, стр. 1-14). Данните в „Историята” на Ив. Зарев за „Русенската църква” не отговарят на историческите (История на евангелските петдесятни църкви в България 1920-1989, 41).

[4] Пею Чифудов е правият делегат в десния край на снимката от Учредителния събор в Бургас.

[5] Неделя Чифудова е права в левия край на снимката на Първия годишен събор във Варна. В средата е седнал Харалан Попов, който държи Тимотей Стоянов.

[6] „Записки по свидетелствата на Пею Чифудов и Тимотей Стоянов”, 1.

[7] Попов, Х. Българската Голгота. С., 2005. 13.

[8] Протокол № 8, 11 февруари 1930 г. (Протоколна книга на Изпълнителната комисия, 20-21).

[9] Протокол № 13, 25 ноември 1930 г. (пак там, 27-28).

[10] Зарев, Ив. Цит. съч. 41.

[11] III Раз. 124 Рс. 10-13.

[12] Предложение за установяване оперативен контакт и провеждане разговор с … от гр. Перник, 24 април 1973 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, ОУ на МВР Перник, категория „Духовенство”. 4).

[13] Пак там, 7.

[14] Списък: обекти, протичащи по ГДОР „Клеветници” (АКРДОПБГДСРСБНА, т. VI, 1).

[15] Справка за установен контакт на аг. „Димов” с Тимотей Пеев, 25 декември 1975 г. (пак там, т. IV, 31-33).

Tags: , , , , , , , , ,

11 Responses to Архивите говорят: Братята Харалан и Ладин Попови и дисидентството на ЕПЦ Русе

  1. Бисер Данев on 03.04.2015 at 23:25

    Д-р Пеев, благодаря ви за статията. Това свидетелство на вярата ми дава нов кураж и сила за следване на първата любов, която Бог е излял в сърцето ми. Също така Ви благодаря и за вашето свидетелство за Стоян Тинчев и откриване малко от тяхното служение пред Бога.

    Поздрави!

  2. tania on 06.04.2015 at 12:29

    Статията много ме развълнува въпреки, че знам историята. Но снимките, накараха спомените от онова време да изплуват.
    Няма да забравя… била съм на 4 години, с баба бяхме на църква, беше през седмицата и тъй като се събирахме в една сграда с Методистката църква, това беше тяхно богослужение, затова и с баба бяхме само двете. На излизане от църквата, ни пресрещнаха едни хора и ни казаха да влезем в една кола. Тогава си спомням, че ми хареса да се возя в кола, дотогава се бях возила само на триколката на дядо ми. Баба беше притеснена, но аз нещо взех да си пея. Песента, която обичах най-много тогава беше: „Като птичка що не може надалеч да полети, бях затворен аз в клетка дълги дни“, затова я пеех с всеки път. Тогава не знаех, че това е милиционерска джипка. Баба само ми скръцна със зъби да спра, но аз май много не се уплаших. Пристигнахме в милицията, там вече бяха майка ми, която беше доста напреднала в бременност и татко. Бяха арестували дядо… Дошли милиционери и нахълтали в нас, да търсят Библиии, очевидно по сигнал. Успели да намерят и конфискуват един куфар, но баща успял да спаси другия куфар с Библии, като влязъл в къщата през прозореца и го изнесал почти под носа им. Тогава това беше много важно, хората чакаха с години, за да се сдобият с Библия или някаква духовна литература.
    В милицията ни държаха цял ден,пуснаха ни късно вечерта. Била съм малка, но помня как вървяхме по тъмните улици на Русе – майка ми плачеше, подкрепяна от татко, заради крайното й изтощение, цял ден разпитвана в милицията; баба ми с каменна физиономия, като че ли в някакъв унес, а аз не знаех какво става, само усещах, че нещо много опасно се е случило…
    Когато пораснах, разбрах, че разпита е бил повече 12 часа, накрая са ни пуснали, защото майка е била в напреднала бременност, а дядо са го освободили по-късно.
    Мисля си, че винаги – и по времето на комунизма и днес, във времето на демокрацията – е предизвикателство да бъдеш ВЕРЕН НА ГОСПОДА, а не на човек; ПОСВЕТЕН на ГОСПОДА, а не на общества; ВДЪХНОВЕН ОТ БОЖИЯТА ЛЮБОВ, а не от харизмата на някоя личност! БОГ ДА НИ ПОМАГА И ДА НИ ДЪРЖИ в ИСТИНАТА ХРИСТОС!

  3. Veniamin Peev on 06.04.2015 at 19:24

    Благодаря на Таня за това включване! Нейният вълнуващ разказ показва, от една страна, безумната жестокост на служителите на ДС не само в Русе. На много места в страната ни милицията провеждаше „акции“ срещу евангелистки активисти десетилетия наред. За служителите на милицията залавянето на хората с Библии и друга християнска литература, изпратени от „Славянската религиозна мисия“, бе не само идеологически успех, но и златен шанс да израстват в кариерата си, реализирана след травмиращ страх и разбити човешки съдби. За милиционерите нямаше милост към деца и бременни жени. Именно затова българските евангелисти не бива да забравят, а още по-малко – да пренебрегват жестокия период на комунистическата диктатура. Християнството не се състои в зашеметяващи лозунги за „нови вълни“ и „нови съживления“, а се калява в паметта за миналото и взетите уроци от него. Едва тогава можем да очакваме, че сме изградили християнски характери, които гарантират победите на делото.

    Също така истинската история на българския евангелизъм трябва да излиза наяве по-често не само с документи, но и с лични свидетелства като това на Таня.

  4. Петър Георгиев on 08.04.2015 at 22:41

    Аз ,съм съвременник на една част от описаните събития.Но има и друга „петдесятна “ т.е. изповядваща кръщение с СВЯТИЯ ДУХ, църква в РУСЕ, която ,беше нелегална и преследвана ,далеч ,далеч повече……….. Надявам се и за нея да се кажат няколко думи !!!!

  5. Надежда Петрова on 09.04.2015 at 22:14

    Петър Георгиев е напълно прав за съществуването на голяма нелегална петдесятна група в Русе, която е свързана с Петко Петров. Но има ли налични документи за това, например протоколи? И ако има такава информация, нека П. Георгиев да я предложи на читателите.

  6. М. Кабакчиева on 14.04.2015 at 19:55

    И другa черква имаме в Русе която е минала много гонения баптистката на брат Иван Вълков. Дано и на нея обърнете малко внимание защото Попови имат малко принос на служение в русенска област.

  7. Veniamin Peev on 16.04.2015 at 19:06

    Уважаема г-жо М. Кабакчиева,
    хубаво е, че споменавате за незначителната баптистка общност в Русе. Не знам доколко сте запозната с историята на тази малка общност и историята на евангелизма в родния ми град, но твърдението Ви, че „Попови имат малко принос на служение в русенска област“ е невярно исторически.

    Съгласен съм, че д-р Харалан Попов, който напуска твърде рано малката баптистка общност, не е бил съпричастен към по-нататъшната ѝ история. Но той е първият петдесетен пастир на евангелската общност в Русе, която има далеч по-значимо присъствие в Русе от баптистите. П-р Ладин Попов е бил доста „известен“ в Русе, щом преди „пасторския процес“ русенските разузнавачи са му съставили две солидни папки с донесения и разработки, като го арестуват в Русе за процеса.

    Освен това, една подробност, която видимо не знаете като баптистка: п-р Ладин Попов и всички петдесетни служители и вярващи през 60-те и 70-те години са свидетели на премахване на евангелистки сгради и превръщането на баптисткия молитвен дом в „Клуб на атеиста“ и той е разпространявал този факт на Запад, за да се знае това, без да му пречи петдесетната принадлежност. Не знам дали сте информирана, че единственият баптистки член на мрежата от сътрудници на „Славянската религиозна мисия“ е бил п-р Иван Ангелов Станкулов, който е бил в много близки отношения с братя Попови. Библиите, Новите завети и друга християнска книжнина, които се получаваха в цялата страна и в Русе по нелегален път, са дело на братя Попови.

    Не знаете, както изглежда, и друга подробност. След изгонването от града на петдесетните пастири Стойчо Купенов и Георги Тодоров, представителство на ЕПЦ, в което и моят баща дякон Тимотей Стоянов поискаха от тогавашния баптистки п-р Найденов да бъдат приютени в баптисткия молитвен дом. Баптистите отначало бяха съгласни, но после се поддават на натиска на местната ДС и Окръжен народен съвет и отказаха достъп, като изгониха петдесетните вярващи. Целта е петдесетната общност да бъде разпиляна. Тогава ръководството на ЕПЦ Русе отива при методисткия п-р Илия Яков Илиев, който въпреки натиска на ДС и ОНС, приютява петдесетните вярващи, които остават в методисткия храм до 1989 г. Казвам тези неща като ПРЯК СВИДЕТЕЛ.

    Затова Ви препоръчвам, г-жо Кабакчиева, преди да излизате с някакво публично твърдение по исторически въпроси, да проверявате фактите и документите.

    С уважение към Вас –
    д-р Вениамин Пеев

  8. сестра Миче on 16.04.2015 at 20:22

    Скъпи брат Вени и сестра Надка (Надежда Петрова) Пееви много се радвам да ви видя на снимката както ви помня кога бяхте младички. Една сестричка ми даде вашата страница да я чета по скапа и много се зарадвах че ви откривам все така да учите младежите на слово. Бъдете ревностни работници на нивата божия до края.

    сестра Миче

  9. […] Архивите говорят: Братята Харалан и Ладин Попови и дисидентството на ЕПЦ… […]

  10. […] Архивите говорят: Братята Харалан и Ладин Попови и дисидентството на ЕПЦ… […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *