Женевската Библия (1557-1560)

1599geneva[1]Д-р Доний К. Донев

Докато Великата и Епископската Библии се четат в църквите, три последователни англоговорящи поколения четат Женевската Библия в домовете си. Това е Библията на Уилям Шекспир, Джон Милтън, Оливър Кромуел и Джон Бънян. Наричат я Пилигримската Библия, защото първите заселници в Америка я предпочитат пред изданието на Кинг Джеймс.

След като Едуард VI, синът на Хенри VIII е детрониран през 1553г., на престола се възкачва сестра му Мери Тудор. По време на царуването й, протестантските постижения на Едуард са унищожени и Англия се завръща към римо-католицизма. Английските реформатори са принудени имигрират и търсят спасение в Женева, която е контролирана от Джон Калвин и Теодор Беза. Сред тях е зетят на Калвин, Уилям Уитингхам (1524-1579).

През 1557г., Уитингхам, Антони Гилби и Томас Сампсън издават нов английски превод на Новия завет. За базов текст са използвани гръцкия Нов завет издаден от Естиен през 1551г. и латинската версия на Теодор Беза (1556). Старият завет следва Великата Библия, като текстът е коригиран в съпоставка с еврейски и гръцки оригинали и сравнена с латинската версия на Лион Юда. Проектът е финансиран от английската църква в Женева, а цялата Библия е отпечатана от Ролан Хал през 1560г.

Няколко са факторите, които определят важността на Женевската Библия. На първо място, тя е първата английска версия направен от преводачески екип изцяло с помощта на гръцки и еврейски оригинали. Стандартният готически шрифт е заменен с по-лесен за четене латински, а за думите, които не са в оригинала, е използван наклонен шрифт. Това е също и първата английска Библия в която текстът е разделен на стихове и е без параграфи, по примера на четвъртото издание на гръцкия Нов завет на Стефанус (1551г.).

Самата Библия е с размери 13х19см. и съдържа 80 книги. Текстът е разположен в две паралелни колони. Коментарните бележки са разположени от двете страни на текста на всички книги, освен апокрифните. Предговорът й съдържа един от трактатите на Калвин известен като: „Христос е края на закона”. Множеството коментари върху текста обясняват трудните за разбиране места, съдържат исторически и географски препратки заедно. Повечето бележки обаче са доктринални в духа на Калвин, дори върху стиховете които целенасочено или по невнимание са преведени погрешно. Известна е като „Библията на бричовете”, заради превода на Битие 3:7, където Бог прави „бричове” на Адам и Ева (вместо „препаски”). Бележката към Откровение 9:11 определя „ангела на бездната” като „Папата Антихрист, цар на лицемерите и посланик на Сатана”.

По време на 45-годшиното царуване на кралица Елизабет, са публикувани повече от 100 различни издания на Женевската Библия. Половин век след отпечатването на Кинг Джеймс, Женевската Библия продължава да бъде най-популярната версия в Англия. Въпреки неприязънта на преводачите на Кинг Джеймс към Женевската Библия, те я използват почти толкова, колкото и преводите на Тиндейл. Изчислено е, че около 19% от първото издание на Кинг Джеймс през 1611г. са взети копирани от Женевската Библия. Дори в оригиналният предговор към Кинг Джеймс, библейските цитати са от Женевската Библия, а не от самото издание на Кинг Джеймс.

1 comment for “Женевската Библия (1557-1560)

  1. Културно-просветната дейност на Калвин и неговите съратници в Женева съвсем не е за пренебрегване! Създадената няколко години след публикуването на Женевската Библия Женевска академия (1559 г.) е един от най-важните протестантски центрове в Европа след Витенберг и др. германски просветни средища, в който са се обучавали още в самото начало ок. 1500 студенти. Калвин и Беза привличат в Женевската академия като преподаватели едни от най-големите специалисти по библейските езици, екзегетиката и догматиката в протестантския свят. Тъй като Калвин е човек с подчертано хуманистически интереси, той, подобно на Меланхтон, осъзнава нуждата от едно истински задълбочено познаване на новозаветния гръцки език и библейския еврейски език, както и на класическото философско и литературно наследство. В това свое виждане Калвин следва положителното отношение към хуманистическото наследство на Еразъм Ротердамски. Ако Калвин бе противник на хуманистическото наследство, не би имало Женевска Библия, не би имало сериозна протестантска екзегетика, не би имало въобще развитие на протестантизма през следващите векове. Мисля, че това обстоятелство би трябвало да ни говори много сериозно днес!

    Днес в България няма нито една компетентно направена ривизия на Библията, която да съответства на оригиналите. Опитите са много, но методиката на работата по тях е неправилна и некачествена. Българското библейско дружество, например, се оглавяваше от самоназначили се дилетанти като Б. Алтунян, Т. Ангелов, В. Вирчев и др. като тях. Те спънаха – и аз съм жив свидетел на това! – работата на комисията, която бе съставена от млади, енергични и компетентни хора. Те буквално разтуриха комисията и не позволиха да се направи качествена ревизия, „вярно и точно сравнена с оригиналите“. Абсурдният принцип за „ревизия“ бе прокламиран от тях като „гримиране на текста“ (думи на микробиолога Т. Ангелов). Затова „софийската ревизия“ на ББД представлява една жалка пародия на свещения текст, съпоставена с велики постижения като Женевската Библия!…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *