Женевската Библия (1557-1560)

1599geneva[1]Д-р Доний К. Донев

Докато Великата и Епископската Библии се четат в църквите, три последователни англоговорящи поколения четат Женевската Библия в домовете си. Това е Библията на Уилям Шекспир, Джон Милтън, Оливър Кромуел и Джон Бънян. Наричат я Пилигримската Библия, защото първите заселници в Америка я предпочитат пред изданието на Кинг Джеймс.

След като Едуард VI, синът на Хенри VIII е детрониран през 1553г., на престола се възкачва сестра му Мери Тудор. По време на царуването й, протестантските постижения на Едуард са унищожени и Англия се завръща към римо-католицизма. Английските реформатори са принудени имигрират и търсят спасение в Женева, която е контролирана от Джон Калвин и Теодор Беза. Сред тях е зетят на Калвин, Уилям Уитингхам (1524-1579).

През 1557г., Уитингхам, Антони Гилби и Томас Сампсън издават нов английски превод на Новия завет. За базов текст са използвани гръцкия Нов завет издаден от Естиен през 1551г. и латинската версия на Теодор Беза (1556). Старият завет следва Великата Библия, като текстът е коригиран в съпоставка с еврейски и гръцки оригинали и сравнена с латинската версия на Лион Юда. Проектът е финансиран от английската църква в Женева, а цялата Библия е отпечатана от Ролан Хал през 1560г.

Няколко са факторите, които определят важността на Женевската Библия. На първо място, тя е първата английска версия направен от преводачески екип изцяло с помощта на гръцки и еврейски оригинали. Стандартният готически шрифт е заменен с по-лесен за четене латински, а за думите, които не са в оригинала, е използван наклонен шрифт. Това е също и първата английска Библия в която текстът е разделен на стихове и е без параграфи, по примера на четвъртото издание на гръцкия Нов завет на Стефанус (1551г.).

Самата Библия е с размери 13х19см. и съдържа 80 книги. Текстът е разположен в две паралелни колони. Коментарните бележки са разположени от двете страни на текста на всички книги, освен апокрифните. Предговорът й съдържа един от трактатите на Калвин известен като: „Христос е края на закона”. Множеството коментари върху текста обясняват трудните за разбиране места, съдържат исторически и географски препратки заедно. Повечето бележки обаче са доктринални в духа на Калвин, дори върху стиховете които целенасочено или по невнимание са преведени погрешно. Известна е като „Библията на бричовете”, заради превода на Битие 3:7, където Бог прави „бричове” на Адам и Ева (вместо „препаски”). Бележката към Откровение 9:11 определя „ангела на бездната” като „Папата Антихрист, цар на лицемерите и посланик на Сатана”.

По време на 45-годшиното царуване на кралица Елизабет, са публикувани повече от 100 различни издания на Женевската Библия. Половин век след отпечатването на Кинг Джеймс, Женевската Библия продължава да бъде най-популярната версия в Англия. Въпреки неприязънта на преводачите на Кинг Джеймс към Женевската Библия, те я използват почти толкова, колкото и преводите на Тиндейл. Изчислено е, че около 19% от първото издание на Кинг Джеймс през 1611г. са взети копирани от Женевската Библия. Дори в оригиналният предговор към Кинг Джеймс, библейските цитати са от Женевската Библия, а не от самото издание на Кинг Джеймс.

7 comments for “Женевската Библия (1557-1560)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *