Следващата област на уводен материал, необходим за разбирането на пророчествата, включва разяснение за естеството и развитието на „времената на езичниците“. Определение за тази фраза можем да намерим в Лука 21:24:
Те ще паднат под острието на меча и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците.
Времената на езичниците най-добре може да се дефинират като онзи продължителен период от време от Вавилонската империя до Второто идване на Месията, през което град Ерусалим се доминира от езичници.
Това не изключва временно възстановяване на еврейския контрол върху града, но всеки случай ще е само временен период чак до Второто идване на Христос. Такъв временен контрол се установява по време на Макавейския период (164-63 г. пр. Хр.), при Първото юдейско въстание срещу Рим (66-70 г. сл. Хр.), при Второто юдейско въстание (познато още като Въстанието на Бар Кохба) срещу Рим (132-135 г. сл. Хр.), както и в днешни дни след 1967 г. в резултат на Шестдневната война. Това също е временно, тъй като град Ерусалим ще бъде тъпкан от езичници в продължение на поне три и половина години (вж. Откровение 11:1-2). Всяко завземане на град Ерусалим от евреи преди Второто идване следователно трябва да се приема за временно и по никакъв начин не означава, че Времената на езичниците са приключили като период. Единственият показател за завършека на този период е тогава, когато повече езичници няма да могат да тъпчат Ерусалим.
За да разберем по-добре Времената на езичниците, ще се наложи да изследваме четири различни текста, след което да ги съчетаем помежду им. Всеки следващ пасаж надгражда върху предишните и ги доразвива.
А. Даниил 2:31-45
Основното съдържание на съня на цар Навуходоносор е записано в 31-35 стихове:
Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и видът му е бил страшен. Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му – от сребро, коремът му и бедрата му – от мед, краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, отчасти от глина. Докато ти си гледал, откъснал се е камък, но не от човешка ръка, ударил е образа в нозете му, които са били от желязо и глина, и ги е строшил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл и от тях не е останала следа. А камъкът, който е ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
След общото описание на внушителния образ (31 ст.) Даниил се спира на неговата структура (32-33 ст.). Според горното описание образът има глава от злато, гърди и ръце от сребро, корем и бедра от мед, крака от желязо и накрая стъпала отчасти от желязо, отчасти от глина. Две неща следва да се отбележат по отношение на тези метали. Първо, всеки следващ символ става все по-здрав и по-твърд; второ, всеки следващ става все по-евтин. Изпълнението на съня очевидно ще касае намаляването на авторитета и мощта в характера на всяко следващо управление. Вавилон има абсолютна монархия и върховен управител, който е над закона. При Мидо-Персия царят вече не е над закона и не притежава властта да променя собствените си постановления. Елинистичните царе на свой ред нямат династическо или монархично право на управление, а се издигат според завоеванията си и личностните си дарби. Римският империализъм на свой ред е република, която с времето се изражда до управление на тълпата, примесено с имперска форма на държавна власт. Въпреки това ще се наблюдава увеличаване на силата и могъществото на всяка следваща империя. Накрая целият образ ще бъде срутен от един камък, който ще го порази в нозете (34-35а ст.). А след унищожаването на образа самият камък ще се превърне в огромна планина, която ще изпълни цялата земя (35б ст.). Камъкът е неръкотворен, не от човешка ръка – забележка, която акцентира на неговия небесен произход.
След като е описал този страховит образ от съня на Навуходоносор, в 36-45 стихове Даниил преминава към интерпретацията:
Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му. Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава; и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава. И след тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще обладае целия свят. Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко. А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска глина и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глина. И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от глина, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко. И както си видял желязото смесено с глина, така те ще се размесят с потомците на други родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта. И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши, и не ще го владее друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъдва довека. И както си видял, че камък се е откъснал от планината, но не от човешка ръка, и че е разтрошил желязото, медта, глината, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане след това. Сънят е верен и тълкуванието му точно.
Най-напред Даниил обявява, че ще тълкува (36 ст.), а след това дава и самото обяснение на значението на златната глава (37-38 ст.), която представлява царят на Вавилонската империя Навуходоносор. Именно тази империя поставя началото на Времената на езичниците. Това се случва, когато през 586 г. пр. Хр. Навуходоносор унищожава Ерусалим и храма на Соломон. По този начин Вавилон се превръща в първата от четири езически империи, които ще властват над Ерусалим през годините. В действителност на Навуходоносор му е дадено да властва над цялата населена земя по онова време, ала той решава да не упражнява това право. Този факт се потвърждава в Еремия 27:5-8 и Езекиил 26:7-14.
Двете ръце от сребро, които се съединяват в сребърните гърди представляват двете нации на мидяните и персите, които съставляват Мидо-Персийската империя (39а ст.). Според тълкуванието тя е по-слаба от Вавилонската империя. На нея вече ѝ липсва вътрешното единство на Вавилон, защото мидяните и персите, макар и обединени, така и не се превръщат в един хомогенен народ, а управлението вече не е над закона.
След Мидо-Персийската империя идва епохата на Гръцката (или Елинистичната) империя, онагледена във видението чрез корема и бедрата от мед (39б ст.). Тя е третата поред и обгръща както изтока, така и запада. Двете бедра може също така да представляват Сирия и Египет, които се надигат след Елинистичната империя и на свой ред установяват контрол върху еврейските земи и Ерусалим. На тази империя ѝ е дадено да властва над същите земи както и на Вавилон, но тя също избира да не упражнява това право.
Останалата част от образа вече се съсредоточава върху Четвъртата езическа империя (40-43 ст.). Четвъртата империя ще премине през няколко етапа, три от които са изведени в този текст. Първо, тя ще преживее Периода на единство (40 ст.). Скоро обаче той ще бъде последван от Периода на раздвояване (41 ст.), който все още ще притежава могъществото на желязото. В крайна сметка обаче Четвъртата езическа империя ще навлезе в Период на раздробяване на десет (което се онагледява от десетте пръсти на краката в 42-43 ст.), а съставът ѝ ще представлява примес от желязо и глина. Част от Периода на раздробяване на десет ще бъде характеризирана с мощ, но друга част ще е слаба и трошлива. Липсата на спойка е очевидна в символа на десетте пръста. Единството вече не е възможно, а раздробяването е налице заради липсата на сплотеност между останалите елементи. Четвъртата езическа империя сериозно се различава от предходните три. Тя подчинява и буквално смазва всичко преди нея. Именно Четвъртата езическа империя е във фокуса на текста, който се занимава с Времената на езичниците.
След нея обаче идва една пета империя. Тя вече няма да бъде езическа, а еврейска (44-45 ст.). Два са основните символи тук със сходно значение навсякъде в Писанието. Всеки път, когато библейските автори използват думата „камък“ със символичен смисъл, той винаги се отнася за Втората личност на Троицата – Божият Син, Господ Исус, Месията на Израил. И също така в повечето случаи, когато думата „планина“ се използва като символ, тя представлява някакъв цар, царство или престол. Ето защо след края на Четвъртата езическа империя Бог ще постанови Своето собствено Царство. Неговите основи ще се наливат през Периода на раздробяването на десет (44а ст.), а това в крайна сметка ще доведе до края на всички други царства (44б ст.). Образът на езическото доминиране ще бъде срутен при Второто идване на Месията. Щом властта на езичниците в Ерусалим бъде изкоренена от Месианския камък, Божието царство ще бъде установено – и то именно чрез тази Канара.
За да обобщим първия текст, който касае Времената на езичниците, ще посочим, че това е период, когато езически империи властват над Ерусалим една след друга, като Четвъртата империя на свой ред преминава през няколко вътрешни етапа. В крайна сметка всичко това ще отстъпи, за да може Бог Отец да изгради Своето собствено Царство. Ако езическите империи имат човешки произход, Царството на Канарата ще има небесен произход. Ако езическите империи са временни, Божието царство ще бъде вечно.
Тълкуванието на Даниил може да се онагледи по следния начин:
- Вавилонската империя
- Мидо-Персийската империя
- Елинистичната империя
- Четвъртата империя
а. Периодът на единството
б. Периодът на раздвояването
в. Периодът на раздробяването на десет - Месианското царство
Второто нещо, което трябва да отбележим при въведението, се отнася до основната схема на есхатологията (вж. Схема 1). Същинската есхатология започва с шестата диспенсация. Кръстът на Христос, с който приключва петата диспенсация (която наричаме Диспенсацията на Закона), също така поставя началото и на шестата – Диспенсацията на благодатта. Тя на свой ред се разделя на две епохи. Първата е Епохата на Църквата (вж. Схема 3). От гледна точка на видимата църква нейното начало се поставя при Петдесетница и тя ще продължи чак до започването на Голямата скръб. От гледна точка на невидимата Църква обаче тя започва на Петдесетница и ще продължи до Грабването. Втората епоха е Голямата скръб, която ще трае седем години. С тях ще завърши Диспенсацията на благодатта (вж. Схеми 4, 5 и 6).
Малко след Голямата скръб, когато са последните седем години от Диспенсацията на благодатта, ще настъпи и седмата диспенсация – Диспенсацията на Месианското царство за хиляда години (вж. Схема 9). След края на това царство ще настъпи периодът на Продължението, през който ще се осъществят няколко неща. Най-накрая ще се установи Вечният ред – вечността. Така изглежда есхатологията в най-общи линии. Всички допълнителни подробности, заедно с онагледяващите ги схеми, ще бъдат предмет на настоящото изследване.
В. Книгата Откровение на Йоан
На трето място в това въведение трябва да споменем няколко думи за самата книга Откровение на Йоан. Целта на настоящото изследване е да направи преглед на цялостния периметър на библейските пророчества, а те далеч надхвърлят последната книга на Библията. Откровението на Йоан обаче ще ни служи за отправна точка. Когато разработваме хронологичния ред на тази тема, ще бъдат разглеждани и цитирани други библейски пасажи. В този смисъл от гледна точка на настоящото изследване книгата Откровение на Йоан ще служи като основен фон, върху който останалите библейски текстове ще се разглеждат и ще се наслагват според съответното им място и последователност.
Схема на книгата Откровение на Йоан
Цялостната схема на Откровението на Йоан ни се предоставя още в 1:19:
Напиши това, което си видял, и това, което е, и това, което има да стане после.
Този стих разделя книгата Откровение на Йоан на три части: (а) нещата, които Йоан е видял; (б) нещата, които са; (в) и нещата, които оттам насетне има да се случват. Въз основа на това тройно деление книгата Откровение на Йоан може да бъде разграфена по следния начин:
Въведение – 1:1-3
Поздрав – 1:4-8
I. Нещата, които Йоан е видял – 1:9-20
A. Прославеният Човешки син – 1:9-11
Б. Откровението – 1:12-16
В. Значението – 1:17-20
II. Нещата, които са – 2:1-3:22
А. Ефес – 2:1-7
Б. Смирна – 2:8-11
В. Пергам – 2:12-17
Г. Тиатир – 2:18-29
Д. Сардис – 3:1-6
Е. Филаделфия – 3:7-13
Ж. Лаодикия – 3:14-22
III. Нещата, които трябва да станат оттук насетне – 4:1-22:21
А. Събития в Царството преди Голямата скръб – 4:1-5:14
1. Божият престол – 4:1-11
2. Агнецът и Свитъкът със седемте печата – 5:1-14
Б. Голямата скръб – 6:1 – 18:24
1. Първата половина – 6:1-9:21
а. Печатите на гнева – 6:1-17
б. 144-те хиляди евреи и глобалното съживление – 7:1-17
в. Тръбите на гнева – 8:1-9:21
2. Събития по средата на Голямата скръб – 10:1-14:20
а. Малката книга – 10:1-11
б. Храмът на Голямата скръб – 11:1-2
в. Двамата свидетели – 11:3-14
г. Седмата тръба – 11:15-19
д. Израил през Голямата скръб – 12:1-17
е. Звярът от морето – 13:1-10
ж. Звярът от земята – 13:11-18
з. Изявления по средата на Голямата скръб – 14:1-20
3. Втората половина – 15:1-16:21
a. Прелюдията – 15:1-8
б. Чашите на гнева – 16:1-21
4. Повторение: двата Вавилона – 17:1-18:24
a. Църковният Вавилон (първа половина) – 17:1-18
б. Политическият Вавилон (втора половина) – 18:1-24
В. Второто идване и развръзката след него – 19:1-20:3
1. Прелюдия към Второто идване – 19:1-10
2. Второто идване – 19:11-18
3. Кампанията при Армагедон – 19:19
4. Антихристът и Лъжепророкът – 19:20
5. Езичниците – 19:21
6. Връзването на Сатана– 20:1-3
Г. Месианското царство – 20:4-6
1. Управлението на Месия – 20:4
2. Първото възкресение – 20:5-6
Д. Продължението – 20:7-14
1. Последният бунт – 20:7-10
2. Съдът пред Големия бял престол – 20:11-14
Е. Вечният ред – 21:1 – 22:5
1. Краят на Стария ред и началото на Новия ред – 21:1-8
2. Вечният нов Ерусалим – 21:9 – 22:5
a. Установяването на града – 21:9-10
б. Описанието на града – 21:11-22:5
Заключение – 22:6-21
A. Пълномощието – 22:6-9
Б. Декларации в светлината на откровението – 22:10-15
В. Първото потвърждение – 22:16
Г. Поканата – 22:17
Д. Предупреждението – 22:18-19
Е. Второто потвърждение – 22:20
Ж. Благословението – 22:21