В предложението на правителството на Росен Желязков субсидията на БПЦ скача с 63%
- Субсидията за БПЦ скача с цели 63% и стига 62.8 мл. лв.
- Главното мюфтийство получава субсидия с ръст с около 30%
- А протестантите отново получават над 1 милион лева в субсидии
Три въпроса възникват след този жест.
Първо, защо е нужен такъв скок? Според аргументацията на Светия синод това е „метод за предотвратяване на текучеството на кадри, мотивиране на служителите и инфлация“. На базата на официални данни в АПИС, където в отделните клонове на БПЦ-БП са заети около 1885 души, това значи, че средната заплата за един свещенослужещ би достигнала около 2.7 хил. лв. на месец – с около 500 лв. над средната за страната през 2024 г.
Ръстът на заплатите на свещениците надхвърля дори този в МВР, който е скандално висок – 50%.
Второ, докога ще плащаме за всичко? Българската православна църква е бенефициент на стотици милиони левове държавна помощ чрез Държавен фонд „Земеделие“ и държавния бюджет. Отделно е субсидията, която значително се увеличи от 2020 г. насам.
Става дума за институция с неизброимо количество имоти и с огромни приходи от дейности, върху никое от които не плаща данък. Само протестантите имат поне 40 църковни сгради в страната, всяка от които със стойност над един милион лева, а необлаганите месечните дарения и църковни десятъци по принцип не се обяват публично пред членската маса. Дори Върховният съвет на деноминациите обсъжда приходите и разходите по пера като „Заплати“, но не и съответния поток от субсидии от държавния бюджет, който надхвърля 1 милион лева. Например, най-голямата протестантска деноминация в България разполага с приблизително 100–120 щатни свещеници. Ако всеки от тях получава средна месечна заплата от 2 500 лв., общият разход на деноминацията за възнаграждения възлиза на около четвърт милион лева всеки месец. В този контекст държавната субсидия покрива еквивалента на 2–3 месечни фонда за заплати или едно пълно фискално тримесечие от бюджета на съответната деноминация.
През последната година Българската православна църква беше обект на ревизия от страна на НАП, за което има и издаден ревизионен акт, който се оспорва от религиозната институция. И трето, защо никой не повдига темата? Предложението е дошло от духовната институция и е прието без никакво възражение. Това е симптоматично за друг набъбващ проблем – взаимоотношенията между църква и светска власт, а именно тяхното все по-голямо сближаване и размиване на границите за това къде едното спира, а другото започва. Това започва твърде много да прилича на купуване на индулгенции.
Невъзможността да се разгледа концепцията за държавната субсидия на Българската православна църква в контекста на принципите на светското управление и религиозната независимост е дълбоко обезпокоителна. Въпреки формалните декларации за отделеност между религия и държава, както подчертава Член 13 от Конституцията, съществува ясна тенденция за засилване на финансовата зависимост на БПЦ от публичния бюджет. Субсидията, увеличаваща се с 63%, поставя въпроси не само относно легитимността на подобни действия, но и за прозрачността в управлението на църковните финанси. Както посочват източници от protestantstvo.com, общественото доверие е подкопано, когато религиозните институции разчитат на държавно финансиране при условие, че не подлежат на същите данъчни задължения като всички останали юридически лица. Действията на правителството могат да бъдат интерпретирани като опит за контрол над духовната сфера чрез икономически механизми, което е крайно неприемливо в модерното демократично общество. От друга страна, очевидният недостатък в критичното обсъждане по отношение на тези въпроси показва дълбоки системни проблеми в българската политика и обществото като цяло. Защо никой не повдига темата за непропорционалността между необходимостта от финансова подкрепа и реалния икономически статус на БПЦ? Можем ли да приемем безрезервно подобна финансова политика при условие, че църквата разполага с множество активи и приходи? Дискусията по тези важни аспекти остава неизчерпана.
Коментарът по повод предложението на правителството на Росен Желязков за увеличаване на субсидията на Българската православна църква с 63% е не само пренебрежим, а и тревожен за правната и икономическата логика, която стои зад подобно решение. Както се посочва в Конституцията, религиозните институции следва да бъдат отделени от държавата, но очевидно това правило е игнорирано в името на нелогични политически интереси и натиск. Разглеждайки статия от protestantstvo.com, можем да се запитаме: „Какъв е смисълът да се финансират институции, които генерират значителни приходи от собствена дейност и притежават множество имоти?“ В контекста на обявеното увеличение, може да се постави под съмнение не само необходимостта от такова финансиране, но и самата целесъобразност на предоставянето му в условия на свръхзадлъжнялост и икономически несигурности в страната. Важно е да се подчертае, че обществото трябва активно да задава въпроси относно прозрачността и отговорността на разходите с публични средства. За съжаление, настоящата ситуация наподобява исторически практики на купуване на индулгенции, където държавната власт става инструмент за укрепване влиянието на църквата върху обществените структури. Все по-явното сближаване между църковните институции и светската власт поставя основи за сериозни социални конфликти и криза в демократичния ред.