Великата дигитална социалистическа революция

Димитър Петров Великата дигитална социалистическа революция

Помните ли скандалното разкритие от преди година и половина за намеренията на Гугъл да предреши президентските избори в САЩ? В резюме: Джен Генай, високопоставен служител в компанията, в прав текст заяви, че не трябва да се допусне Доналд Тръмп или подобен на него да спечели изборите, като за това ще се използва алгоритъм, наречен „Справедливост на машинното обучение“ (Machine Learning Fairness). Този алгоритъм определя кое е добро и кое е лошо и при задаване на заявка за търсене изтиква на преден план „добрата“ информация и потиска „лошата“. А според разбиранията на ръководството на Гугъл „добра“ се оказа тази информация, която се доближава до визията на радикалната левица за „живота, вселената и всичко останало“, респективно „лоша“ е онази, която ѝ се противопоставя.

Тогава по случая се вдигна доста шум и даже се стигна до изслушване на ръководни кадри на Гугъл в американския Сенат (където излязоха наяве и други интересни факти като например, че персоналните дарения от служители на компанията за предизборната кампания на Хилари Клинтън през 2016г. са били в размер на 1,3 млн. щатски долара, докато по същото време нито един служител на Гугъл не се е решил да дари и един долар за кампанията на Доналд Тръмп). Полека-лека обаче скандалът отшумя и светът отново заживя в обичайното си русло.

Новият болшевизъм на Гугъл

Новият болшевизъм на Гугъл

Всъщност, новината не е, че определени среди искат да цензурират интернет, за да наложат левичарските си виждания като единствена възможна гледна точка. Новината е, че вече го правят, пише Димитър Петров

Но подготовката си вървеше. „Светлият пример“ на Гугъл отдавна бе взет на въоръжение и от други големи високотехнологични корпорации, които всячески промотираха „правата линия“ за сметка на „неудобните“ мнения. Така участниците в размириците в САЩ от средата на 2020 година (след смъртта на Джордж Флойд) се оказаха в доста благоприятна медийна и интернет среда, тъй като обслужваха дневния ред на левицата. Това някак си не беше изненада, особено за тези от нас, които следяхме по-отблизо тенденцията, но впоследствие се оказа, че в изкривяването на действителността усилията дотогава са били детска игра.

По-малко от месец преди изборите за президент на САЩ Фейсбук и Туитър си позволиха да цензурират медиа от ранга на New York Post, за да спрат разпространението на компрометираща информация за (сина на) „правилния“ кандидат Джо Байдън. От този момент нататък представата за Америка като страна на свободата (на словото) бе решително разклатена и вече аналогиите с едни уж отминали времена в една друга част на света (която през почти цялата втора половина на ХХ век бе основен геополитически противник на САЩ) започнаха да стават неизбежни. Разликата със Съветския блок бе основно в това, че цензурата дойде не от върха на политическата власт, а от IT корпорациите, но ефектът бе принципно същият.

Цензура в интернет? Мисията възможна...

Цензура в интернет? Мисията възможна…

Стигнахме дотам, че социалните мрежи, които преди няколко години бяха по-свободна територия в сравнение с медиите, сега да е обратното…

В крайна сметка, здравите сили тържествуваха – Доналд Тръмп бе спрян от възможността да упражни втори мандат. Не можем да знаем дали това нямаше да се случи и без намесата на технологичните гиганти, но влиянието им върху процесите беше очебийно. И адски притеснително.

Но и това бе недостатъчно за радикалната левица и овладените от нея корпорации. След щурма на Капитолия от 6 януари (напълно безсмислен, след като съдът отхвърли де що имаше обструкции по отношение честността на президентския вот), Туитър и Фейсбук направиха немислимото дотогава – отстраниха все още действащия президент на САЩ от своите платформи. Действията им бяха последвани не само от дъщерни компании като Instagram и притежаваната от Гугъл YouTube, но и от конкуренти като Spotify, Reddit, Snapchat, Twitch, Pinterest… Доводите за „реч на омразата“ никак не са убедителни, като се има предвид, че Туитър продължава да толерира присъствието на иранския аятолах Али Хаменей (известен с доста острия си език в това отношение, наричал е САЩ „Великият Сатана“, макар и Хаменей да попадна под ударите малко по-късно) и се задоволява само от време на време да му изтрива съобщения. А помните ли какво се случи през 2015 година на активистката Бахар Мустафа, когато тя разпространяваше в същата социална мрежа послания от рода на #УбийВсичкиБелиМъже и #МразетеМъжете? Ами нищо, оказа се, че за Туитър това не е „реч на омразата“…

И не само това. За рекордно кратко време бяха премахнати още около 100 хиляди акаунта на поддръжници на Тръмп и Републиканската партия. А когато се видя, че мнозина мигрират към други, все още свободни социални мрежи (основно Parler), станахме свидетели на стряскаща по своите мащаб и координация атака на основните технологични гиганти (Google, Apple, Amazon) срещу самата Parler – очевидно и за назидание на всеки друг, който си позволи да не спазва вече наложените правила. Като се има предвид ролята и влиянието на споменатите, интернет на практика се превръща в контролирана територия – нещо, за което до преди няколко години не бихме си и помислили.

Именно събитията от 9 и 10 януари 2021 година могат да се определят като кулминация на Великата дигитална социалистическа революция. Която в последващите дни намери своето „аналогово“ продължение – и в позицията на Хилари Клинтън относно нуждата от репресивно законодателство срещу „белия супремацизъм“ (само и именно срещу белия, аналозите му от други раси са в реда на нещата), и в действията на Хелена Дюк (американският еквивалент на Павлик Морозов) и последвалия отзвук, и в писателския призив за бойкот на издаване на мемоари, свързани с президентския мандат на Тръмп… А официалното встпъване в длъжност на новата президентска двойка Байдън – Харис със сигурност дава кураж за още прояви от този род.

Съединените щати вече могат да се поздравят със своята успешна революция. Дигитална, защото бе извършена с решаващата помощ на BigTech компаниите и бе проведена основно в интернет. И социалистическа, защото трасира пътя към „светло социалистическо бъдеще“. Бъдеще, в което посегателството върху частна собственост е оправдано, ако се извършва от представители на „привилегировани малцинства“, събарянето на паметници на „робовладелци и колонизатори“ е „прогресивно дело“, а дори конституционното право на живот на „лошия бял човек“ не е гарантирано, ако последният е имал неблагоразумието да се окаже на пътя на революционната ярост (справка – бунтовете от средата на миналата година). В същото време, свободата на словото съществува само в границите, очертани от ляво-либералната (де факто, ляво-радикална) парадигма. Двоен стандарт, на който се нагледахме през последните месеци (но явно тепърва ще има и още), и който може да бъде описан по следния начин:

Живеете в жилищен блок и решавате да слушате в апартамента си музика на височина 50 децибела. Ваш съсед също пуска музика, но на 80 децибела. Значителна част от живущите в блока твърдят, че вашата музика е прекалено шумна, но тази на съседа ви не е. И по една случайност, повечето от оплакващите се не харесват вашите музикални предпочитания, но харесват тези на съседа ви.

Американският философ Ричард Бъкминстър Фулър е казал следното: Никога не променяш нещата като се бориш със съществуващата реалност. За да промениш нещо, създай нов модел, който прави стария вече негоден.

Дигиталната революция осъществява именно това. Досегашните общоприети представи за нормалност се обявяват за архаизъм, а тяхното отстояване води до дигитална репресия плюс аналогово остракиране . Примерите с хора, загубили работа, научни титли, обществено положение и т.н., защото са изказали „еретично“ мнение ги имаше и досега. И за съжаление най-вероятно ще зачестят. Стигаме дотам, да се чудим кое носи по-голям риск от уволнение – да разкажеш виц за Тодор Живков в България преди 1989 г. или да изкажеш мнение, обявено за „расистко“/“сексистко“/“хомо-транс-незнамсикакво-фобско“ утре в САЩ.

Накрая възникват два въпроса:

Първият е защо големи корпорации подкрепиха левичарска революция? През ХХ век това беше немислимо.

Един възможен отговор е, че капитализмът стана жертва на собствения си успех. Масовото благоденствие, непознато досега в човешката история, създаде цяла класа от разглезени индивиди с твърде много свободно време. След като вече не са заети да мислят за собствените си проблеми, те започват да мислят как да променят света (към по-добро, разбира се). А реализацията на подобни идеи обикновено води до влошаване на ситуацията, тъй като идеите са продукт на несъвършената човешка мисъл и влизат в противоречие с естествения ред. И ако в миналото революциите са подкрепяни от бедните и онеправданите, то сегашната се подкрепя от лигльовците и инфантилите.

Вторият въпрос е доколко тази революция ще се отрази на останалия свят? И отговорът тук е: вероятно много, твърде много.

Буржоазната революция от 1789 г. се случва във Франция, която към онзи момент е една от водещите държави в света (заедно с Англия и Нидерландия). Резултатът е, че идеите на френската революция (отричане на божествения произход на властта, премахване на съсловните привилегии, отделяне на Църквата от държавата) в крайна сметка се налагат в почти целия християнски свят.

Октомврийската революция от 1917 г. се случва в Русия, която към онзи момент не е сред най-развитите държави. Може би заради това комунизмът се разпростря „само“ в една част от света.

А САЩ днес (все още) са световен лидер…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.