Успехът на Мария Богородица

38 comments for “Успехът на Мария Богородица

  1. Защо сте ни го пуснали това видео да го слушаме?
    Конгреционалистите започват да заприличват на още едно черноризко православие
    Разликата им от евангелските протестанти е отдавна неизмеримо дълбока
    А дали вярват още в конфесия и изповед на грехове за спасение или всеки който стане част от черквата е автоматически спасен без нужда от покаяние, освещение и дела на вяра?

  2. Ако това е евангелска проповед, ще предпочета да стана мюсулманин, за да не нося срама, че някой може да каже , че съм брат на другаря проповедник… Успение , богородица, до къде стига идолопоклонството…

  3. Какво друго може да се очаква от посредствен говорител като Данаил Игнатов, който беше посредствен даскал и посредствен ректор на ВЕБИ. Ако не беше дядо Христо, щеше да си остане в Поповица.

  4. Жени, смирете се под мощната ръка на Бога.
    Лъчезар Манчев, мюсюлманите са антихристи, защото отричат целенасочено Сина, така че внимавайте какви ги говорите… внимавайте пред Господа. А колкото до тези църкви – ако виждате проблеми в тях излесте от уютното си гнезденце и отидете да им помогнете… лесно е да се говори от страни – направете нещо. Или ще каже главата на краката не сте ми потребни… тази църква не е ли Христово тяло, макар и слаба да е… Господ да ви Смъмри, но и да ви прости!

  5. Курбанът, „прерязването на хляба” и „киприяновите молитви” са отвратителна, езическа и несъвместима с християнството и цивилизования свят практика. Това заяви отец Рафаил-Росен Стефанов, игумен на Кладнишкия манастир “ Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ и завеждащ енорията при манастирския храм, във Фейсбук в навечерието на днешния празник Успение Богородично. Свещеникът анатемоса и обичаите по погребенията, както и паленето на свещички за здраве.“В навечерието на празника, до всички, които неизменно ще чуят от медиите, станалата вече традиционна глупост: „След службата, по традиция на миряните бе раздаден курбан за здраве“. В християнството курбани /ар. жертвоприношения/ няма! Господ Иисус Христос беше последната и финална жертва! Единствената форма на жертва, която църквата практикува е безкръвната жертва – Светата Евхаристия /литургия/. Принасянето на животни в „жертва за здраве“ е отвратителна, езическа и напълно несъвместима с християнството и цивилизования свят практика! Извършващите това, отпадат от Христос и църквата Му! Църквата също така не познава чинопоследование „прерязване на хляб“, а нашумелите напоследък „киприянови молитви“ /киприянки/ са суеверие, сравнимо със „свещената вода“ от Плиска! Също така, „свещичката“ не се пали „за здраве“, нито за „късмет“ и паленето и не е цел на християнския храм! В църквата ние живеем и участваме, чрез живота и участието си в Светата Евхаристия / литургия /, и следвайки Христос в живота си! Бог не е средство, а цел!“, написа отец Рафаил-Росен.

    „Не съм забелязал тълпи от лелеещи да се причастят. Виж „свещопалци“, „курбанджии“ и кандидати за „киприянки“-бол. Тук старите жени смятат че е нафора, защото е „на-ората“, а комката е за попа, освен „на причест“ / „Тодорова събота“, „Конски великден“/ А аз съм модернист, и нищо не разбирам. Много пъти съм го разправял. Това, за мнозина „скандално“ изречение на Св.Апостол Павел:“жена в църква да мълчи“, не е проява на сексизъм, нито поставя жената „по-долу“от мъжа /същият казва и: „няма ни мъжки пол, ни женски….“/, а има предвид ТОЧНО ТОВА. „Бабовластието“ съпътства Църквата от основаването й“, продължава свещеникът.

    „Случвало се е да искат да слагат в ковчега водки, ракии, цигари за да носел покойника на някой друг. Също така са слагали кукли , за да не вземел някой от живите“, казва приятел на игумена. „РЕДОВНО! В гробищата долу са заровени няколко мастербокса цигари, поне тон алкохол, а на панихида не се раздава, а храната се оставя на гроба „да си апнел покойника“. Чупи се керемида, „да си пострОи къща на оня свет“ слагат се и пари /да си плАти/, ако се извадят може значително да се оправи селската инфраструктура. И само някой да е казал че „свещениците не обясняват“или „не проповядват“! За да не вземе друг, тялото се измерва с конец. Водата с която е къпан, и ноктите ги вземат за магии. Пращат се писма и предмети за други. Масово обаче не щат да ги записват на литургия, а само „за здраве“. Ако са родени в един месец с покойния, имената им започват с една и съща буква, или ще ходят при дете, требвАло ,“попа да им пререже леб“. и друг път съм казвал, че като ме питат „откъде да си купят свещичка за здраве“ ми иде да им отговоря: „От аптеката. Нарича се супазиторий““, отговаря отец Рафаил-Росен.

  6. Владимире, ти който си мислиш че си под мощната ръка на Бога, с какво си им помогнал на такива църкви? Знаеш ли защо на записа крушките на полилеите са повече от слушателите в залата? Ами защото спряха помощите с които привличаха гладните софиянци. А сега няма нито пици и консерви, нито Слово Божие. Скоро няма да има кой да сменя изгорелите крушки.

  7. До Владимир Боянов,
    Господине , дръжте си заплахите за плахите баби по скамейките.
    Това дето го чухме няма нищо общо с Божието Слово.
    То не идва от устата на новороден, воден от Святия Дух човек.
    Това е евтин опит за икумения и да „стана интересен“ на бабите от празните банки, пък белким стана повече, че няма разлика с православието.
    Това не е църква , а някакво смешно умиращо лаодикийско събрание , в което се проповядва идолопоклонство пред Мария , наричана богородица.
    Стигам до това заключение от факта , че никой не скочи на тази перверзна религиозна беседа и не извика с възмущение:“Стига!!!! Стига вече лъжи и измислици! Искаме истинското , неподправено Божие Слово -библията , а не тази помия“!!

    Така , че не ми говорете за правене за църквата и за служене на Господ Исус Христос.
    Моят живот е напълно посветен на това – създаване и изграждане на църкви върху Скалата на вярата в Исус Христос, а не проповядване на извратени хилядогодишни идопоклонски култове към богинята -майка.
    Мисля , че малко християнска история и история на култовете може да ви светне …
    И не хулете Божието Име, употребявайки Го за заплахи…

  8. Това което писах не бе в защита на никаква доктрина, а просто ме изуми арогантното ви поведение като Християни. Ако бяхте обяснили без да съдите Конгреционалистите /Мая Иванова/, без арогантното си държание /Надежда Петрова/ и без избора да слушаш словото на корана пред това, което п-р Игнатов е споделил /Лъчезар Манчев/ нямаше изобщо да пиша. Пак казвам – поведението ни не ни прилича. Не говоря изобщо за православна доктрина нито я защитавам. Трябва да внимаваме /включително и аз/ какво говорим и как говорим, защото ще отговаряме в съдния ден. И страшното е, че то излиза от сърцето.

    Простете и аз прекалих. Моля простете. Аз ви прощавам и нека и Бог да ви прости… и на мен. Бог да ни благослови и смири, да ни даде мъдрост и любов към ближния. АМИН.

    Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си; но, както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държане; защото е писано: „Бъдете свети, понеже Аз съм свет“. /1Петрово 1:14-16/

    По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. /Йоан 13:35/

  9. Владимире, няма нищо арогантно в критиката на Мая и Лъчезар, нито пък в моите думи. Ти, който ни упрекваш в баналното съдене, защо си позволяваш да съдиш нас? Писането ти е пълна бъркотия и думите на Петър и Йоан които цитираш нямат нищо общо с неевангелската тема на Данаил Игнатов. Мен пък ме изумява това, че изобщо не мислиш а се водиш по емоциите си.

    Освен това явно не си разбрал че жените няма да мълчат, както ни заповядваш, защото пред Бога мъжете и жените са равни. Командвай твоята жена да мълчи, не нас.

    Както си я подкарал да се изумяваш от справедлива критика,ще се изумиш и от думите на Христос: „Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат“ (Мат. 23:13). Ако не си видял празната зала в конгрешанската църква и не се питаш за причините, значи и ти си „варосан“, както казва Христос.

  10. Ако трябва да сме честни, старите, „ортодоксални“ протестанти (както и Лутер, Калвин, Цвингли, а също и официални протестантски „Изповеди на вярата“ до края на 17-ми век) приемали както термина „Богородица“, така и това, че тя останала девица и след раждането на Своя божествен Син (т.нар. приснодевство. Тъй че конгрешаните в никакъв случай не са нито „черноризко православие“, нито „умиращо лаодикийско събрание“, а чисто просто представители на стария, автентичен, „ортодоксален“, класически (както искате) евангелизъм. Писания от вида на: „Разликата им (на конгрешаните, б.м.) от евангелските протестанти е отдавна неизмеримо дълбока“, обаче за пореден път ме убеждават, че голяма част от евангелските християни у нас (а и по света) не познават вярата и учението на Бащите на Реформацията и на класическото, „ортодоксално“ протестантство.

  11. Господин Стамболов,
    Моля , проверете истинността на изказванията си , защото мисля , че сте ги чели в някоя статия на жълтата преса, но не и в авторитетни издания по история на християнството.
    Ортоксалните протестанти , без Лутер, изчистват църквите от всякаква идопоклонска утвар (Калвин в Женева), разрушават и изгарят всякакви статуи от църковните сгради, включително и на небесната царица в образа на Мария (Цвингли в Цюрих), въвеждат пеенето на песни, хвалещи Бога с библейски текстове, Господна трапеза и библейска проповед като единствени елементи на Богослужението(братята Уесли, моравските братя от Хернхут).
    Поразходете се малко до цивилизована християнска Европа и може да научите нещо повече от катехизисите и преданията, пълни с непроверена информация.
    Господине , опитвате се да ни плъзнете чрез непроверени данни , но не бива да забравяте думите на Р.Захариас: “ Традицията е живата вяра на починалите християни, а традиционализмът е мъртвата вяра на живите християни“ …нещо като святия, задължителен и единствено правилен хармониум в конгрешанските църкви.

    Господин Боянов,
    Приемам тези Ваши думи:
    “ ..Простете и аз прекалих. Моля простете. Аз ви прощавам и нека и Бог да ви прости… и на мен. Бог да ни благослови и смири, да ни даде мъдрост и любов към ближния.“

    Прощавам Ви , както вие желаете това.
    Прави Ви чест, че имате мъдростта да го направите.

    Аз също Ви моля за прошка , ако съм Ви наскърбил лично.

    Останалото, което съм написал за икуменическото лъжеучение на Д. Игнатов(не познавам този чавек, даже не съм го виждал), защитавам със сърцето и съвеста си, защото това лъжеучение е чиста отрова за хората днес , даже и в евангелските църкви.

  12. „Oртодоксален“ евангелизъм – дрън дрън че пляс!

  13. Г-н Манчев, моля, спестете си критиките!

    Ще го цитирам пак: „Дева Мария между две традиции“. Авторът е служител в една от българските евангелски църкви. Става дума за едно интересно и наистина задълбочено изследване. Лесно можете да го намерите в Интернет.

    Инги, термина „ортодоксален евангелизъм“ или по-точно „ортодоксално протестантство“, не съм го измислил аз – пуснете едно търсете в Google на словосъчетанието „Protestant Orthodoxy“ и вижте резултатите. Първият, който излиза, е от „Encyclopædia Britannica“.

    Но отново затвърждавате истината колко слабо българските евангелисти познават своите исторически и духовни корени. 🙁

  14. Господин Стамболов,
    Няма да спестя критиките си срещу нито един самовлюбен хитрец, който разсява идопоклонство сред и без това разхлабеното и отстлабнало духовно българско християнство.
    Препоръчвам Ви да отидете в родния дом на Хулдрих Цвингли във Вилдхаус, Швейцария , за да разберете , че сте попаднали на жълта преса , ако и да е в интернет и да е написана от някой жаден за слава титулован евангелист.
    Там ще видите как Цвингли собственоръчно разрушава статуя на Мария и изхвъля идоли от църквата в Цюрих.
    Можете да прескочите и до Женева , там е запазена в антентичен вид сградата , където е проповядвал Йоханес Калвин – няма да видите нито една статуя или икона на Мария в нея, макар преди това тази сграда да е била католическа.
    И преди да се правите на запознат специалист по протестанска история , проверявайте източниците си на информация – „Encyclopædia Britannica“ не е християнски източник на информация за християнството , а чисто светстки източник на информация, често манипулирана в духа на времето.

  15. Г-н Манчев, ще се постарая заради Господа да ви потърпя още и да не отговарям на агресивния и откровено провокативен тон, който задавате на дискусията! Както и това, че се опитвате да лепите обидни епитети на хора, които изобщо не познавате! Някога виждали ли сме се? Знаете ли в какво вярвам и как служа на Господа, та да напишете „самовлюбен хитрец, който разсява идопоклонство“ по мой адрес? Къде видяхте в моите коментари дори намеци за икони, статуи, идолопоклонство и т.н., та два пъти вече въртите и сучете едно и също? Сам преценете дали и доколко адекватни са отговорите Ви!
    Хайде, ако обичате, прочете още веднъж какво съм Ви писал аз и какво отговаряте Вие.
    Думата ми беше конкретно за два термина – „Богородица“ и „Приснодева“, които старите протестанти, чак до края на 17-ти век, са приемали и използвали. Отричате ли този факт? Прочетете първо какво са писали реформаторите преди Вас, пък тогава пишете.
    И за да не се върнете пак на явно любимата Ви тема за идолите и идолопоклонството, ще Ви напиша, че нямам никакво намерение да споря с Вас за това. Така че си намерете друг събеседник, на който да излеете болката си.

    П.П. Никога не съм твърдял, че „Encyclopædia Britannica“ е християнски източник. Изобщо, не знам защо постоянно се мъчите да оборвате неща, които никога не съм писал. Писах, че това е първият, но НЕ и единственият източник, в който терминът „Protestant Orthodoxy“ се среща.
    И преди да давате оценки за християнството на други, задайте въпроса към себе си. Като християнин с над 25-годишен християнски живот, ще Ви кажа, че агресивното поведение и желанието за заяждане с непознати НЕ са това, на което Христос учи. Останете със здраве!

  16. Господин Стамболов,
    Цитирам написаното по-горе от мен и съм неприятно изненадан , че Вие виждате себе си описан от тях:

    “ Няма да спестя критиките си срещу нито един самовлюбен хитрец, който разсява идопоклонство сред и без това разхлабеното и отстлабнало духовно българско християнство….“
    „…да напишете „самовлюбен хитрец, който разсява идопоклонство“ по мой адрес…“

    Темата на този разговор не сте Вие, а икоменическата идолопоклонска беседа, публикувана в сайта.
    Аз се придържам към темата, а не се занимавам с Вас.
    На вас гледам само като на апологет на това , за което говорим, но това никак не ми е важно.

    Моята цел в дискусията е да изкажа мнението си за публикуваният видеозапис, а не да се занимавам с Вас.
    Ако съм ви засегнал лично, станало е по недоразумение, а може би и заради гузната Ви съвест. Но това вече не е мой проблем…

    Препоръчвам Ви написаното от Вас:
    „Хайде, ако обичате, прочете още веднъж какво съм Ви писал аз и какво отговаряте Вие….“

    Все пак , щом толкова държите думите ми по-горе да се отнасят лично до Вас , оставам ви това право…

  17. „Подобно на православната всички ортодоксални протестантски църкви признават решенията на събора в Ефес и произлизащото от него следствие свързано с теотокос (Богородица, б.м., АС). “Не… поставям върху древните събори по-малка стойност отколкото е правилно. Почитам ги от цялото си сърце, и бих искал всички да им отдават дължимата почит….По този начин съборите трябва да бъдат надлежно почитани, но най-високата почит трябва да се отдава на Писанието, като всичко се проверява чрез него. Така, доколкото става въпрос за ученията за вярата, ние с готовност приемаме и почитаме като святи онези древни събори в Никея, Константинопол, първия Ефески, Халкедон и други, които са били свикани за опровергаване на заблуди, защото те не съдържат нищо друго освен чисто и истинно тълкуване на Писанието, което святите отци с духовно благоразумие са възприели за да смажат надигналите се по онова време врагове на вярата”(Калвин, Институти, 4.9.1 и 4.9.8). Христологията на реформатори като Лутер[11] изразена в съчинения като например Disputation on the divinity and humanity of Christ и That Christ is born as a Jew и на Калвин в неговите Институти[12] е напълно ортодоксална и не само позволява, но и задължава техните наследници да гледат на Мария като на Богородица. Същото може да се види и от редица други документи като напр. Дисциплината на Обединената методистка църква, Уестминстърската и Савойската изповед на вярата, Англиканските 39 члена на религията и т.н., а в по-ново време и екуменически документи като Do whatever He tells you: the blessed virgin Mary in Christian faith and life (a statement of evangelicals and Catholics together – 2009). На практика през 20-те години на миналия век по време на голямата битка между либерали и консерватори в протестантските среди вярата в девственото зачатие е била виждано като тест за ортодоксалност[13]. Протестантите не трябва да (и исторически не са) се страхуват да наричат дева Мария теотокос и да виждат в нея именно Божията майка – не като дала начало на Безначалния, а като родила въплътената божествена ипостас на Словото. „Тя с право е наречена не само майка на човека, но също така и майка на Бога… сигурно е, че Мария е майка на истинския Бог“ (Luther, Sermon on John 14. 16: Luther’s Works, St. Louis, ed. Jaroslav, Pelican, Concordia. vol. 24. p. 107). „Човек изразява цялата й слава с една единствена фраза: Майка на Бога. Никой не може да каже нищо по-велико за нея, макар да има толкова езици колкото са листата на дърветата” (Luther, From the Commentary on the Magnificat).
    Следователно в това не съществува противоречие между православните и протестантските виждания.“

    * * *

    „Едно връщане към началото на Реформацията би показало, че като цяло ранните реформатори застават зад приснодевството. Повечето от тях са напълно ясни и категорични по въпроса. Причината за това е отново христологична – те са желаели да подчертаят девственото зачатие и божествеността на Исус Христос отричани от някои радикали по това време[7]. “Христос, нашият Спасител е бил истински и естествен плод на девствената утроба на Мария…То е било без участие на мъж и тя останала дева и след това” (Luther’s Works, eds. Jaroslav Pelikan (vols. 1-30) & Helmut T. Lehmann (vols. 31-55), St. Louis: Concordia Pub. House (vols. 1-30); Philadelphia: Fortress Press (vols. 31-55), 1955, v.22:23 / Sermons on John, chaps. 1-4 (1539). Всъщност в някои случаи Лутер дори повтаря католическото учение за девственото зачатие на самата дева Мария. Виж напр. Sermon: „On the Day of the Conception of the Mother of God,“ 1527) “Христос бил единственият син на Мария и освен Него девата Мария не е раждала други деца… Склонен съм да се съглася, с тези, които казват, че “братя” в действителност тук означава “братовчеди” понеже Свещеното Писание и евреите винаги наричат братовчедите братя” (Pelikan, ibid., v.22:214-15 / Sermons on John, chaps. 1-4 (1539)) “Когато Матей (1:25) казва, че Йосиф не познавал Мария по плът докато тя не родила своя си, това не означава, че той я е познавал след това; напротив, означава, че той никога не я е познавал… Подобно бърборене е без всякакво основание….той нито гледа нито дава внимание на Писанието или на разума” (Pelikan, ibid.,v.45:206,212-3 / That Jesus Christ was Born a Jew (1523)) Същото виждане изразява и Калвин: “Хелвидий показва голямо невежество заключвайки, че Мария трябва да е имала много синове понеже понякога се споменава за “братя” на Христос” (Harmony of Matthew, Mark & Luke, sec. 39. From Calvin’s Commentaries, tr. William Pringle, Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1949, p.215; on Matthew 13:55) Говорейки за Матей 1:25 той казва: “Заключението, което той (Хелветий) извлича от това е, че Мария не е останала девица след като е родила своя първи син и че след това е имaла други деца от своя съпруг….От тези думи не може да се извлече справедливо и обосновано заключение…за това какво се е случило след раждането на Христос. Той е наречен “първороден,” но това е с единствената цел да ни покаже, че е бил роден от девица….Какво става след това историкът не ни казва… Никой човек няма упорито да настоява на това освен ако няма голямо желание да спори” (Pringle, ibid., vol. I, p. 107) И отново: “Под думата братя евреите включват всякакви връзки без значение от тяхната степен или близост” (Pringle, ibid., vol. I, p. 283 / Commentary on John, (7:3)) Улрих Цвингли не казва нищо по-различно: “Никога не съм мислил, още по-малко учил или казвал публично нещо по въпроса за приснодева Мария, Майката на нашето спасение, което би могло да бъде прието за непочтено, нечестиво, недостойно или зло… Вярвам с цялото си сърце в съгласие с думите на светото евангелие, че тази чиста девица родила за нас Божия Син и че останала, в раждането и след него, чиста и неопетнена девица за винаги” (Цвингли в проповед наречена ‘Mary, ever virgin, mother of God.’) Същото е мнението и на Хенрих Булингер: “Дева Мария… изцяло осветена чрез благодатта и кръвта на нейния единствен Син и изобилно надарена с дара на Светия Дух и предпочетена пред всички…сега живее щастливо с Христос в небето и е наречена приснодева и Богородица” (Hilda Graef, Mary: A history of Doctrine and Devotion, combined ed. of vols. 1 & 2, London: Sheed & Ward, 1965, vol.2, pp.14-5) Накрая Джон Уесли в A Letter to a Roman Catholic пише: “Благословената дева Мария след като Го родила останала чиста и неопетнена девица.” Такова в по-ново време е мнението на епископ Лайтфуд (англикан)(Lightfood, ibid, dissertation II), Франц Пайпър (Francis Pieper, Christian Dogmatics, 4 vols., (St. Louis: CPH, 1950-53), 2:308-09), известният френски богослов Жерар Сигуолт(лутеран) (Виж The thousand face of virgin Mary, 129) и др.“

  18. Владея няколко чужди езика вкл. английски, френски и немски. В СУ вземах и малко латински. И продължавам да се чудя как точно се превежда на тези езици чисто православния термин „Богородица“ та чак Лутер, Калвин, и Цвингли са го приемали както термина?
    Лутер специално пише против терминологията „царица небесна”. Калвин изрично отхвърля използването на термина „Божа майка” и дори тълкува „майка господна” като термин отнасящ се ексклузивно за въплътения Господ. Уклиф пък напълно отхвърля т.нар. католическа „мариология”

  19. Господин Стамболов,
    Вместо да ни публикувате поредната богословска помия , която с цялата си наглост посяга и към стълбовете на Реформацията, то пак Ви препоръчвам: Купете си билет за Швейцария и идете в Цюрих, Вилдхаус, Женева и Берн и вижте и прочетете в какво са вярвали и какво са правили първите реформатори.
    Там има и картини от унищожаването на католическата утвар от църковните сгради,включително статуи на Мария. Тези картини помагат на тези, които не могат да четат и да разбират реформаторска история.

  20. Любопитно ми е как тези, които проповядват за някакъв „успех на богородица“, разбират Йоан 2:4-5, където Мария се намесва: „А Исус й каза: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошел. Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече сторете“. Не е ли ясно от тези стихове, че Мария бързо осъзнава, че е превишила правата си пред Исус, че някои се опитват да й ги възстановят в празни църковни зали?

  21. @адв. Узунова:
    Мисля, че гръцкият термин Theotokos се използва във всички тези езици като калка. Наред с него, се използва еквивалентният израз „Майка Божия“ на съответния език: Mother of God, Mutter Gottes и т.н.
    По-горе цитирах заглавието на едно сериозно изследване по въпроса, с богат научен апарат, така че всеки, който желае, може да направи справка там със съчиненията на съответните реформаторски автори.
    Конкретно за Вас, ще си позволя да дам още няколко цитата на английски:

    „Some early Protestants venerated and honored Mary. Martin Luther said of Mary:

    „The honor given to the mother of God has been rooted so deeply into the hearts of men that no one wants to hear any opposition to this celebration… We also grant that she should be honored, since we, according to Saint Paul’s words [Romans 12] are indebted to show honor one to another for the sake of the One who dwells in us, Jesus Christ. Therefore we have an obligation to honor Mary. But be careful to give her honor that is fitting. Unfortunately, I worry that we give her all too high an honor for she is accorded much more esteem than she should be given or than she accounted to herself.“ (Basely, Joel R. (2005). Festival Sermons of Martin Luther. Dearborn, Michigan: Mark V Publiscations. p. 167. ISBN 0-9652403-1-2. Retrieved March 24, 2015.)

    John Calvin: „It cannot be denied that God in choosing and destining Mary to be the Mother of his Son, granted her the highest honor.“ ( John Calvin, Calvini Opera [Braunshweig-Berlin, 1863-1900], Volume 45, 348).

    „In On the Councils and the Church, ca. 1539 (vol. 41, p. 104), Luther discusses the Nestorian controversy. In that work, he mentions the widely-accepted dogma of Mary as Theotokos:

    „Thus the histories relate that it was resolved in this council, in opposition to Nestorius, that Mary should be called Theotokos, “bearer of God,” even though Nestorius denied to God in Christ all idiomata of human nature such as dying, the cross, suffering, and everything that is incompatible with the Godhead. This is why they should not just have resolved that Mary was theotokos, but also that Pilate and the Jews were crucifiers and murderers of God, and the like.“

    „In his collected works, Luther makes at least ninety more references to the ‘Mother of God.’ For example, in his sermons on John (vol. 22, pp. 23–24):

    „Everything else that a mother imparts to a child was imparted by Mary, the mother of God’s eternal Son. Even the milk He sucked had no other source than the breasts of this holy and pure mother.“

    „And also, in A Sermon On Preparing to Die (vol. 42, p. 113), he writes:

    „[L]et no one presume to perform such things by his own power, but humbly ask God to create and preserve such faith in and such understanding of his holy sacraments in him. He must practice awe and humility in all this, lest he ascribe these works to himself instead of allowing God the glory. To this end he must call upon the holy angels, particularly his own angel, the Mother of God, and all the apostles and saints, especially since God has granted him exceptional zeal for this.“

    „The designation Theotokos (in Greek, Θεοτόκος) or „Bearer of God“ for Mary emerged in the Church of Alexandria and was later adopted by the patristic-era universal Church at the Council of Ephesus in 431. It is a statement of Christological orthodoxy (See: hypostasis) in opposition to Nestorianism and also a devotional title of Mary used extensively in Eastern Orthodox, Roman Catholic, Oriental Orthodox, and Anglican liturgy. The second verse of a well known Protestant hymn, Ye Watchers and Ye Holy Ones, is directly addressed to Mary and is based on an Orthodox prayer.

    Presently the Lutheran World Federation accepts the teachings of the Council of Ephesus and other ecumenical councils of the patristic-era Church, including the formulation „Mother of God“ as a function of Christ’s hypostatic union. Luther says:

    „We too know very well that God did not derive his divinity from Mary; but it does not follow that it is therefore wrong to say that God was born of Mary, that God is Mary’s Son, and that Mary is God’s mother.“ (Martin Luther (2007). Theodore G. Tappert, ed. Selected Writings of Martin Luther. Fortress Press. p. 291. ISBN 0-8006-6226-1.)“

    Ако се интересувате от темата, мога да Ви предоставя още материали по ел. поща. Пишете ми на: a_stambolov@abv.bg.

    Важното е да осъзнаем, че протестантството, а още по-малко християнството, нито започва от нас, нито ще свърши с нас. Църквата е била, е и ще пребъде до Второто пришествие, дори нас да ни няма. Така че не е необходимо да се тупаме в гърдите какви големи християни сме, а по-скоро смирено да се опитаме да изучим корените на нашата вяра. Говоря това по принцип, без да имам предвид лично Вас.

    Ето Ви и нещо за Цвингли:
    „The proper attitude of Christians towards Mary is one of praise and meditation; in this context, in a 1522 sermon on Mary, Zwingli approved the use of the „Ave Maria“ beacuse, he insisted, it is not a prayer, but a greeting and praise. Like Luther, Zwingli affirmed her title of Theotokos – her role as Christ’s mother is the basis of her praise – and her perpetual virginity“ (Hans J. Hillerbrand, Encyclopedia of Protestantism: 4-volume Set, p. 1254).

    * * *

    @Лъчезар Манчев
    Знаете ли кое е наглост, г-не? Наглост е да пишеш на някого, когото не познаваш – два пъти при това – да замине за Швейцария, за да види родното място на Цвингли (откъде знаете, че не съм бил?), а сам да не желаеш пръста си да помръднеш, за да намериш изследването, което посочих и там сам, с очите си, да провериш верността на изнесените цитати. Наглост е също да продължаваш да занимаваш мен и другите, ни в клин, ни в ръкав, с темата за идолопоклонството в църквата и статуите на Мария, а самият ти да си толкова невеж, че да не знаеш, че в протестантски църкви също се използват статуи и икони на Мария. И хайде, като ме пращате в Швейцария, отбийте се пък Вие в Страсбург (ей го къде е!), в протестантската църква Saint-Pierre-le-Jeune, Chapelle de la Trinité, за да видите една статуя на Мария на пиедестал. Спокойно, статуята е от XIX в., не е от вчера, че да ми говорите пак за икуменизъм. (Скулптор е Ferdinand Riedel.) Или в методистката църква в Cleveland Heights, Ohio, USA, за да видите икона на Мадоната, със свещи под нея.

    С това смятам да приключа разговора си с човек, който освен, че е дързък, арогантен и нагъл, е готов да смени християнската си вяра (ако изобщо я има, де!) с исляма (справка, коментар № 2 под видеото). Бог да е с вас!

  22. Протестанската ортодоксия има предвид чистотата на вярата и няма нищо общо с православието което не цели чиста доктрина, а жития, предания и традиция. Точно тук се обърка и Миглена Петрова преди време че Исляма заимствал от католицизма непорочното зачатие на Мария според познанията с които я обогатили във ВЕБИ. Манчев ти явно не си от петдесетните тъй както говориш напомняш на адвнетист или еховист

  23. @Надежда Петрова:
    Често, когато неподготвени хора тълкуват Писанието, допускат две основни грешки:
    1. Не взимат под внимание историческия контекст, особеностите на епохата, когато библейските текстове са били написани и
    2. Тълкуванията ги правят (само)въз основа на превод на текста, а не на самия оригинал.
    В тази връзка обяснявам:
    1. На нас, носителите на европейската цивилизация от 21 в., обръщението „жено“ (γύναι) изглежда странно, дори леко пренебрежително. Ако се върнем обаче 2000 години назад, в Палестина, ще видим, че нещата не стоят по този начин. Особено като вземем предвид места като: Мт. 15:28; Йн. 4:21; 19:26; 20:13,15, в които обръщението „жено“ изразява напълно положително отношение.

    2. Смея да твърдя, че преводът „Какво има между Мене и тебе, жено?“ не е точен. Гръцкият оригинал на това място гласи: „τί ἐμοὶ καὶ σοί, γύναι;“ и по-скоро означава нещо от сорта на: „Какво ни засяга нас двамата с теб (че виното е свършило?)“. Фактът, че Иисус в крайна сметка изпълнява молбата на Майка Си, е показателен, че тя не е превишила „правата си“, както пишете. Иисус, освен човек, е и Бог и като такъв не е длъжен да се съобразява с никого, дори със собствената Си майка по плът. Фактът, че все пак я послушва, показва, че тя в никакъв случай не нарушава волята Му, нито е казала нещо неуместно за Неговото величие.

    А Богородица наистина е имала успех и то такъв, какъвто нито една жена досега (а и за в бъдеще) няма да има – макар светът да познава много успели жени – а именно, да стане вместилище на невместимия Бог, да стане одушевен храм Божий, в пълния смисъл на тази дума. Затова за нея и за никоя друга се отнасят словата: „благословена си ти между жените“, „ти намери благодат у Бога“, „откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ“, „отсега ще ме облажават всички родове“, „Силният ми стори велико нещо“ (вж. Лк. 1:28,30,43,48,49).

  24. Годподин Стамболов,
    Вече Ви препоръчах да спрете с помията, излизаща от болни идолопоклонски гърла.Това наистина е наглост.
    Избършете си пяната около устата и се разходете все пак до Швейцария – там въздуха е хладен и чист, може да ви помогне.
    Това , че идопоклонството настъпва и в протестанските църкви никой не отрича. Доказателство е отвратителната беседа в конгрешанската църква.
    Съгласен съм с Вас, че статуи на Мария в протестански църкви вече има , защото има и идолопоклонници и икуменици – протестанти, чийто апологет сте и Вие.
    Идете по местата където са служили и живяли бащите на Реформацията от 16-17 в., поразгледайте тяхните следи, документите и картините от тяхното време и после бълвайте глупост след глупост за традиционното идолопоклонство в цъквите от времeто на Реформацията.
    Желая Ви добър път! Gute Reise in der Schweiz.

  25. @Kiril Petkov:
    Една вметка по въпроса за преданията.
    Вярно е, че Православната църква си служи с предания. Но ако смятате, че протестантските църкви не използват предания, дълбоко се лъжете. Причината е ясна – по много съществени въпроси, касаещи християнския живот и дисциплина, Писанията мълчат. Така например, почти нищо не се казва за начина, по който са били извършвани в апостолско време двете основни тайнства – кръщение и Господня вечеря. Колко често се извършва Господнята вечеря, по кое време на деня (сутрин, вечер, през нощта), кой може да я извършва (дякон, презитер, неръкоположен член на църквата), с какви елементи се извършва (квасен или безквасен хляб, бяло или червено вино, ферментирало или не), кой може да участва в нея (само кръстените членове на църквата или всички новоповярвали) и т.н. Затова, поради липсата на достатъчно информация в Библията, протестантските деноминации са принудени да създадат свои собствени предания по тези, както и по други въпроси. Въпросът е обаче, ЧИЕ предание е древно и автентично и съответно – истинско?

  26. Не е хубаво толкова важна дискусия да се превръща в спор и да се изпускат нерви. Не е хубаво да се пада ниско до лични нападки.

    Господин Стамболов не си държи на думата – уж щеше да напуска дискусията пък се връща да ни обясни колко сме били „неподготвени“ за нея. Да ама ми се струва че той е неподготвения като всеки самовлюбен православен. Лъчезар е прав, когато пише за разрушаването на статуите в Швейцария, защото там започва истинската реформация, която заличава следите на католицизма. А католицизмът е заблуден в поклонението си на „пресветата дева“. Господин Стамболов цитира Лутер, който искал да запази „почитта към Мария“, но явно православният господин не разбира разликите между германската и швейцарската реформации. Мартин Лутер си остава католик в практиката, защото запазва кръщението на децата, разбирането за хляба и виното в причастието и отношението към Мария. С една дума господин Стамболов да не се плъзга като скутер по вълните на историята, а да проявява малко по-задълбочено разбиране на нещата.

    Православният „подготвен“ господин се хвана на въдицата, като цитира Йоан 2:4 на гръцки, като си мисли, че ние протестантските овчици пасем само трева. Нямаше нужда да ни обяснява как се използвало обръщението „жено“, защото това не е важното. Важно е, че местоименията „мене“ и „тебе“ са в дателен падеж единствено число – надявам се господин Стамболов да знае това. Дали господин Стамболов знае че дателният падеж в старогръцки език се използва в различни случаи? Може да означава косвено допълнение, може да означава инструменталност, може да означава местоположение. И моята протестантска баба знае, че в оригиналния Йоан 2:4 няма сказуемо, тогава защо православния господин прибавя израза „какво ни засяга двамата“? Няма да му обяснявам, че това си е чисто православна измислица. Но щом знае английски, ще му предложа един стандартен превод от времето на кралица Виктория, който е и превод от царуването на крал Джеймс I: „Woman, what I have to do with thee?“. Този превод напълно съответства на нашия протестантски превод: „Какво има между Мене и тебе, жено?“. А като се има предвид, че протестантския превод на Ригс, Лонг и Славейков е бил съобразен с превода валиден при крал Джеймс и кралица Виктория, то какви измислици ни предлага православния господин за „първите протестанти в България“, които почитали Мария като православните? Измислиците на Данаил Игнатов не са продължение на учението на първите протестанти, а отстъпление от него.

  27. @Надежда Петрова
    Г-жо, Йоан 2:4 е едно от най-трудните места за разбиране в целия Нов завет. Сигурно тонове мастило са изписани по въпроса. Така че каквото и да каже някой, все ще се намери друг, който да не е съгласен с него. Щом човек може да стане доктор по теология, защитавайки тезата, че Иисус не е бил разпънат на кръст, а на кол и е умрял от задушаване, то какво да говорим!
    Но не сте права да мислите, че съм се „хванал на въдицата“, цитирайки Йоан 2:4 на гръцки, защото както магистърската ми теза, така и докторската ми дисертация са по този език.
    Моето тълкование не е изсмукано от пръстите. Ще го намерите (наистина, като бележка под линия, но все пак възможен вариант) в новогръцкия превод на Новия завет, издаден от Гръцкото библейско дружество и използван от протестантските църкви в Гърция.
    Питате: „защо православния господин прибавя израза „какво ни засяга двамата“?“ Нека и аз Ви запитам: защо тогава Вие прибавяте глагола „имам“ („какво имаш с Мене, жено“), след като го няма в текста? Е, аз прибавям „засягам“, Вие прибавяте „имам“. Добре знаете, че всеки превод е вид тълкование. Моите познания по койне ми позволяват да преведа стиха по този начин. Вашите познания явно Ви говорят друго. Какъв е проблемът?
    Но за да не бъда голословен, бих Ви препоръчал обемистото (32 стр.) изследване на Ilaria L. E. Ramelli по въпроса със заглавие „Τί ἐμοὶ καὶ σοί, γύναι; (John 2:4). Philological, Contextual, and Exegetical Arguments for the Understanding: “What Does This Matter to Me and to You?”“. Ако не го намерите в Мрежата, пишете ми на мейла по-горе и ще Ви го пратя.
    Тук ще цитирам едно по-кратко тълкование от човек, който също работи върху библейския текст:
    „Idioms 2: John 2:4
    Ἰωάννην 2•4 [καὶ] λέγει αὐτῇ ὁ Ἰησοῦς• τί ἐμοὶ καὶ σοί, γύναι; οὔπω ἥκει ἡ ὥρα μου.
    And Jesus is saying to her, “Woman, what to me and to you? My hour has not yet come.” John 2:4
    τί ἐμοὶ καὶ σοί: “What to me and to you?”
    This may be my favorite idiom in the Bible. You know it is a common expression when Jesus says it to his mother! Most people don’t know that it’s there because most translations render it as something else other that „what to me and to you“. Check your favorite translation and see what it says. Also see Mark 5:7.
    The phrase τί ἐμοὶ καὶ σοί, γύναι (ti emoi kai soi, gunai) is Semitic in origin. The equivalent Hebrew expression in the Old Testament had two basic meanings: (1) When one person was unjustly bothering another, the injured party could say “What to me and to you?” meaning, “What have I done to you that you should do this to me?” (Judg 11:12, 2 Chr 35:21, 1 Kgs 17:18). (2) When someone was asked to get involved in a matter he felt was no business of his, he could say to the one asking him, “What to me and to you?” meaning, “That is your business, how am I involved?” (2 Kgs 3:13, Hos 14:8). Option (1) implies hostility, while option (2) implies merely disengagement. Mere disengagement is almost certainly to be understood here as better fitting the context (although some of the Greek Fathers took the remark as a rebuke to Mary, such a rebuke is unlikely). (From the NET Bible Translation Notes)“
    * * *
    Ваше право е да мислите, че „Мартин Лутер си остава католик в практиката, защото запазва кръщението на децата, разбирането за хляба и виното в причастието и отношението към Мария“, както и че „истинската реформация“ започва в Швейцария. По света, обаче има милиони лутерани, които също като Вас четат Библията и няма да се съгласят с Вас. Но има и милиони реформатори (калвинисти), които твърдят точно обратното. Кой е прав в случая? И едните, и другите твърдят, че се опират на Библията. Какъв тогава е критерият за истинност?
    По света има също милиони съботяни, които ще Ви кажат, че трябва да почивате в събота, а празнуването на неделния ден е „католическа практика“. Има също и милиони „Свидетели на Йехова“, които ще Ви кажат пък, че учението за Света Троица и за това, че Иисус е бил разпънат на кръст, е „католическа практика“. Къде е истината? Всички четат Библията и се позовават на нея. А по тези въпроси, както знаем, две истини няма.
    П.П. Никъде не съм писал по-горе, че ще се оттегля от изобщо от дискусията, а от дискусията конкретно с един човек. Но ако Вие или друг брат или сестра смята, че участието ми тук го/я дразни, ще се махна. Няма проблем. Бъдете здрава и Бог да е с Вас!

  28. Не бързайте да се сърдите, господине! Никой не ви пъди. Не се интересувам нито от магистърската, нито от докторската ви дисертация, защото ги защитавате при православни. Както вие не признавате нашите институции, така ние не признаваме вашите.
    Хубаво е, че в последния коментар показвате по-видима обективност. Радвам се, че признавате като буквален превода „Какво на мене и на тебе?“, но той може да се преведе без проблеми и „Какво (има) между мене и тебе?“ Ясно е на всеки грамотен протестант, че това е семитски идиом, защото четвъртото евангелие е пълно със семитизми – морфологични и синтактични.
    Хубаво е, че цитирате мнение на английски език, което показва че има вариант за изразяване на „враждебност“ или „неодобрение“ от страна на Исус към приказливата и досадна Мария. Това се доказва и от самия контекст на разказа за сватбата в Кана.

    Мария си е била обикновена еврейка и с нищо не е била повече от Иванка, Стоянка и така нататък.

    Издигането й в „Богородица“ като някаква византийска царица си е чисто средновековна измислица, която не се основава на Новия завет.

    Православното и католическото тълкуване на „заслугата“ на Мария да роди Исус също е по-късна измислица, защото самата Мария се чуди в Лук. 1:29 на какво се дължи вниманието към нея, а в ст. 47 тя ясно признава: „Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си“. Мария си е била скромна и смирена еврейка като всички останали.
    А като говорим за реформаторите, пак ще кажа, че не сте запознат с разликите в Германия и Швейцария. Швейцарските и холандските анабаптисти не са доволни от Лутер и другите около него, като ясно заявяват, че германската реформация не е довела нещата докрай. Лутер си остава „реформатор на католицизма“, но не протестант par excellence.
    Разбирам изумлението ви, че има разминавания в мненията между лутерани, цвинглиани, калвинисти, анабаптисти и така нататък, защото сте клиширан православен. Православните и комунистите не разбират и не понасят различното мислене и това е сериозен социално-психологичен проблем. Това се отразява и в научната и в богословската им работа. Православните държат на делата, а протестантите на вярата, затова православните издигат „заслугата“ на Мария, а протестантите не я признават, понеже вярват в Сина, а не в майка Му.

  29. Поздравявам Ви , госпожо Петрова,
    формулировката Ви е точно попадение:

    „…Православните и комунистите не разбират и не понасят различното мислене и това е сериозен социално-психологичен проблем. Това се отразява и в научната и в богословската им работа. Православните държат на делата, а протестантите на вярата, затова православните издигат „заслугата“ на Мария, а протестантите не я признават, понеже вярват в Сина, а не в майка Му…“

    Трагедията е , че това диктаторско мислене и поведение има фатално отражение върху народа ни , тъпкан и изкривяван от тези две диктатури дълги десетилетия, даже и до днес.
    Мисля , че тъкмо тук е нужна ревността за Бога и верността към вярата в Господ Исус у евангелските християни, защото иначе остава само пост-комунистическа и православна тъмнина в земята ни.
    За съжаление има обаче и такива като оратора от конгрешанската беседа в началото , които продават евтино истината заради собствена облага и приятелство с враговете на евнгелизма.

  30. Уважаема Надежда Петрова,
    Хубаво е, че сте прочела английския текст, който цитирах. Но защо, когато се позовавате на него, пропускате да отбележите, че според автора „hostility“ (враждебност, неприязън) е само ЕДИН от възможните варианти за превод на идиоматичния израз „τί ἐμοὶ καὶ σοί“ – и то по-малко вероятния? Защо с лека ръка подминахте втория вариант, който авторът приема и извода му в последното изречение: „Mere disengagement is almost certainly to be understood here as better fitting the context (although some of the Greek Fathers took the remark as a rebuke to Mary, such a rebuke is UNLIKELY)“? Само защото оборва Вашата теза ли? Така ли разбирате Вие обективността?

    Продължавам да твърдя, че в нашите библии Йоан. 2:4 не е преведен правилно. Правилният, според мен, превод трябва да бъде: (букв.) „Какво ми е на мен и на теб, жено (че нямат вино)?“ или (по-литературно): „Какво ни е нас с теб, жено (че нямат вино)?“.
    По-горе се позовавате на превод на крал Яков. Аз също го ползвам, във варианта на NKJV. Както всеки превод обаче, така и той не е свободен от грешки. Съвършен превод няма. Ако KJV беше съвършен, то просто нямаше да има нужда от други английски преводи. А добре знаете, че това не е така. За доказателство ще Ви цитирам няколко английски версии на Библията които подкрепят „моя“ превод на Йоан. 2:4:

    New Living Translation
    „Dear woman, that’s not our problem,“ Jesus replied. „My time has not yet come.“

    Berean Study Bible
    „Woman, why does this concern us?“ Jesus replied. „My hour has not yet come.“

    New American Standard Bible
    And Jesus said to her, „Woman, what does that have to do with us? My hour has not yet come.

    International Standard Version
    „How does that concern us, dear lady?“ Jesus asked her. „My time hasn’t come yet.“

    New Heart English Bible
    Jesus said to her, „Woman, what does that have to do with you and me? My hour has not yet come.“

    Douay-Rheims Bible
    And Jesus saith to her: Woman, what is that to me and to thee? my hour is not yet come.

    World English Bible
    Jesus said to her, „Woman, what does that have to do with you and me? My hour has not yet come.

    Young’s Literal Translation
    Jesus saith to her, ‘What – to me and to thee, woman? not yet is mine hour come.’

    Ако говорим за контекста, Вашето тълкование е тотално несъвместимо не само с него, но и с божествеността на Иисус Христос. Вие описвате следната картина: Синът смъмря майка Си – дори, по Вашите думи, проявява „враждебност“ (sic) и „неодобрение“ към нея, след което, в следващия момент, сменя диаметрално позицията Си и променя плановете Си, като извършва чудото. Това ли е Вашата представа за Божия Син? Простете, но аз в такъв Христос не вярвам! Не вярвам в Христос, Който действа импулсивно, дразни се от напълно една напълно безобидна констатация на майка Си, проявява „враждебност“ към тази, която Го е родила, откърмила, отгледала, възпитала, която е рискувала живота си заради Него (при Ирод) и т.н. И всичко това – въпреки заповедта за почит и уважение към родителите, която Той Самият е дал! И в следващия момент – ни в клин, ни в ръкав – променя мнението Си (много импулсивен и непоследователен е този Ваш Иисус!) и решава да се подчини, променяйки собствените Си планове. Не, подобно обяснение ни най-малко не се връзва с контекста. Именно несъответствието с контекста е третата основна грешка, която най-често се допуска, когато неподготвени хора се опитват да тълкуват Писанието.

    Отново Ви предлагам да прочетете статията на Ilaria L. E. Ramelli „Τί ἐμοὶ καὶ σοί, γύναι; (John 2:4). Philological, Contextual, and Exegetical Arguments for the Understanding: “What Does This Matter to Me and to You?”. В нея авторката прави филологически, текстови (съобразно контекста) и екзегетически анализ, въз основа на който убедително доказва, че правилният английски превод на израза „τί ἐμοὶ καὶ σοί“ следва да бъде “What does this matter to Me and to You?” – (бълг.) „Какво ми е на мен и на теб“ = „Какво ни засяга нас двамата (че нямат вино)?“

    Пишете: „Мария си е била обикновена еврейка и с нищо не е била повече от Иванка, Стоянка и така нататък.“; „Мария си е била скромна и смирена еврейка като всички останали.“.
    Нова грешка! Ако Мария беше „обикновена еврейка“, „като всички останали“, то и роденото от нея щеше да бъде „обикновено еврейче“, „като всички останали“ (!). Толкова ли е трудно за вас, протестантите (няма да използвам думата „клиширани“, за да не се обидите), да разберете, че нашата почит към Дева Мария – това че я наричаме Богородица и т.н. – стои в пряка връзка с почитта ни към Родилия се от нея? Който почита Майката, почита и Сина и обратното – който безчести Майката, унижава и Сина. На Вас ли да обяснявам каква тясна, дори тайнствена, съкровена, интимна връзка се създава между една майка и едно дете? Че характерът на родителите се предава на детето? Не е нужно човек да е учил генетика, за да знае тези неща. Тях майките знаят от собствения си опит.

    Лутер (а също Калвин и голяма част от старите реформатори, както видяхме) прекрасно са разбирали това. Знаели са добре, че почитта към Богородица е христо-центрична. Когато фигуративно я описваме като царица, това означава само, че е майка на Царя–Христос. В Православната църква, за разлика от Римокатолическата, няма нито един „богородичен“ догмат; всички наши догмати са или триадологични (свързани с учението за Троицата) или христологични (свързани с учението за Христос). Дори наименованието „Богородица“, възприето на Третия вселенски събор в Ефес, 431 г., е свързано с двете природи на Христос – че Той е напълно Бог и напълно човек; две естества, съединени в една Личност.

    Отделен въпрос е, че тези Ваши твърдения по никакъв начин не кореспондират с това, което самото Писание ни говори за Дева Мария: „радвай се, БЛАГОДАТНА“, „благословена си ти МЕЖДУ жените“, „ти намери благодат у Бога“, „откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ“, „отсега ще ме облажават ВСИЧКИ родове“, „Силният ми стори велико нещо“ (вж. Лк. 1:28,30,43,48,49). За коя друга жена в Библията са били написани подобни възвишени слова? Вие ОБЛАЖАВАТЕ ли Богородица, изпълнявате ли пророческото слово, дадено от самата нея по вдъхновение от Бога?

  31. Господине, нито един от по-новите текстове които посочвате не доказва изравняване и равнопоставяне на позициите на Христос и обикновената еврейка Мария. Няма да говоря за насиления превод: „Какво ни „засяга“ това?“, защото ако не „засягаше“ Исус, нямаше да направи след това виното. Няма никакво значение в „какъв“ Божий Син вярвате вие като клиширан православен, защото православните догмати за Богочовека и „Богородица“ са противни на учението на Новия завет и са средновековни измислици.
    Мога да ви представя доста исторически и логически аргументи защо на Никео-цариградските събори са формулирани догматите за „Богочовека“, окончателно деформирани в Халкидон, както и защо на Ефеския събор е въведена неновозаветната и нехристиянска концепция за „Богородица“, защото ако еврейката Мария и родила „Бог“, то тя се оказва „богиня“.
    Моля само да ни отговорите на следните свързани въпроси: вярно ли е, че византийците обявяват Мария като „Богородица Одигитрия“ и какво точно означава това? И защо „Одигитрия“ е „небесна защитница“ на Цариград? Как така една обикновена еврейка е превърната в такъв образ?

  32. Г-жо Петрова, и да Ви отговоря, това ще промени ли нещо? Какъв е смисълът тогава да го правя? Вие повтаряте едни и същи заучени клишета, упорито не можете или не искате да вникнете в смисъла на аргументите на отсрещната страна, с лека ръка хвърляте обвинения и обидни квалификации за хора и институции, които явно не познавате добре. Какъв е смисълът да продължавам тази дискусия?

    Вие самата не разбирате и не понасяте различното мислене, а после православните били виновни. Потърсете проблема в себе си. Това е сериозен социално-психологичен проблем. Сериозно Ви говоря.

  33. Господин Стамболов,
    Единственият самовлюбен идолопоклонник , който не иска да чуе истината тук във форума сте Вие.
    Вие прочетохте вече и това , но се направихте на сляп за фактите:
    „…Православните и комунистите не разбират и не понасят различното мислене и това е сериозен социално-психологичен проблем. Това се отразява и в научната и в богословската им работа. Православните държат на делата, а протестантите на вярата, затова православните издигат „заслугата“ на Мария, а протестантите не я признават, понеже вярват в Сина, а не в майка Му…“

    Трагедията е , че това диктаторско мислене и поведение има фатално отражение върху народа ни , тъпкан и изкривяван от тези две диктатури дълги десетилетия, даже и до днес.
    Мисля , че тъкмо тук е нужна ревността за Бога и верността към вярата в Господ Исус у евангелските християни, защото иначе остава само пост-комунистическа и православна тъмнина в земята ни.
    За съжаление има обаче и такива като оратора от конгрешанската беседа в началото , които продават евтино истината заради собствена облага и приятелство с враговете на евнгелизма.“

    Вече разбарахте сигурно – номерът Ви няма да мине.
    Християните от евангелските деноминации не са всички заразени с бацила на идолопоклонничеството пред култа към богинята-майка от езичеството – Мария = Ищар,Изис,Хера,Венера, Афродита.
    Как мина пътуването до Швейцария, всъщност?

  34. @Лъчезар Манчев:
    Г-не,не мога да приема на сериозно думите на човек, който е готов да конвертира в ислям. Съжалявам. Останете със здраве!

  35. Г-не,
    Явно е , че освен че не можете да мислите сериозно поради силното православно облъчване, то се отразило и на способностите ви да четете.
    Цитирам думите си с много слаба надежда , че ще разберете изказването ми:
    „…Ако това е евангелска проповед, ще предпочета да стана мюсулманин, за да не нося срама, че някой може да каже , че съм брат на другаря проповедник… …“
    За мен идопоклонството на православието , исляма и езичеството са еднакво отвратителни, така че ако това идопоклонство проникне и в евангелските църкви , както наблюдаваме в тази идопоклонска беседа, то бих си избрал исляма – там има поне едно единствено предимство- страх от Бога и отхвърляне на поклонението пред Мириам.
    Знам , че нямате чувство за хумор , г-не, но това беше иронично, ХИПОТЕТИЧНО изказване за хора с чувство за хумор.
    Аз съм покаян , новороден, кръстен със Святия Дух християнин, следващ реформаторската конфесия и служа на моят Господ Исус с целия си живот и с всичко което съм.
    Ако ви интересува, служа основно между мюсулмани и между тях има вече много новородени чрез вяра в Господ Исус Христос хора.
    Знам, че си губя времето с вас , г-не, но дано сега малко да ви светне какво съм написал по-горе.
    Все пак , как беше в Швейцария, пихте ли вода от извора на Реформацията или бяхте пак блудкави православни сокчета?

  36. Г-н Манчев,
    Разбрах, че сте се пошегувал и че не сте мислил сериозно да ставате мюсюлманин. И точно затова написах, че думите Ви не трябва да се приемат на сериозно. 🙂
    Не е зле, обаче да си припомните следните думи на Иисус:

    „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.“
    (Мат. 12:36)

    Допускам, обаче, че не сте слушал проповедта. Вероятно поради силното ви реформаторско облъчване гневно сте я изключил след 2-3-то изречение. Уверявам Ви, обаче, че съвсем спокойно можете да чуете ЦЯЛАТА проповед. Нататък няма да намерите нищо, което изтънченият Ви реформаторски слух да не може да понесе. Нито за поклонение пред Мария се говори (дори напротив!), нито за идолопоклонство. Не мислете, че Ви говоря от православна гледна точка- съвсем не. Ако трябва да говоря като православен, в проповедта има неща, с които аз не бих се съгласил. Но за 25-годишния си християнски живот съм общувал с десетки, ако не стотици протестанти от най-различни деноминации, така че горе-долу познавам вашето мислене. Това Е една напълно нормална ЕВАНГЕЛСКА проповед, в духа на класическото протестантство (terra incognita у нас, за съжаление) и на Бащите на Реформацията.
    Ето Ви още няколко цитата от Калвин (знам, че сте му фен 🙂 ):

    „It has been said that John Calvin belonged to the second generation of the Reformers and certainly his theology of double predestination governed his views on Marian and all other Christian doctrine . Although Calvin was not as profuse in his praise of Mary as Martin Luther he did not deny her perpetual virginity. The term he used most commonly in referring to Mary was „Holy Virgin“.“
    (Калвин най-често нарича Мария „Светата Дева“)

    „“Elizabeth called Mary Mother of the Lord, because the unity of the person in the two natures of Christ was such that she could have said that the mortal man engendered in the womb of Mary was at the same time the eternal God.“ [John Calvin, Calvini Opera [Braunshweig-Berlin, 1863-1900], Volume 45, 35]“
    (Калвин нарича Мария „Майката на Господа“ (= Богородица), защото Роденият от нея е вечният Бог)

    „“We have already said in another place that according to the custom of the Hebrews all relatives were called ‘brethren.’ Still Helvidius [a 4th century heretic] has shown himself to be IGNORANT of this by stating that Mary had many children just because in several places they are spoken of as ‘brethren’ of Christ.“ (Commentary on Matthew 13:55)“

    „[On Matt 1:25:] „There have been certain STRANGE folk who have wished to suggest from this passage [Matt 1:25] that the Virgin Mary had other children than the Son of God, and that Joseph had then dwelt with her later; BUT WHAT FOLLY THIS IS!
    (Sermon on Matthew 1:22-25, published 1562)“
    (Калвин отрича Мария да е имала други деца след Иисус)

    „It cannot be denied that God in choosing and destining Mary to be the Mother of his Son, granted her the highest honor. … Elizabeth called Mary Mother of the Lord, because the unity of the person in the two natures of Christ was such that she could have said that the mortal man engendered in the womb of Mary was at the same time the eternal God. (Calvini Opera, Corpus Reformatorum, Braunschweig–Berlin, 1863–1900, v. 45, p. 348, 35.)

    „To this day we cannot enjoy the blessing brought to us in Christ without thinking at the same time of that which God gave as adornment and honour to Mary, in willing her to be the mother of his only-begotten Son.“ [John Calvin, A Harmony of Matthew, Mark and Luke (St. Andrew’s Press, Edinburgh, 1972), p.32].“

    (Калвин смята, че Бог особено почел Мария, за да стане майка на Неговия Единороден Син; това е най-великата чест, която една жена може да приеме = т.е. Мария не е била „обикновена еврейка“)

    И понеже дотук разговорът се води главно ОКОЛО проповедта, но не ВЪРХУ проповедта, призовавам Вас или другите участници – напишете ТОЧНО какво не ви хареса в нея? Нищо конкретно не прочетох досега, освен общи приказки и опити за заяждане на дребно. А Вие, г-н Манчев, сте специалист в това, нали? Включително и с д-р В. Пеев.

    П.П. Не е нужно да ми пишете какъв сте. Знам за Вас повече, отколкото си мислите. Доста неща могат да се научат в днешно време за някого в Мрежата. Бъдете здрав!

  37. Виждам, че православния Господин продължава да упорства като цитира английски текстове на Калвин. Но израза „Mother of the Lord“ не значи „Богородица“, а „майка на Господа“ тоест на Исус Христос. Майка на Бога значи богиня, а нито една жена не може да ражда Бог, за когото знаем, че няма рождение.

    Затова всеки неправославен или обективен историк ще каже, че Несторий е бил по-прав като е предложил епитета „Христородица“ отколкото „Богородица“.

    Византийската политика обаче е била против патриарха Несторий, който е нарушил висши интереси с предложението си. Но господина избягва въпроса ми защо по времето когато на Ефеския събор православните монаси решават да нарекат обикновената еврейка „Богородица“ в Константинопол вече са измислили да я наричат „Богородица Одигитрия“? Пак ще попитам – вярно ли е, че „Одигитрия“ значи „Пътеводителка“ към истината? И къде в Новия завет се казва такова нещо?
    И за да не го увърта повече православния господин, ще питам и това:

    Вярно ли е, че византийския император Теодосий Втори има пръст в налагането на небиблейското име „Богородица“ и че той има пръст в небиблейското име „Одигитрия“ под влиянието на сестра си Пулхерия и жена си Евдокия? И не е ли това женско влияние във византийския двор политическо, а не богословско?

    Нека православния господин отговори на тези неща и после ще говорим дали обикновената еврейка Мариам заслужава да й се покланяме и рапортуваме пред нея като пред генералша.
    Мен това ме интересува, а не дали Мариам е била многодетна майка. Иначе еврейката Мариам ми е симпатична, но Новия завет не ни учи да я издигаме като Атина Палада, както са я издигнали Теодосиевите византийци. Затова Лъчезар е прав, когато говори за идолопоклонство на Мария „Богородица“ и „Одигитрия“.

  38. Г-н Стамболов,
    Що се отнася до идопоклонската беседа от началото, напълно съм сигурен , че за вас тя е била като славеева песен , но за мен не беше такава. Нямам никакво намерение да разговарям с вас тази ерес.
    Това което със сигурност не чета до края са безкрайните ви помии и манипулации в цитати от стила: “ някой каза , че чул , че било казано…“

    Цитатите ви са от хора като вас – католици или деградирали протестанти , които са изпаднали в носталгия по идопоклонството пред богинята-майка и затова им трябва една Мария , за да има и малко Библия и християнство в цялата работа.
    А това не са „..общи приказки и опити за заяждане на дребно…“, а чиста проба убийствено лъжеучение , преуважаеми господине…
    Тази трагедия ми е до болка позната и затова и не чета помиите ви и не ги коментирам.

    Още веднъж показвате и оскъдността и обективността на информацията си – аз съм фен на Исус Христос и особен фен на Неговото Слово – Библията. Затова и не издигам имена на хора от моята традиция за свои идоли , както правите вие и подобните ви католици и православни. Затова съм и ревностен за истината – Истината на Библията , която ревност съвсем явно на вас ви е напълно чужда. Това заключение вадя от нескопосаните ви , извадени от контекст в православен стил цитати от Библията, които се използват като сопи за защита на собствената си ограниченост.
    Затова , че няма нищо конкретно в дискусията с вас, съгласен съм. За да има нещо конкретно трябва тази тема да бъде започната с ексегеза на текстовете и извеждане на богословието на личността на Мария.
    На това вие не сте в състояние – това вече го доказахте многократно в писанията си. Какво да се прави, ексегезата е ахилесовата пета на православието. Затова и аз не искам да дискутирам с някой сляп за цветовете на дъгата.

    Но нека да опростим нещата:
    Ако сте в състояние, дайте прост и еднозначен отговор на тези въпроси, доколкото ви позволяват библейските ви познания, без да ни цитирате писанията на безплодните богослови от вашата традиция:
    Какво казва Библията за личността на Мария:

    1. Мария Бог/Богиня ли е? Трябва ли да и се покланяме?
    2. Мария човек/земна жена ли е? Трябва ли да я възхваляваме?

    Само не ми скачайте с традиционото православно-католическо алиби от благодарствената молитва на Мария към Бога – Лука 1:46-56 – него вече го оцапахте напълно по-горе със смехотворния си опит за ексегеза.

    Нищо не ни разказахте за посещението в Швейцария.
    Колко марии намерихте изобразени или изваяни в църквите , от времето и където са проповядвали бащите на Реформацията Калвин, Цвингли , Менон, Брезер?

    Добре ще бъде да отговорите най-после на въпроса ми, вие не сте арогантен като мен , нали..?

Comments are closed.