Текстус Рецептус или Критично издание на Новия завет?

Основният проблем при разглеждането на българската Библия е в избора между две текстови семейства. Източни текстове (нар. още мажорни, заради многобройните си разновидности) и западни ръкописи. Източните византийски текстове, от където води началото си Текстус Рецептус (ТР), са характерни с многобройните си глоси, поправки, коментарни бележки и обяснения, добавки и най-вече преплитането на традиционни разкази, жития на светии и множество други разнообразни източници в самия текст на Библията. Това води не само до значително обогатяване на предадената информация, но и компромис със самия библейски текст. От семейството западните текстове, след повече от век изследователски и палеографски труд, произлиза т.нар. текст-критичното издание на Новия завет под ревизията на Нестле-Алънд (NA28), паралелно съгласувано с гръцкия текст на Обединени библейски дружества (UBS4). Дългогодишното изследване на този текст го налага като база за почти всички нови преводи на Библията по света.

Стандартизацията на библейски текстове на латински (Вулгата), гръцки (Textus Receptus), английски (King James), както и на останалите латински, а и на славянските езици чрез руското православно влияние, е толкова силно, че на новооткритите през 18.–19. век новозаветни текстове е нужен един нов „текстови ренесанс“, преди да бъдат забелязани. Представянето на текстови критицизъм като богословска дисциплина от учени лингвисти като Грийсбак и Тюбингенската група, а впоследствие Тишендорф, Трегелис и англичаните Лайтфут, Уескот и Хорт, е само една малка част от протичащите дори до наши дни динамики и процеси, които формулират издаването и приемането на нов критичен текст на Новия завет в лицето на паралелните старогръцки издания на UBS (Обединени библейски общества) и Nestle-Aland, модерните текстови школи и съвременните преводи на Библията.

Предпочитанията към ТР в България също без извинение, тъй като текст-критичните и палеографски принципи са възприети за българската Библия още през 1906-1914г. с изследванията и публикациите на проф. Беньо Цонев. Дори по време на тоталитарния режим в България, обявеното за незаконно като религиозна литература издание на Брус Метзгер е преведено и издадено в годишника на БАН под чуждо име, не само като усвояване принципите на критицизъм, но и с явна насоченост против либералното, хуманистично богословие налагано от ТР.

Настоящето изследване няма как да вземе под внимание естественото развитие и употреба на ТР в българските ревизии на Библията, тъй като в повечето случаи е невъзможно да се установи кои от многобройните издания на ТР са използвано като базов текст при направата на дадена българска ревизия през последните 200г. Изборът на базов текст, от своя страна, обособява е крайности в методологията на превода – буквална и литературна (интерпретивна).

Hовите български преводи, които използват ТР за базов текст, са завидни като усилие, особено в случаите когато се издават в интерлинеарна форма. Но както ясно може да се види дори от едно елементарно сравнение, интерлинеарната форма и превода са две абсолютно различни измерения на библейския текст. Което поставя под съмнение целите и уменията на преводачите, а в някои нередки случаи и самото значение на библейския текст. Това напрежение е допълнително увеличено от многовековното корумпиране на този т.нар. „Приет текст” (ТР), което само по себе си поставя всеки нов превод който го използва в безмълвната категория на незаслужаващите схоластично внимание.

6 причини поради които Текстус Рецептус (вкл. неговите гръцки, славянски и руски вариации) не бива да бъде използван за базов текст на Новия български превод на Библията:

Тук е мястото да се отбележат и някои екстремни опити за транслитериране и буквализиране на библейските имена (Иисус, Йесус, Йешуа, Ехова, Матайос, Йоаннес, Петрос) и доктринални термини (Господ, църква, кръщение и т.н.). Проблемите с тази методология са твърде много за да бъдат описани тук, затова са нужни само няколко начални примера.

Библейската система за съкращение на имена Nomina Sacra е въведена още през първи век. Съкращенията включват първата и последната или първите две и последната букви на името. Във византийската традиция се използват 15 такива имен за Бог, Господ, Исус, Христос, Син, Дух, Отец, Давид, Израел, Ерусалим, човек, майка и т.н. И докато точният произход на тази практика е спорен бивайки писмен израз на богословски понятия от проповедите на апостолите, те представляват начална фаза на църковно верую. Тази древноцърковна традиция за предаване на текста, не може да бъде предадена с екстремно буквализиране на имената. Каксво например би било решението при транслитериране на еврейската традиция да се тетраграмира Божието име? Коя от множеството вариантни форми (само гл. букви., само първа и последна буква разделени от маркер, само тетраграма и т.н.) ще бъде избрана е откровена мистерия, която става още по-объркваща когато се вземе предвид, че общоприетото на български тълкувание „Аз-Съм-Този-Който-Съм” в оригиналния иврит е в бъд.вр. букв. „Аз-ще бъда-Този-Който-ще бъда.”

Още по-фрапиращ е случая с гр. дума kurie, която още от времето на Кирил и Методий е възприета като „Господ,” а не „господар” както едно буквалистично тълкувание би наложило. Като оставим на страна елементарният пример, че сакраменталните Господна молитва/кръщение/ вечеря/пришествие биха придобили противоречивото и светско значение на Господарска молитва/ кръщение/вечеря/пришествие трябва да се отбележи, че в гр. ориг. думата не е използвана изключително и само за титла на Бога, а е общоприето обръщение в Йоановата текстова традиция (Йн. 4:11,15,19,49, 5:7, 12:21 [не към Исус], 20:15; Откр. 1:6; 6:10 [Господарю Свети] 7:14). /следва/

ОЩЕ по ТЕМАТА:

[X] Българска Библия: Придворна печатница (1921 (НЗ), 1924, 1938 (НЗ), 1940)

[X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013)

[X] Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 1)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 2)

[X] Текстус Рецептус или Критично издание на Новия завет?